№ 935
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110205081 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-4332-001443/22.02.2022 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР, на Т. П. Г. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 20 лева за извършено
административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и „глоба” в размер на 100
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП,
изразяващи се в това, че на 25.08.2021 г., около 17.35 часа, в гр. София по ул.
„Околовръстен път“ с посока на движение изход управлява т.а. влекач марка
„Даф ХФ 430 ФТ“ с рег. № СВ 8745 РМ и полуремарке „Кьогел“ с рег. № СВ
4717 ЕА, като на кръстовището с пътен възел бул. „Ломско шосе“, поради
недостатъчен контрол върху управлението на МПС реализира ПТП в л.а.
„Субару“ с рег. № СВ 6646 РМ, след което при възникналите разногласия
напуска местопроизшествието, като не уведомява органите на МВР.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Т. П. Г., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани доводи, че към момента на
1
извършване на нарушението се е намирал с товарния автомобил в гр.
Берковица. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното
НП като незаконосъобразно.
Наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален
представител в хода на съдебното производство по делото.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената
жалба по изложените в същата съображения, като в представена писмена
защита са релевирани съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на НП. Твърди се, че не е доказан механизмът на
настъпване на ПТП, както и авторството на деянието. С оглед на изложеното,
от съда се иска да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и
необосновано. Претендират се направените по делото разноски.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 25.08.2021 г., около 17.35 часа, в гр. София, по бул. „Околовръстен път“
с посока на движение изход, на кръстовището с пътен възел бул. „Ломско
шосе“, св. Ц. управлявала лек автомобил марка „Субару“ с рег. № СВ 6646
РМ. Поради настъпила катастрофа между други МПС, последната се движела
с ниска скорост, като започнала да извършва маневра за завиване надясно в
посока кръговото кръстовище за включване по бул. „Ломско шосе“. В този
момент последната била ударена в областта на задна броня, заден ляв калник
и заден ляв стоп от неустановен по делото товарен автомобил - влекач с
прикачено към него полуремарке, от регистрационния номер на което св.
Велева видял единствено първите букви и цифри „СВ 47... ..“. Товарният
автомобил не спрял след настъпилия удар между двата автомобила като
продължил направо по бул. „Околовръстен път“. На място на св. Велева се
2
притекли на помощ неустановени по делото лица, част от които й казали, че
са видели регистрационния номер на полуремаркето на автомобила, който я
ударил, а именно: СВ 4717 ЕА, който впоследствие св. Велева заявила на
дошлите на място полицейски служители.
След подаден сигнал на тел. 112, на място пристигнали служители на
ОПП-СДВР, които снели обяснения от св. Цветелина Велева. По данни на св.
Велева служителите на ОПП-СДВР съставили докладна записка, както и
протокол за ПТП.
Преписката била изпратена в ОПП-СДВР, като било установено, че
собственик на полуремарке с рег. СВ 4717 ЕА било дружеството „Дискордиа“
АД. От приложена от дружеството информация се установило, че на
25.08.2021 г. посоченото полуремарке било теглено от влекач марка „Даф“ с
рег. № СВ 8745 РМ, управляван от жалбоподателя Т. П. Г..
На 11.01.2022 г. Т. П. Г. попълнил декларация по реда на чл. 188 ЗДвП, в
която посочил, че на процесната дата е управлявал горепосочения влекач и
полуремарке към него, но отрекъл да е минавал през процесното място, както
и да е удрял л.а. „Субару“.
Въз основа на изготвената докладна записка, протокол за ПТП, както и
попълнената от Т. Г. декларация по чл. 188 ЗДвП, св. Ц. съставил АУАН с бл.
№ 207531/11.01.2022 г. срещу Т. П. Г. за извършени от последния
административни нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
АУАН бил връчен и подписан от Т. Г., като последният получил екземляр от
същия.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 22-4332-001443/22.02.2022 г. от началника на Група към
ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения на Т.
Г. били наложени съответни административни наказания.
НП било връчено лично на Т. Г. на 22.03.2022 г., като в законоустановения
14-дневен срок последният подал жалба срещу НП, която инициирала
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Ц. и Ц.; протокол за ПТП, справка-картон на
3
водача; докладна записка; декларация по чл. 188 ЗДвП, разпечатка от
тахограф и GPS-разпечатка от движението на влекач с рег. № СВ 8745 РМ и
полуремарке с рег. № СВ 4717 ЕА на 25.08.2021 г.; справки от СДВР,
ОДМВР-Монтана и Агенция „Пътна инфраструктура“; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; справки от Дирекция
„Национална система 112“-МВР, ведно с компактдискове към тях;
заключението на аудио-техническа експертиза (л. 134-140 от делото) и
заключението на аудио-техническа експертиза (л. 164-169 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Цветелина Велева, която е водач
на л.а. „Субару“, който е бил ударен от товарния автомобил на описаните в
АУАН и НП дата и място. От възпроизведеното от свидетелката се
установява, че последната се е намирала на бул. „Околовръстен път“ на
кръстовището, образувано с пътен възел бул. „Ломско шосе“, като в момента,
в който е започнала с ниска скорост да извършва маневра завиване надясно за
включване в кръговото кръстовище под детелината на бул. „Околовръстен
път“, е била ударена от товарен автомобил – влекач и прикачено към него
полуремарке. Свидетелката Велева обаче е категорична, че поради шока и
стреса от настъпилото ПТП не е успяла да възприеме добре марка, модел и
регистрационен номер на товарния автомобил, който я ударил. Единствените
данни, които е видяла и запомнила, са част от буквите и цифрите на
регистрационния номер на полуремаркето – „СВ 47.. ..“. Действително, св.
Велева заяви, че някои от мъжете, които й се притекли на помощ, са й казали,
че полуремаркето е с рег. № СВ 4717 ЕА. Последната обаче заяви, че нито е
запомнила имената на посочените мъже, нито последните са говорили с
пристигналите на място полицейски служители. В този смисъл съдът не може
да провери истинността на заявеното от неустановените по делото лица на св.
Велева, доколкото последната не е възприела лично регистрационния номер
на полуремаркето. Нещо повече, в случая съдът положи усилия да събере
допълнителни доказателства с оглед проверка на заявеното от св. Велева,
респ. на твърдението на жалбоподателя Г., че не е участвал в процесното
ПТП. В този смисъл по делото са приложени справки от ОДМВР-Монтана (л.
51 от делото) и Агенция „Пътна инфраструктура“ (л. 55 от делото), от които
се установява, че описаните в АУАН и НП влекач и полуремарке са били
4
засечени в движение по републиканската пътна мрежа на 25.08.2021 г., но в
района на област Монтана и област Враца, като последното движение на
товарния автомобил е било в 13.24 часа на Околовръстния път на гр. Враца в
посока Нефела, респ. гр. Берковица. От посочените справки се установява, че
след 13.24 часа на 25.08.2021 г. не е регистрирано движение на т.а. „Даф“ с
рег. № СВ 8745 РМ и полуремарке „Кьогел“ с рег. № СВ 4717 ЕА по
републиканската пътна мрежа на страната, вкл. и на Софийски околовръстен
път. Данните от посочените справки напълно кореспондират с приложените
от жалбоподателя разпечатки от тахографа на процесния товарен автомобил и
GPS-система на същия, от които е видно, че същият е бил в движение
последно в района на гр. Берковица в 16.32 часа на 25.08.2021 г., като след
посочения час не е бил в движение до сутринта на 26.08.2021 г. От
разпечатките от GPS-устройството на автомобила, управляван от
жалбоподателя Г., се установява, че последният се е намирал към момента на
извършване на административното нарушение в района на гр. Берковица.
Тоест, обобщавайки гореизложеното, от събраните по делото обективни
доказателства – справки от ОДМВР-Монтана и АПИ, както и разпечатки от
тахографа и GPS-системата на процесния т.а. „Даф“ и полуремарке към него,
се установява по безспорен начин, че същият автомобил не се е намирал в
района на Околовръстния път на гр. София на 25.08.2021 г. около 17.35 часа,
когато е настъпило процесното ПТП. От друга страна, показанията на св.
Велева са неинформативни относно индивидуализиращите белези на
напусналия местопроизшествието товарен автомобил, като е възприела само
част от буквите и цифрите на тегленото полуремарке. Действително, първите
две букви и цифри от номера му съвпадат с тези на управляваното от
жалбоподателя Г. полуремарке, но не може по категоричен начин да се
установи, че в случая се касае за идентичност между двете. Същевременно,
твърдението на св. Велева, че друго лице й е казало именно регистрационния
номер на ударилото я полуремарке, не могат да бъдат проверени по никакъв
начин. От една страна, показанията на св. Велева в тази й част се явяват
производен доказателствен източник, доколкото последната преразказва
възпроизведени и факти от други неустановени по делото лица. Възможно е
последните да не са възприели правилно номера на полуремаркето или да са
го казали погрешно на св. Велева, които обстоятелства обаче не могат да
бъдат проверени от съда, доколкото не можаха да се установят
5
първоизточниците на посочената информация. В тази връзка следва да се
отбележи, че приложените по делото 2 броя справки от дирекция
„Национална система 112“-МВР, както и 2 броя заключения на аудио-
технически експертизи, са неотносими към предмета на доказване по
настоящото дело, доколкото касаят подадени сигнали за различни ПТП на
процесната дата на различни участъци от Софийски околовръстен път. Видно
от съдържанието на самите разговори, в същите са описани настъпили ПТП
между леки автомобили, като само при едно ПТП има участник товарен
автомобил (тир), но с други регистрационни номера и настъпило на друго
място - кръстовището с бул. „Ботевградско шосе“.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че от показанията на св. Велева, в
контекста на събраните множество справки и разпечатки от тахографа и GPS-
устройството на процесния товарен автомобил, не може да се установи по
безспорен начин, че именно последният, управляван от жалбоподателя Г., е
участвал в причиняването на описаното в АУАН и НП пътнотранспортно
произшествие.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността им – т. 2.1, вр. 1.3.1 и т. 3.6 от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно,
АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Следва да се посочи, че
нарушителят е установен в момента на попълване на декларацията по чл. 188
ЗДвП от страна на жалбоподателя Т. Г., а именно 11.01.2022 г., поради което
са спазени давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН и
6
издаване на обжалваното НП.
Съдът намира за неоснователни възраженията в процесната жалба, че
АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, доколкото в последните ясно и недвусмислено са описани в
необходимия обем факти и обстоятелства относно извършване на всяко едно
от вменените на жалбоподателя административни нарушения.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Т.
П. Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените
му административни нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи
настъпването на процесното ПТП, за което вина има водачът на товарния
автомобил, ударил л.а. „Субару“, управляван от св. Велева. Както се посочи
при извършения доказателствен анализ, обаче, в случая не е установено по
несъмнен начин авторството на извършените административни нарушения,
доколкото не са събраха категорични и безспорни доказателства, че това е
бил именно жалбоподателят Т. П. Г.. „Административното обвинение“ следва
да бъде безспорно доказано, като не следва да съществуват каквито и да е
съмнения относно вината на нарушителя. В настоящия случай обвинението не
е безспорно доказано, поради което и неправилно
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя за
извършването на вменените му две административни нарушения. В
изпълнение на задължението си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, наказващият орган е
следвало да извърши допълнително разследване на наличните по делото
спорни обстоятелства относно авторството на деянието, а не да издава
обжалваното НП. Като е издал последното срещу жалбоподателя Т. Г.,
наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, което
представлява основание за отмяна на атакуваното НП.
Следва да се отбележи, че НП се явява незаконосъобразно и на още едно
основание в частта му, касаеща административното нарушение по чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, доколкото от събраните по делото доказателства не се
установи да е допуснато такова нарушение. Съгласно визираната разпоредба
от ЗДвП участниците в ПТП са задължени да останат на мястото на
7
настъпване на ПТП, като уведомят съответните служби за контрол от МВР,
но само ако е налице разногласие между тях относно обстоятелствата с
настъпване на ПТП. В настоящия случай по безспорен начин се установи, че
товарният автомобил изобщо не е спрял след удара на л.а. „Субару“, като е
продължил направо с висока скорост. В този смисъл е видно, че не е имало
каквито и да е разногласия между участниците в ПТП, доколкото не е имало
вербална или невербална комуникация между тях. В случая водачът на
виновния товарен автомобил е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, респ. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, но не и описаното в
АУАН и НП такова.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, в полза на последния следва да се присъдят
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. От приложения
на л. 73 от делото договор за правна защита и съдействие е видно, че Т. П. Г. е
заплатил на адв. Дилян Димитров адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева за процесуално представителство по делото. В този смисъл ОПП-СДВР
следва да бъде осъдена да заплати на Т. Г. сумата от 300 лева, представляваща
направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-4332-
001443/22.02.2022 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на Т. П. Г. са наложени административни наказания „глоба” в размер на
20 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и
„глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ ЗДвП.
8
ОСЪЖДА Отдел „Пътна полиция“-СДВР да заплати на Т. П. Г. с ЕГН
********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени от
последния разноски по настоящото дело за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9