№ 673
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500306 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение от 22.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 1105/2021 г. по описа
на СГС, ГО, І-12 състав, изменено в частта за разноските с Решение
(неправилно първоинстанционния съд е наименовал акта си решение, защото
по своя характер този акт е определение) № 262722/16.08.2022 г., ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД е осъдено да плати на В. Б. И. сумата 30 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП на основание чл.
432 от КЗ, законната лихва върху тази сума от 27.01.2021 г. до цялостното й
изплащане и 750 лева – съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Застрахователното дружество е осъдено да плати на адвокат О. сумата от 1
716 лева - адвокатски хонорар с ДДС на основание чл. 38 от ЗА, а на СГС да
плати 800 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в частта, с която е уважен искът за
имуществени вреди за сумата от 22 000 лв., представляваща разликата над
сумата от 8 000 лв. до присъдената от 30 000 лв., ведно със законната лихва и
разноските. Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител-
1
юрисконсулт А. с надлежно учредена по делото представителна власт с
пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.47/.
Поддържа неправилност на решението в обжалваната му част. Твърди
се, че същото е постановено в противоречие със събраните и проверени по
делото доказателства. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил нормата на чл.52 от ЗЗД и че определеното обезщетение е
завишено с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и
застрахователна практика.
Моли съда да отмени решението за сумата над 8000 лв., ведно със
законната лихва от 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като
съобрази и размера на присъдените на първа инстанция разноски с размера на
обезщетението. Претендира разноски, съобразно изхода на спора пред
настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ищцата В. Б. И. чрез процесуалния й представител
адвокат О. с надлежно учредена представителна власт по делото с
пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.34/.
Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че
решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Развива
съображения по съществото на спора. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната му част и да присъди на въззиваемата направените разноски
пред настоящата инстанция.
С оглед така очертания предмет на въззивното производство, Решение
от 22.02.2022 г., в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за
сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. е влязло в сила
на 22.03.2022 г. като необжалвано.
В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си
представител поддържа своята въззивна жалба и моли съда да я уважи.
Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата - ищца чрез своя процесуален
представител излага съображения по съществото на спора в писмени
бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
2
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от В. Б. И. против
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 8 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени
правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както
следва:
На 21.09.2020 г., около 20,30 часа, в гр. София по бул. «Никола Петков»
с посока на движение от бул. «Президент Линкълн» към ул. «Любляна», се е
движел л.а.м. «БМВ Х530Д» с рег.№ ********, с валидна задължителна
застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/22/120001489063, сключена на
01.06.2020 г., валидна до 01.06.2021 г., управляван от П. П. Ш.. В същото това
време по бул. «Никола Петков» и в обратната посока от ул. «Любляна» към
бул. «Президент Линкълн», се движел л.а.м. «Фиат Пунто» с рег. № ********,
управляван от ищцата В. Б. И.. В даден момент, на кръстовището, образувано
от бул. «Никола Петков» и ул. «Монтевидео», водачът на л.а.м. «БМВ
Х530Д» с рег.№ ******** и при наличието на двойна непрекъсната линия
«М2», предприема рязко маневра «завой на ляво» от ул. «Никола Петков» към
ул. «Монтевидео» с висока скорост и без да сигнализира със светлинен
сигнал, отнема предимството на водача л.а.м. «Фиат Пунто» с ре№ ********,
препречвайки пътната лента на правомерно движещия се в насрещното
платно лек автомобил, управляван от ищцата, в пряка причинна връзка от
което настъпва удар между двете превозни средства, като ударът е в дясната
странична част на л.а.м. «Фиат Пунто».
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ
3
се установява, че в следствие на претърпяната злополука на 21.09.2020 г.
ищцата е получила следните телесни увреждания:
1.кръвонасядане на шията 4 см на 2,5 см,
2.контузия, кръвонасядане и оток на двете предмишници 4 см на 2,5 см,
3.контузия, кръвонасядане и оток на лявото коляно,
4.разкъсване на външния мениск и разтежение на външната колатерална
връзка на дясното коляно,
5.контузия и кръвонасядане на двете предмишници и двете подбедрици,
6.контузия на гръдния кош, натъртване на меките тъкани на предната
част на гърдите.
Непосредствено след претърпяното произшествие, ищцата е получила
медицинска помощ във ВМА-София, откъдето и след извършени прегледи е
освободена за домашно лечение.
Ищцата не е провеждала болнично лечение. Вещото лице установява, че
получената вътреставна увреда на дясното коляно-разкъсване на задния рог
на външния мениск и разтежението на външната колатерална връзка, са
довели до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни, а при ищцата конкретно за два месеца. Получените
множествени мекотъканни увреждания (контузии и кръвонасядания), са
причинили на ищцата временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Общо лечебния и възстановителен период на всички травматични увреждания
при ищцата са отзвучали за срок до два месеца. През този период ищцата е
търпяла болки и страдания, като най-интензивни са били през първите две
седмици непосредствено след злополуката и в продължение на 2-3 седмици в
началото на проведената рехабилитация на дясната колянна става. През
първите две седмици ищцата е търпяла болки и в останалите контузени
области на гърдите и двете подбедрици. Извън тези периоди, болките при
ищцата са били само от периодичен характер и са се проявявали при
преумора на десния долен крайник, както и при студено и влажно време,
което е налагало използването на седативни и обезболяващи средства. В
продължение на 30-40 дни, ищцата не е могла да стъпва на десния си крак и е
била принудена да се придвижва с помощта на патерици, което е намалило
възможността й да се самообслужва. Към момента движенията на дясната
колянна става са почти в нормален обем и сила, но леко болезнени. При
4
аддукционно изследване на дясната колянна става се установява леко
„отзяване“, което определя нестабилността при движение на наклонен терен.
Вещото лице сочи, че сегашното състояние на ищцата налага ново изследване
и преценка за евентуално провеждане на артроскопска операция, за да се
възстанови целостта на скъсания мениск.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от
30 000 лв., без да излага конкретни мотиви за това, поради което уважил
предявеният иск в пълен размер.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 28.09.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 29.12.2020 г. (първият работен ден след изтичане на
срока в неприсъствен ден), ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния
съд на 27.01.2021 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
поради което се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
5
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
По възраженията, въведени от въззивника-ответник с въззивната му
жалба. Същите са основателни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил завишен размер на обезщетение на ищцата за претърпените от нея
имуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
6
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 19 години към датата на произшествието е получила множество по
вид телесни увреждания, с различен вид и тежест. Най-тежкото от тях е
скъсания мениск, който при ищцата е довел до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок от два месеца, като за срок от
30-40 дни ищцата не е могла да стъпва на десния си крак, което наложило
ползването на помощни средства-патерици и довело до ограничения в
самообслужването й. За лечението на получените травми, ищцата не е
провеждала оперативно и болнично лечение, само домашно-амбулаторно,
7
като е ползвала отпуск по болест за 14 дни. Останалите контузии и
кръвонасядания са причинили на ищцата временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Оздравителният период е приключил в рамките на два
месеца, като към момента не е налице пълно оздравяване на увредата - скъсан
външен мениск на ставата, поради наличие на нестабилност (движенията на
дясната колянна става са леко болезнени, а при аддукционно изследване на
дясната колянна става се установява леко „отзяване“, което определя
нестабилността при движение на наклонен терен.), което състояние налага
изследване с оглед преценка за евентуално провеждане на артроскопска
операция за възстановяване целостта на скъсания мениск. Ищцата е търпяла
болки и страдания, като най-интензивни са били през първите две седмици
непосредствено след злополуката и в продължение на 2-3 седмици в началото
на проведената рехабилитация на дясната колянна става, след което болките
са били само от периодичен характер и са се проявявали при преумора на
десния долен крайник, както и при студено и влажно време, което е налагало
използването на седативни и обезболяващи средства.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 20 000
лв.
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2020 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
Ищцата не следва да бъде обезщетяване за евентуална бъдеща
артроскопска операция, в случай на такава ще е налице евентуално ексцес, за
който същата би могла да бъде обезщетена.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника се явява
8
частично основателна, поради което решението на първоинстанционния съд
ще следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е уважена за
разликата над дължимата сума от 20 000 лв. до присъдения размер от 30 000
лв. и съответно потвърдено в частта, с която исковата претенция е уважена за
разликата над 8 000 лв. до 20 000 лв.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, въззивният съд ще следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първоинстанционния съд, като
определи същите съобразно уважената и отхвърлената част от исковата
претенция.
Ищцата е направила разноски в общ размер на сумата от 750 лв., от
която: 400 лв.-платена частично държавна такса и 350 лв.-депозит за вещо
лице. От общата сума ответникът й дължи на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сума в размер на 500 лв., която е съответна на уважената част от иска в размер
на 20 000 лв.
Съответно с оглед така уважената част от иска и осъщественото от
адвокат О. безплатно процесуално представителство на ищцата пред първата
инстанция, ответникът дължи на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат О.
адвокатско възнаграждение в размер на 1 144 лв. с ДДС.
Ответникът дължи и на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лв.
Ето защо първоинстанционното решение, изменено в частта за
разноските следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски за разликата над
дължимата сума от 500 лв. до присъдената сума от 750 лв., в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на адвокат О. на основание чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение над дължимата сума от 1 144 лв. с ДДС до
присъдената сума от 1 716 лв. с ДДС, в частта с която ответникът е осъден да
заплати на СГС държавна такса за разликата над дължимата сума от 400 лв.
до присъдената от 800 лв.
Съответно ответникът е направил разноски в размер на 450 лв.
юрисконсултско възнаграждение, от която сума и съответно на отхвърлената
част от иска от 10 000 лв., ищцата дължи на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски в размер на 150 лв., за която сума ще следва да бъде осъдена.
9
По разноските направени пред въззивната инстанция.
Общия обжалваем интерес по настоящото дело е в размер на сумата от
22 000 лв. Въззивната жалба е уважена за сумата от 10 000 лв. Въззивникът е
направил общо разноски в размер на 890 лв., от която сума: 440 лв.-държавна
такса и 450 лв.-юрисконсултско възнаграждение. От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата страна дължи на ответника разноски в размер
на 404,55 лв.
За осъщественото от адвокат О. безплатно процесуално
представителство на въззиваемата страна пред настоящата инстанция,
въззивникът ще следва да бъде осъден да му заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 1 557,82 лв. с ДДС, което е съответно на
отхвърлената част от въззивната жалба в размер на 12 000 лв.
При обжалваем интерес от 22 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение изчислено на основание сега действащата разпоредба на чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от 2 380 лв. без ДДС,
съответно 2 856 лв. с ДДС.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 22.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 1105/2021 г.
по описа на СГС, ГО, І-12 състав, изменено в частта за разноските с Решение
(неправилно първоинстанционния съд е наименовал акта си решение, защото
по своя характер този акт е определение) № 262722/16.08.2022 г. в частта, с
която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди за сумата от 10
000 лв., представляваща разликата над дължимата сума от 20 000 лв. до
присъдената сума от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. до
окончателното изплащане, в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски за разликата над
дължимата сума от 500 лв. до присъдената сума от 750 лв., в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на адвокат О. на основание чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение над дължимата сума от 1 144 лв. с ДДС до
присъдената сума от 1 716 лв. с ДДС, в частта с която ответникът е осъден да
заплати на СГС държавна такса за разликата над дължимата сума от 400 лв.
до присъдената от 800 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
10
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД, предявен от В. Б. И.,
ЕГН **********, гр.София, ул. „357-ма“ № 39 срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А за осъждането му да заплати на
ищцата сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над дължимата сума
от 20 000 лв. до присъдената сума от 30 000 лв., ведно със законната лихва от
27.01.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, получени в пряка причинна връзка от пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 21.09.2020 г. в гр.София по вина на водача на
л.а.м. «БМВ Х530Д» с рег.№ ********, с валидна задължителна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица № BG/22/120001489063, сключена на 01.06.2020 г.,
валидна до 01.06.2021 г.
ОСЪЖДА В. Б. И., ЕГН **********, гр.София, ул. „357-ма“ № 39 да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А сумата от 150 лв. (сто и петдесет лв.)
разноски направени от ответника пред първоинстанционния съд, както и
сумата от 404,55 лв. (четиристотин и четири и 0,55 лв.) разноски направени от
ответника пред въззивната инстнация.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.02.2022 г., постановено по гр.д.№
1105/2021 г. по описа на СГС, ГО, І-12 състав в частта, с която искът е уважен
за разликата над сумата от 8 000 лв. до сумата от 20 000 лв., ведно със
законната лихва от 27.01.2021 г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат В. В. О., гр. ***, ул.
„***“ № **, ет.*, ап.* адвокатско възнаграждение в размер на 1 557,82 лв.
11
(хиляда петстотин петдесет и седем и 0,82 лв.) за осъщественото от него пред
настоящата инстанция процесуално представителство на въззиваемата пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12