ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1196
гр.Пловдив, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IX състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Узунов възз.гр.д. № 655 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В срока по чл.235, ал.5 ГПК, настоящият
състав на Окръжен съд Пловдив, след като се запозна с материалите по делото,
констатира следното:
С обжалваното решение № 116/01.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 636 по описа за 2017 г., Районен съд Първомай е
разгледал предявения с искова молба от Държавен фонд „Земеделие“ иск за
прогласяване на нищожност на отказите от наследството на Т. Т. Ц., ЕГН **********,
извършени от Д.К.Ц., ЕГН ********** и В.Т.Ц., с ЕГН **********, и вписани в
особената книга на РС-Първомай,
поради липса на предмет – чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД. С диспозитива на
постановения съдебен акт, районният съдия е признал за установено, че отказът
на Д.К.Ц., вписан под № 19/01.10.2015г. в особената книга на РС-Пловдив по чл. 49, ал. 1 от ЗН е
нищожен поради невъзможен предмет, както и отхвърлил иска за признаване за
установено, че отказът на В.Т.Ц., вписан под № 18/30.09.2015г. в особената
книга на РС-Пловдив по чл. 49, ал. 1
от ЗН е нищожен поради невъзможен предмет.
Видно от мотивите на обжалвания съдебен
акт, на стр. 1 от решението съдът е посочил, че ищецът е поискал от съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на отказите от наследство,
вписани в особената книга на РС-Първомай
по чл. 49, ал. 1 от ЗН. По-нататък в решението, на стр. 7, абз. 2, съдът е
посочил, че е изследвал като писмени доказателства представените удостоверения,
издадени от РС-Първомай, съгласно
които в особената книга на същия съд
са били вписани изявления за отказ от наследство.
Налице е очевидна фактическа грешка – противоречие
между мотиви и диспозитив в обжалваното решение, по отношение на посочването на
съда, в особената книга на който са вписани отказите от наследство. Фактическата
грешка касае част от предмета на спора, а съгласно
трайно установената съдебна практика такива грешки не могат да бъдат
отстранявани от съд, който не е постановил съдебния акт. С оглед на това същата
следва да бъде отстранена от районния съд по реда на чл.247 ГПК, тъй като в
противен случай без поправката ѝ е невъзможно да бъде извършена дължимата
служебна проверка за допустимост на решението по чл. 269 от ГПК. Едва след
произнасянето на първоинстанционния съд в производството по чл. 247 от ГПК може
да бъде разгледана по същество въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение. Горното налага съставът на съда на основание чл.253 ГПК да отмени
протоколното определение от 23.06.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 655/2020
г., с което е даден ход на делото, да прекрати настоящото производството и да върне
делото на Районен съд Първомай за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното решение. След осъществяване на процедурата по чл.247 ГПК, делото
следва да се върне на същия състав на Окръжен съд Пловдив, за произнасяне по
въззивната жалба, с която е сезиран.
Така мотивиран, Пловдивски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 23.06.2020г., постановено по възз.гр.д. № 655/2020
г., с което е даден ход на делото за решаването му по същество.
ПРЕКРАТЯВА
производството по възз.гр.д. № 655/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
ВРЪЩА
делото на Районен съд Първомай за поправка на очевидна фактическа грешка
съобразно мотивната част на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.