Решение по дело №807/2020 на Окръжен съд - Варна

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………./………………2020г.

гр. Варна

 

 

           ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА                                                                                                                     мл. с. ИВЕЛИНА ЧАВДАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Чавдарова въззивно търговско дело № 807 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. №265955/15.09.2020г., депозирана от Т.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 260179/11.8.2020г., постановено по т.д. № 807/2020г. по описа на ВОС, касаеща  обжалваемостта на съдебния акт, както и допуснати в последния „ грешки и неточности“.

В молбата се излага, че при постановяване на решението си, ВОС е допуснал очевидна фактическа грешка като е посочил, че решението е окончателно, доколкото въпреки квалификацията на делото като търговско, то е гражданско по своя характер, а предявеният от молителя насрещен иск е за сума над 5000лв. Сочат се също така допуснати от ВОС в решението нередовности от техническо естество и фактологически погрешности.

Насрещната страна „Веолия Енерджи Варна” ЕАД не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:

Молбата по чл. 247 от ГПК е подадена от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо. Поради това всяка молба за поправка на очевидна фактическа грешка в мотиви на съдебен акт, е поначало лишена от основание /така напр. Определение №519/31.07.201Зг. по ч.гр.д.№707/2012г. на ВКС, 4-то ГО и др./ В контекста на изложеното, искането на молителя за отстраняване на посочените в настоящата молба нередовности от техническо естество и фактологически погрешности в решението, доколкото същите са част от мотивите на съдебния акт, е неоснователно.

 

От друга страна, в постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение, не е налице несъответствие между изложените мотиви и постановения диспозитив. Указанията на съда относно обжалваемостта на постановения акт не са част от постановения диспозитив и не подлежат на поправка по реда на чл. 247 от ГПК.

Правото на страната да обжалва постановения съдебен акт произтича от закона. Независимо какви указания са дадени, при постъпването на касационна жалба, администриращият съд е длъжен да направи преценка за допустимост и да администрира същата надлежно.

По изложените съображения, молбата за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение.

Указанията във връзка с обжалваемостта на постановеното въззивно решение, макар инкорпорирани в съдебния акт, не съставляват част от диспозитива му, а имат характера на разпореждане, което подлежи на изменение от съда, който го е постановил по реда на чл. 253 от ГПК, при наличие на основанията, предвидени в цитираната разпоредба, а именно –  изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

В разглеждания случай не е налице такова основание.

С разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела и до 20 000 лв. - за търговски дела. При обективно съединяване на искове, съгласно трайната практика на ВКС, обективирана напр. в Определение №227/03.05.2016 по дело №274/2016 на ВКС, ТК, II т.о., допустимостта на касационното обжалване се преценява съобразно цената на всеки отделен иск, определена по правилата на чл.69 ГПК.

Видно от материалите по първоинстанционното дело №13261/2018г. по описа на ВРС, същото образувано по искова молба на „Веолия енерджи варна” ЕАД срещу Т.Д.Л., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за следните суми:

– 1454, 75 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 10. 2015г. до м. 05. 2016г. вкл. ;

– 288, 28 лева - лихва за забава за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г.;

– 426, 96 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 11. 2016г. до м. 05. 2017г. вкл. ;

– 50, 75 лева  лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2018г.;

– 19, 44 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за м. 08. 2017г.;

– 1, 14 лева - лихва за забава за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2018г.;

– 434, 72 лева - главница, представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 10. 2017г. до м. 03. 2018г. вкл. ;

– 6, 12 лева - лихва за забава за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в съда - 06.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4434/07.06.2018 г., постановена по ч. гр. дело № 8911/2018 г. на ВРС.

По делото са предявени от Т.Д.Л. насрещни обективно съединени осъдителни искове, както следва:

– главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 2332,14 лева – заплатени без основание от Т.Д.Л. на ищеца по установителните искове;

– в условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 124, ал. 2 от ЗЗП, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на същата сума на отпаднало основание;

– иск с правно основание по чл. 88, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2699 лева, представляваща претърпени от Т.Д.Л. неимуществени вреди.

С оглед цената на отделните обективно съединени искове, определена с оглед разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.1 ГПК, съгласно която по искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума, правилна е преценката в решението, чиято поправка се иска, че съгласно чл.280, ал.3 ГПК решението, постановено по въззивно търговско дело № 807 по описа на ВОС за 2020 год. не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №265955/15.09.2020г., депозирана от Т.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 260179/11.8.2020г., постановено по т.д. № 807/2020г. по описа на ВОС, касаеща  обжалваемостта на съдебния акт, както и допуснати в последния „ грешки и неточности“.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 247, ал. 4 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                  

                                    

                                   2.