№ 14983
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110143435 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
21.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 43435/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „БВИГ“ ЕАД срещу ЗК „ЛИ“ АД, като се твърди, че
на 07.12.2021 г. в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ № 246 било настъпило ПТП, като
водачът на МПС „Ман“, рег. № СВ ............ ВК при завиване навлиза виновно и
противоправно в насрещното движение и удря МПС „Рено Мастер“, рег. № СВ .......... РС –
по което били нанесени вреди в следствие на удара. Поддържа, че за ППТ-то бил изготвен
двустранен констативен протокол. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за увредения
автомобил е била сключена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
4704210200013865 с период на застрахователно покритие от 09.07.2021 г. до 08.07.2022 г.,
като във връзка с ПТП-то била образувна застрахователна преписка (именувана „щета“) №
470421212153413 по която била изплатена сумата от 803,44 лева на сервиза извършил
1
ремонта – с платежно нареждане от 14.03.2022 г., освен това били сторени обичайни
ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева. Излага съображения, че към момента на
ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск
при ответника при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
с период на застрахователно покритие за периода от 29.03.2021 г. до 28.03.2022 г. Твърди, че
с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответника да заплати
дължимото регресно вземане, но последният бил отказал да заплати дължимите суми. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенцията се оспорва. Твърди, че с оглед предмета на застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не дължал заплащане на регресното вземане, тъй като
застрахователното обезщетение се дължало на увреденото лице, като собственикът на
увреденото имущество и собственика на влекача „Ман“ били едно и също лице, поради
което сочи, че е изпълнил задължението си и отказа за заплащане на застрахователното
обезщетение бил правомерен. Поддържа, че претенцията е била предявена в завишен размер,
като дължимата сума следвало да се определи по Методика № 24 за задължителното
застраховане, а освен това обезщетението не можело да надхвърля действителната стойност.
Сочи, че ищецът бил заплатил дейтали и операции, които не били резултат от ПТП-то и
били калкулирани при завишени ставки на труда. Прави извод, че не са налице
материалните предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, като сочи,
че не възразява срещу твръдения механизъм на ПТП-то. Иска отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно между страните: 1) че на 07.12.2021 г. в гр. София, на
2
бул. „Ломско шосе“ № 246 било настъпило ПТП, като водачът на МПС „Ман“, рег. № СВ
............ ВК при завиване навлиза виновно и противоправно в насрещното движение и удря
МПС „Рено Мастер“, рег. № СВ .......... РС – по което били нанесени вреди в следствие на
удара; 2) че към момента на ПТП-то за увредения автомобил е била сключена застраховка
„Каско“, обективиран в застрахователна полица № 4704210200013865 с период на
застрахователно покритие от 09.07.2021 г. до 08.07.2022 г., като във връзка с ПТП-то била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470421212153413 по която
била изплатена сумата от 803,44 лева на сервиза извършил ремонта – с платежно нареждане
от 14.03.2022 г., освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на
25,00 лева; 3) че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е
била покрит застрахователен риск при ответника при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на застрахователно покритие за периода от
29.03.2021 г. до 28.03.2022 г.; 4) че ищецът е поканил ответника да заплати дължимото
регресно вземане, но последният бил отказал да заплати дължимите суми.
Отделените за безспорни обстоятелства се потвърждават и от ангажираните по делото
писмени доказателствени средства, който настоящият съдебен състав кредитира.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на
процесното ПТП е следния – на 07.12.2021 г., товарен автомобил „МАН“, рег. № СВ ............
ВК се движи по бул. „Ломско шосе“, с посока от пътен възел „Надежда“ към „Околовръстен
път“ и на кръстовището при № 246, с ул. без име извършва маневра завой в дясно, при която
навлиза в лентата за насрещно движение и настъпва удар с извършващия маневра ляв завой
към бул. „Ломско шосе“, товарен автомобил „Рено Мастер“, рег. № СВ .......... РС, по който
са били нанесени вреди по задна дясна колона лява, панел страничен ляв, стоп ляв.
Установено е, че вредите са в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Вещото лице е
посочило, че стойността необходима за възстановяване на товарния автомобил „Рено
Мастер“ по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 803,44 лева, съответно
по средни пазарни цени при алтернативни доставчици е в размер на 665,57 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
3
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. В този смисъл
заключенията на ответника, че следва да се приложи методиката на Наредба № 24/2006 г. са
изцяло неоснователни.
Не могат да бъдат доводите на ответника, че собственика на увредените МПС-та бил
един и същ, поради което същият не бил трето увредено лице, поради което не се дължало
заплащането на регресно вземане. Според правилото на чл. 477, ал. 1 КЗ, обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. А съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, изр. 1 КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в
това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. При извършеното граматическо, систематично и телеологическо
тълкуване на посочените разпоредби на закона настоящият съдебен състав достига до извод,
че няма значение дали застрахования по имуществената застраховка „Каско“ и „Гражданска
отговорност“ са едно и също лице. Касае се за две различни правоотношения, като при
приложение на принципа за относителното действие на облигационното отношение (арг. чл.
21, ал. 1 ЗЗД), то следва да се направи извод, че от тази гледна точка на всяко от
застрахователните отношения спрямо другото застрахованият се явява „трето лице“. Нещо
повече, логиката на имуществената застраховка „Каско“ сочи, че същата се сключва, за да
застрахователят да носи застрахователният риск при неблагоприятно събитие за автомобила.
Когато обаче застрахователното събитие е причинено от водач, управляващ автомобил на
юридическото лице (какъвто е процесният случай) – на друг автомобил, за който е налице
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то неблагоприятелите
последици трябва да останат именно при застрахователят по последната застраховка. В
случая не е налице нито хипотеза на „двойно плащане“, нито хипотеза на сливане. Напротив
– по отношение на застрахованото лице са налице два увредени автомобила, за които са
налице различни застрахователни правоотнотношения, като плащането е досежно
застраховатателя по застраховката „Каско“. Ето защо, тъй като и застрахователните
дружества са различни и с оглед относителното действие на облигационното
правоотношение (арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД) не може да се черпи възражение от чуждото
правоотношение (въпреки частичното съвпадение на страните), поради което е налице
принципа, че res inter alios acta aliis neque nocet, neque prodest . В тази насока – за пълнота
трябва да се изясни, че е очевидно ответника не разбира, че се касае за увреждане на две
различни вещи, които макар да принадлежат на един и същ имуществен патримониум имат
относителна самостоятелност досежно застрахователните правоотношения. Фактът, че две
различни вещи принадлежат на един и същ имуществен патримониум не може да изключи
регресната претенцията по чл. 411 КЗ.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, поради което претенцията на ищеца следва да бъде уважена в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е строил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 600,00 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
4
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: гр.
..................... да заплати на ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на
управление: гр. .................., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 828,44
лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470421212153413 за това, че е било
настъпило ПТП на 07.12.2021 г., като товарен автомобил „МАН“, рег. № СВ ............ ВК се
движи по бул. „Ломско шосе“, с посока от пътен възел „Надежда“ към „Околовръстен път“
и на кръстовището при № 246, с ул. без име извършва маневра завой в дясно, при която
навлиза в лентата за насрещно движение и настъпва удар с извършващия маневра ляв завой
към бул. „Ломско шосе“, товарен автомобил „Рено Мастер“, рег. № СВ .......... РС, по който
са били нанесени вреди в пряка причнно-следствена връзка по задна дясна колона лява,
панел страничен ляв, стоп ляв, ведно със законната лихва от 11.08.2022 г. (датата на
подаването на исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК: ............ да заплати на
ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: ................., сумата от 600,00 лева, представляващи деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5