№ 91
гр. Чирпан, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Т. К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. В.а
като разгледа докладваното от Т. К. Колев Административно наказателно
дело № 20245540200257 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на В. Х. В., ЕГН
**********, от **, адрес за призовки и съобщения: **, против НП № 375а-89/
20. 08. 2024 г., издадено от **, на длъжност Началник в Р., с което му е
наложено административно наказание по чл. 264, ал.1 от ЗМВР – глоба в
размер на 1000.00лв.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да
бъде отменено като незаконосъобразно. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се
установява, че жалбата е подадена в срок.
Установи се по делото, че с НП № 375а-89/ 20. 08. 2024 г., издадено от
**, на длъжност Началник в Р., е наложено на жалбоподателя
административно наказание по чл. 264, ал.1 от ЗМВР – глоба в размер на
1000.00лв., затова че: “ на 12.07.2024 г., около 20.00 часа в с. Могилово, пред
входа на Винарна, горепосоченото лице противозаконно пречи на орган на
1
МВР да изпълнява функциите си, изразяващо се в отказ да предостави
документ за установяване на самоличност, като извършеното не
представлява престъпление, с което лицето виновно е нарушило чл.64 ал.4от
ЗМВР.“
Това НП е постановено на основание Акт за установяване на
административно нарушение Серия АД бл.№ 0680093 с № 375а- 89/
15.07.2024 г., съставен на 12. 07. 2024 г. с актосъставител И. Ч. Т. на длъжност
ст. полицай при РУ гр. Чирпан и в присъствието на свидетелите Вълю И. Д. и
Т. И. И. също полицаи при Р..
В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът
констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната компетентност
за това съгласно изискванията на ЗДвП, ЗАНН и ЗМВР, видно от
представената по делото Министерска Заповед.
Видно от данните по делото, на жалбоподателя е наложено
административно наказание за нарушаване на разпоредбата на чл. 264, ал.1 от
ЗМВР. Съгласно посоченият законов текст: "Който противозаконно пречи на
орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000
лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение по чл. 264, ал.1
от ЗМВР, следва да се установи, че:
1/ орган на МВР е изпълнявал някакви служебни задължения и
2/ лицето, сочено като нарушител му е пречило противозаконно.
Видовете дейности, които се осъществяват от органите на МВР, както и
правомощията им са уредени в ЗМВР и за да може да бъде извършена
преценка дали в конкретния случай полицейският орган е изпълнявал
възложени му функции, следва да бъде описано в АУАН какви точно
задължения е изпълнявал той на посоченото място.
В настоящия случай, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз
основа на него НП е посочено единствено, че жалбоподателя "
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си,
изразяващо се в отказ да предостави документ за установяване на
самоличност, ", но никъде не се съдържат данни с какво точно са били
свързани тези служебни задължения на органа, тоест какви са функциите,
които е осъществявал съответният полицейският служител, нито кой е той.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 264 ЗМВР, както вече
2
се посочи по горе се изразява в действие, което е насочено към пречене на
орган на МВР да изпълнява функциите си, а не към неизпълнение на
разпореждане да се преустанови дадено поведение.
Настоящият състав счита, че при провеждане на
административнонаказателната процедура е допуснато съществено
процесуално нарушение. Съгласно чл. 42, т. 4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и
4-то и т.6 от ЗАНН в АУАН и наказателното постановление следва да се
съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, но в настоящия случай видно от административнонаказателната
преписка в съответните актове няма пълно описание на посочения реквизит. В
АУАН общо е описано, че жалбоподателя съзнателно пречи на контролен
орган да изпълни задължението си по служба. Не е ясно какво е конкретното
деяние, по какъв начин жалбоподателят е бил задължен да го осъществи,
както и какво е било разпореждането, описано като предупреждение, и в
изпълнение на коя полицейска функция е било издадено. Изпълнителното
деяние на нарушението "противозаконно пречене" се осъществява, когато са
създадени едно или повече препятствия пред орган на МВР за изпълнение на
функциите му. Начинът на извършване на деянието може да бъде в различни
форми, като по начало се изисква активно действие, активно поведение от
страна на дееца, т. е активно препятстване на орган на МВР да изпълнява
задълженията си по служба. В настоящия случай не са посочени в АУАН и НП
никакви определени фактически действия/бездействие от страна на
жалбоподателя спрямо полицейските служители. Неговите действия се
установяват едва от показанията на свидетелите в съдебното производство, но
не са описани при съставянето на АУАН и НП. Така в хода на
административнонаказателното производство жалбоподателят не е могъл да
разбере с какво от поведението си е нарушил обществения ред, както и
законното основание на полицейското предупреждение, които са елемент от
фактическия състав на нарушението. Пропускът да бъде отразена като пълна
и ясна обстановката на извършеното нарушение не може да бъде преодолян в
съдебното производство чрез разпит на свидетелите и установяване на
описаната от съда фактическата обстановка, която е различна спрямо общото
описание в АУАН и НП. В този смисъл липсата на конкретно описание на
нарушението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
накърнява правото на защита и препятства преценката за материалноправна
3
законосъобразност на наказателното постановление.
При излагане на обстоятелствата по акта и НП безспорно липсва
сочене на факти, в какво конкретно се състои изпълнителното деяние по чл.
264, ал. 1 от ЗМВР, а именно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите
си. Напълно неясно е с кои от описаните свои действия и бездействие
наказаното лице е попречило на полицейските органи да осъществяват свои
функции. Не са наведени и обстоятелства кои функции по приложения закон
са имали намерение да осъществят полицейските органи, респективно в каква
насока и за осъществяването на кое тяхно правомощие лицето е попречило.
Следва да се подчертае, че така отразеното в акта, респективно в НП води до
това, че жалбоподателя е извършил нарушение в конкретния случай,
изразяващо се в бездействието му да представи документ за самоличност при
предписано от закона задължение да извърши такова действие при дадено му
разпореждане от полицейските органи. Тук е обаче мястото да се посочи, че
посоченото нарушение се санкционира от разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от
ЗМВР, но факти от обективния състав, предвиден в тази норма не се съдържат
в обстоятелствената част, както на акта, така и в издаденото въз основа на
него НП. В тези два акта са описани факти на противозаконно пречене, т. е.
активно действие на орган на власт да изпълни задълженията си, като е
отразено, че жалбоподателя е нарушил чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите
на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР регламентират два различни
състава на нарушение с различни изпълнителни деяния. Докато
санкционирането с нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР нарушение се
осъществява чрез бездействие, в хипотезата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР законът
предполага активни действия от страна на наказаното лице. Посочването в
акта и в НП на едни факти, сочещи по изпълнително деяние състав на
нарушението по смисъла на чл.264,ал.1 от ЗМВР и квалифицирането на това
нарушение като такова по смисъла на чл.64, ал.4 от ЗМВР безспорно
съществено ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява
процесуално нарушение съгласно нормата на чл.57, ал.6 от ЗАНН, където
изрично Законодателят е вменил на АНО да посочи в НП като задължителен
реквизит законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Дори да
приемем, че с поведението си жалбоподателя е отказал да представи поискан
му документ за самоличност, както се твърди в показанията на разпитаните
свидетели очевидци / служители на Р. /, то това деяние безспорно
4
представлява нарушение на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащо санкция за
неизпълнение на полицейско разпореждане, имащо задължителен характер,
което е друго по вид нарушение и за него е предвиден различен размер на
наказанието глоба. Жалбоподателят очевидно не е бил санкциониран за това
нарушение, тъй като наложеното му наказание е в размер превишаващ този
определен в нормата на чл.257,ал.1 от ЗМВР, предвиждащ глоба от 100,00 до
500,00 лв. Наказаното лице винаги следва да знае за какво конкретно деяние е
наказано. Липсата на описание на деянието и точното посочване на
нарушените законови разпоредби винаги препятства правото на защита на
жалбоподателя, тъй като той е бил лишен от възможността да узнае с какви
конкретни свои действия е осъществил състава на соченото нарушение, за да
ангажира доказателства в своя защита. От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства също не може да се установят конкретните действия
на жалбоподателя, с които е попречил на органите на МВР да изпълнят своите
функции. Дали заради непредставяне на документ за самоличност в един
първоначален етап, или заради препятстване задържането му с някакви
действия, или заради неизпълнението на други полицейски разпореждания,
включително и със своето поведение, което е било под въздействие на алкохол
и възникнал преди това скандал със съпругата му. При всички случаи това
следва да се опише ясно и конкретно в съставения акт и впоследствие в
издаденото НП, за да може в хода на административнонаказателното
производство наказания да бъде запознат с обхвата на повдигнатото срещу
него обвинение.
С оглед така установеното съществено нарушение в
административнонаказателното производство – липса на задължителен
реквизит по чл. 42, т. 4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 4 и т.6 от ЗАНН, водещо
като самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, то следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление,като незаконосъобразно.
Разноски не са претендирани и такива не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 и сл. от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ НП № 375а-89/ 20. 08. 2024 г., издадено от **, на длъжност
Началник в Р., с което на жалбоподателя В. Х. В., ЕГН **********, от **,
адрес за призовки и съобщения: **, е наложено административно наказание-
глоба в размер на 1000. 00 лв. за нарушение на чл. 264 ал.1 от ЗМВР, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Стара
Загора в 14 дневен срок от съобщаването по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6