ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Троян, 25.05.2018 год.
Троянски
районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и пети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря………………………..,
като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 124 по описа на ТРС за
2018 год., за да се произнесе - съобрази:
На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК
съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения
иск намира за установено следното:
В
Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на Й.В.
Радоевска – Дянкова от гр. Троян срещу „Централна кооперативна банка” АД – гр.
София, представители: Тихомир Атанасов и Георги Костов
за сумата 4 500 лева, частичен иск от 43 229,03 лева по договор за
реален залог за пари, сключен между страните на 26.05.2009 г.
При предвидената процедура по реда на
чл. 131 ал. 1 от ГПК на ответника е връчено копие от ИМ и доказателствата, в
законовия срок същия е представил писмен отговор, с който е направил възражение
за неподсъдност на делото пред ТРС. Относно исковата претенция, „ЦКБ” АД намира
същата за абсолютно неоснователна излага, че
Настоящия състав намира, че делото е
подсъдно на ТРС. Видно от доказателствата по делото – извлечение по сметка
/процесната/, същата е открита в клон Троян. Следователно по смисъла на чл. 113
от ГПК е дадена възможност на ищеца да предяви иск по неговия настоящ или
постоянен адрес, което е сторено в настоящия процес от Дянкова.
На основание чл. 140 ал. 3 от ГПК
съдът изнася проект за доклад по делото:
Обстоятелства, от които произхождат претендираните
права и възражения:
Ищцата Дянкова излага,
че е клиент на ответната банка. На
26.05.2009 г. са подписали с ответника споразумение за уреждане на отношения,
породени от липси на средства в банкови сметки на клиенти. Споразумението било
изготвено на основание констатациите в доклад вх. № 043-В-132-********** от
21.04.2009 г. на служба „Вътрешен одит" относно дейността на клон Троян на
„ЦКБ” АД. Твърди се, че по силата на т. 3 ал. 1 от споразумението било
уговорено съгласно чл. 6 ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ за паричните преводи и платежните
системи учредяване на залог в полза на ответника върху парични средства на
ищцата в размер 50 000 лева за обезпечаване на всички вземания на ответника,
породени от удовлетворяването на всички претенции от страна на клиенти на
„ЦКБ" АД - клон Троян за настъпили до датата на подписването на
споразумението липси, ако се установят такива, на средства от банкови сметки на
клиенти. Дянкова твърди, че договор за залог не е подписван между нея и
ответника.
Заложените
пари в размер 50 000 лева са били в нейна лична депозитна сметка в банката - IBAN ***.
Съгласно споразумението парите е следвало да служат като залог
-обезпечение на цитираните евентуални бъдещи вземания на банката, при което
парите са собственост на ищцата и следва да бъдат по нейната сметка.
Съгласно т. 3 ал. 2 от подписаното споразумение на основание чл. 6 от
Наредба № 3/29.09.2005 г. на БНБ за паричните преводи и платежните системи
Дянкова твърди, че дала съгласие ответната банка да задължи служебно сметката й
IBAN ***. 1 с оглед
надлежното предоставяне на сумата в залог на „ЦКБ” АД. Дянкова излага, че към
момента на подписването на споразумението е била банков служител в банката и
съгласно цитираната Наредба № 3 е имала знанието, че с това съгласие от нейната
сметка ще се плащат предявените претенции за липси на суми от сметки на
клиенти, ако има такива, като за всяко плащане ще получава уведомление от
банката. Съгласието включвало плащания от сметката й до уговорения със
споразумението размер 50 000 лева.
Въпреки уговореното, веднага след подписването на споразумението, на
28.05.2009 г. ответникът е извършил преводно нареждане за цялата сума 50 000
лева от цитираната по-горе банкова сметка, ***, а именно: IBAN ***: BG 12 СЕСВ 9790 1055 9020 03. Дянкова
твърди, че към този момент не е било налично обезпечено главно задължение в
размер 50 000 лева, което да бъде обезпечавано и такова плащане не е било
нужно. Не е имало претенция от страна на клиент за липса от банковата му
сметка, която да не е била удовлетворена. Извършена била подробна ревизия на
сметките в клона на банката в гр. Троян, която ревизия е установила реално
какви липси има от сметки на клиенти и съобразно тази ревизия всички липси са
били възстановени. Задълженията на Дянкова били установени и с няколко
експертизи, извършени по н.о.х.д. № 566/2011 г. на ТРС, по което тя е била
подсъдима и съответно осъдена.
Ищцата излага, че залога бил учреден поради две причини: тя имала
налични по сметка в банката на ответника около 60 000 лева от продажбата на
недвижим имот, а ответника е държал да се гарантира максимално за в бъдеще, ако
евентуално се появят нови претенции на клиенти. Със средства от същата банкова
сметка ***, съгласно процесното споразумение, а уговорената сума от 50 000 лева
от сметката й гарантирала бъдещи вземания, които не са известни до този момент.
Дянкова намира извършения превод на сумата 50 000 лева без нейно
съгласие, в нарушение на постигнатото споразумение за учредяване на залог и в
нарушение на цитирания в споразумението чл. 6 от Наредба № 3.
Ищцата получила 3 бр. уведомления от ответната банка за извършени
плащания от нейните пари, които са общо в размер 6770.96 лева. Последното
уведомление е от 24.10.2011 г. Тези задължения също били известни към дата
28.05.2009 г., били са включени в цитирания доклад на отдел „Вътрешен
одит" на банката, но не били в н.о.х.д. № 566/2011 г. на ТРС, поради което
от банката са преценили да ги платят по-късно.
Дянкова излага, че многократно е отправяла молби до ответника за
информация относно средствата й, но не получила отговор. Отправила и две
нотариални покани, след което получила отговор, че парите се задържат
безсрочно, без да е даден отговор в каква сметка се намират парите ми.
Дянкова подала жалба до Районна прокуратура - Троян за изчезването на
парите й. С постановление от 05.01.2015 г. по преписка с вх. № 1090/2014 г. РП
- Троян е отказала да образува досъдебно производство, тъй като нямало
достатъчно данни за извършено престъпление.
Ищцата намира задържането на парите й и прехвърлянето им без нейно
съгласие в друга банкова сметка ***.
Намира, че при липсата на главно задължение съответно отпада и нуждата
от каквото и да било обезпечение, включително и чрез залог, ако се приеме, че
такъв наистина е учредяван.
С нотариална покана от 13.10.2016 г. на нотариус Борис Кожухаров с per. № 337 на НК с район - PC - Троян Дянкова е дала срок на
ответника да извърши проверка и да я уведоми има ли сметки на клиенти на
банката, които са открити преди 26.05.2009 г. и ако има такива, да се установи
има ли претенции на клиентите към нея. Със същата покана отправила предизвестие
за прекратяване на договора за залог, доколкото такъв е сключван, както и
оттеглила всички пълномощия на банката, които е предоставила във връзка с
процесната сума.
Тъй като спорът не бил уреден доброволно, Дянкова е предявила
настоящата искова претенция, частично за сумата от 4 500 лева.
Ответника е представил отговор, с който е оспорил предявения иск.
Излага се, че споразумението,
инкорпориращо договор за реален залог на пари,
подписано на 26.05.2009 г. между „ЦКБ”
АД, в качеството на залогоприемател и Й. Радоевска -Дянкова, в качеството на
залогодател, е валидно и противопоставимо, сключено в предвидената от закона писмена
форма с достоверна дата и
нотариално удостоверяване на подписите на страните. Сумата, предмет на залог е
предадена на залогоприемателя –„ЦКБ” АД и осчетоводена при него по разчетна
сметка. Предаването на сумата от залогодателя на залогоприемателя е
елемент от фактическият състав, който
следва да бъде осъществен при предоставянето на реален залог, съгласно
разпоредбите на ЗЗД.
Преводът от сметката на залогодателя по
сметка на банката е извършен на основание изричното писмено съгласие на
титуляра - залогодател и в изпълнение волята на договарящите страни да се
учреди залог от физическото лице. Ответната банка намира твърденията на ищеца
за извършване на неразрешена платежна операция за неоснователни.
Ответника излага още,
че залогът обезпечава всички вземания на банката за вреди, представляващи
липсващи суми от влогове на клиенти, открити в „ЦКБ” АД. Вредите са причинени
умишлено от самият залогодател - Й. Радоевска - Дянкова, която е присвоявала
сумите по чужди влогове като е извършвала неразрешени операции по банковите
сметки на клиентите.
На основание договора
за паричен влог, влогодателят внася пари по своя сметка в банка, които банката
е длъжна да пази. За влогодателя възниква вземане към банката, а за банката
възниква задължение да върне на влогодателя паричната сума в същата валута и
размер, ведно с договорената лихва (чл. 421 от Търговския закон).
Вземането на клиента - влогодател към
банката по договора за влог не се погасява по давност. Предвид това, с оглед характеристиките на обезпеченото
вземане, институтът на погасителната давност не може да намери приложение
спрямо предоставеното в полза на банката обезпечение.
Правна квалификация на претендираните права – чл. 156
и сл. от ЗЗД.
Представените
писмени доказателства по исковата молба са допустими. Установена е пасивната и
активна легитимация на страните в процеса, както и правния интерес от
предявяването на настоящата молба.
Разпределение
на доказателствената тежест – съда приема, че настоящия спор е с предмет
отношения между страните, породени от сключен договор за реален залог, като
ответната банка е в качеството на залогоприемател, а ищцата - залогодател. В
тази връзка правната уредба на залога е в чл. 149 и
чл. 156-165 от ЗЗД. При залога една движима вещ или вземане се предназначава за
гаранция на кредитора, така че той да може да се удовлетвори по предпочитание
от цената й, добита при нейната принудителна продан. Заложното право води като
последица ред права за залогоприемателя. Той може да държи вещта. Той може да
държи вещта, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло. Именно
последното е основанието за претенцията на ищцата, която следва да докаже
своето твърдение, че обезпеченото задължение е погасено и следователно е отпаднала
нуждата и от обезпечението, поради и което претенцията на Дянкова ответника да
й върне парите, предмет на договора за залог.
Предвид изложеното съдът счита, че
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и
от настоящето определение, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
НАСРОЧВА гр. дело № 124/2018 г. по
описа на ТРС за открито съдебно заседание на 19.06.2018 г. от 10.00 часа, за
която дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се връчи препис от
настоящето определение и доклада.
Допуска като доказателства по делото,
приложените към исковата молба писмени документи.
Допуска и назначава
съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Николина Русева от гр. Ловеч, която
да отговори на поставените в исковата молба въпроси, за което определя
възнаграждение в размер на 200,00 лева вносими от ищца в 5-дневен срок от
съобщението.
Да се изиска преписка № 1090/2014 г.
на РП – Троян.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: