Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 30 22.07.2021 г. Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На първи март, две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ ЕВТИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №48 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260736 от
25.11.2020г. по гр.д.№1945/2020г. на РС- Бургас, е отхвърлен иска на Н.Г.Г. с
ЕГН **********, адрес: ***, против С.С.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, за
осъждането му да заплати на ищцата сумата от 600 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на ПТП от 30.06.2018 г.,
причинено по вина на ответника, във връзка с което било водено досъдебно
производство 434 ЗМ-479 от 2018 г. по описа на II-ро РПУ – Бургас, което
приключило с АНД № 4343/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, в хода на
което Н.Г.Г. направила разноски в размер
на 600 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на увреждането –
30.06.2018 г.
Н.Г.Г. е осъдена да заплати на
С.С.Х., сумата от 300 лв. за направените по делото разноски.
Решението е постановено при
участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
представлявано от всеки двама измежду М.С.М.-Г., П.В.Д., Г.Н.Г.и С.Н.А., като
трето лице – помагач на страна на ответника С.С.Х..
Против решението е постъпила въззивна жалба с вх.№
274281/02.12.2020г., подадена от адв.Сава Каров в качеството на пълномощник на
ищцата Н.Г.Г..
Въззивната страна счита
решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалния закон.
Изразява се несъгласие с
извода на съда, че щом е налице споразумение със застрахователя, в което ищцата
е заявила, че няма да има други претенции във връзка с настъпилото ПТП, то
същата няма право да претендира други суми. Счита, че съдът неправилно се е
позовал и на ТР № 1 от 2016г. на ОСГТК на ВКС.
Излага подробни съображения
относно правната характеристика на спогодбата и налага изводът, че спогодба
между застраховател и увредено лице не поражда действие за делинквента.
Безспорно отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
делинквента, но двете отговорности не са идентични. Сочи, че въззивницата е
получила обезщетение за застрахователя и не претендира нито от делинквента,
нито от застрахователя друго обезщетение.
Изтъква, че в процесния случай
се претендира сумата от 600 лв. – сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в досъдебното
производство, за които разноски делинквентът отговаря, защото допринесъл с
поведението си за причинените увреждания. Заявява, че претендираното
възнаграждение е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатското
възнаграждение.
Иска от съда обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени
исковите претенции. Претендира разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от адв. Красимир Кацарски – пълномощник на С.С.Х..
С него жалбата се оспорва като
неоснователна. Въззиваемият счита изводите на първоинстанционния съд за
правилни и обосновани и предвид наличието на споразумение между ищцата и
застрахователното дружество намира, че същата е обезщетена за всички претърпени
от нея вреди. Развити са съображения. Моли съда обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба и от третото лице помагач – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“, чрез
юрисконсулт Калоян Иванов. Изложено е становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на постановеното решение. Сочи се, че сторените
от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение са необосновани, тъй като в
досъдебното производство разследващите органи са тези, които установяват
релевантните обстоятелства независимо от ангажирането на адвокатска защита от
ищцата. Изложени са съображения. Моли съда обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски пред двете инстанции.
Пред въззивната инстанция страните
не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание
процесуалните представители на явилите се страни поддържат изложените в жалбата
/адв. Каров/, респективно- отговора /адв.Кацарски/ становища. Третото лице-
помага е представило писмено становище, с което
оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва
решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
По същество:
Н.Г. е предявила против С.Х. иск с правно основание
чл.45 ЗЗД- за сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди- заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по досъдебно
производство №434 ЗМ- 479 от 2018г., претърпени от нея в резултат на ПТП,
причинено на 30.06.2018г. от ответника. Сочи, че адвокатът е бил ангажиран
поради значителното забавяне на досъдебното производство. Наказателното
производство приключило по реда на чл.78 а НК, с АНД №4343/2019г. по описа на
РС- Бургас, в което производство ищцата не била призована и не взела участие. В
това производство било поискано присъждането на разноските по досъдебното
производство, но двете инстанции отказали да й ги присъдят с аргумент, че има
право да ги претендира по гражданско-правен ред. Сочи, че сумата не й е
възстановена от ответника, с което обосновава правния си интерес от иска.
Предявен и също иск с правно основание чл.86 ЗЗД- за
законната лихва върху главницата от датата на увреждането- 30.06.2018г.
Претендира и разноски.
Ответникът Х. своевременно е подал писмен отговор, с
който е оспорил претенцията като неоснователна и недоказана. Не оспорва
обстоятелствата във връзка с процесното ПТП и приключеното АНД 4343/2019г. на
РС- Бургас, като намира, че правилно е прието за недопустимо Г. да претендира
разноски по диференцираното производство по глава 28 от НПК, поради това, че
същата не е конституирана като страна по АНД №4343/2019г. Сочи, че към момента
на ПТП е управлявал автомобила с валидна застрахователна полица от 26.03.2018г.
към ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, като ищцата е сключила споразумение със застрахователната
компания. От споразумението било видно, че на Г. е изплатено обезщетение в
съответния размер, като същата се отказва от бъдещи искове на същото основание
срещу застрахователя, както и срещу виновното лице.
По искане на ответника в производство е привлечено
трето лице помагач- „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД. Същото е депозирало становище, с което
оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Сочи, че
във връзка с процесното ПТП е била образувана щета
№0000-1000-03-19-7929/12.12.2019г., по която на ищцата било определено и
изплатено обезщетение в размер на 17937 лв., представляващо паричен еквивалент
на претърпените от Н.Г. имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в
контузия на рамото с вътреставна многофрагментарна фрактура на дясната лопатка,
както и за оздравителния период, от които 15000 лв. за неимуществени вреди и
2937 лв. за имуществени вреди. Страните подписали споразумение, с което ищцата
декларирала, че с получаване на сумата
по споразумението е получила цялостна и пълна обезвреда за всички вреди,
настъпили в резултат на ПТП на 30.06.2018г., както и че няма да има за в бъдеще
никакви претенции към застрахователното дружество.- неимуществени или имуществени,
свързани пряко или косвено със застрахователното събитие, включително такива за
лихви, такси, разходи, разноски или други финансови претенции по
застрахователната полица, с което страните окончателно са уредили отношенията
си по предмета на споразумението, а застрахователят е изпълнил всички свои
задължения по договора. Затова намира, че искът за имуществени вреди срещу
застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ за сумата от 600
лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На второ място се оспорва, че
имуществената претенция за сумата от 600 лв. съставлява пряка и непосредствена
последица от ПТП, като според чл.429 КЗ разноските, платени от ищцата в
досъдебното производство не попадат в обхвата на имуществените вреди, които могат
да се претендират спрямо застрахователя. Същите представляват необходими
разноски, поради което не следва да се заплащат и от застрахования водач.
Независимо дали е била ангажирана адвокатска защита, дали деянието на
застрахования водач е виновно причинено и/ или същото представлява деликт, ще
се установява от разследващите органи, респективно- ще бъде постановен краен
съдебен акт, от който пострадалата ще може да се ползва при завеждането на
претенция спрямо застрахователя. Затова , според третото лице помагач,
извършените от ищцата разходи за адвокатска защита са необосновани. Оспорена е
и претенцията за лихва за забава, като противоречаща на разпоредбата на чл.496
от КЗ.
По делото са приети писмените доказателства,
представени от страните.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство, че между ищцата и застрахователя е сключено споразумение от
20.02.2020г., както и че застрахователят е платил въз основа на същото
обезщетение в полза на ищцата в размер на 17937 лв., от които 15000 лв. за
неимуществени вреди и 2937 лв. за имуществени вреди.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел,
че с влязло в сила на 19.11.2019г. решение №1323/30.10.2019г. по АНД
№4343/2019г. на РС- Бургас ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.343а, ал.1, б. „а“, пр.2, вр. чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр.342, ал.1 НК- при управление на МПС- лек автомобил марка „***“ с рег.№А 6111 МТ, нарушил
чл.37, ал.1 НК и чл.50, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на дясната лопатка, довело до
трайно затруднение движението на горен десен крайник за срок от около не
по-малко от три месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, като
деецът е направил всичко зависещо от него за оказване първа помощ на
пострадалата, като Х. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба. Приел е за установено, че ищцата действително
е заплатила на упълномощения от нея адвокат исковата сума от 600 лв. за защита
по досъдебно производство №479/2018г., а
в хода на делото /АНД 4343/19г. на БРС/ ищцата е направила искане за
присъждането на разноските в размер на 600 лв., което е оставено без
разглеждане като недопустимо.
Приел е също, че въпреки направата на тези разноски,
ищцата е сключила валидно споразумение №178/20.02.2020г. със застрахователя,
привлечен по делото като трето лице помагач, съгласно което споразумение е
получила обезщетение във връзка с процесното ПТП и по повод настъпването на застрахователното
събитие по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** в размер на 17937
лв., от които 15000 лв. за неимуществени вреди и 2937 лв. за имуществени
такива, който факт е безспорен по делото. Приел е още, че в споразумението
ищцата е декларирала, че така определеното обезщетение изцяло покрива и
възмездява всички претърпени от ПТП- то имуществени и неимуществени вреди. Ето защо съдът е счел, че искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен, тъй като самата ищца е заявила, че вече е получила
обезщетение за всички претърпени от нея вреди, в това число и имуществените
такива, при което неоснователно се явява искането й към делинквента за
заплащането на други такива вреди. Позовал се е на разрешението, дадено в ТР
№1/2016г. на ОСГТК на ВКС, че пострадалият няма право да получи обезщетение от
делинквента над заплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на
постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за
съответната вреда, както е в случая. Посочил е за пълнота, че не се касае за
нововъзникнали вреди, тъй като разноските са направени и заплатени през 2019г.,
за да изследва наличието на факт, обуславящ евентуалният извод за основателност
на иска, въпреки сключеното споразумение.
С оглед изхода на делото е разпределена и
отговорността за разноските.
При служебната проверка на обжалваното решение в
съответствие с разпоредбата на чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че
същото е валидно и допустимо.
След самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивният намира, че обжалваното решение е постановено при пълно
и всестранно изяснена фактическа обстановка. Районният съд е достигнал до съответстващи
на доказателствата фактически изводи, които не са спорни между страните, а крайните
му правни изводи не противоречат на материалния закон. Тъй като тези изводи се
споделят от въззивната инстанция, не се налага същите да бъдат преповтаряни в
настоящото решение, а на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към тях
като ги прави свои.
По заявените в жалбата оплаквания за неправилност на
решението, въззивната инстанция приема следното:
С цитираното от районния съд ТР №1/2016г. по
тълк.д.№1/2016г. на ОСГТК на ВКС, задължително за всички съдилища в Република
България на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ, изрично е прието, следното:
„При сключено извънсъдебно споразумение между
пострадалия и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на
обезщетение за вредите от застрахователното събитие изрично заявявайки, че
платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси
репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по
чл.432, ал.1 КЗ, респективно чл.226, ал.1 КЗ /отм./, така и от делинквента по
чл.45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на свободната воля
на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за
претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с
основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с
изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното
споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу
застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата.
За погасяване материалното право на пострадалия да
получи допълнително обезщетение от делинквента е без значение обстоятелството,
че последният не е участвал в споразумението и че спогодбата има действие само
между страните, които са я сключили. Меродавно в случая е че увреденото лице
като страна по спогодбата е обвързано от даденото от него извън съдебно
съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането на уговорения в
споразумението размер на обезщетението. С получаването на обезщетението е
изпълнена социалната функция и предназначението на предоставеното на
пострадалия с чл.432, ал.1 КЗ, респективно чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ пряко
право на иск срещу застрахователя на делинквента. Същевременно, невъзможността
да се търси допълнително обезщетение от делинквента за същите вреди ограничава
сключването на споразумения между увреденото лице и застрахователя при занижен
размер на обезщетението, освобождаващи последния от отговорността му по
застрахователния договор за обезщетяване на претърпените вреди в пълен размер
/до размера на застрахователната сума/“.
С горните мотиви ОСГТК на ВКС е приела, че
пострадалият няма право да получи обезщетение по задължителната застраховка по
риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато
споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за
съответната вреда.
Оплакването в жалбата е в смисъл, че тълкувателното
решение не намира приложение в случая, понеже касае единствено платеното
застрахователно обезщетение, но не и деловодните разноски, които пострадалият е
извършил в досъдебното производство.
В чл.429, ал.1, т.1 КЗ е посочено какви имуществени и
неимуществени вреди се включват в застрахователното обезщетение, като с
разпоредбата на чл.429, ал.2 КЗ към тях са прибавени пропуснатите ползи и
лихвите за забава. Същевременно в разпоредбата на чл.429, ал.5 от КЗ изрично е
посочено, че от застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума и разноските,
присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу
застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато
застрахователят е привлечен в процеса. От изложеното следва, че в КЗ
действително е налице разграничение на понятията „застрахователно обезщетение“
и разноски по съдебни дела, водени от пострадалия за установяване гражданската
отговорност на застрахования, както и че последните не са идентични с
разноските, сторени от пострадалия в наказателното производство.
Несъмнено, от буквалният прочит на записаното в
т.1.1., 1.2, 2.1 и 2.2 може да се направи обоснован извод, че определеното и
заплатено от застрахователя обезщетение общо в размер на 19937 лв. обхваща само
тези имуществени и неимуществени вреди за претърпените болки и страдания на
ищцата вследствие процесното ПТП и оздравителния период след него.
Така, съгласно т.1.1 обезщетението представлява
паричната стойност /еквивалент/ на претърпените от Г. имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на дясното рамо с вътреставна
многофрагментарна фрактура на дясната лопатка, както и от оздравителния период,
настъпили в причинна връзка с ПТП на 30.06.2018г.
Според т.1.2 сумата, която застрахователят се е
задължил да заплати е определена при отчитане естеството на травмите, начина на
провеждане на лечението и обичайния комплекс от лечебни дейности и интервенции
до завършването на характеристиките и срока на възстановителния период,
настъпилото възстановяване, възраст на пострадалата, начин на настъпване на
травмите и естеството на заявените вреди, както и всички обстоятелства,
относими към случая.
Съгласно т.2.1 пострадалата
е декларирала, че е съгласна с окончателния размер и начина на определяне на застрахователното
обезщетение по т.1.1, което изцяло покрива и възмездява всички претърпени от
нея вреди, предмет на застрахователната преписка, образувана при ЗК „Лев Инс“,
а в т.2.2 е декларирала, че с подписването на споразумението и получаването на
сумата, определена в т.1.1 от споразумението се уреждат изцяло, окончателно и в
пълен обем всички нейни претенции във връзка с настъпването на
застрахователното събитие, последиците от него и претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди от възникването на телесни травми, предмет на
претенцията, по която е образувана застрахователната преписка.
В хода на досъдебното производство ищцата в качеството
на пострадала от ПТП е била представлявана от адвокат, правила е
доказателствени искания, част от които са уважени, като е твърдяла, че е
претърпяла по-тежки по интензитет телесни увреждания /тежка, а не средна
телесна повреда/, като е безспорно, че разноските за адвокатско възнаграждение
действително са били заплатени от ищцата на адв. К. преди сключването на
споразумението. Т.е. към 20.02.2020г., когато е било подписано споразумението и на ищцата е било заплатено
застрахователното обезщетение, нейното имущество вече е било намалено със
стойността на платеното адвокатско възнаграждение, т.е. обективно същата е
претърпяла имуществена вреда по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Искането й за
присъждане на тези разноски по АНД № 4343/19г. на БРС вече е било оставено без
разглеждане /от първата инстанция/, следователно, не се касае за новонастъпили
вреди. Несъстоятелно е становището на застрахователя, че този разход е бил
необоснован. Ищцата, в качеството на пострадала от процесното ПТП има право на
защита по досъдебното производство, от което се е възползвала, като в случая е
ирелевантно задължението на органите на досъдебното производство да водят
досъдебното производство до постановяване на съдебен акт, който може да ползва
ищцата / в случая, това е влязлото в сила решение по АХД 4343/2019г. на РС-
Бургас, което на основание чл.300 ГПК е задължително за съда, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца/.
Видно от текста на споразумението, разноските по
досъдебното производство, от които е формиран предмета на исковата претенция за
главницата не се включват в предмета на определеното на ищцата застрахователно
обезщетение.
Но, с декларацията по т.2.3 от споразумението ищцата е
заявила, че с получаването на сумата от обезщетението е получила цялостна и
пълна обезвреда за всички вреди, настъпили в резултат на ПТП на 30.06.3018г. и няма, както и няма да има за в бъдеще
никакви претенции към застрахователя- неимуществени или имуществени, свързани
пряко или косвено за застрахователното събитие и/или с предмета на настоящото
споразумение, включително такива за лихви, такси, разходи, РАЗНОСКИ или
други финансови претенции по полица №BG/22/118000940423.
Това изрично изявление за отказ от бъдещи претенции за
други вреди /в случая за разноски, свързани със застрахователното събитие/,
извън конкретно обезщетените със споразумението следва да бъде отнесено към отстъпките, които
ищцата, на основание чл.365, ал.1 от ЗЗД е направила при сключването на
споразумението, поради което има последиците по чл.365, ал.2, предл.3 от ЗЗД-
погасяване правото да търси тези разноски както от застрахователя, така и от
делинквента.
Вярно е становището на въззивника, че ответникът не е
страна по споразумението и то няма действие спрямо него- аргумент от чл.21,
ал.1 от ЗЗД. Но, както се посочи по-горе в настоящото решение, по задължителен
за съдилищата начин с ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС е прието, че това е
ирелевантно в хипотезата, когато пострадалият е сключил споразумение, с което е
заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда, както е в случая, а от
клаузата на т.2.3 е видно, че всички разноски във връзка с процесното ПТП са
включени в предмета на споразумението.
Ето защо правото на въззивницата да претендира
процесните разноски от въззиваемия е погасено със сключеното споразумение и
получаването на уговорената в него сума.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, а именно- неоснователността
на въззивната жалба, на въззивницата не се дължат разноски. Въззиваемият е
представил доказателства за платено възнаграждение за въззивната инстанция- 200
лв., което следва да му бъде заплатено от въззивницата, чиято жалба е
отхвърлена.
На третото лице помагач не се дължат разноски- така
чл.78, ал.10 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271,
ал.1, т.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260736 от
25.11.2020г. по гр.д.№1945/2020г. на РС- Бургас.
ОСЪЖДА Н.Г.Г.
с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на С.С.Х. с ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 200 лв., представляваща деловодни разноски по в.гр.д.№48/2021г. на
ОС- Бургас.
ОТХВЪРЛЯ исканията
на Н.Г.Г. с ЕГН **********
и на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ********* за присъждане на деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД с ЕИК ********* в качеството на трето
лице- помагач на ответника С.С.Х..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.