МОТИВИ към ПРИСЪДА №137/13.07.2016г.
по НОХД №879/2016г.,
изготвени на 13.07.2016г.
С. районна прокуратура е внесла
обвинителен акт против подсъдимия В.Т.Т. за престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и против подсъдимите М.С.И. и К.А.А. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимите признаха
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявиха,
че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съкратено съдебно
следствие.
Пострадалите от престъплението не се
явяват в съдебно заседание.
Съдът прецени, че са спазени
изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и при предварителното
изслушване на страните разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК като ги
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените
от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът обяви, че ще ползва самопризнанията им, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс.
Т. в съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, което да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим.
В
съдебно заседание подс. М.И. лично и чрез защитника си моли да му се наложи
наказание „Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ месеца като се явява и подписва
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти
седмично и „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител” за срок от
ШЕСТ месеца.
Подс. К.А. се признава за виновен,
разкайва се и лично и чрез защитника си моли да му се наложи мярка по чл.13, ал.1,
т.5 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни-
поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател за срок от ШЕСТ
месеца. Алтернативно предлага да му се определи наказание „Пробация” за първите
две мерки за минимален срок от ШЕСТ месеца.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подсъдимия Т. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ
режим. По отношение на всеки от непълнолетните подсъдими М.И. и К.А. предлага
да се наложи наказание „Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА година като се
явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице ДВА пъти седмично, „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител”
за срок от ШЕСТ месеца и „Включване в програми за обществено въздействие” за
срок от ЕДНА година.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 08/09.11.2015г. подс. Т. и подс. И.
***. Подс. Т. нямал никакви пари и предложил на подс. И. да се разходят из
града и да намерят нещо, което да откраднат и да продадат след това. Подс. И.
се съгласил. Двамата тръгнали из града. На ул. „Васил Левски”, минавайки покрай
дома на св. П. видели в двора близо до оградата велосипед марка „Крос” черен на
цвят. Не взели велосипеда, а продължили по ул. „Христо Ботев”. В двора на дом
№21 видели велосипед марка „Спринт”. Вратата към двора била заключена, но
ключът бил оставен от вътрешната страна на вратата. Подс. Т. отключил вратата и
влязъл в двора. Взел велосипеда и излязъл навън, където го чакал подс. И..
Двамата се върнали до дома на св. П.. Подс. И. се пресегнал през оградата и
взел велосипеда марка „Крос”, който били видели преди това в двора. С двата
велосипеда подсъдимите Т. и И. отишли до гр. Ш.и ги продали на св. З. Двамата
си поделили парите.
На 25/26.11.2015г. подс. Т. ***
заедно с подс. А.. Подс. Т. му разказал за извършените от него и подс. И.
кражби на велосипеди и му предложил да отидат до дома на св. П., за да видят
какво може още да откраднат. Подс. А. се съгласил. Минавайки по ул. „Генерал
Заимов” в двора на св. П. видели закачени под навес два велосипеда. Двамата подсъдими
влезли в двора през незаключената пътна врата и подс. Т. откачил двата
велосипеда от куките. Двамата с подс. А. ги изтикали до сграда в двора на
старото училище в града. Там ги скрили, след което отишли до дома на св. П. ***.
Подс. Т. прескочил оградата на двора, а подс. А. останал отвън пред къщата да
пази. Подс. Т. влязъл в незаключен гараж в двора на св. П. и изкарал червен
велосипед марка „Спринт”. Двамата с подс. А. закарали велосипеда при другите
два в сградата на старото училище. На другия ден подс. А. и подс. Т. закарали
двата велосипеда на св. П. в гр. Ш. в дома на св. Закарович и му ги продали.
По- късно подс. Т. закарал и велосипеда марка „Спринт” на св. П. в гр. Ш. и
също го продал на св. Закарович.
През месец ноември 2015г. на
неустановена по делото дата преди обед подс. Т. влязъл в мазето на вход „Б” на
блок №75 на ул. „Княз Борис 1”
в гр. Твърдица. Той знаел, че М. И. държи там чисто нов велосипед марка „Крос”,
закупен от баща й, св. И.. Вратата към мазетата не била заключена, а велосипеда
бил подпрян до вратата. Подс. Т. го взел, закарал го в дома на св. Закарович в
гр. Шивачево и му го продал.
С протокол за доброволно предаване
от 11.12.2015г. Г.П.Т от гр. Т. е предала на служител на РУ на МВР- Т. 7 броя
велосипеди, които съпруга й, св. Закарович е закупил от непознато лице. Един от
велосипедите под №6 е велосипедът марка „Крос”
модел „Монтана 26”,
закупен от св. И. за дъщеря му Мила И.. Св. И. разпознал велосипеда и той му
бил върнат. Сред предадените от св. Т. велосипеди е бил велосипед марка „Крос”,
модел „Фантом 26”,
собственост на св. П., който също е бил върнат на собственика му.
С протокол за доброволно предаване
от 22.12.2015г. подс. А. е предал сумата от 15 лева за възстановяване щетата на
св. П..
С протокол за доброволно предаване
от 11.01.2016г. подс. Т. също е предал сумата от 15 лева за възстановяване
щетата на св. П..
С разписка от 11.01.2016г. сумата е
била предадена на св. П..
По делото е изготвена съдебно-
оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на
велосипед марка „Крос” модел „Монтана 26” собственост на св. И. към момента на
деянието възлизала на сумата от 325 лева. Стойността на велосипед марка
„Спринт” с 18 скорости, собственост на св. Г. е възлизала на сумата от 30 лева.
Стойността на велосипед марка „Крос” с 18 скорости, собственост на св. П. е
възлизала на сумата от 150 лева. Общата стойност на двата велосипеда,
собственост на св. П. е възлизала на сумата от 330 лева, а стойността на
велосипед „Спринт”, собственост на св. П. е възлизала на сумата от 60 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанията
на подсъдимите, които се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите П.П.,
М.П., П.П., И.И., М.Г., С. С., Г.А и Г.З, протоколите за доброволно предаване,
разписките за върнати вещи, както и от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно- оценителна експертиза взети в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на
вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе
оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С
деянието си подс. В.Т.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че през месец ноември 2015г. в гр. Т, в условията на продължавано
престъпление:
На 08/09.11.2015г. след
предварителен сговор с М.С.И. извършил кражба на чужди движими вещи: 1 бр.
велосипед марка „Спринт” с 18 скорости на стойност 30 лева, от владението и
собственост на М.С.Г., 1 бр. велосипед марка „Крос”, модел „Фантом” на стойност
180 лева, собственост на П.Г.П., на 25/26.11.2015г. след предварителен сговор с
К.А.А. извършил кражба на чужди движими вещи- 1 бр. велосипед марка „Крос” с 18
скорости и 1 бр. велосипед неустановена марка на обща стойност 300 лева от
владението и собственост на П.Г.П. и 1 бр. велосипед марка „Спринт” на стойност
60 лева от владението и собственост на М.Г.П. и на неустановена дата през месец
ноември 2015г. отнел чужда движима вещ- 1 бр. велосипед марка „Крос”, модел „
Монтана” на стойност 325 лева от владението и собственост на И.М.И. без
съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои, всичко на
обща стойност 895 лева като деянието не представлява маловажен случай.
С
деянието си подс. М.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3,
вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че на 08/09.11.2015г. в гр. Твърдица, в
условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с В.Т.Т.,
макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си
извършил кражба на чужди движими вещи: 1 бр. велосипед марка „Спринт” с
18 скорости на стойност 30 лева от владението и собственост на М.С.Г., 1 бр.
велосипед марка „Крос”, модел „Фантом” на стойност 180 лева, собственост на П.Г.П.,
всичко на обща стойност 210 лева, без съгласието им с намерение противозаконно
да ги присвои като случаят е немаловажен.
С деянието си подс. К.А.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че на 25/26.11.2015г. в гр. Твърдица, в
условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с В.Т.Т.,
макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си
извършил кражба на чужди движими вещи: 1 бр. велосипед марка „Крос” с 18
скорости и 1 бр. велосипед с неустановена марка на обща стойност 300 лева от
владението и собственост на П.Г.П., 1 бр. велосипед марка „Спринт” на стойност
60 лева от владението и собственост на М.Г.П., всичко на обща стойност 360 лева,
без съгласието им с намерение противозаконно да ги присвои като случаят е
немаловажен.
Отделните деяния подсъдимите са извършили с пряк умисъл, тъй като са
съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са и са искали
настъпването на общественоопасните им последици.
Деянието
на 08/09.11.2015г. подсъдимите Т. и И. са извършили след като са се сговорили предварително
помежду си, тъй като са се уговорили да извършат каквато и да е кражба още
преди да тръгнат от центъра на гр. Твърдица. Това им решение взето да извършат кражбата още в
центъра на града обуславя предварителния им сговор за извършване на инкриминираното
деяние. От доказателствата по делото е видно, че случаят не е маловажен. Налице
е упорита престъпна деятелност от страна на двамата подсъдими Т. и И. в деня,
както и действията им по продажбата на велосипедите в гр. Ш. Съдът констатира и
лоши характеристични данни на двамата подсъдими, поради което деянието не може
да бъде квалифицирано като маловажен случай. Ето защо съдът счита, че правилно
е било повдигнато обвинение на подсъдимите Т. и И. за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.5 от НК.
Деянието на 25/26.11.2015г. подсъдимите Т. и А.
са извършили също след като са се били сговорили предварително помежду си да
извършат кражба от дома на св. П.. Това
им решение взето още преди да тръгнат от центъра на гр. Т. за извършване
на кражбата обуславя предварителния им сговор за извършване на инкриминираното
деяние. Поради упоритостта им в деня на извършване на кражбите и действията на
двамата за продажба на велосипедите в гр. Ш. и вземайки предвид лошите им
характеристични данни следва да се приеме, че не се касае за маловажен случай. Ето
защо съдът счита, че правилно им е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 от НК.
От
събраните по делото доказателства е видно, че освен тези деяния подс. Т. е
извършил и кражба на велосипед марка „Крос” модел „Монтана” на стойност 325
лева от И.М.И.. Всяко едно от тези деяния той е извършил с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните им последици.
Видно е, че отделните деяния които подсъдимите
са извършили са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината им. Всяко едно от тях осъществява
един и същи състав на едно и също престъпление „Кражба” като последващите от
обективна и субективна страна представляват продължение на предшестващите, т. е.
всеки от тях е извършил едно продължавано престъпление, съгласно разпоредбата
на чл.26, ал.1 от НК.
Освен
това от доказателствата по делото е видно, че подсъдимите М.И. и К.А. са
извършили деянията като непълнолетни, но са разбирали свойството и значението
на извършените от тях деяния и са могли да ръководят своите постъпки.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на тримата подсъдими, стремежа им за облагодетелстване по непозволен от
закона начин и слабия родителски контрол по отношение на подсъдимите И. и А.,
тъй като по време на извършване на деянието те са били непълнолетни.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие искрените разкаяния на подсъдимите и чистото съдебно минало на всеки
един от двамата непълнолетни.
Съдът
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите
характеристични данни на тримата подсъдими и предишно осъждане на подс. Т..
При определяне вида и размера на
наказанията, които следва да наложи на тримата подсъдими, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Те признаха изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да
не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК, наказанията им следва да се определят при условията на чл.58А
от НК.
На подсъдимите А. и И. съдът счете,
че първо следва предвиденото наказание в нормата на чл.195, ал.1 от НК
„Лишаване от свобода” от една до десет години да се редуцира в „Лишаване от
свобода” до три години, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй
като те са извършили инкриминираното деяние като непълнолетни. Съдът счете, че
на всеки от тях е най- подходящо да се наложи наказание „Лишаване от свобода”
за срок от ШЕСТ месеца, а не както се предлага от прокурора и защитниците им
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК. Предложените от тях наказания
са занижени и с тях няма да се постигнат целите на генералната и специалната
превенция. Съдът счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.55 от НК,
тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността им
обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Ето защо техните
наказания следва да се определят по реда на чл.54, ал.1 от НК. Наложеното на
всеки от двамата непълнолетни наказание съдът счита за справедливо и отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и на всеки от двамата
непълнолетни подсъдими. Съдът счита, че с тези наказания ще се постигнат целите,
както на генералната, така и на специалната превенция. Наказанието на всеки от подсъдимите
И. и А. на основание чл.58А, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с
1/3, а именно с ДВА месеца. Съдът счете, че намаленото на всеки от тях наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ месеца не следва да се изтърпи ефективно,
тъй като са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане.
Двамата не са осъждани на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер,
наложените им наказания са до три години „Лишаване от свобода” и за постигане
целите на наказанието и най- вече за поправянето на всеки един от тях съдът
намира, че не е наложително да ги изтърпят. Съдът счете, че е най- подходящо да
бъде определен на основание чл.69, ал.1 от НК максимален изпитателен срок в
размер на ТРИ години за подс. А. като се вземе предвид, че той е с наложено
наказание „Пробация” за извършено друго престъпление. Видно е, че за него е
необходимо да се определи по- дълъг изпитателен срок, а именно максимално
предвидения в закона срок от ТРИ години. По отношение на подс. И. по делото
няма данни за други криминални прояви, за които да има постановен съдебен акт,
поради което съдът счита, че следва да му се определи минималния предвиден в
закона изпитателен срок от ЕДНА година.
На подс. В.Т. съдът счете, че следва
да определи наказанието също при условията на чл.54, ал.1 от НК. Намира, че за
него също не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или
някое от изключително естество и е най- подходящо да му се определи наказание
„Лишаване от свобода” в размер близък до минималния, а именно за срок от ЕДНА
година и ШЕСТ месеца „Лишаване от свобода”. Съдът счита предложеното от
прокурора при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца за силно занижено. Още по- занижено е
предложеното от защитника на подс. Т. наказание „Лишаване от свобода” за срок
от ЩЕСТ месеца. С така предложените наказания съдът счита, че не биха се
постигнали целите на наказанието. Видно е от събраните доказателства, че подс. Т.
е с трайно утвърдени престъпни навици. Той е осъждан неколко пъти и явно не се
поправя, а упорито продължава своята престъпна деятелност. Ето защо съдът счита
наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца за
справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност на
деянието и дееца, както и че същото ще изиграе своята роля за постигане целите
на генералната и специалната превенция. Това наказание съдът задължително
следва да намали с 1/3 на основание чл.58А, ал.1 от НК, а именно с ШЕСТ месеца.
Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година съдът счита,
че подс. Т. следва да изтърпи ефективно, тъй като не са налице условията за
прилагане института на условното осъждане. Той е осъждан на „Лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер. Тъй като това не е първото му
осъждане на „Лишаване от свобода” съдът следва да го настани за изтърпяване в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно разпоредбата на
чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Ето защо съдът счете, че е най- подходящо подс. Т. да изтърпи намаленото
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година в затвор, а на основание
чл.61, т.2 от същия закон това наказание следва да се изтърпи при първоначален
СТРОГ режим.
Разглеждайки справката за съдимост
на подс. В.Т. съдът констатира, че с протоколно определение по НОХД
№1750/2014г. е било одобрено от С. районен съд сключено между РП- С. и защитника
на подсъдимия споразумение като му е било наложено за извършено на 15.06.2014г.
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил за изпитателен срок от ТРИ години. Определението е влязло в
сила на 27.01.2015г. Видно е, че деянието по настоящото наказателно
производство подс. Т. е извършил през определения му изпитателен срок, поради
което на основание чл.68, ал.1 от НК съдът следва да го приведе в изпълнение.
Това наказание подс. Т. следва да изтърпи отделно от наложеното с настоящата
присъда. Тъй като то е първото му осъждане на „Лишаване от свобода” на основание
чл.59, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
съдът следва да го настани в затворническо общежитие от открит тип, а на основание
чл.61, т.3 от същия закон то следва да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подсъдимите В.Т., М.И. и К.А. да заплатят направените по делото разноски
в размер на 120 лева по сметка на ОД на МВР- С, по 40 лева на всеки от тях.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: