Р Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.В.Търново,
10.01.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ….., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2321 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК и съединени с него в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване субективно съединени искове по чл.149 от СК за издръжка за минало време на двете малолетни деца.
Ищцата С.И.С. ***, излага твърдения в ИМ, че от съвместното й съжителство с ответника, с когото няма сключен граждански брак, са родени на ***г. малолетните им деца - близнаци С. Г.М. и Й. Г. М.. Сочи, че тя има едно дете от друга връзка, а ответника има четири деца също от други връзки. Твърди, че в средата на м.03.2019г., след поредица от скандали, обиди и насилие е била принудена, заедно с децата, да напусне жилището, обитавано с ответника в гр.Ихтиман, от когато живее в къщата на родителите си в с.*, които, заедно с брат й, й оказват помощ в отглеждане на децата, които са родени преждевременно, което е наложило да бъдат подложени на интензивно лечение в продължение на един месец в СБАЛАГ "*" ЕАД гр.*. Сочи, че на 15.03.2019г. от ДСП гр.*по сметката й била преведена сумата 4030,85лв., която включва пари за двете им общи деца и за другото й дете Е. А., на същата дата ответникът вземал банковата й карта, а на 16.03.2019г. изтеглил цялата налична сума по сметката, от която й предоставил само сумата 485лв., а остатъка задържал за себе си, след което извикал кола и изпратил ищцата и близнаците в къщата на родителите й в с.*, от когато бащата не е виждал децата и не е допринасял нищо в издръжката и гледането им. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което по реда на чл.127 ал.2 от СК да определи при нея местоживеенето на двете деца, като й предостави упражняването на родителските права спрямо тях, определи режим на лични отношения на бащата с децата, осъди го да им заплаща месечна издръжка занапред в размер на от по 140лв. за всяко дете, считано от датата на предявяване на ИМ до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава, както и осъди ответника да заплаща на децата издръжка да минало време, считано от 16.03.2019г. до датата на подаване на ИМ в размер на от по 140лв. месечно за всяко дете, в общ размер от по 605лв. за всяко едно от тях. Претендира направените по делото съдебни разноски.
В СЗ, лично и чрез пълномощника си адв.Т. от ВТАК, поддържа предявените искове.
Ответникът Г.Д.М. ***, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по предявените искове. Не сезира съда с претенция за разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство до 16.03.2019г., от което имат родени на ***г. две малолетни деца - близнаци - С. Г.М. и Й. Г. М., които са под 11 месеца към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция. Установи се, че майката има още едно 5 годишно дете от друга връзка, а ответника още четири ненавършили пълнолетие деца от други връзки. От гласните доказателства и социалният доклад, изготвен от ДСП В.Т. за положението на децата се установи, че страните са живели в жилището на ответника в гр.*до раздялата им на 16.03.2019г., когато ответникът изтеглил от банковата сметка на майката без нейно знание и съгласие преведената й от ДСП И.парична сума за социално подпомагане по ЗСПД, от която й дал малка сума, а останалата задържал, след което извикал кола и натоварил ищцата, заедно с двете й деца и багажа им и ги изпратил в с.* в къщата на родителите й, като от гласните доказателства се установи, че от тогава ответникът не се е виждал с децата, не е полагал за тях необходимите родителски грижи и не е давал издръжка, като се е обаждал само седмица преди приключване на устните състезания по делото, като е искал да прибере ищцата при себе си. От събраните по делото писмени доказателства, в частност соц. доклад и от показания на разпитаните двама свидетели С.С.и И.И., съответно брат и майка на ищцата, преценени по реда на чл.172 от ГПК, но които съдът кредитира, доколкото кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, се установи, че от раздялата на страните през м.март 2019г. ищцата и двете й деца живеят в жилище, собственост на брат й - свидетеля С., в която им е осигурена самостоятелна стая, майката е подпомагана в грижите за близнаците от родителите си, съответно финансово и от братята си. Видно от соц. доклад, майката не работи, отглежда двете си деца, същата е обект на социално подпомагане от страна на ДСП И.на основание чл.7 и чл.8 от ЗСПД, разполага с необходимия родителски капацитет за задоволяване потребностите на децата, в която насока са и събраните гласни доказателства, като, видно от соц. доклад, между майката и децата е изградена привързаност, която им осигурява емоционален комфорт, чувство на безопасност. Установи се, че близнаците са родени преждевременно, с понижени жизнени показатели, което наложило настаняването им за лечение в СБАЛАГ "*" ЕАД гр.* в продължение на месец, като на децата е изготвен Индивидуален медико - социален план за срок от 6 месеца от изписването им. От обясненията на майката, изслушана по реда на чл.59 ал.9 от СК се установи, че ответникът е със завършен 1 клас, работи в гр.*.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Липсата на комуникация между страните по делото и дезинтересираността на ответника спрямо двете му малолетни деца /близнаци/ обуславят наличието на спор помежду им, в качеството им на родители на малолетните С. и Й., относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права спрямо тях, личните отношения с децата и издръжката им, съгласно чл.142, чл.143 от СК, който следва да бъде разрешен от сезирания съд по настоящия адрес на децата на основание чл.127 ал.2 от СК, поради което предявеният от ищцата иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес от предявяването му.
Съдът при произнасяне по иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК следва да постанови при кого от двамата родители ще живее ненавършилото пълнолетие дете, като предостави упражняването на родителските права спрямо детето на родителя, при когото постанови то да живее, и определи на другия родител подходящ режим на лични отношения с детето, както и определи издръжката на детето занапред, съгласно чл.142, чл.143 от СК.
При решаване на въпроса при кого от родителите да живее детето водещ критерий, съобразяван от съда, е интереса на детето, преценен, с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, желание на родителя за отглеждане и възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение, жилищно- битови и други материални условия на живот, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и др. /Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г., Пленум на ВС/.
В процесният случай, безспорно по делото се установи, че родителите на малолетните близнаци С. и Й. М. са живели заедно на съпружески начала до 16.03.2019г., считано от когато са разделени, като грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети изцяло от майката, в чиято семейна среда живеят децата в с.*, общ.П. Т. в жилище на брат й /свид.С./, подпомагана в грижите за децата от родителите си, както и финансово от страната на родителите си и на двамата си братя. Установи се, че ответникът, баща на децата, се е дезинтересирал от развитието им, като от раздялата му с ищцата трайно не полага за децата си дължимите родителски грижи и не им дава издръжка. Установените по делото факти, че от раздялата между родителите единствено майката полага за децата преките родителски грижи, подпомагана от родителите си и братята си, осигурила е на двете си деца /близнаци/ подходяща и спокойна среда за отглеждането и възпитанието им, осигурява им, според соц. доклад, емоционален комфорт и чувство за безопасност, както и подходящи социално - битови условия за това, единствено тя сезира съда с искане за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата, за отглеждането на които, съобразно събраните по делото доказателства, разполага с необходимият за това родителски капацитет, обуславят основателност на предявеният иск от ищцата, на която следва да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо децата и при която следва да бъде определено местоживеенето им. При вземане на решението съдът отчете наличието на родителски качества у майката, установено със свидетелските показания, прякото полагане на грижи за малолетните й деца С. и Й. и наличието на умения за възпитание, изразеното изрично желание на майката за отглеждане и възпитание на малолетните й деца, подпомагане подготовката им за придобиване знания, трудови навици и др., наличието на морални качества, социално обкръжение и подходящи жилищно- битови и други материални условия на живот, възрастта на децата - в ниска кърмаческа възраст /под 11 месеца към приключване на устните състезания пред първата инстанция/, предвид която ниска възраст безспорно майката като жена е по-пригодна да отглежда децата си. Бащата не е сезирал съда с искане за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата, както и с процесуалното си поведение - не подава писмен отговор, редовно призован, не се явява в съда за изслушване по реда на чл.59 ал.6 от СК, демонстрира пълна незаинтересованост от развитието на двете му деца и неглижиране на родителската отговорност.
Предвид горното, упражняването на родителските права спрямо децата следва да бъде предоставено на майката, като съдът определи подходящ режим на лични отношения между бащата и двете му малолетни деца, съобразно трайната съдебна практика, но и при съобразяване ниската кърмаческа възраст на децата /под 1г. към устните състезания/, предвид което счита за удачен и подходящ и в интерес на децата, които следва да контактуват и с двамата си родители, за да не се прекъсва връзката между тях, режим на лични отношения, както следва: право на бащата да вижда децата всяка първа и трета събота от месеца от 10,00ч. до 17,00ч. по местоживеенето им до навършване на тригодишната им възраст, а след навършване на тригодишна възраст на децата - да взема всяко едно от тях всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя с приспиване при бащата; право на бащата да вижда всяко едно от децата си от 10,00ч. до 17,00ч. през дните на официални празници на второто полугодие на съответната година, както и в деня, следващ рождения ден на децата, както и да ги взема при себе си през лятото за 10 дни, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск.
На основание чл.127 ал.2 от СК, съдът следва да определи и издръжка на двете малолетни деца С. и Й. занапред, съгласно чл.142 от СК, чл.143 от СК. Съдът следва да присъди месечна издръжка на всяко едно от малолетните деца, считано от датата на предявяване на ИМ, която следва да възложи в тежест на бащата, доколкото родителските права спрямо децата се предоставят на майката. На основание чл.143 ал.2 от СК, родителите на ненавършили пълнолетие деца дължат издръжка безусловно, като размерът и, съобразно чл.142 ал.1 от СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази именно нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможността на родителя, дължащ издръжка, да осигурява такава, която се преценява, съобразно доходите, имуществото и квалификацията му. Малолетните С. и Й. нямат 11 месеца към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция и безспорно се нуждаят от активни родителски грижи и от средства за физическото си и духовно развитие. Ответникът е млад, в активна трудоспособна възраст. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства за възможността на бащата да престира издръжка - за имуществото, размера на получаваните доходи от работата му в гр.* и квалификацията му, освен, че по данни на майката е със завършен само 1 клас. Установи се, че бащата има още четири ненавършили пълнолетие деца от други връзки, на които също дължи месечна издръжка по закон.
Предвид горното, преценявайки критериите по чл.142 ал.1 от СК, съобразявайки нуждите на децата, и предвид липсата на доказателства за получаваните доходи от труд от ответника, за притежавано от него имущество и квалификация и предвид факта, че дължи издръжка по закон и на другите си четири ненавършили пълнолетие деца, съдът счита, че следва да определи на всяко едно от близнаците С. и Й. минималният размер месечна издръжка, съгласно чл.142 ал.2 от СК, в размер на 1/4 от МРЗ за страната, считано от датата на предявяване на ИМ 26.07.2019г., която за периода от датата на предявяване на ИМ 26.07.2019г. е в претендираният размер от 140лв. /1/4 от МРЗ за страната за 2019г. от 560лв = 140лв./ до 31.12.2019г.вкл., респ. в размер на 152,50лв. месечно, считано от 01.01.2020г. /1/4 от МРЗ за страната за 2020г. от 610лв. = 152,50лв. минимална по закон месечна издръжка/ до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно с законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното изплащане. По реда на чл.127 ал.2 от СК съдът определя издръжка на детето занапред, дори и да не е поискана от родителя, поради което не е обвързан с претендирания размер месечна издръжка и присъждането на минималната по закон месечна издръжка на децата за периода, считано от 01.01.2020г., обвързано с нарастването на МРЗ за страната, не е постановяване на свръхпетитум.
По иска по чл.149 от СК за издръжка на децата за минало време:
По делото се установи, че ответникът не е престирал издръжка на двете си деца от раздялата си с ищцата 16.03.2019г., предвид което и на основание чл.149 от СК дължи на малолетните си деца С. и Й. издръжка за минало време, търсена в случая, считано от 16.03.2019г. до датата на предявяване на ИМ 26.07.2019г., с което предявените от ищцата в условията на обективно съединяване с главния иск по чл.127 ал.2 от СК субективно съединени искове по чл.149 от СК за издръжка за минало време на децата се явяват доказани по основание. По съображения, аналогични с изложените относно иска по чл.143 ал.2 от СК, съдът следва да присъди на всяко едно от двете деца месечна издръжка за минало време в минималния размер месечна издръжка от 140лв. месечно за 2019г. за исковия период, считано от 16.03.2019г. до датата на предявяване на ИМ 26.07.2019г. /за 4 месеца и 10 дни/, поради което субективно съединените искове по чл.149 от СК се явяват доказани в претендираният размер издръжка за минало време за всяко дете от по 605лв. /4м. х 140лв. =560лв. + 45,16лв. /140лв.:31 дни=45,16лв./ =605,16лв., в който претендиран размер от 605лв. издръжка за минало време субективно съединените искове по чл.149 от СК за издръжка за минало време за всяко дете, като основателни и доказани следва да бъдат уважени, доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка на двете деца занапред и за минало време.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславя основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски /за вн.ДТ от 25лв. и заплатено адв. възнаграждение за един адвокат от 200лв./ в доказан размер общо от 225лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС дължимата ДТ върху определената издръжка на децата занапред и за минало време общо в размер на 269,60лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.127 ал.2 от СК ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца С. Г.М., роден на ***г., с ЕГН **********, и Й. Г. М., родена на ***г., с ЕГН **********, да бъде при тяхната майка С.И.С. с адрес ***, с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетните деца С. Г.М., роден на ***г., с ЕГН **********, и Й. Г. М., родена на ***г., с ЕГН **********, на майката С.И.С. с адрес ***, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Г.Д.М. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, и всяко едно от малолетните му деца С. Г.М., роден на ***г., с ЕГН **********, и Й. Г. М., родена на ***г., с ЕГН **********,, както следва: право на бащата да вижда всяко едно от децата всяка първа и трета събота от месеца от 10,00ч. до 17,00ч. по местоживеенето им до навършване на тригодишната им възраст, а след навършване на тригодишна възраст на децата - да взема всяко едно от тях всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя с приспиване при бащата; право на бащата да вижда всяко едно от децата си от 10,00ч. до 17,00ч. през дните на официални празници на второто полугодие на съответната година, както и в деня, следващ рождения ден на децата, както и да ги взема при себе си през лятото за 10 дни, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Г.Д.М. с постоянен адрес ***, с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на всяко едно от малолетните си деца С. Г.М., роден на ***г., с ЕГН **********,
и Й. Г. М., родена на ***г., с ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител С.И.С.
с адрес ***, с ЕГН **********, месечна
издръжка занапред в размер на 140 лв.
/сто и четиридесет лева/, считано от датата на предявяване на ИМ 26.07.2019г. до 31.12.2019г. вкл. и в
размер на 152,50 лв. /сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/, считано от 01.01.2020г. до настъпване на
законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от датата на
изискуемостта на вземането до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.Д.М. с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на всяко едно от
малолетните си деца С. Г.М., роден
на ***г., с ЕГН **********, и Й. Г. М.,
родена на ***г., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител С.И.С. с адрес ***, с ЕГН **********, месечна издръжка за минало време в
размер на от по 605 лв. /шестотин и пет лева/ за всяко дете, считано от 16.03.2019г. до датата на предявяване
на ИМ 26.07.2019г.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка на децата занапред и за минало време.
ОСЪЖДА Г.Д.М. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С. с адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г.Д.М. с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 269,60 лв. /двеста шейсет и девет лева и шейсет стотинки/, представляваща
дължимата ДТ върху определената издръжка на децата занапред и за минало време, ведно
с 5 лв. /пет лева/, в случай на
служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : …………