Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 12.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и трети
февруари през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 14224 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 178374 от 29.07.2019 г. СРС, 42 с-в, по
гр.д.№ 76903/2018 г. е признал за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД по отношение на Н.Й.Т., че съществува вземане на „Т.С.“ ЕАД в
размер на 355,09 лв.- главница за топлинна енергия за периода 07.07.2015 г.-30.04.2016
г.; 52,26 лв.-мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2016 г.-24.07.2018 г.; 23,85 лв.-сума за дялово разпределение; 0,09
лв.-мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска-07.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
51930/2018 г. по описа на СРС, 42 с-в, като е отхвърлил иска, предявен от „Т.С.“
ЕАД против Н.Й.Т. в частта за разликата над 355,09 лв. до пълния претендиран
размер от 472,52 лв. за главница.Решението е постановено при участието на „Т.с.“
ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Н.Й.Т.
в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в тази част
решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че част от процесните
задължения не са погасени по давност и че ответникът е потребител на топлинна
енергия като задължено лице по фактури, които са издадени на друго име и не са
претендирани от него преди завеждане на иска.Неправилно съдът е приел, че той е
едноличен собственик на имота за целия процесен период.Твърди, че видно от
представения изричен отчет от 02.10.2018 г. е установено нулево потребление в
имота и въз основа на направена корекция в размер на 60 лв. ведно с такса за
отчет на обща стойност 71 лв. е заплатено цялото задължение.Излага доводи за
липса на облигационно отношение между него и ищеца за доставка на топлинна
енергия, а по отношение на мораторните лихви твърди, че не е бил поставен в
забава, като излага доводи за нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ
за продажба на топлинна енергия на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП като
неравноправни.Поддържа становище, че липсва основание за заплащане на услугата
за дялово разпределение в полза на ищеца.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение за
прекомерност.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 07.08.2018 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Н.Й.Т.
за сумата от 472,52 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 80, находящ се в гр.С., жк „********аб.№
346712 за периода м.07.2015 г.-м.04.2016 г., 52,26 лв.-лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2016 г.-24.07.2018 г., сумата от 23,85 лв. за разпределение
на топлинната енергия за периода м.07.2015 г.-м.04.2016 г. и 0,09 лв.-лихва за
забава за периода от 15.09.2015 г. до 24.07.2018 г. със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Твърди, че длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 51930/2018 г. на
СРС, 42 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., които се изготвят
от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират
търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството;
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение
на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 3Е и
спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД
на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на КЕВР, в сила от 14.03.2014 г., както и ОУ, одобрени с решение №
ОУ-1/26.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.В раздел XI от ОУ от 2014 г., чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014 г. е посочено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача.Твърди, че от 12.03.2014 г. дружеството
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи.Ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Съгласно чл.139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.Сградата, в която се
намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.с.” ЕООД.За предоставената услуга
дялово разпределение клиентите дължат суми за разпределение на топлинна енергия
към топлопреносното предприятие съгласно чл.61 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. и чл.36, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД ***.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 472,52
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот-апартамент № 80, находящ се в гр.С., жк „********аб.№ 346712
за периода м.07.2015 г.-м.04.2016 г., 52,26 лв.-лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2016 г.-24.07.2018 г., сумата от 23,85 лв. за
разпределение на топлинната енергия за периода м.07.2015 г.-м.04.2016 г. и 0,09
лв.-лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 24.07.2018 г. със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№ 3062636/07.08.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Н.Й.Т. за процесните суми.На 23.08.2018 г. СРС, 42 с-в, по ч.гр.д.№ 51930/18 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в
заявлението суми.Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
връчено на ищеца на 05.11.2018 г.Исковата молба е подадена на 04.12.2018 г. /в
срока по чл.415 ГПК/.
Видно от протокол от 25.10.2001 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.С., жк „********е взело решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално
разпределение на топлинната енергия.
На 12.07.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.С.,
жк и жк „********и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално
разпределение на топлинната енергия.
Представено е удостоверение на ГИС-С. в уверение на това,
че настоящ адрес *** се отнася за 18-етажна жилищна сграда, нанесена с пл.№
1563 в к.л. 495 по плана на гр.С., кв.****, м. „Жилищна група Мотописта 1
част“, ул. „Родопски извор“, р-н „Красно село“.
Видно от постановление за възлагане на недвижим имот, придобит
от публична продажба по изп.д.№ 20147880400189 на ЧСИ М.К., влязло в сила на
07.07.2015 г. на Н.Й.Т. е възложен апартамент-мезонет № 80, находящ се в гр.С.,
жк „Красно село“, кв. „*****“, в сградата на *****вход единствен.
Видно от постановление за налагане на възбрана по изп.д.№
20168050403914 ЧСИ С.Х.е наложила възбрана върху ½ ид.част от апартамент
№ 80 в гр.С., жк „Красно село“, кв. „*****“, *****вход единствен, собственост
на длъжника Н.Й.Т..
Представени са фискални бонове за извършени плащания по
фактури, издадени за периода м.05.2016 г.-м.12.2016 г., както и на сума от 2,60
лв. по фактура от 30.04.2016 г. за аб.№ 346712.
Представен е и протокол за допълнителен отчет от
27.05.2016 г. за аб.№ 346712 с абонат Н.Й.Т. и от 02.10.2018 г. за корекция на
стойност 71 лв. с фискален бон за заплащане на сумата.
От заключението на приетата пред СРС техническа експертиза на вещото лице М.Т.е
установено, че блокът, в който се намира процесния имот, е захранван от две
абонатни станции /АС/.Технологичните разходи са извадени от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на
топлофикационното дружество.Общият топломер в АС е преминал първоначални и
последващи проверки.Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за
исковия период в процесния имот има 5 бр. радиатори с ИРРО и 1 бр. лира в
банята без ИРРО.Сумата за топлинна енергия за процесния период възлиза на
488,09 лв. без предишни просрочени или
неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния период и без суми
за дялово разпределение и лихви.Сумите за топлинна енергия на имота са
начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката-Наредба № 16-334/2007 г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Л.Б. е
установено, че на 18.12.2015 г. ответникът е погасил главница за процесния
период в размер на 133,00 лв. по фактура № **********/30.07.2015 г. за 57,00
лв. и фактура № **********/30.08.2015 г. за 76,00 лв., като към 27.05.2018 г.
няма данни за извършени други плащания от ответника, които да погасяват
задължение от исковия период за процесния апартамент.Сумата за дялово
разпределение за процесния период възлиза на 23,85 лв.Размерът на мораторната
лихва върху претенцията за главница за топлинна енергия е 71,48 лв., а върху
главницата за дялово разпределение-6,21 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за процесния имот за периода 07.07.2014
г.-30.04.2016 г. в качеството му на собственик по силата на влязло в сила
постановление за възлагане на имота.По отношение на размера на доставената топлинна
енергия съдът е кредитирал заключението на приетата по делото техническа
експертиза, като е съобразил данните за извършени плащания съгласно
заключението на ССчЕ и е уважил исковете за главница за сумата от 355,09 лв. за
топлинна енергия за отопление и за сумата от 23,85 лв. за услугата дялово
разпределение.Възражението за погасителна давност е отхвърлено като
неоснователно, като е съобразил падежа по общата фактура, издадена след края на
отоплителния сезон.Съдът е приел за неоснователен и доводът на ответника за
наличие на неравноправна клауза в ОУ за продажба на топлинна енергия от 2014 г.
и е уважил исковете за мораторна лихва върху претендираните главници съответно
за сумата от 52,26 лв. и 0,09 лв.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд в частта, с която е прието, че ответникът има качеството
на потребител на топлинна енергия за процесния имот за исковия период и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия
за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От представеното влязло в сила постановление за възлагане на имот е
установено, че ответникът е придобил собствеността върху целия процесен имот.Обстоятелството,
че е наложена възбрана само върху ½ идеална част от имота не разколебава
този извод, тъй като при преценка каква част от собствения на длъжника имот да
се възбрани се съобразява размера на задължението.При наличието на
доказателство за притежание на право на собственост върху целия имот и при
липса на данни за извършено разпореждане с него се налага извода, че ответникът
е бил изключителен собственик на топлоснабдения имот.Ирелевантно за преценка
качеството на потребител на топлинна енергия е обстоятелството дали фактурите
са издадени на името на ответника и дали същият фактически е ползвал имота.
От приетите по делото техническа и съдебно-счетоводна
експертиза е установен и размера на потребената топлинна енергия и на таксата
за дялово разпределение.
Задължението за
плащане на ползваната топлинна енергия е периодично, тъй като касае повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1,
б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност.В този смисъл е налице и ТР № 3/12 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС. За вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия
за процесния период са приложими ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, приети с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.По
делото не са представени доказателства за публикуване на месечните дължими суми
от ответниците.Сумите по общите фактури са начислени за предоставена
топлинна енергия през процесния период и датата на издаване на фактурата и
посоченият в нея срок за плащане не се отразяват върху момента на изискуемостта
на вземанията.За вземанията на ищеца за процесния период погасителната давност
е започнала да тече от датата на възникване на задължението или от първия ден
след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на топлинната
енергия.За месец 07.2015 г. тригодишната погасителна давност е започнала да
тече на 01.08.2015 г. и е изтекла на 01.08.2018 г., а за главницата за м.08.2015
г.-от 01.09.2015 г. и е изтекла на 01.09.2018 г.-преди датата на подаване на заявлението
на 07.08.2018 г.Поради изложените съображения вземанията за главница за топлинна
енергия за м.07.2015 г. са погасени по давност.Това обстоятелство обаче не
променя размера на дължимата сума за топлина енергия, тъй като видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на 18.12.2015 г. ответникът е
заплатил доброволно сумата от 133 лв., в която е включена и дължимата сума по
фактура № **********/30.07.2015 г. за 57,00 лв.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.36 от ОУ в сила от 2014 г. за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, както и в чл.61 от Наредба №
16-334/2007 г.Цената на услугата за дялово разпределение се посочва в договора
по чл.139, ал.3, т.4 ЗЕ, сключен между топлопреносното предприятие и лицето,
избрано от клиентите по чл.139б ЗЕ.По делото е представено решение на ОС на
етажните собственици за избор на третото лице-помагач- „Т.С.“ ЕООД за сключване на договор за извършване на услугата „индивидуално
разпределение на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки“, като на
12.11.2001 г. е сключен договор № 1574 между ЕС, където се намира процесния
имот и третото лице-помагач.Условие за
заплащане на цената за дялово разпределение от потребителя е да е извършена
такава услуга.От приетата техническа експертиза се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки
след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са съгласно методиката за
дялово разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяването.При това
положение искът за заплащане на сума за услугата дялово разпределение е
основателен, като размерът е установен от приетата ССчЕ.
Представените фискални бонове установяват плащания, които
не касаят процесния период.
Съдът намира за
основателни доводите във въззивната жалба за недължимост на мораторни лихви
върху претендираните главници за топлинна енергия и за дялово разпределение.Съгласно чл.33 ал.1 от ОУ, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
въззивника за нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от
ОУ.Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.Обвързването на срока за изпълнение на задължението за заплащане на
месечните дължими суми с датата на публикуването им на интернет страницата на
търговеца не поставя потребителя в неравностойно икономическо положение
и не го задължава да се снабдява с техническо средство за достъп до
интернет.При съвременните условия достъпът до интернет не е свързан непременно
с притежаването на специално техническо устройство, тъй като всеки потребител може
да направи справка за месечните дължими суми както на места със свободен достъп
до интернет услуги, така и и на местата за заплащане на дължимата
сума.Публикуването на сметка на интернет страницата на дружеството създава
допълнително удобство, а не вреда за потребителите, поради което не е нарушен и
принципа за добросъвестност.По делото обаче не са представени
доказателства, че фактурите относно процесния абонатен номер са били
публикувани на сайта на ищцовото дружество.Поради изложеното съдът намира, че
за вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за исковия период ответникът
не е изпаднал в забава, тъй като липсва уговорен срок за изпълнение на главното
задължение, нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и искът за мораторна лихва върху задължението
за главница за доставена топлинна енергия е неоснователен.
Ответникът не дължи мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за
плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото
не е представена.
Други оплаквания във въззивната жалба не са направени, а съгласно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са уважени исковете
за мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за сумата от 52,26 лв.
и върху сумата за дялово разпределение за сумата от 0,09 лв., както и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за разликата над
466,15 лв. до 533,25 лв.-разноски за исковото първоинстанционно производство и
над 51,72 лв. до 59,25 лв.-разноски за заповедното производство, като вместо
това се постанови решение, с което исковете в тази част да се отхвърлят като
неоснователни.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
възизвника сумата от 31 лв.-разноски за настоящата инстанция разноски за
настоящата инстанция.Съгласно представения списък по чл.80 ГПК въззивникът
претендира адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 350
лв.Видно обаче от представения договор за правна защита и съдействие страните
са се договорили за сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение, изцяло платено
в брой, поради което в тази част договорът има характер на разписка и доколкото
не е доказано уговаряне и заплащане на адвокатски хонорар над посочения размер
съдът не следва да присъжда сумата по представения списък на разноски.Съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност на въззиваемия, тъй като
договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на въззивниците от 300 лв. не надвишава минималния такъв по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на въззиваемия не следва да се присъждат разноски за настоящата
инстанция, тъй като същият не е представил отговор на въззивната жалба, нито е
изпратил процесуален представител в съдебно заседание, а е депозирал бланкетна
молба с искане за отхвърляне на жалбата без конкретни доводи и за присъждане на
разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 178374 от 29.07.2019 г. на СРС, 42 с-в,
по гр.д.№ 76903/2018 г. в частта, с която е признато за установено на основание
чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение на Н.Й.Т., че съществува вземане на
„Т.С.“ ЕАД в размер на 52,26 лв.-мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2016 г.-24.07.2018 г. и за 0,09 лв.-мораторна лихва
върху сумата за дялово разпределение, както и в частта, с която Н.Й.Т. е осъден
да заплати разноски на „Т.С.“ ЕАД за сумата над 466,15 лв. до 533,25 лв. за
първоинстанционното исково производство и над 51,72 лв. до 59,25 лв.-разноски
за заповедното производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление:*** срещу Н.Й.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** за заплащане на
сумата на 52,26 лв.-мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2016 г.-24.07.2018 г. и за 0,09 лв.-мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
51930/2018 г. по описа на СРС, 42 с-в, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Н.Й.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от
31 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.