Решение по дело №2305/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 81
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 22 февруари 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220202305
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№...........

 

гр. Пазарджик, 04.02.2020 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 2305/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.И.А., ЕГН- **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № ***************г. издадено от Началник Група „КПДГПА“ към ОД на МВР-Пазарджик, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до нарушение на материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, поради което се иска отмяна на същото.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата и излага обосновано становище за незаконосъобразност на НП поради допуснати нарушения на материални и процесуалния закон, както и неприлагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажност на случая, поради което пледира за отмяна на санкционния акт.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален представител. С АНП е изпратено писмено становище, в което са изложени аргументи за законосъобразност на НП и се иска неговото потвърждаване.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 18.08.2019 г., в 10,25 часа, в общ. Пазарджик, на път І-8 на кръстовището с път ІІІ-8004, в посока към гр. Пазарджик, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № РВ *******, собственост на С.А.А.от гр. С., във връзка с чието притежаване и използване към момента на проверката няма сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО” на автомобилистите.

По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 53061/18.08.2019 г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. С АУАН били иззети СУМПС и КТ на водача и СРМПС на управлявания автомобил. До приключване на дежурството на актосъставителя водачът предоставил валидна сключена ЗЗ „ГО“, поради което СУМПС, КТ и СРМПС му били върнати и това обстоятелство било отбелязано в АУАН. При предявяването на акта жалбоподателят не е вписал възражения по направените констатации.

Въз основа на акта на 09.09.2019 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на санкционирания на 08.10.2019 г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда лично от санкционираното лице и входирана в Сектор ПП при ОДМВР- Пловдив на 14.10.2019 г., при което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. И.Т..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица. Съгласно чл.647 ал.1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение се съставят в случаите по чл.638 ал.1- 3 и 5 и чл.639 от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. В настоящия случай актосъставителят И.Т. е заемал длъжност „младши автоконтрольор“ в Група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик, която група е териториално звено на ОД на МВР- Пазарджик. Според чл.647 ал.2 от КЗ наказателното постановление за нарушенията по чл.638 ал.1-3 и 5 и чл.639 се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от Заповед № 312з-1590/10.09.2016 г. на Директора на ОДМВР Пазарджик (л.5 от делото), сред определените да съставят НП по КЗ са и началниците на групи в Сектор „ПП“ към Отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик. В изпълнение на своите правомощия, съгласно цитираната заповед, А. Ш., като Началник Група в ОДМВР- Пазарджик (КПДГПА) е съставил обжалваното НП.

На следващо място АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, с точно и ясно описание на нарушението с посочване на датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Същото се отнася и до атакуваното НП, което е съставено в съответствие с реквизитите по чл.57 от ЗАНН. Дадената е правилната правна квалификация- нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, която нарушена норма има и санкционна част. В този смисъл съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че в АУАН и НП не е посочена нарушената материалноправна норма, а единствено била посочена санкционната такава, наименована „отговорност за несключена задължителна застраховка“. Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това, че самата разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ съдържа в себе си както състава на нарушението, така и предвидената санкция при осъществяването му.

Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Не се спори по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и че същото е собственост на трето лице.

Не е спорно също, че към момента на проверката управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е имал сключена ЗЗ „ГО“, като действието на сключената предходна такава е изтекло 2 дни по-рано. Това обстоятелство се установява, както от показанията на св. Т., така и при извършената от съда служебно справка в Гаранционния фонд. Вярно е, че св. Т. не се сети за конкретния случай, което е нормално предвид отдалечеността във времето и с оглед на обстоятелството, че на дежурство се отработват десетки такива случаи, като е невъзможно да помни с подробности. Той обаче беше категоричен, че отразеното от него в АУАН отговаря на действителната констатация, а именно на процесната дата при извършената на водача проверка в 10,25 часа, е констатирал, че управляваният от водача автомобил е без застраховка ГО.

Установи се несъмнено също, че след извършената проверка е била сключена нова валидна застраховка ГО (виж застрахователна полица на л.4 от делото), а именно същият ден в 13,08 ч., което се установява и от справката в Гаранционния фонд.

Казано с други думи безспорно се установи по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят А. е извършил административното нарушение, за което му е повдигнато и адм. обвинение, т.е. ползвал е като е управлявал процесния лек автомобил, който не е бил негова собственост и за който в същото време не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

При така установеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.638 ал.3 от КЗ, като е наложена предвидената в твърд размер глоба от 400 лева.

Възражението, направено в жалбата, а именно че не е бил връчен АУАН на жалбоподателя не може да бъде споделено. Видно от самия АУАН е, че акта е бил предявен на нарушителя, който го е подписал и е получил екземпляр от същия срещу подпис. Това обстоятелство се установи от показанията на св. Т., който беше категоричен, че е невъзможно и няма такъв случай в практиката си, когато е констатирал нарушението да не състави веднага АУАН, след което да го предяви и връчи екземпляр на нарушителя. Винаги след това освобождава водача, като му разяснявал, че може да продължи движението с автомобила само ако има сключена ЗЗГО и ако я представи могат да му бъдат върнати и иззетите документи. Така е било процедирано и в конкретния случай. Видно от отразеното в АУАН е, че жалбоподателят е представил застрахователната полица на сключената ЗЗГО, при което са му били върнати  и е получил СУМПС, ККТ и СРМПС.

Прокараната чрез въпросите задавани на св. Т. версия, че АУАН е съставен, предявен и връчен на жалбоподателя, едва след като той е сключил ЗЗГО и е представил застрахователната полица, освен че не се доказа с оглед депозираните от св. Т. показания, е лишена и от всякаква житейска логика. Абсурдно е актосъставителят да изчака със съставянето на АУАН нарушителят, докато той не му представи застрахователна полица за сключена ЗЗГО.

Съдът не споделя направеното възражение от процесуалния представител на въззивника в смисъл, че с оглед на това, че застраховката е сключена веднага след проверката и че жалбоподателят е изряден водач, тъй като бил санкциониран за дребни нарушения в предходните години, то случаят е маловажен и това не било съобразено от АНО.

Вярно е, че в случая нов договор е сключен, веднага след извършената от контролните органи проверка, след по-малко от 3 часа. Липсват данни поради какви обстоятелства управляваното МПС е било без сключен валиден договор за ЗЗ „ГО“, но дори и да са налице обективни такива, то не е без значение обстоятелството, че дори и един ден или няколко часа, дори минути, процесният автомобил да е участник в движението и за него да няма сключена задължителната застраховка, това би поставило при евентуален пътен инцидент и друго увредено в резултат на него МПС в невъзможност за удовлетворяване на собственика по специалния ред чрез гарантирането плащане от фонда ГО.

От друга страна за законодателя е без значение обстоятелството дали и колко време се управлява едно МПС, относно задължението за сключване на договор за ЗЗГО за всички автомобили, които не са спрени по надлежен ред от движение и са регистрирани на територията на страната. Това е така, т.к. с тази норма се регулират съществени обществени отношения. Не е ясно дали и колко време жалбоподателят, респ. собственикът на автомобила, нямаше да сключи договор, ако не беше проверен и не беше установена неизправността му в това отношение. Дори и това да е инцидентна проява от страна на въззивника, и на собственика на МПС, то това обстоятелство не може да обуслови по-ниска степен на обществена опасност на конкретния случай в сравнение с останалите такива от този вид. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че автомобилът е управляван по главен път, през деня, където и когато интензивността на движението е много по-голяма и създава по-големи рискове от ПТП.

Предвидената от законодателя за това нарушение глоба в твърд размер от 400 лева само потвърждава проявеното отношение към регулираните обществени отношения, като е отчетено, че когато нарушението е извършено от водач е с по-тежка степен на обществена опасност, тъй като при управлението винаги съществува евентуален риск от настъпване на ПТП, за което следва да отговаря водача при виновност от негова страна. Различна е отговорността на собственика, защото бидейки само собственик без да е водач, при несключване на задължителния договор той само създава евентуално възможност, ако настъпи пътен инцидент, да не може пострадалият да търси правата си по реда, обезпечен от правилата на този вид задължително застраховане.

Въз основа на изложеното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящия си състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***************г. издадено от Началник Група „КПДГПА“ към ОД на МВР-Пазарджик, с което на А.И.А., ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: