Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1012/07.01.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в
открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при
участието на секретаря Диана Динкова и присъствието на прокурор Елеонора
Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Бодикян АНД (К) №758 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от А. Б. от Р. Р., гр.И., подадена чрез пълномощник,
срещу Решение №116/13.07.2018г., постановено по АНД №267 по описа на Районен
съд - Свиленград за 2018г.
В
касационната жалба се твърди, че решението в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №2603/2017г. от
03.05.2018г., издадено от Заместник-началника на Митница Бургас, е неправилно и
незаконосъобразно. Счита се, че неоснователно, в разрез с материалноправните
правила, дори и с житейската логика, съдът приел, че касационният жалбоподател
извършил от субективна и обективна страна нарушение по чл.18, ал.1 от Валутния
закон. Не отговаряло на истината описаното в акта за установяване на
административно нарушение, че на пътниците, пристигнали на линията за проверка,
бил зададен въпрос във връзка с декларирането, след което те не декларирали
нищо. Истината била, че на гишето за митническа проверка нямало служител. Такъв
бил извикан, след като пътуващите заявили, че носят валута и попитали пред кого
да я декларират, като това се случило след
гишето за проверка, именно поради липса на служител на същото. Погрешно
в съдебното решение били възпроизведени личните обяснения на наказаното лице. В
тях то записало, че не знае къде да декларира, затова отишъл направо на
паспортния контрол. Навеждат се доводи за това, че съдът не се съобразил с
липсата на служител на гишето, на което следвало преминаващите пътници да
декларират пренасяните от тях стоки, в конкретния случай валута. Съдът не отчел
и това, че Б. декларирал пред първия представил му се митнически служител
пренасяните средства, като вместо да му била предоставена валутна декларация,
свидетелят по делото пред районния съд П.го отвел за съставяне на АУАН. В
случая не бил налице отказ от деклариране, за да било извършено нарушение,
поради това, че на гишето, на което следвало Б. да получи декларация и да
подаде същата в попълнен вид, нямало служител. Твърди се разминаване между
съдържанието на АУАН и събрания по делото доказателствен материал чрез разпита
на свидетелите – в акта бил вписан отказ от деклариране на линията на
митническа проверка, а на практика се установило деклариране на сума при
първата осъществена митническа проверка, която била извършена не на
определеното за това място. Като неоснователен се определя изводът на районния
съд за извършено от субективна страна нарушение, тъй като Б. в нито един момент
от преминаването си през границата на 05.11.2017г. не укривал носената от него
валута, нито от граничните, нито от митническите служители. Смята се, че
описаното водило до непоправими нарушения на материалния и процесуалния закон,
допуснати от митническите органи при образуването и воденето на
административнонаказателното производство. По изложените съображения се иска
отмяна на съдебното решение и на потвърдената с него част на наказателното
постановление. Алтернативно, в съдебно заседание се моли касационната инстанция
да отмени наказателното постановление в частта на отнетата парична сума.
Ответникът,
Териториална дирекция Южна морска, чрез процесуален представител в съдебно
заседание, заема становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне
в сила на оспореното решение, Алтернативно моли, в случай, че съдът се съобрази
с Определение по Дело С-652/2018г. на Съда на Европейския съюз и приеме, че
предвидената санкция „отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението“
е несъразмерна и надхвърляща необходимото, с оглед преследване на целите на
Регламент(ЕО) № 1889/2005г. на Европейския парламент и Съвета, да има изрично
произнасяне за това дали отнетата с потвърденото от районния съд наказателно
постановление парична сума подлежи на връщане на лицето.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита решението на районния съд за неправилно
в частта относно приложението на чл.20 от Валутния закон, поради което предлага
съдебният акт, както и НП да бъдат отменени в тази част, а в останалата част
решението да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция,
като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
С
атакуваното Решение №116/13.07.2018г., постановено по АНД №267/2018г. Районен
съд - Свиленград е изменил Наказателно
постановление №2603/2017г. от 03.05.2018г., издадено от Заместник-началника на
Митница Бургас, (понастоящем Териториална дирекция Южна морска), с което на А.
Б. от Р. Р., гр.И., за нарушение на чл.18, ал.1, чл.11а, ал.1 от Валутния закон
(ВЗ), вр. с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за
пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия с тях и водене на митнически регистри по чл.10а от
ВЗ, и на основание чл.18, ал.1 и ал.10, чл.11а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1 и
чл.21 от ВЗ, са отнети в полза на държавата общо 30 000 евро, наложено му е административно наказание
“глоба“ в размер на 1000 лева и за обезпечаване на наложената глоба от лицето
са били отнети 520 евро, като отменил
НП в частта на задържаната сума над 511.30 евро до 520 евро и го потвърдил в останалата му част.
За
да постанови решението си районният съд, след проверка на доказателствения
материал по делото, не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до отмяна на НП на това основание. Приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидената от закона форма и съдържание. Изложил
мотиви за правилно определена правна квалификация на нарушението, съответстващо
на словесното фактическо описание. Спазени били и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По същество съдът формирал извод за правилно ангажиране от страна на АНО на
административнонаказателната отговорност на А. Б.. В тази връзка посочил, че
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите Н. П. и Д. Л., и писмените такива установяват по
несъмнен начин извършването на нарушението. Конкретно посочил, че преминавайки
през държавната граница на МП „Капитан Андреево“ на 05.11.2017г., лицето
пренесло парични средства в размер на 30 000 евро, без да изпълни
задължението си за деклариране пред митническите органи на пренасяната сума.
Осъществяването на деянието от обективна страна установил чрез показанията на свидетелите Н. П. и Д. Л., като определил същите като
потвърждаващи отрицателния факт за недекларирането на паричните средства на
гишето за митнически контрол. Едва в последствие, при извършването на физически
митнически контрол, жалбоподателят заявил, че носи някаква сума пари. Съдът не
кредитирал изложеното от адвоката на жалбоподателя, че на линията на
митническата проверка, тоест на гишето, нямало митнически служител, както и че
жалбоподателят извършил деклариране пред служител на гранична полиция, тъй като
тези твърдения не били подкрепени от доказателствения материал по делото, а и в
тази насока не били направени доказателствени искания. Формирал и мотиви за
наличие на субективния признак от състава на нарушението, като посочил, че
деянието е извършено виновно, при пряк умисъл. Обсъдил и наложеното наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева, като възприел размера на глобата за правилно
определен. Изложил и мотиви за законосъобразно отнемане в полза на държавата на
пренасяната парична сума, предмет на нарушението. Същото било съобразено с
разпоредбата на чл.20 от Валутния закон. Частично правилно и законосъобразно,
според съда, било НП и в частта, касаеща обезпечаването на наложеното
наказание. Във връзка с последното констатирал, че равностойността на глобата
от 1000 лева е 511.30 евро. Предвид последното приел, че НП в тази му част,
конкретно за разликата над 511.30 евро до 520 евро, следва да бъде отменено.
Изложил и обширни мотиви за липсата на основание за прилагане на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН.
При
касационната проверка на оспореното решение настоящата инстанция намира, че
същото е постановено
при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени
след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Изводите
на съда, относно обстоятелството, че е
доказано по категоричен и несъмнен начин авторството на описаното в АУАН и в НП
нарушение, както и субективния елемент от състава му, се споделят напълно от
настоящия състав. В тази връзка неоснователни се явяват доводите, изложени в
касационната жалба. Безспорно доказано е извършването на нарушението от
посоченото в АУАН в НП лице, както от обективната, така и от субективна страна.
Не се споделят и изложените в касационната жалба доводи за липса на служител на
гишето за деклариране на пренасяните през границата стоки, в случая парични
средства. По отношение на последното настоящата инстанция напълно подкрепя
извода на районния съд в тази насока, а именно, че твърденията
на наказаното лице за липса на такъв служител на определеното за това място, не
са били подкрепени от доказателствения материал по делото, като действително в
тази насока не са били направени и доказателствени искания. За доказване на
това твърдение доказателства не се представят и пред настоящия съд, поради
което същите остават в сферата на предположенията, което не е достатъчно да се
формира извод за осъществил се факт в обективната действителност.
Правилно
съдът е посочил, че административното обвинение е основано чрез доказване на
бездействието на нарушителя, изразяващо се в недеклариране на пренасяната
валута през границата на страната. Изложените
в тази насока от районния съд подробни и аргументирани съображения настоящата
инстанция споделя изцяло.
Напълно
се споделят и мотивите на районния съд по отношение намаляването размера на
обезпечението за наложената на наказаното лице глоба, тъй като несъмнено
равностойността на санкцията от 1000 лева, съгласно фиксирания курс на еврото
към лева, е 511.30 евро. Поради което разликата от 511.30 евро до 520 евро се
явява незаконосъобразно отнета, респ. подлежи на връщане.
Въпреки
изложеното, касационната инстанция намира, че оспореното решение на
Свиленградския районен съд е неправилно в частта, с която е потвърдено
наказателното постановление относно отнемането на паричната сума – предмет на
нарушението, в полза на държавата. За да формира този извод, настоящата съдена
инстанция взе предвид следното:
Според
националната правна уредба, относима в случая, а именно чл.20, ал.1 от ВЗ,
предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични
средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от
тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да
бъде установен. На това основание с оспореното пред районния съд наказателно
постановление са отнети в полза на държавата паричните средства - предмет на нарушението,
общо 30 000 евро.
С
Определение от 10.10.2018г. по АНД (К) № 539/2018г., по описа на
Административен съд – Хасково, касаещо идентичен на настоящия случай, е
отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, относно
тълкуването чл.9, §.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на Европейския парламент и
на Съвета от 26.10.2005г., относно контрола на пари в брой, които се внасят и
изнасят от Общността, и на чл.49, §.3 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, а именно: Дали тези общностни норми следва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, като тази на чл.20, ал.1 от
Валутния закон, която за нарушение на задължението за деклариране по чл.3 от
същия регламент, респективно по чл.11а, ал.1 от Валутния закон, наред с
налагането на глоба по чл.18, ал.1 от Валутния закон, допълнително предвижда и
отнемане в полза на държавата на недекларираната валута, независимо от
произхода и предназначението ѝ.
Предвид
отправеното преюдициално запитване, производството по настоящото дело беше
спряно до произнасянето на Съдът на Европейския съюз.
С
Определение от 03.10.2019г. по дело С-652/18 Съдът на Европейския съюз
постановява, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005г., относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална права уредба като разглежданата в
главното производство – чл.20, ал.1 от ВЗ, която като санкция за неизпълнение
на предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане
на административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната
сума в полза на държавата. Последното води на извод, че налагането на санкция
„отнемане предмета на нарушението“ наред с наказанието глоба не следва да се
прилага, доколкото противното би било в противоречие с нормите на Регламент
(ЕО) № 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005г.
В
съответствие с даденото тълкуване от Съда на Европейския съюз, решението на
Свиленградския районен съд, както и потвърдената с него част от наказателното
постановление, касаеща отнемането на предмета на нарушението в полза на
държавата, следва да бъдат отменени при прилагане на разпоредбата на чл.633 от ГПК, според която постановеният акт на Съда на Европейския съюз е задължителен
за всички съдилища и учреждения в Република България.
По
отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане, в
случай на отмяна на НП в частта на отнетите в полза на държавата парични
средства, на основание чл.20 от ВЗ, съдът изрично да се произнесе дали същите
подлежат на връщане, следва да се посочи, че с оглед нормите на чл.221 и сл. от АПК, касационната инстанция разполага с правомощието да потвърди, обезсили или
отмени първоинстанционното решение. В случай на отмяна следва да реши въпроса
по същество, а при допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното
производство да върне делото за ново разглеждане. В настоящия случай, доколкото
не са констатирани допуснати процесуални нарушения, при отмяна на
първоинстанционното решение в частта му, потвърждаваща процесното НП по
отношение на постановеното отнемане в полза на държавата от А. Борзкут на общо
30 000 евро, в правомощието на касационната инстанция е да отмени
процесното наказателно постановление в тази му част. Последващото връщане на
отнетите парични средства касае изпълнението на влязлата в сила отмяна на
наказателното постановление в тази му част, което не е предмет на касационната
проверка и не следва настоящата инстанция да се произнася с изричен диспозитив
в поискания от страната смисъл. Дължимите последващи действия, относими към
изпълнението на съдебното решение, са част от правомощията на административния
орган, издал оспореното наказателно постановление.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№116/13.07.2018г., постановено по АНД №267 по описа на Районен съд - Свиленград
за 2018г., в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление
№2603/2017г. от 03.05.2018г., издадено от Заместник-началника на Митница
Бургас, (понастоящем Териториална дирекция Южна морска), с което от А. Б. от Р.
Р., на основание чл.20, ал.1
от ВЗ са отнети в полза на държавата общо 30 000 евро, вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №2603/2017г. от 03.05.2018г., издадено от Заместник-началника на
Митница Бургас, (понастоящем Териториална дирекция Южна морска), в частта, с
която от А. Б. от Р. Румъния, на основание чл.20, ал.1
от ВЗ в полза на държавата са отнети 30 000 евро.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№116/13.07.2018г., постановено по АНД №267 по описа на Районен съд - Свиленград
за 2018г., в останалата му част, с която е потвърденото Наказателно
постановление №2603/2017г. от 03.05.2018г., издадено от Заместник-началника на
Митница Бургас, (понастоящем Териториална дирекция Южна морска), в частта на
наложената на А. Б. от Р. Румъния, глоба в размер на 1000 лева, на основание чл.18, ал.1,
вр. с чл.11а, ал.1
от Валутния закон, и в частта на изменението на НП, касаещо задържаната парична сума за
обезпечаване на наложената глоба, правилно редуцирана от съда от 520 евро на
511.30 евро.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.