РЕШЕНИЕ
Номер 562 30.06.2011 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански състав
На: тридесет и първи март Година: две хиляди и единадесета
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Анелия
Такова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
гражданско дело номер
5785 по
описа за 2010 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на К.И.И. ***, със съдебен адрес гр.Сливен, бул.”Хаджи Димитър” №
32, офис № 4 – адв.Т.Ч., против „Фининвест
79” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, бул.”Янко Комитов”, „Бизнес-център Мадика”, представлявано от Таня
Байчева Баева, с която са предявени следните кумулативно съединени искове: 1/. За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 550
лв., представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за
неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане; 2/.
За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 лв.,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен
отпуск за 2009 г., ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работил в
ответното предприятие по срочен трудов договор № 39/24.02.2009 г. на длъжността
„електротехник”, за срок от 6 месеца, с основно трудово възнаграждение от 550
лв. на месец. Твърди се, че трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на
24.08.2009 г., поради изтичане на срока на действие на договора, като при
прекратяването работодателят не спазил срока на предизвестие по чл.220 КТ,
поради което дължал на ищеца обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение в размер на 550 лв., като работодателят не му заплатил и
дължимото обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2009
г. в размер на 150 лв. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове и
моли съда да ги
уважи. Ангажира писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника „Фининвест 79” ЕООД, с който се оспорва като неоснователен
предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, тъй като т. не
се дължи в хипотезата на прекратяване на срочен трудов договор. По отношение на
претенцията по чл.224, ал.1 КТ ответникът признава иска по основание, като се
оспорва дължимостта на претендираната лихва. В съдебно заседание, не се явява представител на
ответното дружество, редовно уведомено.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
От събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че страните са били в трудови правоотношения, като с трудов
договор № 39/24.02.2009 г., сключен на основание чл.70, ал.1 КТ, ищецът К.И.И.
е бил назначен на работа във “Фининвест 79” ООД гр.Бургас (с променена правно –
организационна форма на ЕООД) на длъжността “електротехник”, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 550 лв. В чл.2.3 от трудовия договор е
посочено, че същият се сключва като изпитателен със срок за изпитване от 6
месеца в полза на работодателя (чл.2.4 от договора). По делото не спори между
страните, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед № 30/16.06.2009 г. на основание чл.71, ал.1 КТ, т.е.
трудовият договор между страните е прекратен от работодателя без предизвестие,
преди изтичане на срока за изпитване. В заповедта е наредено на работника да се
изплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за
2009 г. – 6 работни дни.
По отношение на иска по чл.220, ал.1 КТ:
В настоящият случай, трудовият договор на ищеца е сключен на основание чл.70, ал.1 КТ със срок за изпитване от 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя. Трудовото правоотношение, възникнало по
силата на сключения по-горе срочен трудов договор е прекратено със Заповед № 30/16.06.2009 г., издадена на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 16.06.2009 г. Съдът намира, че в
реквизитите на представената по делото заповед е допусната техническа грешка
при изписване датата на заповедта (16.06.2010 г.), като приема, че се касае за
дата 16.06.2009 г., тъй като за прекратяването на трудовия договор е подадено
уведомление на 23.06.2009 г., видно от представената справка по чл.62, ал.4 КТ
с вх.№ 02388093032315 от 23.06.2009 г., а освен това и в исковата молба се
съдържат твърдения, че договорът е прекратен през 2009 г.
Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор, сключен на основание чл.70, ал.1 КТ, според който когато
работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор
със срок за изпитване до 6 месеца. В
конкретния случай, срокът за изпитване е уговорен
в полза на работодателя, който с издаването на прекратителната
заповед № 30/16.06.2009 г. е упражнил правото си да прекрати договора без
предизвестие преди изтичане на уговорения срок,
съгласно чл.71, ал.1 КТ. В разпоредбата на чл.71, ал.1 КТ изрично е предвидено,
че до изтичане на срока за изпитване
страната, в чиято полза е уговорен този срок, може по
всяко време до изтичането му да прекрати договора без предизвестие. В този
смисъл, изхождайки от текста на цитираната
норма, следва извода, че ищецът няма право на обезщетение по чл.220 КТ и
работодателят не дължи обезщетение за неспазено предизвестие. Действително, в чл.6 от договора
е посочено, че същият се прекратява с предизвестие със срок от 30 дни, но тази възможност е
уговорена между страните само ако договорът се прекратява след изтичане на
срока за изпитване. Конкретния казус, обаче, не е такъв, тъй като от
доказателствата по делото е видно, че трудовият договор на ищеца е прекратен
преди изтичане на уговорения в него 6-месечен срок за изпитване. Освен това,
дори и да се приеме, че трудовото правоотношение на К.И. не е било прекратено с
издаването на заповед № 30/16.06.2009 г., предвид липсата на отбелязване върху
заповедта за датата на връчването й, то в исковата молба се твърди от самия ищец,
че трудовият му договор е прекратен на 24.08.2009 г., поради изтичане на
неговия срок на действие. В последната хипотеза, също не се дължи обезщетение
за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ, тъй като съгласно разпоредбата на
71, ал.1 КТ работодателят, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, може да
прекрати договора без предизвестие до изтичане на неговия срок.
Предвид горните съображения, съдът намира, че в конкретния
случай ищецът няма право на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и ответникът не
дължи т., поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на иска по чл.224, ал.1 КТ:
По делото не спори, че при
прекратяване на трудовия договор на ищеца, на
същия се е дължало обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Ответникът е признал дължимостта на обезщетението и в
издадената от него заповед за прекратяване на трудовия договор № 30/16.06.2009
г., в която е разпоредил на работника да се заплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван
платен годишен отпуск за 2009 г. – 6 работни дни. Нещо повече, с писмения
отговор ответникът е направил изявление за признание на иска по чл.224, ал.1 КТ, което обстоятелство е отразено от съда в доклада на делото, съобщен на
страните в съдебно заседание.
Предвид направеното от ответника признание на иска, съдът
приема за безспорно установено по делото, че
работодателят не е изпълнил задължението си по чл.224, ал.1 КТ, като не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че претендираната от ищеца сума му е изплатена. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ответника-работодател лежи задължението да докаже изплащането на дължимото на работника обезщетение, като ответникът не е
ангажирал доказателства в тази насока. Предвид
това и направеното от работодателя с писмения отговор признание на претенцията,
съдът приема за безспорно установено наличието на неизплатено на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в претендирания размер от 150 лв.
С оглед изложените
съображения, съдът намира предявения иск по чл.224, ал.1 КТ за основателен и
доказан в претендирания размер и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
основателността на главния иск за заплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на
законната лихва върху обезщетението от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
При този
изход на делото и съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК, ищецът не дължи
държавна такса за делото, поради
което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
държавата по сметка на БРС държавна такса в
размер на 50.00 лв., дължима за производството по уважения иск по чл.224, ал.1 КТ.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, „Фининвест
79” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, бул.”Янко Комитов”, „Бизнес-център Мадика”,
представлявано от Таня Байчева Баева, да заплати на К.И.И. ***, ЕГН **********,***, офис № 4 – адв.Т.Ч., сумата
от 150.00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща
дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за
2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба –
16.07.2010 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К.И.И. ***, ЕГН **********,***, офис № 4 – адв.Т.Ч., против „Фининвест 79” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.”Янко Комитов”,
„Бизнес-център Мадика”, представлявано от Таня Байчева Баева, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за
неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Фининвест 79” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, бул.”Янко Комитов”, „Бизнес-център Мадика”, представлявано от Таня
Байчева Баева, да заплати в полза на Държавата по сметка на БРС сумата от 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща дължимата за
производството държавна такса върху размера на уважения иск по чл.224, ал.1 КТ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
Вярно с оригинала
А.Т.