Решение по дело №165/2019 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е - 42

            С.  16 април 2020 година

В името на народа

 

С.т районен съд І ви състав в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета  година в състав

Председател Кирил Павлов

 с участието на секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от председателя адм. наказателно дело № 165 по описа за 2019 година

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и следващите ЗАНН

С Наказателно постановление № 819 от 29. 03. 2019 год. на ЗАМ. ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ С., на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, на В.С.Г. с ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1 т. 2 ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата като вещ послужила за извършване на нарушението на МПС ПЕЖО, модел „Боксер 350” с рег № СО 6480 ВС.

Срещу издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице В.С.Г. е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД С.. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и се иска отмяната му, включително и поради съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълно и неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди че е извършено. Иска се отмяна на НП и поради това че жалбоподателят не е  извършил нарушението визирано в НП.

В съдебно заседание В.С.Г. поддържа жалбата си лично и чрез защитника си адв. К..

За ответната страна - ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ С. юрисконсулт И. И. взема становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 819 от 2018 год. по регистъра бл. № 367 от . съставен от Н.Л.Н. – горски инспектор надзирател при РДГ С., в присъствието на свидетеля Л.Д.Ш., както и посочения като нарушител В.С.Г. за това, че на 10.12.2018 г., в 04:40 часа в землището на Н. с., по главния асвалтовия път гр. С. за град И., В.С.Г. транспортира с товарен автомобил "ПЕЖО БОКСЕР 350” с рег № СО 6480 ВС фасонирана иглолистна дървесина от дървесен вид бял бор и смърч с общ обем 3, 20 куб.м. с дължини 2 метра дебелина 0, 05 метра и различни ширини, която не е придружена с превозен билет - нарушение по чл. 213, ал. 1 т. 2 ЗГ. При съставяне на АУАН нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда и в срока на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

С обжалваното НП на жалбоподателя В.С.Г. е наложена глоба от 250 лева за нарушение по чл. 266 ал. 1 вр. чл. 213 ал. 1, т. 2 от ЗГ, за това че на 10 декември 2018 година в 4 часа и 40 мин.  по главния асвалтов път гр. С. за град И. в землището на Н. с. в нарушение по чл. 213, ал. 1 пр. 4 т. 2 ЗГ транспортира с МПС автомобил марка "ПЕЖО БОКСЕР 350” с рег № СО 6480 ВС - 3, 2 куб.м. иглолистен фасониран дървен материал  от дървесен вид бор и смърч, непридружен с превозен билет. Видно от съдържанието на НП административнонаказващият орган  АНО е приел фактическата обстановка, отразена в АУАН. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В.С.Г. с ЕГН **********  основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, на е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1 т. 2 ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението - и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено да бъде отнета в полза на Държавата вещта, послужила за извършване на нарушението – автомобил "ПЕЖО БОКСЕР 350” с рег № СО 6480 ВС

Във връзка със законосъобразността на административнонаказателното производство следва да бъде посочено, че както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица, което се потвърждава от приобщените по делото писмени материали.

Служебната проверка на въззивния съд за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрива допускането на нарушения на процесуалните правила.

Не са основателни оплакванията в жалбата, че в НП няма яснота в описаното нарушение. В съответствие с изискванията на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление в съответствие с изложеното в АУАН сочи времето и мястото на извършване на нарушението, чрез кои факти същото се е осъществило. В НП в съответствие с чл. 57 ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН е посочено че нарушението се изразява в транспортиране на описания дървен материал, мястото и времето в които са установени това транспортиране, с какво МПС е осъществено и че същият дървен материал, конкретно посочен е непридружен с превозен билет. Както в АУАН, така и в НП нарушението, фактите чрез които се е осъществило, времето и мястото на осъществяването и установяването му са описани по начин, така че жалбоподателя като наказано личе и визиран нарушител да може да се защити по всеки от тези факти и по всеки от признаците на приписваното му нарушение и релевантните обстоятелства при които е извършено.

Съдът приема, че е издадено Наказателно постановление, което е формално законосъобразно със съдържание съответстващо на изискуемото по чл. 57 ал. 1 от ЗАНН. Относно неговата правилност се събраха както гласни доказателствени средства /показания на свидетелите Н.Л.Н. актосъставител, Л.Д.Ш.., така и писмени доказателства – подписан и потвърден от жалбоподателя Констативен протокол серлия Р014 № 003577 от 10. 12. 2018 година. Съдът преценява като убедителни и достоверни показанията на свидетелите горски инспектори Н. и Ш.. Независимо от служебното качество на двамата свидетели, техните показания не оставят съмнение в каквато и да било предубеденост, заинтересованост или друга проява на необективност при изложение на относимите за делото обстоятелства. Напротив, техните показания са последователни и взаимно се потвърждават, поради което Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на тези двама свидетели се установява по категоричен начин фактическата обстановка, визирана както в съставения АУАН, така и в издаденото НП предмет на жалбата.

Показанията на свидетеля на жалбоподателя Д. потвърждават че на посоченото време и място жалбоподателят и самия свидетел са засечени да транспортират фасонирана дървесина без превозен билет. От тези обстоятелства съдът приема че свидетелят Д. са заинтересувани, но и този свидетел се оспорва че към момента на транспортирането засечено от служителите по опазване на горите дървеният материал не е бил придружен с превозен билет. Това е достатъчно за доказаност на нарушението предмет на НП. Съдът не кредитира показанията на този заинтересуван свидетел в частта им относно произхода на дървения материал. От правна гледна точка тези негови показания са без значение, щом дървесината която безспорно е транспортирана не е била придружена с превозен билет. Всъщнот в това се изразява нарушението, независимо какви документи и свидетели жалбоподателят ще представи със закъснение. Щом фасонираната дървесина не е била придружавана с превозен билет, а е била транспортирана с МПС, това е достатъчно за да се приеме за доказано нарушение по чл. 213 ал. 1, т. 2  ЗГ. 

Поради това съдът от показанията на разпитаните свидетели и удостоверените в констативния протокол обстоятелства потвърдени и с подписа на жалбоподателя, приема същата фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин относно констатациите в АУН и НП че на 10 декември 2018 година в ранния дори нощен час 4 часа и 40 мин. жалбоподателят В.С.Г. по главния асфалтов път гр. С. за град И. в землището на Н. с. превозвал и по този начин транспортирал с управлявания от него товарен автомобил "ПЕЖО БОКСЕР 350” с рег № СО6480ВС фасонирана иглолистна дървесина от дървесен вид бял бор и смърч с общ обем 3, 20 куб.м. която не е придружена с превозен билет - нарушение по чл. 213, ал. 1 т. 2 ЗГ.

 Неоснователни са възраженията на жалбоподателя по съществото на правния спор, за което се позовават на представените едва пред съда писмени позволителни, приети като писмени доказателства.  Щом самият дървен материал не е придружен към момента на превозването му с превозен билет нарушението е доказано, независимо какъв документ и превозен билет ще представи транспортиралия дървесината към момента на разглеждането на жалбата от съда. Самият закон изискван превозния билет да придружава дървесината,  и щом не е имало такъв към момента на транспортирането й нарушението е доказано. Самият закон като изиска дървесината да е придружавана от превозен билет и възвежда в нарушение транспортирането на дървесина непридружена с превозен билет сочи законоустановения способ кога превозния билет се сравнява с транспортираната фасонирана дървесина. Това е към момента на транспортирането й на база документ превозен билет който задължително я придружава. Самата възможност дървесината да се фасонира налага извод че един превозен билет има смисъл само доколкото придружава дървесината, включително и фасонирана. По тези съображения съдът приема че представеният пред съда документ превозен билет № 0300570 от 20. 04. 2015 година не се отнася за процесния фасониран дървен материал и не установява произхода на визираната в АУАН и НП дървесина. Във всички случаи този представен от жалбоподателя едва пред съда превозен билет не променя извода за доказаност на нарушението щом този документ не е придружавал дървесината когато е засечено на 10. 12. 2018 година, че жалбоподателят превозва процесната фасонирана дървесина. Самостоятелно основание за съда да не приеме че този превозен билет се отнася за процесната транспортирана на 10. 12. 2018 година дървесина че че тя не е в кубатура както процесната и не съдържа дървесина от бор, както това е удостоверено в констативния протокол и потвърдено от жалбоподателя в същия констативен протокол. Дължината е различна и същото се отнася и за представения превозен билет Серия АА № 646877 от 29. 04. 2014 година който визира различна кубатура и размери. От закона следва че щом никой от тези превозни билети не е придружавал процесната дървесина, този билет не изключва нарушението и не променя изводите за осъществяването му, визирано в НП и в АУАН.

В съответствие с изложеното дотук съдът намира, че е доказано по несъмнен начин осъществяването от страна на жалбоподателя на нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 т. 2 ЗГ, забраняваща, наред с другото, транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет.

Следователно, правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл. 266, ал. 1 ЗГ - глоба от 50 до 3000 лв. По определения от наказващия орган размер - 250 лева съдът съобрази, че същият съответства на обществената опасност на деянието, в т.ч. - количеството превозвана дървесина, фасонирана и без превозен билет. Със сигурност, случаят не може да бъде приет като маловажен, тъй като неговата обществена опасност не се явява по никакъв начин по - ниска от тази на обичайния случай на нарушение по чл. 213, ал. 1 т. 2 от ЗГ.

На следващо място отделно от административно-наказателната отговорност, с обжалваното Наказателно постановление е постановено отнемане на вещи - предмет и средство на нарушение по чл. 213, ал. 1 т. 2 ЗГ.

Предвид обстоятелството, че е налице доказано административно нарушение, правилно е постановено на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ да бъдат отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 3, 2 куб. м. фасонирана дървесина от бял бор и смърч.  

Съобразно тези мотиви съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта, в която на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, на В.С.Г. е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1 т. 2 ЗГ и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението.

По отношение на отнетото МПС "ПЕЖО БОКСЕР 350” с рег № СО 6480 ВС , предвид изложените по - горе фактически и правни съображения е видно, че се касае за средство на административното нарушение. В тази връзка се поставя въпроса за отношението между обща и специална норма - чл. 20, ал. 1 и 4 ЗАНН и чл. 273, ал. 1 ЗГ. От една страна, чл. 20, ал. 1 и 4 ЗАНН въвеждат забрана да бъдат отнемани в полза на държавата вещи, чиято стойност явно не съответства на характера и тежестта на нарушението, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Но това е направено със специалната разпоредба на чл. 273 ал. 1 от ЗГ. От друга страна, чл. 273, ал. 1 ЗГ не третира въпроса за стойността на средството на нарушението, а въвежда ограничение за отнемане на вещта в случай, че същата е използвана независимо или против волята на собственика й. Следователно, чл. 273, ал. 1 ЗГ не дерогира приложението на чл. 20, ал. 4 ЗАНН и поради това стойността на вещта, послужила за извършване на нарушението следва да се съпостави с характера и тежестта на същото при решаване на въпроса за нейното отнемане в полза на държавата. В случая обаче, административнонаказващият орган не е направил необходимото за определяне пазарната стойност на отнетия в полза на държавата товарен автомобил. С оглед установената доказателствена тежест съдът приема че административният орган не е доказал, че стойността на отнетото МПС съответства на тежестта на нарушението и на стойността на транспортирания дървен материал.  Наред с това, липсата на данни в този смисъл, включително и за това чия собственост е МПС и на каква стояност е съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като върху него, без ясни съображения от фактическо и правно естество, се възлага неблагоприятна последица от имуществено естество. В настоящия случай съдът приема, че стойността на МПС отнето с НП като средството на нарушението явно не съответства на тежестта на нарушението, изразило се в транспорт на 3,2 кубични метра фасонирана иглолистна дървесина непридружена с превозен билет. Поради непосочване чия собственост е отнетото МПС няма възможност съдът да провери другите предпоставки за отнемането на МПС "ПЕЖО БОКСЕР 350” с рег № СО 6480 ВС. Съобразно чл. 273, ал. 1 ЗГ, преди да пристъпи към постановяване на отнемане на средството на нарушението, собственоста на МПС е релевантно обстоятелство във връзка с което, административнонаказващият орган е следвало да се увери чия собственост е МПС, единствено на жалбоподателя ли принадлежи или на трето лице. Изложените съображения във връзка с отнемането в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на административното нарушение, са застъпени в практиката на редица Административни съдилища в страната, обективирана например в Решение № от 11.11.2013 г. по канд № 394/2013 г. на Административен съд - Русе, Решение № от 04.07.2013 г. по канд № 256/2013 г. на Административен съд - Русе, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 291 от 03.04.2012 г. по адм. д. № 127/2012 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 2371 от 03.10.2013 г. по канд № 2415/2013 г. на Административен съд - Варна, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на Административен съд - Бургас, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на Административен съд - Бургас, Решение № от 16.04.2013 г. по канд № 10130/2013 г. на Административен съд - Велико Търново и други.

Следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която на основание член 273, ал. 1 ЗГ е постановено да бъде отнета в полза на държавата МПС „ПЕЖО” модел „БОКСЕР 350” с рег № СО 6480 ВС с непосочен собственик  като вещ послужила за извършване на нарушението.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 819  от 29. 03. 2019 год. на ДИРЕКТОРА НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ С. в частите му в които, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, на В.С.Г. с ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 лева за извършено на 10. 12. 2018 год. нарушение на чл. 213, ал. 1 т. 2 ЗГ, както в в частта  му в която на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението и

ОТМЕНЯ КАто НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО същото НП № 819  от 29. 03. 2019 год. на директора на РДГ С. в частта му, в която на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на МПС „ПЕЖО” модел „БОКСЕР 350” с рег № СО 6480 ВС с непосочен собственик  като вещ послужила за извършване на нарушението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. област, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: