Номер 54221.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело
№ 20201700500425 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Б. Г. против разпореждане № 4113 от 06.02.2020г.
по ч.гр. д. № 308/2020 г. на РС- Перник, в частта за отхвърляне заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В. А. Х. за сумата 4 680 лв. – неустойка по
договор за заем от ***г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на разпореждането и се иска отмяната
му, като се постанови издаване на заповед за изпълнение в цялост за претендираните със
заявлението суми. Жалбоподателят поддържа, че клаузата за неустойка не е нищожна,
позовавайки се на свободата на договаряне, залегнала в чл. 9 от ЗЗД. Твърди, че заемателят е
бил наясно с клаузите на договора и се е съгласил с тях , като наред с това трябва да се
отчете и поведението на кредитора, който в продължение на четири години се е опитвал да
уреди доброволно отношенията си с длъжника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е допустима, поради което и следва да се разгледа
по същество.
Частно гр. д. № 308/2020 г. по описа на ПРС е образувано по заявление на „Е. Б. Г. за
издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу В. А. Х. за сумата 5 200
лв. главница и 4 680 лв. – неустойка, дължими се по договор за заем от ***г. Към
заявлението е представен договор за заем от ***г. с нотариална заверка на подписите, видно
от който заявителят е предоставил в заем на ответника сумата от 5 200 лв. , като е
постигната уговорка сумата да бъде върната в срок до ***г. Съгласно чл. 3.5. от договора
при забава на изпълнение на задължението си да върне получения заем, заемателят дължи
неустойка от 1 % за всеки просрочен ден върху стойността на отпуснатия заем, за срок не
по- дълъг от 90 дни.
Районният съд е отказал издаване заповед по чл. 417 от ГПК относно претендираната
неустойка, приемайки, че уговорената неустойка е договорена в прекалено завишен размер,
почти равен на заетата сума, поради което като противоречаща на добрите нрави тази клауза
се явява нищожна.
Въззивният съд намира, че разпореждането е законосъобразно.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са посочени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според последното преценката доколко
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функци. В конкретния случай е постигнато съгласие за заплащане на такава от 1% на ден /
30% месечно/, което се равнява на 1 560 лв. месечно. Имайки предвид така уговорения
размер на неустойката, то съдът намира, че същата излиза извън присъщите й
обезщетителна и санкционна функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Следователно уговорката по чл.3.5 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предвид на което и на основание чл.411,
ал.2,т.2 ГПК са налице предпоставките за постановяване отказ за издаване заповед за
незабавно изпълнение.
Неоснователно е позоваването в жалбата на свободата на договаряне, визирана в чл. 9
от ЗЗД, тъй като по силата на посочената разпоредба тази свобода не е неограничена, а
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Т.е., когато
договорената неустойка съдържа различни от възложените от закона функции, то същата е
несъвместима с установените в обществото норми на поведение и общоприет морал и на
това основание е нищожна. В този смисъл е и решение № 298 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1312/2012 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да се потвърди, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4113 от 06.02.2020г., постановено по ч.гр. д. №
308/2020 г. по описа на РС- Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________