№ 499
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100508697 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. К.А. срещу Решение № 20113546/12.05.2021 г.,
-ти
постановено по гр. дело № 4545/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149
състав, с което срещу въззивника, в полза на Е.Г.К.., е издадена заповед, на основание чл.
15, ал. 1 ЗЗДН, като са му наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е необосновано, неправилно и
постановено при липса на каквито и да е доказателства за осъществено домашно насилие от
негова страна над Е.Г.К...
Въззивникът моли да бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли
молбата на Е.Г.К.., като неоснователна и недоказана, както и да бъде обезсилена издадената
от СРС заповед за незабавна защита от домашно насилие поради отпадане на
обезпечителната й нужда.
Заявена е претенция за присъждане на направените от въззивника в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна Е.Г.К.. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Претендира разноски.
1
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Е.Г.К.. срещу К. К.А. – за
защита от домашно насилие, извършено 27.12.2020 г. – твърди се за акт на домашно
насилие– излял чаша вода върху лицето на молителката и я ударил с юмрук в рамото,
молителката се опитала да го напусне, но К.А. проявил агресия, като започнал да крещи,
блъснал я в леглото, ударил я още веднъж, а тя била бременна в петия месец, накрая се
измъкнала. Посочени са и събития в Барселона – през октомври 2020 г. – тогава ответникът
бил задържан в ареста за 72 часа и платил глоба от 1500 евро. Твърдените актове на
домашно насилие са подробно описани в молбата от 27.01.2021 г.
С Решение № 20113546/12.05.2021 г., постановено по гр. дело № 4545/2021 г. по
-ти
описа на Софийски районен съд, III ГО, 149 състав, е издадена заповед, на основание чл.
15, ал. 1 ЗЗДН, срещу К. К.А., като е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо
Е.Г.К..; забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, да приближава Е.Г.К..
на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита; забранено му е да приближава местоработата на Е.Г.К.., както и
местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта
за защита; предупреден е, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта
за защита, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата; наложена му е, на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, глоба в размер на 300,00
(триста) лева, платима в полза на държавния бюджет; осъден е, на основание чл. 11, ал.З
ЗЗДН да заплати на Е.Г.К.. сумата от 400 лв., а на СРС държавна такса за производството в
размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил
и преценил всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност)
относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и
кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. В тази връзка
следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Карамански правилно не са кредитирани
от първоинстанционния съд, като некореспондиращи с останалите доказателства по делото -
декларация по чл.9 ЗЗДН и свидетелски показания на св. П.. От показанията на св. П. се
2
установява, че същият е разбрал за случилото се между страните сутринта на 27.12.2021 г., а
не както се твърди във въззивната жалба, че това е станало на следващия ден сутринта.
Тогава молителката е била изключително изплашена и разстроена и се е обадила за помощ
на А. П., който я е изчакал пред старото й жилище и й е помогнал да качи багажа си и да
поговори с нея, като същият е възприел състоянието й след извършения от ответника акт на
домашно насилие - молителката била изключително уплашена за себе си. А. помогнал на Е.
да си качи багажа в жилището, след което тя му е разказала, че е Константин са се скарали за
пореден път и той я е нападнал, след което тя си е събрала багажа и си е тръгнала.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Въззивникът е извършил действия, които представляват физическо и емоционално насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, и които са основание за реализиране на отговорността му
по този закон.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие,
упражнено от ответника, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими по спора
доказателства, а наложените защитни мерки са съобразени, както с естеството на
насилническите актове, така и с положението, в което се е намирала молителката –
бременна жена в пети месец, като състояние на молителката се подкрепя и от представения
с отговора на въззивната жалба препис от удостоверение за раждане на детето Д.К. А.а,
както и от представения в открито съдебно заседание, проведено на 07.03.2022 г. пред
настоящата инстанция, препис от Решение № 4377/02.12.2021 г., постановено по гр. д. №
-ти
20211110157154 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 139 състав.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивният съд осъжда въззивника да заплати по сметка на СГС държавна такса за
въззивната жалба в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на разноски е
неоснователна и съдът я оставя без уважение, като същият се осъжда да заплати такива на
въззиваемата страна в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20113546/12.05.2021 г., постановено по гр. дело №
-ти
4545/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА К. К.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12.50 лв.
3
ОСЪЖДА К. К.А., ЕГН **********, да заплати на Е.Г.К.., ЕГН **********, сума в
размер на 400 лв., представляващи сторени разноски в производството по в. гр. дело №
-ви
8697/2021 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. К.А. за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4