Решение по дело №1931/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на "ОЗГЕ АЕРО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. Ш. Р., против Ревизионен акт № Р-16001623006192-091-001 от 16.05.2024г., издаден от Т. П. - началник сектор, възложил ревизията и П. Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 363 от 09.08.2024г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 76 573,68 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 708,77 лв.

Жалбоподателят иска от съда да отмени оспорвания ревизионен акт. Изразява несъгласие с изводите на ответния орган за наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. Позовава се на директивата за ДДС и на решения на СЕС, и посочва, че основният принцип на неутралитет на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материално-правните предпоставки, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални предпоставки. Излага съображения, че по време на ревизионното производство е представена изчерпателна информация за извършване на услугите, за кадрова обезпеченост, начин на предаване, плащане и доставка, включително и отстрана на преки и предходни доставчици.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя адв. Й. поддържа жалбата. В писмена молба от 05.03.2025г. (л.262) претендира разноски.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Началото на ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623006192-020-001/23.10.2023 г., издадена от Т. В. П. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив (л.198), която обхваща установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2023г. до 30.09.2023г. Определен е срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 01.11.2023г. Със ЗИЗВР № Р- 16001623006192-020-002 /30.01.2024 г. (л.179) срокът на ревизионното производство е удължен и е определен нов краен срок на ревизията до 01.03.2023г., а със ЗИЗВР № Р-16001623006192-020-003/26.02.2024 г. срокът на ревизионното производство е удължен и е определен нов краен срок на ревизията до 01.04.2023г.

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001623006192-092-001 от 15.04.2024г. Срещу РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е депозирано възражение.

На основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА, връчен по електронен път на 20.05.2024г. (л.59).

Този резултат е обжалван от дружеството жалбоподател, като към жалбата не са приложени доказателства.

С Решение № 363/09.08.2024г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, РА е изцяло потвърден и е предмет на настоящото съдебно производство.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото: заповед № РД-09-1525/31.08.2023г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, ведно с приложенията към нея, както и заповед № РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив.

Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и властническото волеизявление е в изискваната от закона форма. Посочените по-горе ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са приети по делото като електронни файлове, записани върху оптичен носител - CD.

ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), по отношение на които, с оглед фикцията установена в ал. 2, се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са изпратени като електронни съобщения и връчени на ревизираното дружество по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. Предвид нормата на чл. 184, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната.

Съгласно чл. 4 от ЗЕДЕУУ, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление, а адресат на същото е лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. В чл. 13 от ЗЕДЕУУ са посочени дефинициите за понятието електронен подпис и различните му форми (електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис), като се препраща към разпоредбите на Регламент (ЕС) №910/2014. Квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от Регламент (ЕС) №910/2014. Доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Доказателства, че лицата подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са притежавали удостоверение за КЕП, са представени в хода на съдебното производство (л.252-256).

От представените по делото доказателства се установява, че органите по приходите, участвали в ревизията и подписали посочените по-горе документи, притежават удостоверение за квалифициран електронен подпис към датата на подписване на съответния документ. Поради всичко изложено съдът счита, че оспореният РА не е нищожен. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган.

В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено следното:

Ревизията е с обхват определяне на задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.08.2023г. до 30.09.2023г.

В хода на ревизията е установено, че "ОЗГЕ АЕРО" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 03.11.2022г. Декларирана основна дейност - покупко-продажба, внос, износ, външна и вътрешна търговия на едро и дребно с електроника, летателни апарати и средства, както и всякакви други стоки и услуги; реекспортни сделки; търговско представителство и посредничество на местни и чужди лица; участие в други дружества в страната и чужбина; комисионни, спедиционни и превозни сделки: складови сделки; както и всички останали сделки и услуги, незабранени от закона.

Установено е по отношение на дружеството жалбоподател, че няма данни за наличен обект за извършване на дейността; няма регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка с НАП; няма регистрирани трудови договори; няма данни за заведено счетоводство, като при ревизията не са представен и никакви документи; справки-декларации и дневници за покупки и продажби за ревизирания период са подадени с КЕП, издаден на "ОЗГЕ АЕРО" ЕООД, съгласно подадено заявление от 16.05.2022г.

До РЛ е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ - № Р-160011623006192-040-001/11.12.2023 г. (л.182), връчено по електронен път. От РЛ е изискано: да представи всички фактури за покупки и продажби, както и придружаващите ги документи от и към всички контрагенти за ревизирания период, включително договори, оферти, митнически декларации, търговска кореспонденция, приемно-предавателни протоколи, документи за извършени плащания, счетоводни справки и други относими доказателства от значение за определяне на данъчните задължения на дружеството; да се представят писмени обяснения относно начина на транспортиране на стоките, да се посочат конкретните МПС, ведно с регистрационните им талони; да се посочи място на товарене и на разтоварване, както и имена на лицата участвали в товаро- разтоварните дейности. Изискани са инвентаризационни описи на налична стока, дълготрайни материални активи (вкл. складова база), към 30.09.2023 г., данни на материално-отговорното лице на обектите, където се съхраняват стоките, заверени копия на сключени трудови и граждански договори. Документи по искането не са представени.

Независимо от непредставянето на документи, което е самостоятелно основание за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, ревизиращите са извършили насрещна проверка на доставчика "А.-Д. 14" ЕООД с ЕИК *********, за което е съставен протокол за извършена насрещна проверка №П-16002424020635-141-001/21.02.2024 г. (л.147-148). Установено е, че проверяваното дружество е регистрирано по ЗДДС на 06.07.2023 г. По електронен път са представени следните документи и писмени обяснения: копия на описаните по-горе фактури, издадени от „А. - Д. 14'‘ ЕООД с получател „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД, оборотни ведомости за м.08 и м.09.2023 г. и справки на определени счетоводни сметки - 411 - клиенти, 702 - приходи от продажба на стоки, 4532 - начислен ДДС на продажбите. Не са представени доказателства за плащане по процесиите фактури, не са представени доказателства, че дружеството притежава материална база (склад, магазин и т.н.) за съхранение на стоки, транспортни средства и персонал. Съгласно писмените обяснения на управителя С. Н. (л.153), инициативата за осъществяване на контакт с „А. - Д. 14“ ЕООД е била на „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД, чрез интернет платформа, без да е посочена коя е тя. Не са приложени заявки, поръчки, договори или други документи свързани с доставките. Не е посочено лицето, с което е осъществен контакт. Според С. Н. „А. - Д. 14“ ЕООД не е участвало в организирането и осъществяването на транспорта.

Тъй като при ревизионното производство не са представени счетоводни документи от страна на РЛ /първични счетоводни документи, хронологични, синнтетични и аналитични регистри на счетоводни сметки за периода от 01.08.2023 - 30.09.2023 г., оборотна ведомост, главна книга за всеки един данъчен период/, ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелства по чл.122. ал.1. т.4 от ДОПК и на ревизираното лице са изготвени и връчени уведомления по чл. 17 (л.108-109) и чл. 124 от ДОПК (л.117), както и искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-160011623006192-040- 002/06.03.2024 г. (л.92). Документите са връчени по реда на чл.32 от ДОПК на 05.04.2024 г. (л.88). До края на ревизионно производство не са представени никакви документи или становище.

За определянето на основата за облагане с данъци е извършен анализ на всички обстоятелства съгласно чл.122, ал.2 от ДОПК.

Във връзка с искане за разкриване на банкова тайна с изх. № Р-16001623006192-050-001/07.02.2024 г., с Решение № 93/15.02.2024 г., Районен съд гр. Асеновград е допуснал разкриване на данните по банковите сметки на задълженото лице (л.145-146). Изпратено е и искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица до ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ - КЛОН СОФИЯ (л.134) и са получени данни за движенията по банковите сметки на дружеството за ревизирания период по електронен път на 16.02.2024 г. (л.142 и сл.).

От анализа на подадените от РЛ отчетни регистри в НАП е установено, че за м.08 и м.09.2023 г. дружеството декларира покупки само от „А. - Д. 14“ ЕООД (2 бр. фактури в м.08 и 2 бр. фактури в м.09) и продажби към „Р. ТРЕЙД 67“ ЕООД (2 бр. фактури в м.08 и една фактура в м.09). От своя страна „А. - Д. 14“ ЕООД декларира покупки само от „ИГК-2023“ ЕООД, но покупни фактури не са представени в хода на извършената насрещна проверка на „доставчика“.

Установено е, че „ИГК-2023" ООД е дерегистрирано по ЗДДС на основание по чл. 176 от ЗДДС, считано от 30.11.2023 г. и е направен извод, че фактически, чрез отразяване на покупки от посоченото дружество, „А. -Д. 14“ ЕООД компенсира дължимия данък по фактурите издадени към РЛ и декларира нулев резултат за внасяне на ДДС с подадената справка-декларация за м.08.2023 г., а за м.09.2023 г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 407,32 лв.

Предвид така установената фактическа обстановка, ревизиращият екип приел, че фактурите от „А. -Д. 14“ ЕООД на „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД са издадени без да е налице реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от с.з. и ДДС е начислен без основание. Аналогично без основание е начислен данък и в издадените от РЛ лице фактури, който данък е включен в справката-декларация при определяне на резултата за съответния данъчен период, с което „ОЗГЕ АЕРО" ЕООД е декларирало неговата изискуемост. В тази връзка с РА е потвърден размерът на начисления от РЛ ДДС, за декларираните от него облагаеми доставки на територията на страната, като основание за това е посочен чл. 85 от ЗДДС.

На основание чл. 70, ал. 5 и във връзка с чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 76 573,68 лв. по фактурите, издадени от „А. -Д. 14“ ЕООД през м.08 и м.09.2023 г.

Към жалбата срещу РА, дружеството „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД не приложило доказателства.

За да потвърди РА, горестоящият административен орган изцяло е възприел констатациите на ревизиращите. В решението е посочено, че спорните фактури като дати, номера и стойности са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации за съответните данъчни периоди с получател ревизираното лице, но не са представени на ревизиращия екип. Липсата на първичен счетоводен документ само по себе си би било достатъчно основание органите по приходите да откажат правото на приспадане на данъчен кредит на „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД. Подчертано е, че не е спазена разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, не са представени доказателства за разплащания по фактурите

Горестояшият орган е посочил, че на „А.-Д. 14“ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди м.08 и м.09.2023 г., приключила с РА № Р-16002423006227-091-001/13.05.2024 г., с който е установено, че издателят на спорните фактури няма регистрирано фискално устройство и това изключва възможността издадените от „А. -Д. 14" ЕООД фактури да са разплатени по някакъв начин. Посочил е още, че А. -Д. 14“ ЕООД няма търговски обекти, няма нает персонал, няма превозни средства, а декларираният адрес по чл. 8 от ДОПК и адресът за кореспонденция - [област], [населено място], [улица] несъществуващ адрес. На следващо място в решението е изложено, че получателя на стоки в дневниците за продажби на РЛ, „Р. ТРЕЙД 67“ ЕООД няма отразени покупки от „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД, а фактури със същите номера и стойности са отразени в дневниците за покупки на „Р. СТРОЙ“ ЕООД - свързано лице, чрез управителя и представляващ двете дружества - Р. Г. К.. Отразено е, че на „Р. ТРЕЙД 67“ ЕООД и на „Р. СТРОЙ“ ЕООД са извършени ревизии, но нито едно от двете дружества не е представило фактури за покупки на стоки, вкл. издадени от „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД. Директорът на дирекция ОДОП – Пловдив е направил извод, че както жалбоподателят, така и неговите „клиенти“ не са действали като „добър търговец“ и фактурите, издадени от „А.-Д. 14“ ЕООД се ползват от „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД с цел приспадане на данъчен кредит и намаляване размера на дължимия ДДС, като правото на приспадане на данъчен кредит е неправомерно формирано вследствие на сделки с „рискови” лица, сочени за предходни доставчици на стоки.

С жалбата до съда и в първо съдебно заседание, „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД не представя доказателства. В проведеното четвърто съдебно заседание, дружеството жалбоподател представя по делото документите, с които е работило вещото лице и не са представени по делото – оборотни ведомости, хронологичен регистър, справки – декларации и фактури (л.236 и сл.). От жалбоподателя са представени и дневници на продажбите на „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД за данъчен период 10.2023г., 09.2023г. и 08.2023г. (л.268-269).

От страна на ответника в хода на съдебното производство са представени: извадка от дневника за продажба на „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД (л.228), РА и РД издадени по отношение на доставчика „А.-Д. 14“ ЕООД (л.270 и сл.).

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена от вещото лице И. С., с направено възражение за неправилност от процесуалния представител на ответника по отговора на вещото лице на задача № 5. В табличен вид вещото лице е посочило издадените от доставчика „А.-Д. 14“ ЕООД четири броя фактури с описание на съпътстващите документи и техните реквизити. Според ССЕ, видно от приложеният хронологичен регистър на „А.-Д. 14“ ЕООД, спорните фактури са отразени в счетоводството на дружеството като са взети следните стопански операции /стр. 162/ - Кредит сметка 702 Приходи от продажби на стоки, Кредит сметка 453,2 Начислен ДДС на продажбите на Дебит сметка 411 Клиенти. Изрично вещото лице посочва, че проверка в счетоводството на жалбоподателя не е могла да извърши и е използвала данни от наличните по преписката документи. Ползвайки документите от извършената на „А.-Д. 14“ ЕООД насрещна проверка експертът посочва, че в счетоводния регистър на доставчик „ИГК 2023“ ЕООД са отразени фактури № **********/26.08.2023г. и **********/12.09.2023г. Взети са следните стопански операции - Дебит сметка 304 Стоки, Дебит сметка 453,1 Начислен ДДС на покупките на Кредит сметка 401 Доставчици, като копия на фактурите не са приложени.

По отношение на последващата реализация на стоките по процесиите фактури, вещото лице в табличен вид е описало фактурите, дата, предмет и получатели.

В с.з. от 13.02.2025г., вещото лице посочва, че не е могла да се свържи с доставчика на дадения й телефон, след многократно звънене и телефона е изключен. Заявява, че всички протоколи за доставка не са подписани, но имат номера и дати, и така е обвързала протоколите с фактурите.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: по т. 1 - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; т. 3 - когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т. 6 - данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период; т. 8-когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК, когато установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съобразно правилото въведено в ал. 2 на чл. 124 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя, това обаче важи в случай, че преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1 от ДОПК обстоятелства.

Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В настоящият случай, съдът намира, че правилно се установява наличието на предпоставките по чл. 122, т. 4 ДОПК, доколкото от страна на РЛ не са представени счетоводни документи - първични счетоводни документи, хронологични, синнтетични и аналитични регистри на счетоводни сметки за периода от 01.08.2023 - 30.09.2023 г., оборотна ведомост, главна книга за всеки един данъчен период.

Следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че в хода на ревизията от страна на жалбоподателя не са представени нито първични счетоводни документи, нито съпътстващи доставката документи, а едва в хода на съдебното производство и то не с подаване на жалбата до съда, а едва след приемане на изготвената ССЕ са представени документите, с които е работило вещото лице и не са представени по делото до този момент – оборотни ведомости, хронологичен регистър, справки – декларации и фактури (л.236 и сл.). Представени са и дневници на продажбите на „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД за данъчен период 10.2023г., 09.2023г. и 08.2023г. (л.266 и сл.).

Процесните 4 броя фактури издадени от „А. -Д. 14“ ЕООД (№ 1/28.08.2023 г. на стойност 58 905,00 лв. и ДДС 11 781,00 лв., с предмет - 250 бр. мивки; № 2/30.08.2023 г. на стойност 175 890,00 лв. и ДДС 35 178.00 лв.. с предмет - 200 бр. смесители и 200 бр. структура за вграждане; № 3/05.09.2023 г. на стойност 95 288,40 лв. и ДДС 19 057,68 лв., с предмет - 85 бр. алуминиеви профили и 85 бр. профили за дограма; и № 4/20.09.2023 г. на стойност 52 785,00 лв. и ДДС 10 557,00 лв., с предмет - 85 бр. стъклен параван за баня) са представени в хода на ревизията от доставчика във връзка с извършена му насрещна проверка.

Разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС обуславя упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги от притежанието на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред.

В тази връзка в решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 /т. 41 и сл. / СЕС разяснява кои са формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като подчертава, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14). Подчертава също, че от принципът на неутралитет на ДДС следва, че "Данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени" и "не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. Това следва и от член 219 от Директива 2006/112, съгласно който всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура".

В конкретния случай, не е спорно между страните по делото, че не са представени първични счетоводни документи от дружеството жалбоподател нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА., поради което и неопровергана остава констатацията на ревизиращия екип за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит на основание разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС по отношение на посочените по-горе четири броя фактури общо за сумата от 76 573,68 лв. за данъчни периоди мм. 08 и 09.2023г.

По отношение разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС, настоящият съдебен състав намира следното:

Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода за неизвършени реално доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице носи тежестта да докаже материалноправните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане.

В хода на извършеното ревизионно производство, приключило с издаване на оспорения РА, органите по приходите са предприели процесуални действия във връзка с правилното и законосъобразно установяване размера на данъчните задължения по ЗДДС на дружеството жалбоподател независимо, че не са им представени изисканите от РЛ първични счетоводни документи, вторични счетоводни регистри, съпътстващи доставките документи и писмени обяснения във връзка с механизма на извършване на доставките. По повод реалността на фактурираните доставки, доказателства в тази насока са изискани както от РЛ, така и от горепосочения пряк доставчик, разкрита е банкова тайна и е изискана информация за движенията по сметките на РЛ за ревизирания период. Анализът на събраните доказателства, води до извод, че издадените от прекия доставчик фактури не документират реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Реалното наличие на такива не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневника за продажби и счетоводните регистри за съответния период, както и вземането на съответните счетоводни операции във вторичните счетоводни регистри /с пояснение, че първични счетоводни документи не са представени от жалбоподателя, а от доставчика/. В настоящия случай, пасивното поведение на жалбоподателя е препятствало извършването в хода на ревизията на проверка относно обстоятелствата по фактическото им изпълнение. Едва в хода на съдебното обжалване дружеството е направило опит да санира бездействието си във връзка с представяне на документи.

За пръв път в заключението на вещото лице по ССЕ е извършен експертен анализ на късно представените документи и е направен опит за обвръзката им.

В хода на ревизията от страна на доставчика „А. -Д. 14“ ЕООД са представени освен фактурите и протоколи към всяка фактура. Касае за частни документи, които нямат материална доказателствена стойност и верността на отразените в тях факти и волеизявления следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. И в четирите броя протоколи в графа „съставил“ е посочено името С. Н., но всички протоколи не съдържат подпис на получил и съставил. Не е посочено място на товарене/предаване на стоките, а само седалището на доставчика и получателя. Не са посочени и имената на лицата участващи в товаро – разтоварителните дейности. Освен това в хода на ревизията е установено е, че „А. -Д. 14“ ЕООД няма търговски обекти, няма нает персонал, няма превозни средства, а декларираният адрес по чл. 8 от ДОПК и адресът за кореспонденция - [област], [населено място], [улица] несъществуващ адрес.

В обясненията дадени от доставчика „А. -Д. 14“ ЕООД е посочено, че транспортирането на стоките е за сметка на купувача „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД. От страна на жалбоподателя освен, че не се сочи как са транспортирани стоките, с какви превозни средства (наети или собствени), кои са лицата участвали в товаро-ратоварителните дейности, не са ангажирани и никакви доказателства в тази насока, нито писмени, нито гласни такива. Не са представени доказателства за ползване на транспорт от трето лице, но за негова сметка. От ревизираното лице не са представени Справки от № 1 до № 5 и не са декларирани недвижими имоти и превозни средства.

При нормалното развитие на взаимоотношенията между доставчика и получателя, следва да съществуват информационни следи за юридическия факт, пораждащ правната връзка, като например договори и търговска кореспонденция. Такива не са представени нито от страна на жалбоподателя, нито от страна на доставчика.

Не става ясно как са договаряни различните стоки по количества и видове (мивки за баня, струкури за вграждане, смесители и др.), тяхното качество, в каква опаковка, срок на доставка и срок на плащане, срок за рекламации и неустойки при неизпълнение. Не са представени оферти и заявки. Не са ангажирани никакви доказателства за поръчване на стоките, както от РЛ към прекия доставчик, така и от доставчика към предходните доставчици. В обясненията си доставчика „А. -Д. 14“ ЕООД посочва, че контакта с „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД е осъществен чрез интернет платформа по тяхна инициатива, но не е посочено коя е тази платформа и не е представена извадка от платформата.

Прави впечатление, както е посочил и решаващия орган, че представените оборотни ведомости от „А. -Д. 14“ ЕООД (л.151-152), едната озаглавена „Оборотна ведомост на „А. -Д. 14" ЕООД от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г.“, а другата - „Оборотна ведомост на „А. -Д. 14“ ЕООД от 01.08.2023 г. до 30.09.2023 г.“, са напълно идентични по своето съдържание - начални салда, обороти и крайни салда по счетоводните сметки. И в двете таблици липсва начално салдо на стоки (сметка 304), а крайното салдо на наличните стоки е 384 905,00 лв. (дебитно), т.е. стоки не са изписвани. Няма заведена счетоводна сметка 503 — Банка, а счетоводна сметка 501 - Каса в левове е с начално салдо 2 450,00 лв., което е непроменено в края на периодите (няма дебитни или кредитни обороти), т.е. не са осчетоводени плащания по спорните фактури. Към 30.09.2023 г. са налице задължения съм доставчици в размер на 461 886,00 лв. и вземания от клиенти в размер на 459 442,08 лв. И двете таблици не са подписани.

Несъстаоятелни са доводите изложени в жалбата, че по време на ревизионното производство е представена изчерпателна информация за извършване на услугите, за кадрова обезпеченост, начин на предаване, плащане и доставка. Нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства за плащане по процесните фактури. От представения в хода на ревизията отговор от банка „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ“ - клон София, се установява, че РЛ има разкрити разплащателни сметки в лева и в евро, като единствените движения и по двете сметки за ревизирания период са само за удържани банкови такси (л.143-144), а от друга страна на „А.-Д. 14“ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди м.08 и м.09.2023 г., приключила с РА № Р-16002423006227-091-001/13.05.2024 г. (л.270), с който е установено, че издателят на спорните фактури няма регистрирано фискално устройство (РД на л. 273 гръб по делото). Отделно от изложеното плащането не е предпоставка за признаване правото на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, нито такова представлява осчетоводяването на доставките.

По отношение на последващата реализация на стоките в дневниците за продажби на РЛ като получател е посочено дружеството „Р. ТРЕЙД 67“ ЕООД, за което ревизиращите са установили, че няма отразени покупки от „ОЗГЕ АЕРО“ ЕООД, а фактури със същите номера и стойности са отразени в дневниците за покупки на „Р. СТРОЙ“ ЕООД - свързано лице, чрез управителя и представляващ двете дружества - Р. Г. К.. Но дори и да се приеме, че са извършени последващи облагаеми доставки на стоки към клиенти на жалбоподателя, те не са доказателство за извършени доставки, именно от посочения пряк доставчик „А. -Д. 14“ ЕООД. Ползване на стоката в икономическата дейност на получателя не е определящо обстоятелство при преценка за реалност на доставката, тъй като не представлява доказателство за придобиването й именно от прекия доставчик, което е предмет на настоящия спор.

За да се приеме, че стоките са индивидуализирани чрез приемо-предаване следваше да се представят годни писмени доказателства, потвърждаващи този факт - договор или търговска кореспонденция, оферти, заявки, подписани товарителници от изпращач, превозвач и получател, каквито по делото липсват.

Настоящият съдебен състав намира, че случая се касае единствено за документално оформяне на взаимоотношенията между жалбоподателя и дружеството – пряк доставчик по доставките.

Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да извърши проверка въз основа на цялостната преценка на всички обстоятелства по случая дали издателят на фактурата респективно на друг първичен счетоводен документ е извършил процесната сделка, като се вземат предвид всички обстоятелства по случая. В този смисъл е решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11. Според решение от 18.07.2013 г., по дело С-78/12 националния съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне правото на разпореждане със съответната вещ като собственик и в съответствие с националните правила на доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора. Не се установи по делото, че издадените от доставчика фактури обективират действителни стопански операции.

Необходимостта от изследване на действителното осъществяване на доставките не е отречена с Решение на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11, разрешенията по което не изключват необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на действителна престация. Това е изрично подчертано в Решението на СЕС от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Каза се в случая, че по делото не са представени доказателства за извършване на доставката на стоки от конкретния доставчик „А. -Д. 14“ ЕООД и е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

Конкретни възражения от страна на дружеството жалбоподател, във връзка с начислените прилежащи лихви не са направени.

По изложените съображения, обжалваният РА е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, същото възлиза на 7 312,60 лева.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ОЗГЕ АЕРО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. Ш. Р., против Ревизионен акт № Р-16001623006192-091-001 от 16.05.2024г., издаден от Т. П. - началник сектор, възложил ревизията и П. Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - [населено място], ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 363 от 09.08.2024г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - [населено място], относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 76 573,68 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 708,77 лв.

ОСЪЖДА "ОЗГЕ АЕРО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. Ш. Р., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 7 312,60 лв. /седем хиляди триста и дванадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.