ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Михаела Х. Буюклиева
Велина Е. Антонова
като разгледа докладваното от Михаела Х. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на Е. И. Д. и В. И. Д., чрез повереника им
адв.С.Ч., срещу определение от 08.03.2021г. на Окръжен съд гр.Пловдив,
постановено по ЧНД № 2593/2020г. по описа на същия съд.
Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован.
Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото със задължителни
указания за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия
за установяване на обективната истина и точното прилагане на закона.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото и с изложеното от страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от
процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество е основателна.
Досъдебно производство № 344/2016г. по описа на * при Окръжна
прокуратура гр.* е водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342,
ал.1 от НК с пострадал И. Х. Д..
1
С постановление от 01.09.2020г., постановено по преписка №
12106/2016г., Окръжна прокуратура гр.* е прекратила наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
т.е.поради липса на престъпление.
По повод жалба на Е. И. Д. и В. И. Д., наследници на пострадалия,
преценейки прокурорския акт, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че той е
законосъобразен и обоснован. Стигнал е до извода, че разследването е
проведено всестранно и пълно, както и че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод за извършено престъпление от
общ характер. Потвърдил е обжалваното постановление на Окръжна
прокуратура гр.*.
Пловдивският апелативен съд не споделя изводите на
първоинстанционния съд.
В атакувания съдебен акт Окръжен съд гр.Пловдив е спрял вниманието
си върху събрания доказателствен материал и установената въз основа на
него фактическа обстановка. Изградил е своите изводи, подлагайки на анализ
всички доказателства по делото. Приел е, че в хода на разследването са
събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина и
не се налага събиране на други. Позовавайки се на заключенията на
комплексната тройна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и
допълнителната такава е приел, че леталният изход се дължи единствено и
само на действията на пострадалия велосипедист. За водача на лекотоварния
автомобил последният не е бил предвидимо препятствие до момента на
засичане пътя на МПС и то вътре в опасната му зона.
Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд не е обсъдил с
необходимата прецизност заключенията на вещите лица. От неговото
внимание са убягнали някои неточности и противоречия, които правят тези
заключения необосновани.
За да отговорят на поставените въпроси експертите са приели, че
разстоянието между тялото на пострадалия И. Д. и предната част на
лекотоварния автомобил „*” след удара е било около 4,92 м. Разстоянието на
отхвърляне на тялото на велосипедиста след мястото на удара следва да е
2
било най-малко 4,92 м. Имайки предвид графика, представяща разстоянието
за отхвърляне на пешеходец според скоростта на автомобила, което в случая е
било около 3,8 м - 6 м, ударът е настъпил на не повече от 1 м преди крайното
местоположение на МПС.
Вещите лица не са посочили как са получили разстоянието от 4,92 м.
При проследяване на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие
и размерите, посочени в експертизите, това число не отговаря на другите
разстояния. Предната лява гума на лекотоварния автомобил е на 15,60 м
северно от ориентира. На 10,40 м северно от ориентира е намерено петно
кръв, разположено в тревната площ. При тези данни разстоянието между „*”
и пострадалия след удара би трябвало да е 5,2 м /15,60-10,40=5,20/. Това
означава, че МПС при скорост 20-25 км/ч в момента на удара, както е прието,
е спрял след 0,80 м при максимално разстояние за отхвърляне 6 м. Подобен
извод, било 1 м или 0,80 м, не е подкрепен с изследвания относно
техническите възможности на подобен клас МПС.
На следващо място се използва графика за разстоянието за отхвърляне
на пешеходец. В случая е налице велосипедист, чието тяло е разположено на
друга височина спрямо тази на пешеходеца. След удара системата
велосипедист-колело се разпада и всяка една от двете й съставни части има
самостоятелно движение. Намерени са на различни разстояния. Тези
особености изобщо не са обсъждани в заключенията и няма яснота взети ли
са предвид при формиране на крайните изводи на експертите.
Същите не са обосновали виждането си, че деформацията по ръба на
предния капак на лекотоварния автомобил „*” най-вероятно е получена от
рамото на пострадалия И. Д. при липса на данни в медицинската
документация за травма на рамото, ребрата или главата вляво.
Вещите лица не са посочили каква е била траекторията на движение на
всеки един от елементите на системата велосипедист-колело спрямо МПС
след удара /съприкосновението/ до мястото, на което се приема, че са
паднали.
При изчисляване скоростта на движение на пострадалия е взета предвид
само неговата маса. В използваната формула присъства само масата на
3
пешеходеца, но не и на колелото. Същата не е попълнена и с конкретни
цифри. Няма яснота как е определено теглото и по какъв начин. В същото
време приетата скорост на движение на И. Д. се използва при определяне на
другите величини в уравнението скорост, време, разстояние.
Необосноваността на обсъжданите експертизи е равносилна на липса на
такива. Това води до извод, че в хода на разследването не са събрани
доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, то не е
проведено всестранно, обективно и пълно. За преодоляване на този
недостатък следва на основание чл.153 от НПК да се назначи повторна
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза с участието на
други вещи лица, като се включи и физик.
Произнасяйки се без да са извършени всички необходими процесуално-
следствени действия за разкриване на обективната истина, наблюдаващият
прокурор е постановил необоснован прокурорски акт. Поради горния порок
на прокурорското постановление, потвърждавайки го определението на
първоинстанционния съд се явява незаконосъобразно.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на Окръжен съд гр.Пловдив е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено, както и постановлението на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив, а жалбата, като основателна, уважена.
Поради горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 08.03.2021г. на Окръжен съд гр.Пловдив,
постановено по ЧНД № 2593/2020г. по описа на същия съд, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановление на Окръжна прокуратура гр.* от 01.09.2020г.,
постановено по нейна преписка № 12106/2016г., за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 344/2016г. по
описа на * при Окръжна прокуратура гр.*.
4
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура гр.Пловдив за изпълнение на
дадените указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5