№ 192
гр. Варна, 17.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно
търговско дело № 20233001000132 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
Въззивникът Дари 007 ЕООД, редовно призован, за него се явява адв. Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Технически университет Варна, редовно призована,
за нея се явява адв. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Третото лице помагач Държавата представлявана от Министерство на
финансите, редовно призована, за него юр.к. Д., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
Адв.Д.: - Да се даде ход на делото.
Адв. П.: - Да се даде ход на делото.
Юр.к.Д.: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
И ПИСМЕНИТЕ ОТГОВОРИ
в съответствие с определение № 306/20.04.23 г., постановено по реда на
чл. 267 ГПК.
Страните заявиха, че са запознати с определението и нямат възражение
1
по него.
Адв.Д.: - Поддържам жалбата на посочените в нея основания.
Адв.П.: - От името на доверителя си завявам, че той оспорва въззивната
жалба, моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната част да
бъде потвърдено.
Юр.к. Д.: - Оспорвам депозираната въззивна жалба. Поддържам
писмения отговор.
Адв.Д.: - Представям списък на разноските.
Адв.П.: - Представям списък на разноските.
Страните заявиха, че нямат повече искания по доказателствата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Д.: - Уважаеми апелативни съдии, за да постанови своя съдебен акт
ОС – Варна приема, че не е налице завършеност на фактическия и
юридическия състав, който би ангажирал отговорността на Технически
университет - Варна. Окръжен съд – Варна прави различно тълкуване на чл.
18 ал.5 от това, което правя аз. ОС - Варна приема, че не е налице самоволно
действие или изземане по терминологията на договора на имота отдаден под
наем. Под самоволно разбираме, както в живота, така и в правото следва да се
разбира, което да е настъпило по волята, на този който е направил
изявлението. По смисъла на договора самоволно изземане е такова
изявление, което е извън рамките и възможностите, които предвижда
конкретния договор за прекратяване на договора. Ответникът и ОС – Варна
считат, че е налице самоволно отнемане на имота и прекратяване на договора
за наем, тъй като третото привлечено лице - Държавата има вещни права
върху същия и е предявил претенцията си спрямо наемодателя за
възстановяване владението върху имота. Изправени сме пред едно чисто
облигационно отношение и е без каквото и да е значение кой е носителят на
вещните права върху имота, дали това е Държавата или ТУ - Варна. След като
ТУ – Варна се е задължил да отдава процесния имот под наем в продължение
на 10 години, след като не е предвидил случай за прекратяване на договора,
2
когато третото лице собственик поиска същия, то очевидно, че се касае за
самоволно изземане и прекратяване на договора. Ирилевантни са абсолютно
подробно изложените съображения на Държавата дали имотът може да бъде
отдаван или не. След като по нашето облигационно право дори несобственик
може да отдава имот под наем, то дали правната форма е спазена или не е без
значение в отношенията между наемодател - несобственик и трето лице,
евентуално вещните отношения касаят отношенията между Държавата и ТУ –
Варна. Аз лично разглеждам отговора на Държавата по – скоро като защита
срещу потенциален обратен иск срещу нея. Отделно, че Държавата прави и
редица неверни твърдения, както например, че се признава неизгоден за
въззивника факт, а именно, че липсват разходно - оправдателни документи. В
първата инстанция съм приложил доказателства за извършени големи по
размер разноски предвид спецификата на търговския оборот и нещата в
строителния бизнес. Моят доверител не е в състояние да представи разходно -
оправдателни документи в пълния размер на изискуемата претенция, но тя не
е необходима. Неустойката има компенсаторно значение, отделно има и
санкционнен характер. Според мен е напълно несправедливо дадена страна да
поеме договорно задължение, което мотивира наемателят да извършва
огромни по размер инвестиции, да прекарва ВиК канализация, ел.
инсталация, под всички документи като инвеститор да е посочен ТУ – Варна
и в същото време този наемодател в момента, в който не може да изпълни
договорните си ангажименти да твърди, че няма вина. ТУ – Варна е могъл да
реагира срещу действията на Държавата, но е избрал лесната позиция да
прекрати договора за наем. Оставам на страна това, че самият ТУ Варна в
редица документи в обмяната на документооборота с Областна управа
твърди, че в имота няма действаща автомивка и поземленият имот се
използва по предназначение за паркинг. Това е в писмо изх. № 3308 от
06.08.21 г. до зам.областния управител. В същия смисъл е отговора до
Областния управител, с копие до управителя на въззивника, в което се казва,
че не е налице промяна на предназначението на имота. Предвид горното не са
счели, че има основания за прекратяване на договора за наем. Самите тези
отговори показват, че след като е налице липса на основание за прекратяване
на договора за наем, а същият е прекратен, че е налице самоволно действие.
На база гореизложеното моля да отмените решението на ОС – Варна и да
уважите претенцията за присъждане на неустойка в искания размер. Моля да
3
бъдат присъдени разноските по делото.
Адв.П.: - Уважаеми апелативни съдии, от името на представлявания от
мен Технически университет Варна, Ви моля да потвърдите решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и да присъдите направените за
въззивната инстанция разноски. Решението на ОС - Варна е правилно, тъй
като е обосновано, не са нарушени материалния закон и съществени
съдопроизводствени правила. Правилно съдът е приел, че не следва да се
ангажира отговорността на ТУ – Варна за заплащане на уговорения в
договора за наем неустойка. Установява се в случая, че наемодателят ТУ –
Варна е бил лишен от права по отношение на процесния имот, тъй като с
писмо от 01.02.22 г. Областният управител е уведомил ТУ – Варна, че
прекратява договора с едномесечно предизвестие считано от датата на
получаване от ТУ - Варна. При това положение лишаването на наемодателя
от права по отношение на процесния имот е причина за прекратяване на
действията на договора за наем между ищеца и ответника. ОС - Варна е
изложил подробни съображения за неоснователността на иска. Лично аз към
мотивите на окръжния съд имам и други съображения, поради които иска за
заплащане на неустойка е неоснователен, които не са коментирани от
окръжния съд. Изложил съм подробни съображения в отговора си от 11.07.22
г., че дори и да се приеме, че е налице прекратяване на договора за наем от
страна на ТУ – Варна, нещо което окръжният съд не е приел. ОС - Варна е
приел, че изявлението за прекратяване на договора за наем не е породило
правни последици, но ако приемем, че договорът за наем е прекратен по
заявление на ТУ – Варна, считам че са налице правните основания да се
прекрати този договор, тъй като наемателят не е използвал наетия имот по
предназначение. Трябвало да го използва за паркинг, същият е използвал
имота за автомивка. Това е било констатирано и при извършена проверка от
служители на Областна администрация - Варна.
Юр.к. Д.: - Моля да постановите решение, по силата на което да
оставите без уважение жалбата като неоснователна и недоказана и да
потвърдите първоинстанционното решение в обжалваната част. Подробни
съображения сме изложили в отговора. Моля да ни присъдите юр.к
възнаграждение.
Адв.Д.: /реплика/ - По отношение на изложеното от адв. П., че имотът
4
не се е използвал по предназначение, в първата инстанция е представено
доказателство, а именно дадено разрешение от заместник ректора на ТУ
Варна, че в имота може да се поставят преместваеми обекти, а именно клетки
за автомивка. Беше оспорено от ответника, че зам. ректорът няма
правомощия да даде това съгласие, в отговор на това възражение изискахме
всички Заповеди на ректора на ТУ – Варна. Те са приложени – 3 броя към зам.
ректора, в които изрично е записано, че същият има право да провежда
конкурси, да отдава на търг имоти и т н., тоест оборихме това възражение, че
не е дадено съгласие и че самоволно е променено предназначението за
ползване на имота.
Адв.П.: /дуплика/: -В допълнителния отговор от 08.08.22 г. съм навел
твърдения защо ТУ- Варна не е давал съгласие за поставяне на преместваем
обект, необходимо е писмено, нот.съгласие от наемодателя, каквото в случая
липсва.
Адв.Д.: - Такова не е необходимо, по чл. 16 наемателят има право да
постави временен преместваем обект за автомивка, без каквато и да е друга
утежняваща форма. Очевидно утежняващата форма доколкото изобщо при
едни такива отношения е необходима касае другите изменения на ползването
на обекта.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Разглеждането на делото приключи в 13:48 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5