№ 473
гр. гр.Несебър, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100733 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ответника е предявено възражение за прихващане с правно основание чл. 61, ал. 2 вр чл.
59 от ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на комплекс „******“ срещу ответника „*******“ ЕООД,
са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По иска по чл.
38, ал. 1 от ЗУЕС ищецът претендира присъждане на сумата от 7669,64 лв. – главница, формирана
както следва: по 440 лв. (общо 3080 лв.) за всеки от 7 апартамента (апартамент № 16 с
идентификатор **********, апартамент № 24 с идентификатор ***********, апартамент № 27 с
идентификатор ************, апартамент № 30 с идентификатор ***********, апартамент № 34 с
идентификатор ***********, апартамент № 35 с идентификатор ***********, апартамент № 36 с
идентификатор ************), представляваща разходи за управление и поддръжка на общите
части за 2021г., по 440 лв. (общо 3080 лв.) за всеки от същите 7 апартамента – разходи за
управление и поддръжка на общите части за 2022г., сумата от 101,40 лв. – вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ за апартамент № 16 с идентификатор ********** за 2021г. , сумата от
101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 16 с идентификатор
********** за 2022г., сумата от 89,08 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент
№ 24 с идентификатор *********** за 2021г., сумата от 89,08 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за апартамент № 24 с идентификатор *********** за 2022г., сумата от 93,45 лв. –
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 27 с идентификатор ************ за
2021г., сумата от 93,45 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 27 с
идентификатор ************ за 2022г., сумата от 101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за апартамент № 30 с идентификатор *********** за 2021г., сумата от 101,40 лв. –
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 30 с идентификатор *********** за 2022г.,
1
сумата от 126,05 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 34 с
идентификатор *********** за 2021г., сумата от 126,05 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за апартамент № 34 с идентификатор *********** за 2022г., сумата от 150,70 лв. –
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 35 с идентификатор *********** за 2021г.,
сумата от 150,70 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 35 с
идентификатор *********** за 2022г., сумата от 92,74 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за апартамент № 36 с идентификатор ************ за 2021г., сумата от 92,74 лв. –
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 36 с идентификатор ************ за
2022г. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД претендира лихва за забава в общ размер от 1085,24 лв., от
които 892,29 лв., начислени върху главниците по чл. 51 от ЗУЕС за периода 02.08.2021г. –
06.07.2023г. (относно главниците за 2021г.) и периода 02.08.2022г. – 06.07.2023г. (относно
главниците за 2022г.), както и 192,95 лв. общо върху главниците за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода 02.10.2021г. – 06.07.2023г. (относно главниците за 2021г.) и за периода 02.10.2022г. –
06.07.2023г. (относно главниците за 2022г.). Ищецът излага, че ответникът е собственик на
цитираните апартаменти. Твърди, че на 28.05.2021г. било проведено общо събрание на етажната
собственост. Излага, че на събранието се приело решение за определяне на разходи за поддръжка и
управление по 220 лв. на човек, като се приело, че във всеки апартамент живеят по двама човека, а
вноската следвало да се заплати до 01.08.2021г. Сочи, че била определена и вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ – по 78 лв. на 1 % идеални части от общите части на сградата, която
следвало да се заплати от 01.08 до 01.10 включително на текущата година. Твърди, че решенията
са влезли в сила. Излага, че ответникът не е заплатил дължимите вноски за 2021г. и 2022г. С тези
доводи моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главниците.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „*******“ ЕООД е подаден отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват поради неизпълнение на задължението на ищеца за поддръжка
на сградата. До съда се отправя и възражение за прихващане със заплатени от ответника суми за
поддържане на общите части в сградата. Сочи се, че с тази цел е заплатена общо сумата от 8926,19
лв., както следва: 3600 лв. на основание граждански договор № 1 от 15.05.2021г., по силата на
който ответникът е възложил на В.Н. да поддържа общите части на жилищната сграда през 2021г.;
4000 лв. възнаграждение по граждански договор за 2022г. за поддръжка на общите части в
сградата; 1326,19 лв. – платено електрозахранване за 2022г. за помпено помещение, собственост на
етажната собственост. Твърди се, че поради липсата на поддръжка през 2021г. се наложило такъв
договор да бъде сключен с В.Н., като извършената от него работа била приета с констативен
протокол и му била платена сумата от 3600 лв. Сочи се, че част от собствениците помолили
ответника да сключи договор с него и през 2022г., за което била заплатена сумата от 4000 лв.
Развиват се съображения в насока, че в подземното помещение на сградата е налице обща част –
шахта, ведно с две помпи, които изпомпват дъждовните води до външната канализация. Излага се,
че консумацията на електрическа енергия за тези помни погрешно се начислява по партида на
ответника, като за промяната й е необходимо решение на общото събрание, което до момента не е
взето. В тази връзка се сочи, че за 2022г. ответникът платил сумата от 1326,19 лв. –
електрозахранване за тези помпи, което представлява разходи за общи части. От съда се иска
претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност
– да бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане със сумата от 8926,19 лв., дължима от
ищеца на ответника. Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на
2
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в
процесната сграда в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения
на общото събрание в етажната собственост от 28.05.2021г. са определени вноски за фонд „Ремонт
и обновяване“ и по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за посочения в исковата молба период. В негова тежест е
да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При
доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответницата е да докаже погасяване на
вземането.
По така предявения иск и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като
безспорно, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна
собственост, както следва: апартамент № 16 с идентификатор **********, апартамент № 24 с
идентификатор ***********, апартамент № 27 с идентификатор ************, апартамент № 30 с
идентификатор ***********, апартамент № 34 с идентификатор ***********, апартамент № 35 с
идентификатор ***********, апартамент № 36 с идентификатор ************.
На 28.05.2021г. се провело общо събрание на етажната собственост в сградата – комплекс
„******“ в с. ******, ул. „********* (видно от протокол на л. 14 – л. 21 от делото). Съдът намира,
че от посочения протокол се доказва провеждане на събрание на тази дата, като същото не е
оспорено от ответника. Няма данни и твърдения решенията на общото събрание да са атакувани по
надлежния ред, поради което съдът приема, че са влезли в сила.
По т. 4 от дневния ред на събранието бил представен за обсъждане бюджет за периода
28.05.2021г. – 28.05.2022г. Общото събрание взело решение разходите по чл. 51 от ЗУЕС да се
определят в размер на по 220 лв. за един човек, както и взело решение – да се приеме, че всеки
самостоятелен обект в сградата се обитава от двама човека. Вноската по чл. 50 от ЗУЕС била
определена в размер на 78 лв. за един процент идеални части от общите части на сградата в
годишен размер. Събранието приело решение вноските по чл. 51 от ЗУЕС да се заплащат до
01.08.2021г., а вноските по чл. 50 от ЗУЕС в периода 01.08 – 01.10 включително на текущата
година. В самия бюджет била заложена сумата от 7800 лв. – за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода 08.2021г. – 08.2022г. и 25 960 лв. – за разходи по чл. 51 от ЗУЕС за периода 08.2021г. –
08.2022г.
Налага се извод, че с решението на общото събрание разходите не са определени поименно
и поотделно за всеки собственик, но същите са напълно определяеми, доколкото в
инкорпорирания в протокола проект за бюджет (приет от общото събрание) се съдържат
цялостните суми по отделните пера, а в чл. 50 – чл. 51 от ЗУЕС са посочени правилата за
разпределение на разходите (които са спазени при вземане на решението за разпределянето им).
Освен това са посочени конкретните суми, дължими за всеки самостоятелен обект по чл. 51 от
ЗУЕС, както и размерът на вноската за един процент идеални части от общите части в сградата.
Решенията на общото събрание от 28.05.2021г. (на които се основава искът) са влезли в сила. Няма
твърдения и данни да са обжалвани, поради което следва да се зачетат от настоящия съдебен
състав. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. №
657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС и Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по
3
описа на II гр.о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се
управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и
задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото
събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им
и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски
съобразно гласуваното от общото събрание.
При това положение е необходимо да се обсъди въпросът какви точно такси са определени
за собствениците на самостоятелни обекти с решенията от 28.05.2021г., тъй като ищецът основава
претенцията си единствено на тези решения. Очевидно е, че на база тези решения се претендират
отделни суми както за 2021г., така и за 2022г., за всеки от собствените на ответника самостоятелни
обекти. Следва да се има предвид обаче, че буквалният текст на взетите решения по т. 4 от дневния
ред насочва към приемане на бюджет за период 08.2021г. – 08.2022г. (предложенията проект е бил
за периода 28.05.2021г. – 28.05.2022г., но решението, което в крайна сметка е взето от общото
събрание е за периода 08.2021г. – 08.2022г.). Именно като функция от този бюджет са определени
и конкретни вноски (на база на заложените в него величини за разходи по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС),
а именно: по 440 лв. на самостоятелен обект (при взето решение вноската по чл. 51 от ЗУЕС да е
по 220 лв. на човек и прието, че всеки обект се обитава от по двама човека) и за разходите по чл.
50 от ЗУЕС – по 78 лв. на процент притежавани идеални части. Така определените разходи по чл.
50 и чл. 51 от ЗУЕС имат за цел да покрият глобалните суми, приети по тези пера (7800 лв. по чл.
50 от ЗУЕЗ и 25 960 лв. по чл. 51 от ЗУЕС), определени за периода 08.2021г. – 08.2022г. – това е и
изрично вписано при приемане на отделните решения за формиране на съответните вноски за
всеки собственик по двете пера. Следователно волята на общото събрание на етажната собственост
е била да определи дължимите вноски по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС, но единствено за периода
08.2021г. – 08.2022г., изчислени съобразно точно определен бюджет, приет за този период. От своя
страна, макар да основава иска си именно на това решение, ищецът претендира отделни вноски
както за 2021г., така и за 2022г. по всяко от перата. Очевидно е, че с решението са приети вноски
за период от една година и то точно и конкретно определен – месец 08.2021г. – месец 08.2022г. С
решенията от 28.05.2021г. не са определяни вноски за периода месец януари месец юли 2021г. и
вноски за периода месец септември – месец декември 2022г. Налага се извод, че въпреки
разпределената доказателствена тежест, от ищеца не са представени доказателства за взето
решение на общото събрание, с което да е определен размерът на вноските по чл. 50 и чл. 51 от
ЗУЕС за две отделни години (както се претендира в исковата молба). Представени са
доказателства, че такива вноски са определени за конкретен период на база конкретен бюджет
(което е право на общото събрание на етажната собственост). За уважаване на иска по чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС е необходимо по делото да се докаже, че общото събрание е взело решение, което следва
да се изпълни от съответния етажен собственик. След като по делото не е доказано, че е взето
решение за размера на дължимите такси за две отделни години, а само – за определяне на таксите
за период от една година, конкретно посочен в протокола, то за ответника е възникнало
задължение за заплащане на сумите за период от една година (за всеки от апартаментите).
4
От прието по делото площообразуване за процесната сграда (на л. 12 – л. 13) се установяват
притежаваните проценти от идеалните част за самостоятелните обекти, собствени на ответника,
въз основа на които (при определена база от 78 лв. за един процент) се установяват и конкретните
суми, дължими по чл. 50 от ЗУЕС за периода 08.2021г. – 08.2022г. Крайният извод е, че по силата
на решенията от 28.05.2021г. за ответника са възникнали за плащане следните задължения: по 440
лв. (общо 3080 лв.) за всеки от 7 апартамента (апартамент № 16 с идентификатор **********,
апартамент № 24 с идентификатор ***********, апартамент № 27 с идентификатор ************,
апартамент № 30 с идентификатор ***********, апартамент № 34 с идентификатор ***********,
апартамент № 35 с идентификатор ***********, апартамент № 36 с идентификатор
************), представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части за за периода
08.2021г. – 08.2022г., както и вноски по чл. 50 от ЗУЕС за същия период - сумата от 101,40 лв. –
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 16 с идентификатор **********, сумата
от 89,08 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 24 с идентификатор
***********, сумата от 93,45 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 27 с
идентификатор ************, сумата от 101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
апартамент № 30 с идентификатор ***********, сумата от 126,05 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за апартамент № 34 с идентификатор ***********, сумата от 150,70 лв. – вноска за
фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 35 с идентификатор *********** и сумата от 92,74
лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 36 с идентификатор ************
2021г.
Не се доказа дължимост на следните суми: по 440 лв. (общо 3080 лв.) за всеки от същите 7
апартамента – разходи за управление и поддръжка на общите части за част от очертания процесен
период, включващ месец януари – месец юли включително от 2021г. и месец септември – месец
декември включително от 2022г., както и суми за същия период по чл. 50 от ЗУЕС: сумата от
101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 16 с идентификатор
**********, сумата от 89,08 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 24 с
идентификатор ***********, сумата от 93,45 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
апартамент № 27 с идентификатор ************, сумата от 101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт
и обновяване“ за апартамент № 30 с идентификатор ***********, сумата от 126,05 лв. – вноска за
фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 34 с идентификатор ***********, сумата от 150,70
лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 35 с идентификатор *********** и
сумата от 92,74 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 36 с идентификатор
************. Поради недоказаност искът по отношение на тези суми следва да бъде отхвърлен.
По отношение на останалите суми – както се посочи по делото е доказано, че се дължат от
ответника за периода месец август 2021г. – месец август 2022г. Същите се дължат въз основа на
влезлите в сила решения, които (както беше изяснено по-горе) са задължителни за всеки
собственици на самостоятелни обекти в сградата. Сумите е следвало да се заплатят авансово (по
чл. 51 от ЗУЕС – до 01.08.2021г., а по чл. 50 от ЗУЕС – до 01.10.2021г.) и въз основа на тези
плащания да се извърши нужната поддръжка в сградата, поради което възраженията за липса на
поддръжка от страна на етажната собственост са неоснователни. Още повече, че от показанията и
на двамата разпитани свидетели – Ф. и Л., се установява, че през този период (с отделни
прекъсвания) в комплекса са били назначени и са изпълнявали трудови функции както чистачка,
така и градинар. Показанията на тези свидетели се потвърждават и от писмените доказателства по
делото – граждански договор № 03 от 01.09.2021г. (на л. 95 от делото), сключен между етажната
5
собственост и С.О. във връзка с дейности по почистване в сградата, граждански договор № 3 от
01.07.2022г. (на л. 96 от делото) между етажната собственост и Т.Б. – за извършване на дейности
по поддръжка в сградата и граждански договор № 2 от 10.04.2022г. (на л. 97 от делото) между
етажната собственост и Владимир Климко (за конкретни дейности по поддръжка в сградата).
Налага се извод, че по отношение на сумите за периода 08.2021г. – 08.2022г., обозначени
по-горе, са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 38 от ЗУЕС. При това
положение следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за прихващане с
правно основание чл. 61, ал. 2 вр чл. 59 от ЗЗД. С доклада на ответника е указано, че в негова по
това възражение е да докаже, че е извършил разходи 3600 лв. - по граждански договор № 1 от
15.05.2021г., по силата на който е възложил на В.Н. да поддържа общите части на жилищната
сграда през 2021г.; 4000 лв. възнаграждение по граждански договор за 2022г. за поддръжка на
общите части в сградата; 1326,19 лв. – платено електрозахранване за 2022г. за помпено
помещение, собственост на етажната собственост, които разходи са направени в полза на другиго -
насочени към поддръжката и управлението на общите части в етажната собственост и като такива
са били дължими от етажната собственост, поради което с извършването на тези разходи етажната
собственост се е обогатила (спестила е заплащането им) за сметка на ответника (който ги е
заплатил), без да е имало основание за това. Ответникът следва да докаже и размера на
претенцията си по отправеното възражение за прихващане – т.е .размерът на обогатяването на
етажната собственост.
За доказване на възражението за прихващане на първо място са представени граждански
договор № 1 от 15.05.2021г. (на л. 45 – л. 46 от делото) и граждански договор № 2 от 01.05.2022г.
(на л. 47 – л. 48 от делото), сключени между В.Н. и дружеството – ответник. Първият от
договорите е сключен за периода 15.05.2021г. – 15.09.2021г., а вторият – за периода 01.05.2022г. –
01.09.2022г. Предметът и на двата договора е идентичен: поддръжка на общите части на жилищна
сграда за сезонно ползване ******, изразяваща се в ежедневно почистване на сградата, подземния
паркинг на сградата и територията около сградата, ежедневно почистване, изнасяне и измиване на
контейнерите, предназначени за сградата, закупуване и смяна на крушки за осветление, да следи за
влизащите и излизащите лица, както и други дейности, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата. И по двата договора работата е приета от управителя
на дружеството ответник – без възражения. Наличието на такива договори и приемането на
работата от управителя на дружеството-ответник не означава, че е доказан в пълнота посоченият
по-горе фактически състав по чл. 61, ал. 2 вр. чл. 59 от ЗЗД. Както е указано на ответника, същият
е следвало да докаже, че направените разходи са били насочени към поддръжката и управлението
на общите части в етажната собственост – т.е., че е осъществена реална поддръжка и управление
по отношение на общите части на етажната собственост. От показанията на разпитаните свидетели
Ф. и Л. (воден от ответника) не се установява реализирането на посочения фактически състав.
Точно обратното – свидетелят Ф. (собственик на обект в сградата) твърди, че не познава лице с
имена В.Н., което да е извършвало дейности в сградата. От своя страна св. Л. потвърждава, че
познава такова лице, но същото е извършвало дейности като градинар – в двора на комплекса. От
показанията и на двамата свидетели се установява, че дворът за момента (и през процесните
периоди) е заграден и се ползва като собственост на дружеството ответник, а не като обща част на
етажната собственост. От показанията на св. Л. се установява, че договор с лицето В.Н. е сключен
отделно – за етажната собственост – но за периода 01.07.2021г. – 01.08.2021г., за което той получил
отделно възнаграждение в размер на 300 лв. Установява се, че такъв договор бил сключен отново
6
от името на етажната собственост с посоченото лице – за периода 15.08.2021г. – 31.08.2021г.
Следователно са събрани доказателства, които са в насока, че В.Н. е извършвал дейности в полза
на етажната собственост, но на отделно основание – изричен договор с етажната собственост,
действал в определени периоди, за което е получил възнаграждение от етажната собственост.
Останалата част от дейността му е касаела само собствени на „*******“ ЕООД. Ето защо
(съобразно ангажираните и от ответника свидетелски показания) съдът приема за установено по
делото, че двата броя граждански договори, представени към отговора на исковата молба, са
сключени от името на дружеството ответник, но и единствено в полза на това дружество, а не за
дейности, касаещи цялата етажна собственост и въз основа на тях не са извършвани разходи,
дължими от етажната собственост. Следователно възражението за прихващане, касаещо разходи в
размер на 3600 лв. - по граждански договор № 1 от 15.05.2021г. и 4000 лв. - възнаграждение по
граждански договор за 2022г., платени за поддръжка на общите части в сградата, остава
недоказано по делото.
Недоказано е и възражението относно сумата от 1326,19 лв. – платено електрозахранване за
2022г. за помпено помещение, собственост на етажната собственост. Същото се основава
единствено на твърдения в отговора на исковата молба в насока, че консумацията на
електроенергия за помпено помещение, касаещо общи части, се начислява по партидата на басейна
– собственост на ответното дружество. Тези твърдения остават недоказани по делото, тъй като е
очевидно, че е налице спор между ответника, етажната собственост и електроразпределителното
дружество, като не са представени доказателства той да е решен по надлежния ред, който да
установява изложените в отговора на исковата молба твърдения. Представените към отговора на
исковата молба разписки (на л. 49 – л. 55 от делото) доказват единствено извършени плащания към
ЕВН, но не и твърденията, че плащанията касаят общи части. С показанията на св. Л. не се
установяват различни факти, тъй като той посочва, че е наясно с наличието на партиди за басейна,
за които отговаря дружеството ответник и партиди за помпите, които отвеждат канализацията, за
които отговаря етажната собственост. Ето защо и възражението за прихващане с тези суми е
недоказано.
В заключение следва да се посочи, че възражението за прихващане е изцяло неоснователно
и искът за главница следва да бъде уважен до посочените по-горе суми, изискуемостта на които е
настъпила на 01.08.2021г. – за разходите по чл. 51 от ЗУЕС и на 01.10.2021г. за разходите по чл. 50
от ЗУЕС. Както е прието в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2020г. от 18.03.2022г. по
тълк.дело № 2/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС по възражението за прихващане съдът се
произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. Съдът не се
произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки
неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск. Т.е. не следва да бъде
постановяван отделен диспозитив за отхвърляне на възражението за прихващане, като единствено
следва да бъде уважен искът за главница – до посочените суми.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главни дългова и изпадането на ответника в
забава за периодите 02.08.2021г. – 06.07.2023г. (относно главниците по чл. 51 от ЗУЕС за 2021г.),
02.08.2022г. – 06.07.2023г. (относно главниците по чл. 51 от ЗУЕС за 2022г.), 02.10.2021г. –
06.07.2023г. (относно главниците за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2021г.) и 02.10.2022г. –
06.07.2023г. (относно главниците за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022г.).
7
Както се посочи задължението на ответника е било определено като платимо на определен
ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 01.08.2021г. – по чл. 51 от ЗУЕС и
01.10.2021г. по чл. 50 от ЗУЕС. Ето защо следващия ден ответникът е изпаднал в забава и не е било
необходимо да му бъдат изпращани допълнителни покани за заплащане на дължимите суми. При
наличието на главен дълг за периода 08.2021г. – 08.2022г. и изпадането на ответника в забава
претенцията за лихва е доказана по основание – върху тези главници. Същата е доказана и по
размер, тъй като при преценка по чл. 162 ГПК съдът достигна до извод, че претендирания размер
върху главниците (обозначени в исковата молба като такива за 2021г.), а именно: по 86,04 лв. за
периода 02.08.2021г. – 06.07.2023г. за всеки отделен обект (общо 602,28 лв.) върху разходите по
чл. 51 от ЗУЕС и в общ размер от 134,71 лв. за периода 02.10.2021г. – 06.07.2023г. върху разходите
по чл. 50 от ЗУЕС. Претенцията за лихва следва да бъде уважена до тези размери и отхвърлена до
пълните предявени размери – 892,29 лв. за разходи по чл. 51 от ЗУЕС и 192,95 лв. – разходи по чл.
50 от ЗУЕС.
По разноските:
При този изход на спора на страните следва да се присъдят разноски съразмерно на
уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Съдът намира, че ищецът не е доказал заплащането на адвокатско възнаграждение, тъй
като в договора (на л. 9 от делото) е посочено, че възнаграждението се заплаща по банков път, а по
делото не са представени никакви доказателства за извършен банков превод по смисъла т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по описа на тълк.дело № 6/2012г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
От ответника е доказано заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. в
брой (договор, който служи за разписка на л. 158 от делото). Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като същият е в изключително близък до минимума
размер, а делото се характеризира с известна фактическа и правна сложност (предявени си
множество искове, касаещи различни апартаменти и периоди и е предявено възражение за
прихващане, като е извършван разпит на свидетели и приет сравнително голям обем от писмени
доказателства). Освен това хонорарите на всяка от страните са в близки размери, което е
показателно, че всяка от тях оценява фактическата и правна сложност по еднакъв начин и не може
да е основателно възражение, че сходен размер на адвокатски хонорар за другата страна не
отговаря на фактическата и правна сложност (арг. от Определение № 50114 от 18.04.2023г. по
гр.д. № 1644/2022г. по описа на IV гр. о. на ВКС, Определение № 2046 от 07.07.2023г. по гр.д. №
1770/2023г. по описа на III гр. о. на ВКС).
Крайният извод е, че ищецът е направил разноски в размер на 700 лв. за платена държавна
такса (платените в повече 0,19 лв., които се претендират от него подлежат на връщане, а не на
възлагане на другата страна), от които съразмерно на уважената част от исковете, следва да му се
присъдят 365,54 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 1200 лв. – платен адвокатски хонорар, от
които, съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да му се присъдят 573,36 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в с.
******, ул. „********, да заплати на Етажната собственост на комплекс „******“, БУЛСТАТ:
*******, с адрес в с. ******, ул. „*********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС сумата от 3080 лв.
(по 440 лв. за всеки от 7 апартамента: № 16 с идентификатор **********, № 24 с идентификатор
***********, № 27 с идентификатор ************, № 30 с идентификатор ***********, № 34 с
идентификатор ***********, № 35 с идентификатор *********** и № 36 с идентификатор
************), представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части за периода
месец 08.2021г. – месец 08.2022г., приети с решение на общото събрание на етажната собственост
от 28.05.2021г., сумата от 101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 16
с идентификатор **********, сумата от 89,08 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
апартамент № 24 с идентификатор ***********, сумата от 93,45 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за апартамент № 27 с идентификатор ************, сумата от 101,40 лв. – вноска за
фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 30 с идентификатор ***********, сумата от 126,05
лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 34 с идентификатор ***********,
сумата от 150,70 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 35 с
идентификатор ***********, сумата от 92,74 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
апартамент № 36 с идентификатор ************, всичките начислени за периода месец 08.2021г.
– месец 08.2022г., приети с решение на общото събрание на етажната собственост от 28.05.2021г.,
ведно със законната лихва върху всички главници от датата на подаване на исковата молба –
06.07.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС за
разликата до пълния размер от 7669,64 лв., включваща сумата от общо 3080 лв. (за всеки от 7
апартамента: № 16 с идентификатор **********, № 24 с идентификатор ***********, № 27 с
идентификатор ************, № 30 с идентификатор ***********, № 34 с идентификатор
***********, № 35 с идентификатор ***********, № 36 с идентификатор ************),
представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части за периодите 01.01.2021г. –
31.07.2021г. и 01.09.2022г. – 31.12.2022г., сумата от 101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за апартамент № 16 с идентификатор **********, сумата от 89,08 лв. – вноска за
фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 24 с идентификатор ***********, сумата от 93,45
лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 27 с идентификатор ************,
сумата от 101,40 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 30 с идентификатор
***********, сумата от 126,05 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент № 34 с
идентификатор ***********, сумата от 150,70 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
апартамент № 35 с идентификатор ***********, сумата от 92,74 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за апартамент № 36 с идентификатор ************, всички начислени за периодите
за периодите 01.01.2021г. – 31.07.2021г. и 01.09.2022г. – 31.12.2022г.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в с.
******, ул. „********, да заплати на Етажната собственост на комплекс „******“, БУЛСТАТ:
*******, с адрес в с. ******, ул. „*********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 602,28 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 3080 лв. за периода 02.08.2021г. –
06.07.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 892,29 лв., формиран от лихви
за забава, начислени за периода 02.08.2022г. – 06.07.2023г.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в с.
******, ул. „********, да заплати на Етажната собственост на комплекс „******“, БУЛСТАТ:
*******, с адрес в с. ******, ул. „*********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 134,71 лв.,
9
представляваща лихва за забава върху сбора от главниците, формирани от вноска за фонд „Ремонт
и обновяване“, за периода 02.10.2021г. – 06.07.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 192,95 лв., формиран от лихви за забава, начислени за периода 02.10.2022г. –
06.07.2023г.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в с.
******, ул. „********, да заплати на Етажната собственост на комплекс „******“, БУЛСТАТ:
*******, с адрес в с. ******, ул. „*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 365,54
лв., представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „******“, БУЛСТАТ: *******, с адрес в с.
******, ул. „*********, да заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в с. ******, ул. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 573,36 лв.,
представляваща направените по делото разноски – възнаграждение за адвокат, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10