СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
при участието на
секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 4138 по описа на съда за 2021 г. и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20278824/17.12.2020г. по гражданско
дело № 51125/2019г. по описа на Софийски районен съд I ГО 50 състав е
осъдил З. „А.“ АД, да заплати на „Д.З.“ АД на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ сумата
от 867,39 лв. главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка образувана при „Д.З.“ АД наименовата „щета №*********“
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 212,53 лв. лева за
мораторна лихва върху главницата за периода 04.04.2017-02.09.2019г. Исковете са отхвърлени за горницата над
867,39 лв. главница до пълния предявен размер от 1080,49 лв. и за горницата над
212,53 лв. мораторна лихва до предявения размер от 265,62 лв.
Срещу решението в частта в която са уважени
предявените искове е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от З. „А.“ АД. Въззивникът-ответник
поддържа, че първоинстанционният съд е приел изцяло и безрезервно механизма на
ПТП, описан в исковата молба без да се съобрази с приетото заключение по
съдебно-автотехническата експертиза и без да вземе предвид показанията на
свидетеля Попов. Изтъква, че вещото лице е посочило, че от техническа гледна
точка причина за произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Нисан
Ноте“. В условията на евентуалност е направено възражение срещу приетия процент
съпричиняване като счита че същият следва да е по голям от приетия от съда 20%.
Моли за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което
исковете се отхвърлят.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Д.З.“
АД с който е взето становище за нейната неоснователност. Счита че безспорно се
установява, че механизмът на процесното ПТП е описаният в исковата молба. Сочи
че пътното платно в което е настъпило ПТП е било само с една лента за движение
и съответно не е имало маркировка. Това че водачът на лек автомобил „Волво В70“
е приел, че неговото платно за движение е достатъчно широко да се движат
успоредно два автомобила това не означавало че има повече от една лента. Излага
че водачът на автомобил „Нисан Ноте“ не е имало как да предвиди неправомерното
поведение на водача на „Волво В70“. Моли за потвърждаване на решението в тази
част.
Срещу решението в частта, в която исковете са
отхвърлени е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от „Д.З.“ АД. Въззивникът-ищец
счита че неправилно първоинстанционния съд е приел че е налице съпричиняване.
излага че водачът на автомобил „Нисан Ноте“ не е имало как да предвиди
неправомерното поведение на водача на „Волво В70“. Моли за потвърждаване на
решението в тази част, поради което не е имало как да наруши чл. 25, ал.1 и
ал.2 от ЗДВП. Напротив водачът на лек автомобил „Волво В70“ не се е съобразил с
пътната маркировака и предприел изпреварване отдясно на намиращ се пред него
автомобил без да има лента за тази цел. Моли за отмяна на решението в тази част
и уважаване на исковете изцяло.
Срещу така подадената въззивна жалба не е подаден
отговор от З. „А.“ АД.
Софийски градски съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на
застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за
имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската
отговорност на деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в
доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване
на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
Установено е по делото, а и не се спори, че между
ищеца иА.К.Д.бил сключен договор за застраховане “Каско на МПС“ обективиран в
застрахователна полица № 0320160855006215 с обект лек автомобил „Нисан Ноте“,
Рег. № ********със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 13.05.2016
г. до 23.59 ч. на 12.05.2017 г.
Доказано е също така, че в срока на действие на
договора за имуществено застраховане - на 07.02.2017 г. е настъпило
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие в гр. София, на бул.
„Братя Бъкстон“, на входа за бензиностанция „ОМВ“ с участието на горепосочения
лек автомобил „Нисан Ноте“, Рег. № *******,
управляван от М.П.и лек автомобил „Волво В70“ с Рег.№ *******управляван от В.И.П.,
за което на 20.02.2017 г. застрахователят /ищецът/ заплатил наА.К.Д.сумата от
1065,49 лв. /фактът на осъщественото от ищеца заплащане на
застрахователно обезщетение не е бил спорен между страните/.
Безспорно е между страните и съществуването на
валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между
ответното дружество и собственика на „Волво В70“ с Рег.№********- В.И.П. със
застрахователно покритие 28.12.2016г. – 27.12.2017г.
С регресна покана от 28.02.2017 г., получена на 01.03.2017
г., ищецът поканил ответника да му възстанови сумата от 1080,49 лв., от която 1065,49
лв. - заплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. - ликвидационни разноски.
Спорните между страните въпроси по същество във
въззивното производство са свързани с това чия е вината за настъпването на
процесното ПТП и размера на дължимото обезщетение, с оглед своевременно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване /поддържано и във
въззивното производство/.
Настоящият съдебен състав приема, че събраните
писмени доказателства, гласните доказателства чрез разпита на свидетелите М.Х.П.и
В.И.П., чиито показания следва да бъдат ценени като ясни, последователни,
житейски логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, както и
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство първоначална съдебна автотехническа експертиза, които при
преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, обсъдени в
съвкупност установяват деликта и причинната връзка с вредите
- след събиране на гласните доказателства.
От свидетелските показания се установява, че по
време на произшествието свидетелят М.П.управлявал своя автомобил „Нисан Ноте“ по бул. „Братя Бъкстон“ в посока от ул. „Околвръстен път“ с намерение да влезе в
бензиностанцията „ОМВ“. Свидетелят спрял на мястото, което е подход за
бензиностанцията, и изчаквал колоната от коли, които се били наредили и били
препречили пътя за входа на бензиностанцията. Автомобилите били спрели на
светофара, наредени един зад друг, затова свидетелят изчаквал докато стане
възможно да завие. Насрещното движение представлявало еднолентов път, в който
била наредена колоната. Водач от колоната преотстъпил предимството си на
свидетеля и му дал възможност да завие наляво пред него, за да влезе в
бензиностанцията. В момента, в който свидетелят предприел маневрата, другият
водач на лек автомобил „Волво В70“ изпреварил от дясната страна спрелия автомобил
и настъпил сблъсък с автомобила на свидетеля. Това се случило на самия подход
към бензиностанцията, който давал възможност да се заобиколи колоната от дясно,
и там другият водач изпреварил спрелия автомобил от дясно. Според свидетеля, на
това място между двете платна за насрещно движение имало прекъсната линия на
хоризонталната маркировка, която му позволявала да завие наляво. В насрещното
движение имало само една лента за движение и само една колона от автомобили, а
лентите се разделяли на две след отбивката за бензиностанцията по посока на
кръстовището с улица „Околвръстен път“. Свидетелят сочи, че колата, която му
отстъпила предимството си била голям джип, от който свидетелят не виждал нищо.
Видял другия автомобил в момента на удара, всичко станало за секунди,
свидетелят не видял откъде е тръгнала другата кола. Свидетелят е категоричен,
че разделянето на пътя на две ленти за движение ставало след отбивката за
бензиностанция „ОМВ“.
От експертното заключение по приетата
съдебно-автотехническа експертиза се потвърждава описания по-горе механизъм на
ПТП, като според изготвените от вещото лице схеми на местопроизшествието въз
основа на схемата в протокола за ПТП и въз основа на съществуващата пътна
маркировка на мястото, се установява, че на местопроизшествието – на платното
за движение по бул. „Братя Бъкстон“ в
посока към кръстовището с ул. „Околовръстен път“ в участъка при отбивката за
бензиностанция „ОМВ“ – е имало само една лента за движение, като платното било
с достатъчна широчина, за да се движат успоредно два автомобила. Според
заключението на вещото лице, след входа на бензиностанцията, в посока към „Околвръстен път“ лентите за движение
преминават от една в две ленти. Също така се установява, че между двете платна
за насрещно движение при входа на бензиностанця „ОМВ“ е била налице единична
прекъсната линия.
Съдържанието на двустранния констативен протокол,
експертното заключение по САТЕ и показанията на двамата свидетели – участници в
произшествието не разкриват съществени различия относно механизма на събитието,
разликите в показанията на двамата свидетели касаят вината, а не пътната
обстановка. Единственото съществено различие в предадените чрез показанията
факти касае наличието или липсата на местопроизшествието на две обособени ленти
за движение бул. „Братя Бъкстон“ в посока към Т-образното кръстовище с ул. „Околовръстен път“. По този въпрос
свидетелят В.П.заявява, че при пристигане на местопроизшествието се е движел по
лентата за завой надясно на кръстовището, в която нямало автомобили, докато в
съседната вляво от него лента за ляв завой на кръстовището имало колона, която
изчаквала при червен сигнал на светофара. Свидетелят М.П.сочи, че на
местопроизшествието лентата била само една – тази, в която била наредена
колоната от автомобили. По отношение на това разногласие съдът кредитира показанията
на свидетеля М.П., тъй като същите се явяват в съответствие с останалите
доказателства и доказателствени средства по делото – от една страна в
представения от ищцовата страна двустранен протокол липсва отбелязване на
обособени две ленти за движение на самото местопроизшествие. От друга страна,
както беше посочено по-горе, от експертното заключение по САТЕ, което съдът
кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че лентата
за движение в посока към кръстивището с „Околовръстен
път“ при входа на бензиностанцията, в действителност е една.
В отговора на четвърта задача, вещото лице е
посочило, че от техническа гледна точка причината за настъпване на
произшествието е поведението на водача на л.а. „Нисан Ноте“, който извършва
маневра завой наляво, без да пропусне движещия се срещу него л.а. „Волво В70“.
На вещото лице не е поставян въпрос за определяне на виновния водач, а и
подобно заключение се явява извън неговата компетентност. В тази насока следва
да се отбележи, че дори от техническа гледна точка причината за
съприкосновението между двата автомобила да е обстоятелството, че л.а. „Нисан Ноте“
е пресякъл линията на движение на л.а. „Волво В70“, това само по себе си не
означава, че водачът на л.а. „Нисан Ноте“ е виновен за процесното ПТП.
Относно
изпълняващия маневрата „завой наляво“ водач на л.а. „Нисан Ноте“, същият е бил длъжен на
първо място да спазва нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, уреждаща задължение да се
съобразява с пътната маркировка. От описания по-горе доказателствен материал по
делото се установява по категоричен начин, че този водач е предприел маневрата
на място, в което платната за движение са били разделени от надлъжна
(хоризонтална) пътна маркировка М3 – „Единична прекъсната линия“, която съгласно
чл. 63, ал. 2, т. 3 ППЗДвП означава, че на пътните превозни средства е
разрешено да я пресичат. На следващо място, дори при налчие на такава
маркировка, извършващият маневрата водач е бил длъжен съгласно чл. 37, ал. 1,
изр. 1 ЗДвП, да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В
случая и двамата свидетели са категорични в показанията си, че на водача на
л.а. „Нисан Ноте“ е било позволено да направи маневрата си от страна на водач на друго
МПС, намиращо се в колоната от автомобили, а съприкосновението е настъпило с
движещия се вдясно от колоната автомобил на свидетеля В.П..
Относно движещия се направо по бул. „Братя Бъкстон“ водач на л.а. „Волво
В70“ е действала нормата на чл. 15, ал. 3 ЗДВП, според която броят на пътните
ленти се определя от пътната маркировка или знак, а само когато няма такива –
от водачите въз основа на широчината на пътното платно и на превозните
средства. В случая булевардът е бил урегулиран с пътна маркировка, която на
мястото на ПТП (отбивката за бензиностанция „ОМВ“) е указвала съществуването
само на една пътна лента, а едва след отбивката е започвало разделението на две
ленти. При това положение, независимо дали широчината на пътното платно е
позволявала успоредното движение на два автомобила в една посока, за да се
движи законосъобразно водачът на л.а. „Волво В70“ е следвало да остане подреден
в образувалата се колона от превозни средства и да се отдели от нея едва когато
пътната маркировка е позволявала това – на мястото, в което е започвала
обособената лента за десен завой на кръстовището. Вместо това водачът се е
отклонил вдясно още преди отбивката за бензиностацията и е използвал
възможността да изпревари образувалата се колона от нейната дясна страна, за да
достигне по-бързо до свободната от автомобили лента за десен завой. С това свое
действие водачът на л.а. „Волво В70“ е нарушил така посоченото правило за
движение, както и установеното в чл. 41, ал. 1 ЗДвП правило относно
изпреварването на превозните средства. От своя страна водачът на завиващия
наляво л.а. „Нисан Ноте“ не се е съобразил разпоредбата на чл. 25 от ЗДВП,
съгласно която Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
При това положение изводите на първоинстанционният
съд за наличие на съпричиняване са правилни. Правилно е определил, че степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Нисан Ноте“
е в размер на 20 %, а приносът на водача на „Волво В70“ е 80 %.
Ето защо и въззивни жалби следва да бъдат оставени
без уважение, а решението на СРС - потвърдено, като правилно.
На основание чл.
280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното СГС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20278824/17.12.2020г. по гражданско дело № 51125/2019г. по описа на Софийски
районен съд I ГО 50 състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.