Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260972 13.07.2021
г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд
ХХІ-ви граждански състав
На петнадесети
юни две хиляди двадесет и
първа година
В
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
при
секретаря:Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско
дело №7236 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ………………, със седалище и адрес на управление: ……………………..,
подадена чрез пълномощник – адв.В.Г., съдебен адрес: ***, уточнена с молба,
вх.№265647/10.02.2021 г., л.38, с която се моли съда да приеме за установено,
че ответникът Ф.М.Р., ЕГН **********, адрес *** дължи на ищеца сумата от 385,82
лева, от която 181,86 лева е неустойката за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 16.04.2018 г. за мобилен номер ……………, от които 62,46
лева е стойността на три месечни абонаментни такси и 119,40 лева е неустойката
за ползване на устройство ………….., модел …………. и 203,96 лева е неустойката за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 18.07.2018 г. за мобилен
номер …………, от които 46,83 лева е стойността на три месечни абонаментни такси и
157,13 лева е неустойката за ползване на устройство ………………, за които суми има
издадена по ч.гр.д.№5293/2020 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №2312/04.09.2020 г.
Сочи
се в исковата молба, че между страните има
сключени договор за предоставяне на
мобилни услуги от 16.04.2018 г., договор за лизинг от 28.04.2018 г. и договор
за мобилни услуги от 18.07.2018 г., по които ответникът е неизправна страна.
Според изложените в обстоятелстваната част на исковата молба фактически
твърдения поради неизпълнеине на абоната да заплати стойността на потребени и
фактурирани услуги на стойност 82,62 лева, ищецът е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна
фактура №**********/05.02.2019 г. с начислена обща сума за плащане в размер на
537,29 лева. Твърди се, че задължението включва неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите в размер на 385,82 лева, неизплатени лизингови
вноски в размер на 68,85 лева и неизплатени далекосъобщитетелни услуги в размер
на 82,62 лева, като последните две суми не са процесни в настоящето
производство.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства,
претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя
молба-становищ, вх.№277661/10.06.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответната
страна чрез назначения му от съда особен представител депозира писмен отговор
на иска, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан на подробно
изложени в отговора аргументи.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от назначения от съда особен представител - адв.Л., която поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения установителен иск е по чл.422 от ГПК.
При
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че са се намирали в облигационна връзка по повод сключени
помежду им договори за мобилни услуги от 18.07.2018 г., допълнително споразумение
от 16.04.2018 г. към договор за мобилни
услуги с мобилен/фиксиран №………………., договор за лизинг от 16.04.2018 г., приети
като доказателства по делото.
Налице
са данни, че във връзка със сключените договори мобилният оператор е издал фактури
с №№**********/05.11.2018 г., №**********/05.12.2018 г., кредитно известие №**********/05.01.2019
г., приети като доказателства по делото, сумите по които се твърди, че не са платени
от ответната страна. Доказателства в различен смисъл не са събрани.
Приета
като доказателство по делото е и фактура №**********/05.02.2019 г., от
съдържанието на която става ясно, че е издадена от ищеца и включва неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите в размер на 385,82 лева.
По
делото е приложено ч.гр.д.№5293/2020 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието
на което е видно, че е образувано на 03.09.2020 г. по заявление на „Теленор
България“ ЕАД, по което има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №2312/04.09.2020 г., с която е разпоредено длъжникът
Ф.М.Р. да заплати на заявителя сумата от 181,86 лева е неустойката за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.04.2018 г. за мобилен
номер ……………., от която 62,46 лева е стойността на три месечни абонаментни такси
и 110,40 лева е неустойката за ползване на устройство ……………, модел ………… и сумата
от 203,96 лева, от която 46,83 лева е стойността на три месечни абонаментни
такси и 157,13 лева е неустойката за ползване на устройство TABLET …………….
При
така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №7236 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№5293/2020 г. по описа на
РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 01.10.2020 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В изпълнение
на възложената му доказателствена тежест ищецът установи наличието на
облигационна връзка с ответника посредством приетите като доказателства,
неоспорени от ответната страна, договор за мобилни услуги, допълнително
споразумение към него, както и договор за лизинг, удостоверяващи съществуването
на валидни облигационни правоотношения между страните по повод доставянето и
ползването на мобилни услуги и мобилни устройства.
Твърдението
на ищеца, че е изправна страна по облигационното правоотношение с ответника по
повод предоставянето на мобилни услуги също не се оспорва от ответника, чрез
назначения му от съда особен представител.
Предвид
на изложеното, съдът приема, че фактурите удостоверяват реалното използване на
услугите, за които са издадени.
Що се
отнася до фактура с №**********/05.02.2019 г.., с която е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер на 385,82 лева, то съобразявайки
нормата на чл.26 от ЗЗД, съдът намира възраженията на ответника за основателни.
На
първо място, неустоечната клауза по договорите са едностранно уговорени по
предварително изготвени в полза на ищеца условия, докато за потребителя в
лицето на ответника няма предвидена реципрочна възможност да прекрати договора
предсрочно при каквито и да е обстоятелства. На следващо място, така
уговорената в полза на ищеца неустойка в размер на месечна абонаментна такса е
за услуга, която реално не е предоставена и не е ползвана от потребителя, а
наред с това е и необосновано висока и създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата по смисъла на
чл.143, т.5 от ЗЗП.
Предвид
на изложеното, неустойката за предсрочно прекратяване на
договорите следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза с оглед
наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП.
Абонатът притежава качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на
ЗЗП, а чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Видно е, че процесните договори са сключени при предварително определени
условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на мобилни услуги,
както и че са бланкови, т.е. не са били предмет на предварително договаряне
между страните, респективно ответницата не е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била
индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и доказателства от
ищцовата страна.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал.2 от същата разпоредба е
посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с § 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая с оглед начина на попълване
на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на
мобилния оператор, се налага извода, че ответницата не е имала възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.
Предвид на изложеното, искът за дължимост на търсените от ищеца неустойки
се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на
чл.422 от ГПК установителен иск на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление: …………………..,
за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът Ф.М.Р.,
ЕГН **********, адрес ***, му дължи сумата от 385,82 лева, от която 181,86 лева
е неустойката за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.04.2018
г. за мобилен номер …………., от които 62,46 лева е стойността на три месечни
абонаментни такси и 119,40 лева е неустойката за ползване на устройство ………….,
модел …………. и 203,96 лева е неустойката за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 18.07.2018 г. за мобилен номер ……………, от които 46,83 лева е
стойността на три месечни абонаментни такси и 157,13 лева е неустойката за
ползване на устройство TABLET
……………,
за които суми има издадена по ч.гр.д.№5293/2020 г. по описа на РС-Бургас
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2312/04.09.2020
г., като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.