Решение по дело №3826/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1013                                        03.05.2019 година                                   град Бургас

 

 

                                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                                               ХХ граждански състав

на четвърти април                                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                      

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

 

при секретаря Ани Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 3826/2018 година по описа на БРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е във втора фаза по извършване на делбата. С влязло в сила съдебно решение № 2119/26.10.2018г. по гр.д № 3826/2018г. по описа на Бургаския районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между Ю.М.К., ЕГН ********** *** и С.Я.К., ЕГН ********** ***, по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор*****.***.***.*.**, представляващ жилище, апартамент в гр. Б., застроен на площ от 49.71 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор *****.***.***.*, брой нива на обекта: 1, с общи части от 7.13 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.*.**, *****.***.***.*.**, под обекта: *****.***.***.*.**, над обекта: *****.***.***.*.**, при квоти: по ½ ид.ч. за всяка една от страните.  

               С определение от 14.01.2019г. съдът прие за разглеждане предявените от съделителката К. на основание чл.346 ГПК претенции по сметки за осъждането на съделителя К. да й заплати сумата от общо 2100 лева обезщетение за ползването на делбения имот, от което е била лишена за периода от 20.06.2018г. до 14.01.2019г., ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане.

               Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

               Допуснат до делба е един недвижим имот, представляващ апартамент в гр.Бургас, с площ от 49.71 кв.м.

               Критериите за определяне на способа, чрез който следва да бъде ликвидирана съсобствеността, са няколко. От значение е броят на имотите, допуснати до делба, дали същите са повече или по-малко от съделителите, респ. дали от единствения имот могат да се обособят реални дялове за всички съсобственици; дали единственият неподеляем имот е жилище и др.

               В случая, видно от изготвената и неоспорена техническа експертиза, имотът е неподеляем, като средната му пазарна стойност е 53800 лева.

               След като имотът е неподеляем и не може да се постави само в единия от дяловете, същият следва да се изнесе на публична продан – чл.348 ГПК. Няма предявени искания по чл.349, ал.1 ГПК, освен това не са налице законовите изисквания за поставяне на имота в дял на някой от съделителите, тъй като имотът не е бил в режим на СИО. Ето защо, след като имотът не подлежи на реално разделяне, нито може да се постави в дела само на един от съделителите по чл.349 ГПК, той трябва да се изнесе на публична продан, който начин за прекратяване на съсобствеността е единствено приложим при дадените обстоятелства.

               По отношение на претенцията по сметки съдът намира следното:

               Претенцията по сметки от Ю.М.К. против С.Я.К., с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване се явява частично основателна.

               Според чл.31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Видно от съдържанието на разпоредбата, за да бъде уважен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имот, следва да бъдат налице няколко предпоставки: да има съсобственост между страните по отношение на имота, само единият съсобственик да си служи с имота изцяло, като пречи на другия също да го ползва според правата си и лишеният от ползването съсобственик да е отправил към този, който си служи с вещта писмено поискване за заплащане на обезщетение за ползата, от която лишен.

               В случая е налице съсобственост върху имота, породена от сделка, като страните имат по ½ ид.ч. Видно е също от доказателствата, че в исковата молба по настоящото дело се съдържа отправена от ищцата покана до ответника за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева на месец за лишаването й от правото да ползва нейната част от имота. Исковата молба е връчена на ответника на 21.06.2018г. Следователно от тази дата ответникът е бил поканен да плаща обезщетение, поради което и тази предпоставка по чл.31, ал.2 ЗС е изпълнена. От 21.06.2018г. в полза на Ю.М.К. е възникнало право на обезщетение занапред.  

               Съдът също така приема, че от страна на К. са били създадени пречки бившата му съпруга да ползва имота. Наистина в съдебно заседание той е заявил, че не ползва апартамента и не живее в него. Няма твърдение обаче, че той е предоставил ключ от имота на ищцата, за да може тя да го ползва според правата си. Разпитаната по делото св.И., майка на Ю., е заявила, че страните не живеят заедно от септември 2013г. Делото им за развод било заведено през февруари 2014г. Жилището започнали да строят по време на брака, а след развода станали негови собственици. След развода Ю. останала да живее с майка си, като нямала достъп до имота, находящ се в гр.Бургас. Ищцата никога не е притежавала ключ от апартамента, като достъп до имота има само ответникът. Ю. правила много опити да се свърже с него, като искала той да й даде ключ. Свидетелката е категорична, че ответникът е бил наясно, че ищцата иска ключ от жилището. Ю. искала жилището да се продаде, защото не искала да живее в гр.Бургас. И към момента тя няма ключ, не може да се свържи и с ответника, понеже той не й вдига телефона. При тези показания, които следва да се кредитират, макар и да са на заинтересована страна, понеже не се опровергават от насрещни доказателства, БРС счита, че ответникът е създал пречки на ищцата да ползва нейната половина от жилището. Ищцата е останала да живее във Варна, тя няма ключ от апартамента, поради което не може да реализира достъп до него. Ключ има само ответникът, който е отказал да й предостави дубликат, въпреки, че тя многократно го е молила за това. В последно време, видно от показанията на свидетелката, К. вече не отговарял и на телефонните й обаждания, като по този начин ищцата продължава да няма достъп до имота. Следва да се приеме, че имотът е в държане само на ответника, като фактът, че той не живее там постоянно не променя извода, че създава пречки на бившата си съпруга да го ползва. Това е така, защото ключът от имота е у него, като той е отказал да даде втори ключ на ищцата.  

               Назначената експертиза е дала заключение, че средната пазарна цена за отдаване на апартамента под наем е 250 лева на месец. За периода от 20.06.2018г. до 14.01.2019г. наемът за апартамента възлиза на 1696 лева. БРС съобразява, че периодът, очертан с исковата претенция, се нуждае от корекция, тъй като поканата за плащане е връчена на ответника не на 20.06.2018г., а на 21.06.2018г. Ето защо съдът на основание чл.162 ГПК преизчисли размера на наема, без да включва датата 20.06.2018г., като по този начин общият размер възлиза на 1687.67 лева. Следва обаче да се съобрази, че изчисленият от вещото лице наем касае целия имот, а в случая ищцата има ½ ид.ч. от него. Следователно й се дължи обезщетение за лишаването й от право на ползване само за нейната половина от имота, т.е. 843.84 лева. Следва решение, с което ответникът бъде осъден да й заплати обезщетение от 843.84 лева по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 21.06.2018г. до 14.01.2019г., като за датата 20.06.2018г. и за горницата до 2100 лева искът подлежи на отхвърляне.

               По разноските:

               Според чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78.

               На основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите дължи държавна такса по сметка на Бургаския районен съд съобразно неговата част в съсобствеността. Според експертизата пазарната оценка на имота се равнява на 53800 лева. С други думи, делът на всеки от съделителите се равнява на 26900 лева. Ето защо всеки от тях трябва да заплати по сметка на съда такса от 1076 лева /4% от 26900 лева/. 

               След като претенцията по сметки е частично уважена, С.Я.К. следва да заплати в полза на съда такса върху уважената част в размер на 50 лева.

               В полза на ищцата трябва да се присъдят разноски в размер на 90 лева за назначената експертиза за поделяемостта на имота. Сумата е била определена за плащане от ответника, който обаче не я е внесъл, поради което ищцата я е заплатила, за да може да бъде изготвена експертизата. Ето защо тази сума трябва да й се присъди като разноски. За претенцията по сметки БРС отчита, че ищцата е сторила разноски от 40 лева за експертизата и 600 лева адвокатско възнаграждение, общо 640 лева. Доколкото искът е бил частично уважен, трябва да й се присъдят съразмерно разноски от 257.17 лева. Следователно в полза на ищцата се дължат разноски от общо 347.17 лева и трябва ответникът да бъде осъден да й ги заплати.

               Мотивиран от горното и на основание чл. 348 ГПК, Бургаският районен съд

 

                                                                       Р Е Ш И:

   

               ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, съсобствен между Ю.М.К., ЕГН ********** *** и С.Я.К., ЕГН ********** ***, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.**, представляващ жилище, апартамент в гр. Б., застроен на площ от 49.71 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор *****.***.***.*, брой нива на обекта: 1, с общи части от 7.13 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.*.**, *****.***.***.*.**, под обекта: *****.***.***.*.**, над обекта: *****.***.***.*.**.

               Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена както следва: ½ от продажната цена за Ю.М.К., ЕГН ********** и ½ от продажната цена за С.Я.К., ЕГН **********.  

               ОСЪЖДА С.Я.К., ЕГН ********** *** да заплати на Ю.М.К., ЕГН ********** *** сумата от 843.84 лева /осемстотин четиридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесния имот – самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.**, представляващ жилище, апартамент в гр. Б., застроен на площ от 49.71 кв.м., за периода от 21.06.2018г. до 14.01.2019г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 14.01.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за датата 20.06.2018г. и за горницата над 843.84 лева до целия претендиран размер от 2100 лева.

               ОСЪЖДА Ю.М.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер на 1076 лева /хиляда и седемдесет и шест лева/.

               ОСЪЖДА С.Я.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса за извършване на делбата в размер на 1076 лева /хиляда и седемдесет и шест лева/, както и държавна такса върху уважената част от претенцията по сметки в размер на 50 лева /петдесет лева/.   

               ОСЪЖДА С.Я.К., ЕГН ********** *** да заплати на Ю.М.К., ЕГН ********** *** сумата от 347.17 лева /триста четиридесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ разноски по делото.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.