№ 12
гр. Трън, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241740100169 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, чрез пълномощника си Р. В. Д. –
старши юрисконсулт, със съдебен адрес: ***, против Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес:
с.С.и., общ. Трън, обл.Перник.
Процесуалният представител на дружеството-ищец твърди, че на 11.03.2015г. в гр.
Перник между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК *********, с универсален
правоприемник „Банка ДСК" АД и Р. Г. С., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция,
посочен в договора: ***, в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за кредит.
По силата на този Договор, банката е отпуснала на кредитополучателя кредит за текущо
потребление в размер на 32 200 лева. Между страните е уговорено, че срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първо
усвояване по кредита. Съгласно постигнатите договорки кредитът се олихвява с номинален
фиксиран лихвен процент в размер на 7,99% на година за целия срок на договора, 0,0221%
лихвен процент на ден. В случаите по чл. 8, ал.5 от Част II - номиналният лихвен процент по
т. 8 се увеличава с 0,5 процентни пункта. Наказателните надбавки върху просрочени
погасителни вноски са 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо лихвеният
процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 13,99%. Върху цялата главница
след настъпване на предсрочната изискуемост наказателната надбавка е 6 пункта над
номиналния лихвен процент по т.8. На основание чл.8 от Част II във връзка с чл. 6 Част I от
договора погасяването на кредита става чрез посочената в договора разплащателна сметка
№ ********** с титуляр кредитополучателя Р. Г. С., чрез заплащане на месечни вноски по
главница и лихва, съгласно изготвения погасителен план (Приложение № 1 към Договора) с
1
падежна дата за издължаването им - 30-то число от месеца, като погасяването на кредита се
отчита по специално открита за целта заемна сметка с № 11/**********. Налице е валидно
сключено облигационно отношение между банката в качеството на кредитор и Р. Г. С.
като кредитополучател. По своята правна същност договорът за банков кредит е формален
договор, попадащ под обхвата на разпоредбата на чл.430 от Търговския закон, с която се
предвижда изрична писмена форма. Към настоящата искова молба прилагат подписан
договор за кредит, в съдържанието на който са визирани необходимите за действителността
на същия реквизити - ясно и точно са индивидуализирани страните по договора, посочен е
размерът на предоставената сума; уговорена е дължимата договорна лихва, както и
задълженията на страните - за банката да предостави, а за кредитополучателя да погасява в
срок предоставеният кредит, съгласно изготвения и представляващ неразделна част от
договора за кредит погасителен план, с месечни вноски по главница и лихва. Неразделна
част от договора за потребителски кредит са Общите условия обективирани в Част II от
договора за кредит, съгласно които са уговорени параметрите на кредитното
правоотношение, а именно - редът и начинът на усвояване, на олихвяване санкциите при
забава на плащанията, задълженията за страните. Съгласно чл.10 от Част II от договора за
кредит, при неиздължаване (изцяло или частично) на месечен анюитет (или на лихви и
застрахователни премии през частичен гратисен период) в предвидените в договора и
погасителния план срокове, договорната лихва се увеличава с наказателната надбавка по
т.9.1 от Част I. Наказателната лихва се начислява отделно извън анюитетните вноски и при
плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски. Съгласно чл.10, ал.2 от Част II -
при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни Банката има
право да обяви целият остатък от кредита за предсрочно изискуем, като на основание чл.12
от Част II от договора, при обявяване на предсрочна изискуемост действието на
погасителния план се прекратява, като по кредита главницата се дължи ведно с лихва в
размер на договорената лихва съгласно Част I, т. 8 и наказателна надбавка по т. 9.2. от Част I
на договора. Банката е изпълнила задължението си по договора за кредит, като е
предоставила на кредитополучателя сумата от 32 200 лева. На 11.03.2015г., сумата от
кредита е усвоена по посочената в чл.6 от Част I от договора разплащателна сметка с
титуляр Р. Г. С.. Кредитополучателят е допуснал забава в плащанията на дължимите от него
суми за период от повече от 90 дни, в резултат от което са възникнали обективните
предпоставки, предвидени в чл. 10, ал. 2 от Част II от Договора, за обявяване на предсрочна
изискуемост. Предсрочната изискуемост на кредита е обявена на кредитополучателя Р. Г. С.
на 16.11.2023г., като уведомлението му е връчено лично на посочената дата, видно от
приложената като доказателство към настоящата искова молба обратна разписка.
Неоснователно и недоказано е твърдението в подаденото възражение по ЧГД № 229/2023г.,
на кредитополучателя Р. Г. С., че е погасил изцяло паричното си задължение чрез извършено
от него доброволно плащане. Това твърдение не отговаря на обективната истина, и не е
подкрепено с доказателства, тъй като за да се осъществи предсрочно погасяване на кредита
е необходимо кредитополучателят да подаде до Банката писмено уведомление по образец с
посочена дата за погасяване, съгласно чл. 9, ал.2, б.„в" от Част II към Договора за кредит
2
Експресо от 11.03.2015г. Такова уведомление в Банката не е постъпвало. Без такова
уведомление от кредитополучателя банката - кредитор няма нито право, нито задължение да
събере извънсъдебно от наличностите по неговите банкови сметки суми за пълно
предсрочно погасяване на кредита. Действително на 02.03.2017г. по разплащателната сметка
на Р. Г. С. с № ********** е постъпила сума от 34 800 лева, с основание „предсрочно
погасяване на кредит" (без да се уточнява за кой точно кредит става дума), но поради
обстоятелството, че длъжникът не е уведомил кредитора с изрична молба по образец
съгласно чл. 9, ал.2, б. „в" от Част II към Договора за кредит Експресо от 11.03.2015г., че
желае да погаси предсрочно задължението си и то именно по този договор за кредит, сумата
не е била усвоена от Банката за предсрочното погасяване на задължението, а е останала по
сметката на кредитополучателя като наличност, която целенасочено е изтеглена от Р. Г. С. в
периода 22.03.2017г. до 20.09.2017г. чрез серия от ежедневни тегления на суми (в някои
случаи достигаши до 6 тегления на ден) от ATM на други банки. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Част
II от Договора за кредит длъжникът е дал съгласие банката да събира служебно дължимите
суми по кредита на съответния падеж от разплащателната му сметка, но това съгласие дава
право на кредитора да събира само падежирали вноски. Ако процесната сума беше събрана
служебно от Банката без предвиденото в договора уведомление от кредитополучателя, с
което изрично да изрази намерението си за предсрочно погасяване, банката би била в
нарушение на горната клауза от договора. На основание чл. 8, ал. 2 от Част II от Договора за
кредит, наличността по разплащателната сметка на Р. Г. С. за посочения период е послужила
за погасяването на падеж на шест месечни вноски съгласно подписания от длъжника
погасителен план, като тези плащания са отразени и в изготвеното и представено към
заявлението по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводни книги от 06.12.2023г.
Искането към съда е да постанови решение, с което да бъде установено със силата на
присъдено нещо по отношение на Р. Г. С. с ЕГН **********, от село С.и., общ. Трън,
съществуването на вземането на „Банка ДСК" АД - гр.София, с ЕИК *********, в
качеството на универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК
*********, произтичащо от Договор кредит Експресо от 11.03.2015г., за което са издадени
Заповед за изпълнение №120 от 12.12.2023г., и изпълнителен лист № 79 от 12.12.2023г. по
ч.гр.д. № 229/2023 г. по описа на PC Трън за сумите: 20 018.05 лева - главница, дължима по
Договор за кредит Експресо от 11.03.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
11.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 5 951.06 лева – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 29.02.2020г. - 15.11.2023г.; 1 358.16 лева - обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава) за периода 29.02.2020г. - 15.11.2023г.; 145.90 лева -
законна лихва за периода от 16.11.2023г. до 06.12.2023г., както и ответникът да заплати на
Банка ДСК АД сторените по
ч.гр.д. № 229/2023г. по описа на Районен съд Трън разноски, от които 549.46 лв. за държавна
такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Иска се и осъждането на ответника да
заплати направените разноски в настоящото производство, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл.
25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
3
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника Р. Г. С. на 05.08.2024г. В
срока по чл. 131 от ГПК на 04.09.2024г. е постъпил писмен отговор, в който ответникът чрез
процесуалният си представител оспорва исковата молба по основание и размер. Твърдят, че
вземането е погасено чрез плащане. На 02.03.2017г. между Р. Г. С. и "Централна
кооперативна банка" АД е сключен договор за потребителски кредит № 91900КР-АА-
8508/02.03.2017г., в резултат на което банката е предоставила на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 46800 лв. срещу задължението на последния да го върне в
уговорените срокове съгл. приложения към договора погасителен план, ведно с дължимите
се разноски и лихви. Съгласно условията на договора, кредита, който кредитополучателят е
получил, ще бъде използван за задоволяване на негови и на семейството му нужди или за
рефинансиране на получен от кредитополучателя друг кредит, и същият му е предоставен
на датата на сключване на договора чрез превод на сумата по банковата му сметка в "ЦКБ"
АД (с IBAN: *****************). С превод на сумата от 34800 лв. от банковата сметка на Р.
Г. С. в "Централна кооперативна банка" АД (с IBAN: *****************) в банковата му
сметка в "Сосиете Женерал Експресбанк" АД (IBAN: *****************), по която е усвоен
процесния кредит и по която същият ще се погасява (вж. Част И, чл. 2, ал. 1, изр. първо и
Част II, чл. 8, ал. 1 във вр. с Част I, т. 6.от приложения към исковата молба договор)
вземането, което се претендира от ищеца, е погасено чрез плащане. Плащането е
осъществено на 02.032017г., въз основа на платежно нареждане с № 91900П-БГ-8355.10,
;
при изрично посочено като основание за превода на сумата - "предсрочно погасяване на
кредит".
Посоченото в исковата молба (на с. 4 от нея), че "действително на 02.03.2017г. по
разплащателната сметка на Р. Г. С. с № ********** е постъпила сума от 34800 лв., с
основание "предсрочно погасяване на кредит", представлява изявление на ищеца, направено
чрез процесуалния му представител ст. юрк. Р. Д.. То съдържа неизгодни за ищеца
релевантни факти, предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса и с
оглед на това, че при безкасово плащане същото се смята за завършено с преминаване на
сумата в патримониума на кредитора и с това фактическият състав на платежния процес при
плащане по банков път завършва. Изявлението има характер на признание и от процесуална
гледна точка се явява важно доказателствено средство, предвид, че съвпадението на
фактическите твърдения на двете спорещи страни е указание за истинността на твърденията.
„Чл. 305 от ТЗ: "Когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на
сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора." Чл. 75, ал. 3 от ЗЗД: "Когато плащането
става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено
със заверяване сметката на кредитора." В подкрепа на направеното правопогасяващо
възражение е и приложеното към отговора на исковата молба извлечение от движението по
банковата сметка на Р. Г. С. в "Централна кооперативна банка" АД (с IBAN:
*****************), доколкото от него се установява извършване на плащане на сумата от
34800 лв. по сметката на кредитополучателя в "Сосиете Женерал Експресбанк" АД за
4
предсрочното погасяване на кредита му към тази банка. В подкрепа на възражението се
явява и извлечението от движението по банковата сметка на Р. Г. С. в "Сосиете Женерал
Експресбанк" АД (с IBAN: BG78 ТТВВ 9400 1521 0073 85). От него се установява
преминаване на въпросната сума по сметката на кредитора.
По отношение на довода на ищеца, че кредитополучателя не е уведомил кредитодателя
за своето желание предсрочно да погаси задължението си към него, твърдят, че това не
отговаря на обективната действителност. Уведомлението е извършено с конклудентни
действия, доколкото преведената сума към момента на постъпването й по разплащателната
сметка е била достатъчна да покрие целия дълг на Р. Г. С. по процесния договор за кредит.
Основанието за превода на сумата е изрично посочено в преводното нареждане. Дори и
същото - да е било неясно за банковия служител в "Сосиете Женерал Експресбанк", който
обслужва кредита, при проявена от негова страна грижа на добрия търговец той е могъл и е
бил длъжен да установи за какво са преведени сумите при все, че същите многократно
надхвърлят дължимите се месечни вноски и са достатъчни, за да погасят кредита изцяло.
Отделен е въпросът, че вмененото задължение на кредитополучателя при предсрочно пога‐
сяване на кредита предварително писмено да уведоми кредитодателя за това (чл. 9, ал. 2, б.
"в" от договора) е нищожно на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно посочената разпоредба правата, предоставени на потребителите по този закон, не
могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или
ограничават такива права е недействителна. Недействителен е и отказът от права, които този
закон предоставя на потребителя. Като страна по договора за потребителски кредит, Р. Г. С.
има правото по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по кредита.
Кредиторът в случая "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, не може да откаже да приеме
предсрочното изпълнение по договора, (вж. чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския
кредит). Посочените текстовете от закона за императивни и поради това не подлежат на
разширително или стеснително тълкуване. Изискването за предсрочно писмено уведомяване
на кредитора съществено ограничава правата на потребителя и поради това считат, че
клаузата по чл. 9, ал. 2, б. "в" от договора е нищожна. Отделно от това, клаузата по чл. 9, ал.
2, б. "в" от процесния договор за кредит е нищожна и на основание чл. 143 от Закона за
защита на потребителите. Доводът, че в периода от 22.03.2017г. до 20.09.2017г. въпросната
сума е била изтеглена чрез серия от ежедневни тегления, е ирелевантен, защото съгласно
съдебната практика при безкасово плащане чрез платежни операции, чието изпълнение
налага заверяване/задължаване на платежна сметка, например с платежно нареждане или
директен превод, плащането се смята за завършено с постъпването на сумата по сметката на
кредитора, което практически се извършва чрез заверяване на сметката. От този момент се
приема, че е осъществено преминаването на сумата в патримониума на кредитора. С
посоченото действие се завършва фактическият състав на платежния процес при плащане по
банков път (чл. 305 от ТЗ). "След заверяване на платежната сметка собствеността и рискът
относно преведената, респективно внесената сума преминава върху титуляра на сметката. В
този смисъл е Решение № 216/06.03.2013г. по т. д. № 882/ 2011г. на ВКС, ТК, II т.о. Твърдят,
че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена на кредитополучателя. В
5
уведомлението, за което ищецът твърди, че представлява изявление за обявяване на пред‐
срочна изискуемост на кредита, не се съдържат никакви данни относно размера на
непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера. Липсва информация, която
реално и обективно да отразява фактическото състояние на задължението. Изявлението в
уведомлението не възпроизвежда реално съществуващи записвания по счетоводната сметка,
от които да може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е
настъпило основанието за обявяване на дълга за предсрочно изискуем. От уведомлението не
може да се установи дали е налице неплащане, респективно - конкретно на кои месечни
вноски, датите на техните падежи, както и действителния размер на вземането. Съгласно
съдебната практика (вж. Определение № 656 от 14.07.2016г. по т.д. № 2609/2015г. На ВКС,
ТК, I т.о.) уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и
недвусмислено в същата степен, както и извлечението от сметка. Налице е постоянна
практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги, въз основа на които
банката - кредитор претендира вземане от длъжника, следва да съдържа достатъчно
информация за това вземане - данни за длъжника и за кредитора, за договора за банков
кредит, пораждащ вземането (като размера на разрешения и усвоен кредит, крайния срок за
погасяване), за дължимия размер на кредита, в т.ч. и за непогасения остатък от него,
разпределен по пера - главница и лихви, респ. - на непогасения остатък от него, датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и причината за това, като в хипотезата на
непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени.
Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценяват във връзка
с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени. А в случая такава
информация в уведомлението от банката не се съдържа, в смисъл, че то не е в състояние да
постигне търсения ефект. В светлината на това, съгласно задължителните разяснения в т. 18
на ТР № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен установителен иск
по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който се съдържа
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си и без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
предвидените в договора обстоятелства, но след като банката - кредитодател е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника.
Следователно правото на банката - кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и да е достигнало до длъжника, за да е валидно желаното правно действие. Заявлението за
изпълнение, с оглед характера на заповедното производство като едностранно до
произнасянето на съда, не може да послужи за уведомление до длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита. Заповедта за изпълнение също няма характер на уведомление до
длъжника за това, че кредитът е станал предсрочно изискуем, понеже тя не изхожда от
кредитора. Досежно исковата молба по чл. 422 от ГПК, тя има характер на уведомление,
отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, с
връчването й на ответната страна се счита, че предсрочната изискуемост е обявена на
6
кредитополучателя. Това уведомяване, обаче, не може да бъде взето предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска по см. на чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито може да обуслови
основателност на предявения положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК,
независимо от наличието на останалите предпоставки за това, тъй като не може с обратна
сила да промени момента на изискуемост на задължението, а представлява единствено едно
ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Поради това и предвид обусловеността на предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК от основанието и размера на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, при позоваване от страна на заявителя на предсрочна
изискуемост на кредита, тази предсрочна изискуемост трябва да е настъпила преди
образуване на заповедното производство. Защото ако фактите, които са относими към
настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост, не са осъществени преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, вземането в заявения му
размер не е изискуемо, нито е възникнало на посоченото от заявителя основание (вж.
Решение № 169/17.01.2017г. по т.д. № 1272/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.).
В условията на евентуалност и ако съдът уважи исковата претенция, правят
възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност.
Искането към съда е да върне исковата молба на ищеца "БАНКА ДСК" АД с вх. №
1055 от 22.07.2024г. и да прекрати производството по гр. д. № 169 по описа на Районен съд
- Трън за 2024г., поради недопустимост на предявените искове, доколкото за ищеца няма
правен интерес от търсената защита.
При положение, че все пак съда допусне исковете до разглеждане по същество, молят
да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни. И да приеме за
установено със силата на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото, че Р. Г.
С. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в с. С.и., общ. Трън не дължи на "БАНКА ДСК"
АД с ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление на ул. "Московска" №
19 сумата в размер на 20018,15 лв., претендирала като главница по сключен на 11.03.2015г.
договор за кредит Експресо, законна лихва върху претендиралата главница за периода от
11.12.2023г. до погасяване на вземането, договорна лихва за периода от 29.02.2020г. до
15.11.2023г. в размер на 5951,06 лв., законна лихва за периода от 16.11.2023г. до 06.12.2023г.
в размер на 145,90 лв. и обезщетение за забава за периода от 29.02.2020г. до 15.11. 2023г. в
размер на 1358,16 лв. Претендират възлагане на разноски, направени по водене на гр. д. №
169 по описа на РС - Трън за 2024г. и ч. гр. д. № 229 по описа на Районен съд - Трън за
2023г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК правят искане да съдът да отдели като
безспорно и поради това за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 02.03.2017г.
по разплащателната сметка с IBAN: BG78 ТТВВ 9400 1521 0073 85 на Р. Г. С. в "Сосиете
Женерал Експресбанк" АД за предсрочното погасяване на процесния кредит е постъпила
сумата в размер на 34800 лв. Основание за такова искане ми дава признанието на ищеца,
обективирано в исковата молба на с. 4 от нея, и правопогасяващото възражение на
7
ответника в тази насока.
Иска се на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК съда да конституира като трето лице-
помагач на страната на ответника "Централна кооперативна банка" АД с ЕИК *********, със
седалище в гр.София и с адрес на управление на бул. "Цариградско шосе" № 87. "Централна
кооперативна банка" АД има качеството на "доставчик на платежната услуга на платеца" в
платежната операция от 02.03.2017г., вследствие осъществяването на която е изплатен
кредита на Р. Г. С. към "Сосиете Женерал Експресбанк" АД. В тази връзка: Правен интерес
от участие на банката като трето лице - помагач на страната на ответника е налице, предвид
възможността, която се открива пред ответника, с осъдителен иск по чл. 91, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (идентичен по съдържание с чл.
68, ал. 1 и ал. 2 от Закон за платежните услуги и платежните системи - отм.) да поиска От
"Централна кооперативна банка" АД възстановяване на сумата от 34800 лв., ако в хода на
производството по делото се установи, че по нейна вина, поради неизпълнение или неточно
изпълнение на наредената платежна операция сумата не е постъпила по сметката на Р. Г. С. в
"Сосиете Женерал Експресбанк" АД (с IBAN: *****************) и по тази причина
всъщност не е настъпило предсрочното погасяване на кредита.
В съдебно заседание, проведено на 17.10.2024г. ищеца заявява, че поддържа
предявения иск. Искането към съда е да го уважи и да присъди направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът оспорва иска. Моли съда да го отхвърли. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличие на
правен интерес. Срещу издадената в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение.
Последното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на предявеният
установителен иск. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения иск, ищецът трябва да установи при условията на
пълно главно доказване наличието на твърдения договор за потребителски кредит между
него и ответника, изпълнението на своето задължение по него и вида и размера на
задължението на ответника.
След извършена служебно справка в официалната интернет страница на Българска
Народна банка, Регистър на финансовите институции по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, се установи, че
ищецът е регистрирана по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ финансова институция.
От представения по делото договор за банков кредит Експресо от 11.03.2015г.,
отчитан по кредитна сметка №11/**********, сключен между „Сосиете Женерал
Експрасбанк“ АД, ЕИК *********, с универсален правоприемник дружеството-ищец –
8
„Банка ДСК“ АД, се установява наличието между страните по делото на валидна
облигационна връзка. По горепосочения договор за кредит на ответника в качеството му на
кредитополучател е отпуснат потребителски 32 200.00 лева (тридесет и две хиляди и двеста
лева). Кредита е напълно усвоен на 11.03.2015 г. Съгласно Договора, кредитьт е отпуснат за
потребителски нужди и е със срок за погасяване 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване - 11.02.2015 г. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е
лихвоносен. В чл. 8. страните са договорили, че за ползвания кредит, кредитополучателя
заплаща на банката номинален лихвен процент в размер на 7,99% на година, за целия срок
на договора, 0,221% лихвен процент на ден. В случаите по чл. 8, ал.5 от Част II -
номиналният лихвен процент по т. 8 се увеличава с 0,5 процентни пункта. Наказателните
надбавки върху просрочени погасителни вноски са 6 пункта над номиналния лихвен
процент по т.8 или общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в
размер на 13,99%. Върху цялата главница след настъпване на предсрочната изискуемост
наказателната надбавка е 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8. На основание
чл.8 от Част II във връзка с чл. 6 Част I от договора погасяването на кредита става чрез
посочената в договора разплащателна сметка № ********** с титуляр кредитополучателя Р.
Г. С., чрез заплащане на месечни вноски по главница и лихва, съгласно изготвения
погасителен план (Приложение № 1 към Договора) с падежна дата за издължаването им - 30-
то число от месеца, като погасяването на кредита се отчита по специално открита за целта
заемна сметка с № 11/**********. Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно
подписания Договор за банков кредит и закона. На кредитополучателя е отпусната парична
сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови
изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и
промяната на договорните отношения между страните. Основно задължение на заемателя,
съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Съгласно чл.10 от
Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява неизпълнение.
Съгласно чл. 10 (2) от същия, при възникване на просрочено плащане на задължение по
договора над 90 дни, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми и незабавно платими. Кредитополучателят не е заплатил 45 бр. месечни
погасителни вноски с падежни дати от 30.02.2020г. до 30.10.2023г., с оглед на което и на
основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката е
обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост е
обявена на кредитополучателя с лично връчено писмо с изх.№ 0090-20-02537/13.11.2023г.
Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е
осчетоводена на 16.11.2023г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на
длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението,
каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настьпване на срока (уговорения падеж)-
главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. Банката е предприела действия
за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК на 11.12.2023г. , въз основа на което
е образувано гр. д. № 229/2023 г. по описа на Районен съд - Трън.
9
Предвид изложеното съдът приема за доказано обстоятелството, че между ищеца и
ответника е сключен описания по-горе договор за кредит, с посочените клаузи.
От приетите доказателства по делото се установява, че ищецът е изпълнил
задължението си по договора за потребителски кредит, като на 11.03.2015г. е превел с банков
превод заетата сума на ответника.
Ответникът е извършвал частично плащания (общо 24002,04 лева) и съответно не е
погасил изцяло дължимите от него суми.
Съдът счита, че е налице твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита.
Настъпване на такава е предвидено в договора (чл.10.2), като предпоставка за това е
неплащане изцяло или частично на което и да е парично задължение в продължение на 90
дни от падежа. Предсрочната изискуемост настъпва на 16.11.2023г. Клаузата за предсрочна
изискуемост на цялата дължима сума, включена в договора е в полза на кредитора. Тя не
настъпва автоматично при наличие на предпоставките за това. Необходимо е изявление на
кредитора в този смисъл, което да е съобщено на длъжника. /в този смисъл ТР от 18.06.2014
г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС/. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на ищеца. По
делото са ангажирани доказателства установяващи обявяването на кредита за предсрочно
изискуем и съобщаването на длъжника за това. Съгласно чл.16.1 от договора всички
изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на
адрес, посочен в договора.
В хода на съдебното дирене ответника не съумя да докаже, че не е бил уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита. Следователно на 16.11.2023г. ответника е узнал за
настъпилата предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит, който не се
оспорва, че е сключен на 11.03.2015г. между страните. Ето защо настоящия съдебен състав
намира за изпълнено от страна на ищеца на задължението си за уведомяване на ответника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поради което съдът счита, че е настъпила
предсрочна изискуемост на цялата дължима по него сума. Затова и определената по размер
неустойка при забава - наказателна лихва, върху просрочените вноски се дължи като
началният момент на дължимостта е 29.02.2020г. до 15.11.2023г. включително.
От допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертза е видно, че общо
неплатени суми по Договор за кредит Експресо от 11.03.2025г. с титуляр Р. Г. С., към датата
на изготвяне на заключението 05.12.2024г. е в размер на 27684,18 лева, от които: неплатена
главница в размер на 20018,05 лева, съгласно погасителен план приложен по делото,
неплатени вноски с падежи от 29.02.2020г. до 06.11.2023г. и осчетоводена предсрочна
изискуемост с дата 16.11.2023г.; неплатена договорна лихва в размер на 4020.67 лева за
периода от 29.02.2020г. до 15.11.2023г., съгласно погасителен план; неплатено обезщетение
за забава в размер на 3 492.26 лева, за периода от 29.02.2020г. до 15.11.2022г.; неплатена
законна лихва за периода от 16.11.2023г. до 05.12.2023г. в размер на 153.20 лева.
Размерът на главницата и възнаградителната лихва са установени от представените
писмени доказателства по делото. Въз основа на тях, съдът намира за доказани исковете за
10
главница в размер на 20 018.05 лева, обезщетение за забава съгласно приетата ССчЕ е в
размер на 3492.26 лева, а по предявен иск е 1358.16 лева за периода от 29.02.2020г. до
15.11.2023г., и законна лихва за периода от 16.11.2023г. до 06.12.2023г. в размер на 153.20
лева по ССчЕ, а по предявен иск – 145.90 лева. Частично недоказан е размера на
претендираната договорна лихва от 5 951.06 лева за горницата над предявената сума от
4 020.67 лева, начислена за периода от 29.02.2020г. до 16.11.2023г. включително, като за
сумата от 1930.39 лева искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.
Съдът не намира за основателни възраженията на ответника за недоказаност на
исковата претенция за заплащане на суми по договор с правно основание чл.415 от ГПК като
оспорва договора за потребителски кредит по форма и съдържание. От представените
ксерокопия на договора е видно, че ответника е сключил договор за потребителски кредит на
11.03.2015г. с дружеството ищец, в който подробно са изписани условията на отпускане на
паричен кредит, в случая за парично потребление. В него е посочен размер на кредита от
32 200.00 лева. В чл.7 от условията на договор визира именно начина на изплащане на
кредита (120 равни анюитетни месечни вноски от по 401,13 лв.), дължими на тридесето
число от месеца, считано от 11.03.2015г. до 11.03.2025г., съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. От представения по делото погасителен план е видно, че
месечните анюитетни (равни) вноски се състоят от определени суми изплащане на
главницата, покриване на разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
изплащане на надбавка съставляваща печалбата на кредитора. Всички тези компоненти по
договора съответстват и на описаното в петитума на исковата молба.
По възражението, че ответникът изцяло е погасил задължението си: Видно от
предоставения Договор за кредит (чл. 9, ал.2, б. „в" от Част II към Договора за кредит
Експресо от 11.03.2015г. ), за да се осъществи предсрочно погасяване на кредита е
необходимо кредитополучателят да подаде до Банката писмено уведомление по образец с
посочена дата за погасяване. Такова уведомление не налично в представените по делото
доказателства. При разпита си в открито съдебно заседание в.л. описа, че «когато има
рефинансиране от друга банка кредитополучателя при постъпване на суми по
разплащателна сметка, която обслужва кредита, който се рефинансира, длъжника пуска
молба за окончателно погасяване на кредит - номер, към момента който е. Извършва се
счетоводна операция на другия ден след нощна обработка в системата на банката, когато
салдото по кредита, който се рефинансира, е нулево - банката издава удостоверение, което
да послужи към банката, която превежда сумите, че кредита с определения номер е
окончателно погасен и след представяне на това удостоверение в банката наредител за
рефинансиране се броят суми, разлика ако е необходимо имам предвид свободните средства,
които остават.“ В случая при направената проверка в.л. не е намерила такава молба – няма
такава.
Без такова уведомление от кредитополучателя банката - кредитор няма нито право,
нито задължение да събере извънсъдебно от наличностите по неговите банкови сметки суми
за пълно предсрочно погасяване на кредита. Не се отрича от дружеството-ответник, че на
11
02.03.2017г. по разплащателната сметка на Р. Г. С. с № ********** е постъпила сума от 34
800 лв., с основание „предсрочно погасяване на кредит" (без да се уточнява за кой точно
кредит става дума), но
поради обстоятелството, че длъжникът не е уведомил кредитора с изрична молба по образец
съгласно чл. 9, ал.2, б. „в" от Част II към Договора за кредит Експресо от 11.03.2015г., че
желае да погаси предсрочно задължението си и то именно по този договор за кредит, сумата
не е била усвоена от Банката за предсрочното погасяване на задължението, а е останала по
сметката на кредитополучателя като наличност. От наличността по сметката на ищеца за
посочения период на падеж са обслужени шест вноски, съгласно изготвения и подписан
погасителен план, като това е отчетено и в представеното по делото извлечение от
счетоводни книги от 06.12.2023г.
От установеното по приетата по делото ССчЕ и доколкото не са представени
доказателства за злонамерено, престъпно използване на електронен платежен инструмент -
дебитна карта съдът приема, че останалата част от сумата по сметката е изтеглена от Р. Г. С.
в периода 22.03.2017г. до 20.09.2017г. чрез серия от ежедневни тегления на суми (в някои
случаи достигащи до 6 тегления на ден) от ATM на други банки. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Част
II от Договора за кредит длъжникът е дал съгласие банката да събира служебно дължимите
суми по кредита на съответния падеж от разплащателната му сметка, но това съгласие дава
право на кредитора да събира само падежирали вноски.
При отговора си за защита на така изготвената експертиза и от заключението по нея
вещото лице е обяснила, че по разплащателната сметка на ищеца са фигурирали два кредита
за обслужване с номера 40038200 и 4195260, сключени между ищец и Банка ДСК АД. В тази
връзка е разяснила, и че това е разплащателна банкова сметка, която се ползва за внасяне, и
теглене, това не е сметка, която да е открита служебно само и единствено за обслужване на
процесния кредит. По една банкова сметка се правят всякакви разплащания това е тип
разплащателна сметка. Принципа на банката е, че при сключване договор за кредит се
подписва съгласие за незабавно инкасо от разплащателната сметка на клиента към съответни
разплащания и на определената дата на кредита системата си търси плащането на
определената дата.
Безспорно е, че в отношенията му с банката, кредитополучателят е в положение на
по-слаба страна и от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите,
които му се предоставят да преговаря, поради което в случаите, в които търговецът използва
това и се стига до приемането от потребителя на предварително установени условия, които в
негова вреда създават неравновесие между правата и задълженията на страните, безспорно
се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на
принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена
защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния
такъв на някоя от договарящите страни. От представените по делото писмени доказателства
и в частност договора за кредит, ведно с погасителния план нстоящия съдебен състав не
намира наличие на неравноправни клаузи, които са основание за отхвърляне на така
12
предявеното искане.
По възражение за изтекла погасителна давност:
Изискуемостта на всяка от дължимите от ответника месечни вноски е настъпвала на
различна дата, уговорена в чл. 5 от договора. От този момент е започвал да тече срок за
всяка от тях, от който може да се ползва ответника във връзка с института на погасителната
давност. Задължението на ответника за връщане на заетата сума е неделимо.
Обстоятелството, че кредиторът се е съгласил то да бъде погасявано на равни вноски,
дължими на предварително определени падежи, не прави задължението на длъжника такова
за периодични платежи. В случая се касае за частично плащане на цялото задължение, а не
за периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. В от ЗЗД. Поради това исковете за главница,
обезщетение за забава и законна лихва следва да бъдат уважени в пълен размер, с приетото
частично отхвърляне по отношение на договорната лихва.
По разноските:
Ищеца е направил разноски както следва: в заповедното производство – 549,46 лв. –
държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и тези направени в
исковото производство – 549.46 лв. държавна такса, 250.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 450.00 лв. платен депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза
или общо 1898.92 лева.
Ответника е направил разноски по делото както следва: в заповедното производство –
1600.00 лева заплатен адвокатски хонорар; в исковото производство – 3200.00 лева
адвокатски хонорар и 100.00 лева депозит на вещото лице.
Относно възражението за прекомерност на разноските направено от процесуалният
представител на „БАНКА ДСК“ АД в хода на съдебните прения следва да се каже, че
същото не е основателно. Съобразно разписаното в чл. 7 ал. 2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за процесуално представителство по граждански дела с материален интерес от 10
000 до 25 000 лв. – минимума на сумата за адвокатски хонорар е 1300 лв. плюс 9 % за
горницата над 10 000 лв. Отчитайки сложността на делото, действията на процесуалния
представител по защита в заповедното и исковото производство, съобразявайки се с
принципа за свобода на договарянето между страните, както и че определените суми
съобразно цитираната по-горе наредба не са императивно определени, настоящият състав не
намира за прекомерен претендирания адвокатски хонорар.
Предвид уважаването на предявените искове за главница, обезщетение за забава и
законната лихва ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1765.49 лева направени
разноски по делото.
Съобразно частичното отхвърляне на акцесорният иск за присъждане на сума
представляваща размера на възнаградителната (договорна) лихва, ищеца следва да заплати
на ответника сумата от 344.29 лева представляващи разноски сторени по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК по
отношение на Р. Г. С. с ЕГН **********, от село С.и., общ. Трън, че дължи на „Банка ДСК"
АД - гр.София, с ЕИК *********, в качеството на универсален правоприемник на „Сосиете
Женерал Експресбанк" АД, ЕИК *********, сумата от 25 542.78 лева, а именно: 20 018.05
лева - главница, дължима по Договор за кредит Експресо от 11.03.2015г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 11.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 4020.67
лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода 29.02.2020г. - 15.11.2023г.; 1 358.16 лева
- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 29.02.2020г. - 15.11.2023г.; и
145.90 лева - законна лихва за периода от 16.11.2023г. до 06.12.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за горницата над 4020.67 лева до предявения размер от
5 951.06 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода 29.02.2020г. -
15.11.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Г. С. с ЕГН **********, от село С.и.,
общ. Трън, да заплати на „Банка ДСК" АД - гр.София, с ЕИК *********, в качеството на
универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК *********
направените разноски в заповедното производство и исковото производство в размер на
1765.49 (хиляда седемстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки) лева,
съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Банка ДСК" АД - гр.София, с ЕИК
*********, в качеството на универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк"
АД, ЕИК ********* да заплати на Р. Г. С. с ЕГН **********, от село С.и., общ. Трън,
направените разноски в заповедното производство и исковото производство в размер на
344.29 (триста четиридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки) лева съобразно
отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
14