РЕШЕНИЕ
№ 2469
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20222120100412 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В. Г., с която се моли съда да
признае за установено по отношение на ответника Д. Г. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Бургас, *****, че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ****, в размер на 86, 49 лв.
/осемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/лв., от които: -26.52/ двадесет и шест лева и
петдесет и две стотинки/лв. незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по договор за абонатен
номер №**** от дата 30.04.2018г. за периода от 22.07.2018г. – 21.08.2018г. и -59.97/петдесет и девет лева
и деветдесет и седем стотинки/лв. неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги
за мобилен номер ****, сключен за срок от 24 месеца (30.04.2018г. – 30.04.2020г.) и прекратен
предсрочно на дата 20.09.2018г., за които суми е издадена крайна фактура № **********, с падеж на
плащане 09.10.2018г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3280
от 19.11.2021г. по ч.гр.д. № 8044/2021г. по описа на БРС. Ищецът твърди, че договорните отношения са
породени от подписването на договор за мобилни услуги от дата 30.04.2018г., по силата на който
ответникът е станал абонат на “БТК” ЕАД. Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № ****. Сочи се, че по силата на подписания договор от 30.04.2018г.
абонатът е добавил за ползване мобилен номер 0**** по избран тарифен план Smart L, с месечна
абонаментна такса, в размер на 23, 99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди се, че за ползваните от
ответника услуги за отчетен период на потребление от дата 22.07.2018г. до 21.08.2018г. са издадени
фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, както следва: -За отчетен периода от
22.07.2018г. – 21.08.2018г. операторът е начислил за незаплатена услуга сума в размер на 27, 34 лв. с
ДДС, обективирани във фактура № **********/22.08.2018г., а за отчетния период от 22.08.2018г. –
21.09.2018г. операторът е приспаднал от незаплатените услуги сума в размер на – 0,82 лв. с ДДС,
обективирани във фактура **********/22.09.2018г. Твърди се, че ответникът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 26, 52 лв., фактурирани за два последователни месеца – август и
1
септември 2019г. като към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. Навеждат се доводи, че незаплащането на фактурите в срока по чл.29
от ОУ на оператора е обусловило правото на БТК на основание чл.50 от ОУ, във вр. с чл.43, т.1 от ОУ да
прекрати едностранно индивидуалния договор. След едностранното прекратяване на индивидуалния
договор на ответника, мобилния оператор е издал по клиентски номер № ****, крайна фактура №
**********/22.09.2018г., с падеж на плащане 09.10.2018г., с начислена обща сума за плащане.
Абонамента на ответника е бил деактивиран на 20.09.2018г., като деактивацията е настъпила автоматично
по вградената електронна система на оператора. Предвид неизпълнението на задълженията на ответника и
неспазване крайна срок за ползване на абонамента Smart L за мобилен номер **** до 30.04.2020г.,
съгласно договора за мобилни услуги от 30.04.2018г., операторът е упражнил правото си да ангажира
договорната отговорност на ответника като на основание т.2 от стр.6 от договора му е начислил
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 59, 97 лв., представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка от абонаментна услуга от сключението договори, както
следва: 3x19, 99 лв. за тарифен план Smart L /без ДДС/. Неустойката е обективирана в издадената фактура
№ **********/22.09.2018г. за периода от 22.08.2018г. – 21.09.2018г. Сочи се, че в издадената крайна
фактура е начислена и неустойката за предсрочно прекратяване на договора както и е фактурирана
цената, дължима за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 26, 52
лв. Твърди се, че ищецът е кредитор въз основа на анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019г.,
сключен на 10.03.2020г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, 2 ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора.
Препис от исковата молба е връчен на ответникът чрез назначения му особен представител
адв. И. Х..В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор по исковата молба. Искът се оспорва
като недопустим, поради липса на процесуална легитимация. Сочи се, че при частно правоприемство,
основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането е следвало да бъде съобщено на длъжника
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В настоящия случай обаче заявлението било подадено от
цесионера “ЮБЦ” преди уведомяването за цесия. Отделно от това липсвали представени по делото
доказателства за правоприемството между СГ ГРУП“ ООД и “СГ ГРУП” ЕАД. Прави се позоваване на
т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното се обосновава
тезата, че цесията няма действие по отношение на ответника, тъй като няма каквито и да било
доказателства която и да е от цесиите да му е съобщена. Отделно от това се сочи, че правнорелевантно е
само извършеното уведомяване от цедента, но не и от цесионера. Предявеният иск се оспорва и като
неоснователен. Твърди се, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на сумата от 26, 52
лв. още към момента на възникване на задължението. Отделно от това вземането се счита погасено по
давност. Твърди се нарушение на нормата на чл.147а от ЗЗП, тъй като ищецът не е представил
доказателства, че ОУ са били съобщени на ответника и приети от него по предвидения за това ред, а това
съгласно ал.4 на чл.147а от ЗЗП е в доказателствена тежест на ищеца. Оспорва се и доказателствената
стойност на приложената декларация за приемане и получаване на екземпляр от ОУ, като се твърди, че
същата не удостоверява извършеното действие. Сочи се, че изходящите от ищцовата страна фактури, са
неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална
доказателствена сила, относно извършена доставка на посочената в тях услуга. Твърди се, че
неустоечната клауза е нищожна. Ответникът е потребител по смисъла 3 на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, комуто
е предоставяно мобилни услуги, а договорите са бланкови, сключени при изначално и едностранно
поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителят-ответник не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
2
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме клаузата за неустойка за валидна се излагат
аргументи, че договорната отговорност на ответника не може да бъде ангажирана, тъй като по делото
липсвали доказателства договорът да е надлежно прекратен при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД, а именно да
е било отправено изявление от страна на ищеца, с което на ответника да е бил предоставен срок за
изпълнение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е подписан на 30.04.2018г. между “БТК” ЕАД и Д. Г. А. договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****, включваща ползване на мобилна услуга за номер
0****, с избран тарифен план "Smart L", с месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лв. /с ДДС/, като
срокът на договора е 24 месеца, до дата 30.04.2020г.
Според Договора, ако той бъде прекратен преди изтичането на уговорения между страните
срок по искане или по вина на абоната, включително незаплащане на дължими суми, абонатът дължи на
"БТК" ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Представена по делото е декларация от 30.04.2018 г., с която ответникът е декларирал, че е
получил общите условия (за краткост ОУ).
На 22.08.2018 г. “БТК” ЕАД, издава фактура № **********/22.08.2018г., с която е начислена
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 27, 34 лева /с ДДС/ за отчетния период от
22.07.2018г. – 21.08.2018г., от които 19, 99 лева, представляваща месечен абонамент "Smart L", 4.83 лв.,
представляваща +SMS BG S абонамент, 4.56 лева ДДС ставка в размер на 20 % и сумата от 1.58 лв. –
такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане. Фактурата е с падеж
08.09.2018г.
Представена е фактура № **********/22.09.2018г. за сумата от , която е издадена за отчетния
период от 22.08.2018г. – 21.09.2018г., с която операторът е приспаднал от незаплатените услуги сума в
размер на 0.82 лв., като към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. С издадената крайна фактура фактура № **********/22.09.2018г. с
падеж на плащане 09.10.2018г., е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 59.97 лв, неустойка за отстъпка от допълнителни пакети към мобилни
гласови услуги в размер на 13.68лв. и неустойка за +SMS BG S в размер на 14.49 лв. и цената, дължима за
потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 26.52 лв. като общата
фактурирана сума за плащане е в размер на 114.66 лв. От тази сума се търси частично сумата от 86.49 лв.
Представен по делото е договор за цесия от 16.10.2018г., по силата на който “БТК” ЕАД е
прехвърлило редица свои вземания в полза на “С.Г.Груп“ ООД, посочени в Приложение № 1. Записано е,
че Приложение № 1 се изпраща заедно с уведомление от цедента до цесионера в съответните срокове. С
нарочно пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, че задълженията им
са прехвърлени с цесията. Представено по делото е уведомление от “БТК” ЕАД, по т.1.1.1 от договора за
цесия, до “С.Г.Груп” ЕАД, от 24.02.2020г., с което цесионерът се известява на основание договора за
цесия, за предстоящо прехвърляне на вземания. Записано е, че неразделна част от уведомлението е
Приложение № 1 в електронна форма, във вида, уговорен в т.1.7 от договора, съдържащо пълната
информация за вземанията, предмет на прехвърлянето. Приложение № 1 не е представено по делото, но е
налично потвърждение от “БТК” ЕАД, че вземането й спрямо Д. А. в размер на 86.49 лева е било предмет
на договора за цесия и уведомление от 24.02.2020г., т.е. че това вземане е част от приложението и
3
съответно е прехвърлено на “С.Г.Груп” ООД. БРС намира, че този документ е достатъчен, за да се
приеме за доказано, че вземането на “БТК“ ЕАД е било прехвърлено с цесия на “С.Г.Груп“ ООД.
Представен е договор за цесия от 01.10.2019г., с който “С.Г.Груп” ООД на свой ред е
прехвърлило редица свои вземания в полза на “ЮБЦ“ ЕООД, посочени в Приложение № 1. С анекс към
договора за цесия, сключен на 10.03.2020г., цедентът “С.Г. Груп“ ЕАД е прехвърлил на цесионера “ЮБЦ”
ЕООД вземания по силата на уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между
“БТК” ЕАД и “С.Г.Груп“ ООД, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към анекса. Самото
Приложение № 1 не е представено по делото, но е налично извлечение от това приложение, от което е
видно, че вземането спрямо Д. Г. А. в размер на 86.49 лева е било предмет на договора за цесия, т.е. че
това вземане е част от приложението и съответно е прехвърлено на “ЮБЦ“ ЕООД. БРС намира, че този
документ е достатъчен, за да се приеме за доказано, че вземането на “С.Г.Груп“ ООД е било прехвърлено
с цесия на “ЮБЦ“ ЕООД.
На 18.11.2021 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу Д. А., по което е образувано ч. гр. дело № 8045/2021г. по описа на РС – Бургас. На 19.11.2021 г. по
това дело е издадена заповед за изпълнение № 3295, с която се разпорежда на А. да заплати на
дружеството сумата от 26, 52 лева, представляваща потребени и незаплатени електронни съобщителни
услуги за периода от 22.07.2018г. до 21.08.2018г., и сумата от 59.97 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. Следва изрично да се посочи, че със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение дружеството не претендира присъждане на законна лихва върху главницата от
датата на подаването му в съда.
Тъй като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение, кредиторът предявява установителни искове, по които е образувано настоящото
производство.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от
ЗЗД.
Както вече се посочи, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника, от който момент установителният иск се счита предявен (чл. 422, ал. 1 от ГПК), няма
доказателства цесиите да са били съобщени на ответника.
Според настоящия състав обаче, посочените по-горе договори за цесия, уведомления и анекси
към тях доказват прехвърлянето на вземанията в полза на сегашния ищец. Налице са два основни
договора за цесия, първият между “БТК“ ЕАД и “С.Г.Груп“ ООД, а вторият между “С.Г.Груп” ООД и
ЮБЦ ЕООД. В изпълнение и по повод на тези цесионни договори, в последствие, с уведомление към
първия договор и анекс към втория договор е прехвърлено вземането на “БТК” ЕАД спрямо длъжника.
Ето защо е неоснователно възражението, че вземането не е надлежно цедирано. През 2018г. е сключен
рамковият договор за цесия, но в последствие, с уведомление от 24.02.2020г., когато вече вземането по
фактурите е било възникнало, това вземане е било допълнително прехвърлено на цесионера. След това, с
анекс към втория договор за цесия, вземането е прехвърлено на другия цесионер, а именно “ЮБЦ“ ЕООД.
Според чл.99, ал.3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. В случая разпоредбата на закона е изпълнена, тъй като по
делото е налично уведомление за цесия от “БТК“ ЕАД, представлявано от пълномощника си “С.Г.Груп“
ЕАД и от “ЮБЦ“ ЕООД, с което ответникът се уведомява, че вземането на “БТК” ЕАД е било
прехвърлено в полза на “ЮБЦ“ ООД /това се съобщава от “БТК“ ЕАД чрез пълномощника “С.Г.Груп”
ООД/, а след това същото вземане е било прехвърлено от “С.Г.Груп“ ЕАД в полза на ЮБЦ ЕООД /това се
съобщава от “С.Г.Груп” ЕАД като цедент, в лично качество/. Това уведомление за цесия не е връчено на
ответника преди образуване на заповедното дело, но му е връчено в хода на исковото производство, с
4
връчване на исковата молба и приложенията към нея на особения представител. Връчването на
процесуалния представител е напълно валидно и допустимо, тъй като за конкретния правен спор и по
конкретното съдебно производство той представлява длъжника и може да приема всякакви заявления и
уведомления във връзка с процесното правоотношение, изходящи от насрещната страна. Това връчване
следва да се вземе предвид от съда – чл.235, ал.3 ГПК и съответно трябва да бъде прието, че в хода на
процеса и двете цесии са били съобщени на ответника и той вече е обвързан от тях, поради което се явява
длъжник на “ЮБЦ“ ЕООД.
Съдът намира, че съществувалите между ответника и "Българска Телекомуникационна
Компания" ЕАД /"БТК" ЕАД/ договорни отношения се установяват от представените по делото договори,
като същите не са оспорени от страна на ответника. Авторството на положения в декларацията подпис, с
който ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от приложимите Общи условия и е изразил
съгласието си с тях не е оспорено, поради което възражението му, че не следва да се счита за обвързан с
инкорпорираните в тях клаузи съдът намира за несъстоятелно.
По съществото на спора:
По отношение на възражението за погасяване по давност на вземанията:
Следва да бъде разгледано надлежно въведеното възражение от ответника за погасяване на
вземанията по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал. 4. В конкретния случай едномесечният срок за подаване
на исковата молба за установяване на вземането е спазен от ищеца. Следователно се смята, че искът е
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. на
17.11.2021г. Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване
на последиците за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, т.е. след 21.05.2020г. В настоящия
случай, изискуемостта на вземането по фактурата от 22.08.2018г. настъпва на 08.09.2018г., на фактурата
от 22.09.2018г. – на 09.10.2018г., т.е. тригодишният давностен срок поради характера на вземанията
(периодични плащания) следва да изчете на 08.09.2021г. и 09.10.2021г. Той обаче е спрял да тече в
периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се „добавят“ след датите
08.09.2021г. и 09.10.2021г., поради което давностният срок и за двете вземания ще изтече след дата
18.11.2021г., когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда, а то прекъсва давността – чл.116, б. „б“ от ЗЗД. По изложените съображения възражението на
ответника за погасяване на вземанията по давност се явява неоснователно.
По отношение на вземането за далекосъобщителни услуги:
Както става ясно, мобилният оператор е издал една фактура за вземания за месечни такси и
потребени мобилни услуги в периода 22.07.2018г. – 21.08.2018г.– фактура № ****/22.08.2018г. за сумата
от 27.52 лв. , която не е била заплатена като за отчетния период от 22.08.2018г. – 21.09.2018г., мобилния
оператор е приспаднал от тази фактура, сума в размер на 0.82 лв. с ДДС, поради което се претендират
мобилни услуги на обща стойност 26.52 лв. за два последователи отчетни месеца – за месец 08/2018г. и за
месец 09/2018г. Във фактурите са начислени месечните такси и сумите за потребление на услугите /които
явно не попадат в таксите/. Възражението на ответника, че липсвали данни за реалното предоставяне на
мобилни услуги, се преценява за неоснователно. С фактурите са фактурирани неплатени месечни такси.
Понеже месечните такси са уговорени с договора като размер, те се дължат с настъпването на падежа им
и издадените фактури представляват годно доказателство за тяхното установяване. Ето защо БРС намира,
че фактурите доказват по безспорен начин дължимите вземания за такси. Що се отнася до сумите за
ползвани други услуги, те също трябва да бъдат приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във
фактурите, а и ответникът не е навел твърдение за липса на достъп до мрежата на оператора, поради
което съдът намира, че се е ползвал от тези услуги.
По вземането за неустойка:
Съдът намира, че в случая неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което възраженията на ответната страна, че клаузите в
двата договора, с които такава е уговорена са нищожни – поради противоречие на закона и добрите
5
нрави, както и на разпоредбите на ЗЗП, са неоснователни. Съгласно чл.140, т.1, б.”а” от приложимите
Общи условия, мобилният оператор има право незабавно да прекрати достъпа до услуги на абоната след
изтичането на срока, в който трябва да се извърши плащането на ползваните услуги, а в чл.144, т.1, б.”а”
е предвидено, че ако в срок до един месец след това потребителят не изпълни задължението си, той може
да прекрати едностранно и индивидуалния договор. Нито в договорите, обаче, нито в Общите условия на
”БТК” ЕАД, е уреден редът за едностранното им прекратяване от доставчика на услугата по вина на
абоната, пора-ди което приложение следва да намери разпоредбата на чл.87, ал.1, изр. посл. от ЗЗД, а
именно – с нарочно писмено изявление.
Според Договора, ако той бъде прекратен преди изтичането на уговорения между страните
срок по искане или по вина на абоната, включително незаплащане на дължими суми, абонатът дължи на
"БТК" ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Въпреки дадените на ищеца с доклада по делото указания, същият не ангажира доказателства
за прекратяване на Договора. Според т. 50. 6 от ОУ операторът може да прекрати едностранно Договора
при неплащане в срок, но с 30 дневно писмено предизвестие.
С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката – оставащите до края на договора
месечни абонаменти, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от
значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая, по делото не се твърди и
не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави
подходящ срок за изпълнение. Исковата молба не може да служи за изявление за разваляне на Договора,
защото към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент
исковата молба се счита за предявена (чл. 422, ал. 1 от ГПК), срокът на Договора е изтекъл.
На следващо място, след като се касае за двустранен договор и длъжникът не изпълнява
задължението си поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за "разваляне на
договора" от страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В постоянната
си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се различава от
възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно неизпълнение на
задължение на длъжника – в този смисъл Определение № 600 от 6.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011
г., II т. о. Ето защо терминът "прекратяване", употребен в Договора, е неправилен и той е относим
единствено към възможността за прекратяване на облигационната връзка по "инициатива на
потребителя", каквато по делото не се твърди, нито се доказа да е настъпила.
Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за развалянето му, а не
самостоятелно основание за дължимост на неустойката. Именно защото договорът е развален преди
изтичане на срока му, операторът се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако срокът бе
спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с "месечни абонаменти до изтичане на
уговорения срок".
Предвид изложеното кредиторът не доказа, че Договорът е развален по вина на ответника
преди изтичане на срока му, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане
за неустойка при предсрочно прекратяване на същия. Ето защо този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Тук се налага следното уточнение:
Както вече се посочи, в хода на заповедното производство дружеството не претендира
присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението. Нещо повече, такава лихва не се
претендира нито с исковата молба, нито в по-късен момент от исковото производство (такова искане не
присъства в молба-становище на ищеца от 30.05.2022 г.). Ето защо законна лихва върху главницата от 26,
52 лева не следва да се присъжда.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски в заповедното производство в размер на 62, 85 лева (част от държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете), а в исковото производство в размер на 62, 85
лева (част от доплатена държавна такса и от адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
претенцията).
Ответникът също е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. и е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива следва да му
бъдат присъдени на основание чл.78, ал.2 ГПК съобразно отхвърлената част на исковете. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за
неоснователно, тъй като с исковата молба са предявени два кумулативно съединени иска, за всеки от
6
които се дължи отделно адвокатско възнаграждение. Ето защо, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 277.34 лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас,
****, дължи на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, *****, сумата
от 26, 52 лева (двадесет и шест лева и петдесет и две стотинки), представляваща стойност на потребени
електронни съобщителни услуги за период на потребление от 22.07.2018г. – 21.08.2018г., по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с “Българска телекомуникационна компания” ЕАД за
клиентски номер **** от 30.04.2018 г., за което е издадена фактура № **********/22.08.2018г. и за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 8045/2021г. по описа на
БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ****, против Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес
гр.Бургас, ****, за приемане за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 59, 97 лева
(петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с “Българска
телекомуникационна компания” ЕАД за клиентски номер **** от 30.04.2018 г., за което е издадена
фактура № ********** от 22.09.2018г. и за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 8045/2021г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ****, да заплати на "ЮБЦ" ЕООД,
ЕИК ****, сумата от 62, 85 лева (шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
разноски по ч. гр. дело № 8045/2021г. по описа на БРС, и сумата от 62, 85 лева (шестдесет и два лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
*****"ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, *****, да заплати на Д. Г.
А., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ****, сумата от 277.34 лева (двеста седемдесет и седем лева и
тридесет и четири стотинки), представляваща разноски по настоящото дело, съобразно отхвърлената част
на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7