№ 7308
гр. София, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110116915
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца суми – неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги, както и искове с правна квалификация чл.422, вр.чл.
345 от ТЗ, вр.чл.232 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД – за установяване задължения –
лизингови вноски и неустойки по договор за лизинг, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на договор за далекосъобщителни услуги е
доставил на ответника същите, който не изпълнил задълженията си за плащане.
Поради това дължал суми за ползвани услуги, ведно с предвидените неустойки по
договора. Твърди освен това, че между страните са сключени договори за лизинг,
по силата на които ищецът предоставил на ответника мобилни устройства, като
оставащите вноски по договора за лизинг не били платени. Цели установяването
им, ведно с дължимите неустойки по договора за лизинг. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ, в т.ч. с твърдения за нищожност на клаузите за
неустойка.Твърди,че има наличие на кратка погасителна давност предвид
периодичност на плащанията.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за суми –
незаплатени месечни абонаментни такси и неустойки, дължими по договор за
далекосъобщителни услуги, както и суми по и договор за лизинг.
По исковете с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на
ответника да заплати претендираната сума, представляваща стойност на
предоставени му мобилни услуги, което предполага доказване на изпълнението на
задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост на задълженията
за заплащане на стойността им, както и релевирано от длъжника неизпълнение.
Липсата на която и да е от тях прави иска неоснователен, какъвто не е настоящия
случай.
Според изложеното в исковата молба, исковите претенции се основават на
задължение, възникнало от сключени между страните договори, представени по
делото, поради което съдът приема за доказано съществуващо облигационно
отношение между страните.
Независимо от това обаче, то няма доказателства, че ответната страна
дължи претендираните по делото суми за доставени и ползвани мобилни услуги -
за да е налице такова задължение за плащане на стойността на потребени
далекосъобщителни услуги, следва да се установи реалното им доставяне за
процесния период от ищеца в полза на ответника. По делото такива доказателства
липсват.
Представените данъчни фактури за стойността на далекосъобщителните
услуги не е подписана от получателя на отразената в тях облагаема доставка.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да се
документират стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно
водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен
свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока
или услуга, когато е подписана от получателя. На неподписаната фактура не може
да бъде придадена такава функция. Съдебната практика е последователна в
разбирането си, че фактурата не е основание за плащане - основанието е
2
извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява този
факт. Представените данъчни фактури за стойността на услугите не са подписани
от получателя - ответник по делото, на отразената в тях доставка. Фактурата е
частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на
определена стока или услуга, когато е подписана от получателя им -
неподписаната от получателя фактура не е доказателство за доставяне на
отразените в нея услуги. С оглед това, не може да се приеме, че е налице
задължение на ответника към ищеца за плащане на цена на предоставени
далекосъобщителни услуги.
Предвид изложеното исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.
чл.79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца суми по договори за далекосъобщителни услуги
следва да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни.
По исковете с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.92 и чл.86 от ЗЗД
Основателността на предявените искове с правна квалификация чл.92 от ЗЗД,
и чл.86 от ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
сключване между страните на посочения в исковата молба договор; изпълнение на
задълженията си по него; наличието на валидна клауза за неустойка.
Ищецът основава претенцията си за неустойка на предвидени в сключените
между страните договори неустоечни клаузи на мобилния оператор, съгласно
които в случай на прекратяване на договора, по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на три стандартни за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка сим карта/номер до
изтичане на определения срок. В договорите и ОУ е предвидено, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, същият дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на
срока на договора, както и заплащането на разликата в цената на получените във
връзка с договорите мобилни устройства без абонамент и преференциалната цена.
По делото обаче не са представени доказателства за обективирано изявление за
предсрочно прекратяване на договорната връзка от страна на ответника, както и за
установяване на датата, от която е бил прекратен договора, респективно периода,
за който е изчислена неустойката.
Освен това, по делото не е доказано, че договорите са прекратени по вина на
ответника. Предвид това, и независимо, че в тях е предвиден размер на
неустойката от три месечни абонаментни такси, не може да се ангажира
3
отговорността на ответника за плащането им, а цитираното решение на СЕС е
неприложимо в конкретния случай.
Доколкото по делото не е установено виновно поведение от страна на
ответника за прекратяване на договорите, то недължими от него са и
претендираните суми за разликата в цената на получените във връзка с
договорите мобилни устройства без абонамент и преференциалната цена.
В допълнение процесните клаузи за неустойка са нищожни на самостоятелно
основание, тъй като накърняват добрите нрави. Неустойка, равняваща се на три
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне/прекратяване на същия,
значително надхвърля присъщите на неустойката фунцкии, тъй като кредиторът
на практика получава имуществена облага, но без да дължи никаква насрещна
престация. Възприемането на подобна клауза като валидна би довело до
допускане на неоснователно обогатяване на мобилния оператор за сметка на
ответната страна, което би нарушило принципа за справедливост. След като
клаузата, с която е регламентирано задължението за неустойка, е нищожна,
същата не поражда правни последици и съответно за търговеца не възникват
никакви права въз основа на нея.
Предвид изложеното исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.
чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца суми - неустойки по договори за далекосъобщителни
услуги, както и разликата в цената на получените във връзка с договорите
мобилни устройства без абонамент и преференциалната цена, следва да бъдат
отхвърлени в цялост като неоснователни.
По исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл. 345 от ТЗ,
вр.чл.232 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: сключване между страните на посочения в исковата
молба договор за лизинг; изпълнение на задълженията си по него.
Установено е по делото наличието на договорно отношение между страните,
по силата на което ищецът е предоставил на ответника мобилни устройства, като с
положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба
вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически
характеристики. С договора вещта е предоставена за ползване срещу месечно
възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в договора
погасителен план, които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на ответника е
4
да докаже своето изпълнение по договора, а именно- че е заплащал месечните
вноски за лизинга на устройствата. Доказателства обаче в тази насока не са
представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на
задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на
устройствата. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради
което следва да се приеме, че е останало държател на същата, без да я плати.
Именно поради неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг и
предвид настъпилия падеж на всички лизингови вноски към момента на
предявяване на исковата молба, ответникът дължи заплащането на същите.
Предвид изложеното исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл.
345 от ТЗ, вр.чл.232 от ЗЗД – за установяване дължимостта на суми по договор за
лизинг следва да бъде уважен в цялост.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените от него разноски в заповедното и исковото производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *********** /предишно
наименование **********/, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в
*********, срещу Н. Б. А. с ЕГН: ********** и адрес: *********** искове с
правна квалификация чл.422 от ГПК, че ответникът дължи сумата от 2373.65 лева
главница по договор за мобилни услуги и по договор за лизинг ,ведно със
законната лихва от 07.04.2021г.до заплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 19379/2021г. на СРС, 124
състав.
ОСЪЖДА Н. Б. А. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да заплати на
*********** /предишно наименование **********/, ЕИК **********, седалище и
адрес на управление в *********, сумата 423.17 лв. - разноски в заповедното
производство, както и 1124.37 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6