Определение по дело №10376/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 36399
Дата: 11 септември 2024 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20241110110376
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36399
гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110110376 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по Молба вх. № 231360/15.07.2024
г., подадена от адвокат В. Ф. С. в лично качество и като пълномощник на ищеца В. В. Т..
В молбата се сочи, че следва решението да бъде изменено в частта за разноските, тъй като
не били изпълнени двете задължително предвидени в ГПК предпоставки по чл. 78, ал. 2, като сочи,
че процесуалният представител нямал мандат да признава исковете, тъй като нямал изрично
упълномощаване по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ГПК. На следващо място се твърди, че ответното
дружество е дало повод за завеждане на делото чрез издаване на фактури и справки на името на
наследодателя на ищеца, от която ставало видно какви суми и за какви периоди са начислявани и
издавани фактури на името на наследодателя на доверителката на молителя - дк. Счита, че за да
възникне правен интерес от предявяване на иск за установяване на недължимост на суми, какъвто е
настоящият отрицателен установителен иск, не било нужно ответникът да е претендирал сумите по
съдебен ред, а чрез извънпроцесуалното си поведение, изразяващо се в издаване на фактури, той е
станал повод за предявяване на иск. Претендира в полза на ищеца да бъде присъдена сума за
заплатена държавна такса, а в полза на процусалния му представител – адвокатско възнаграждение
в размер на 480 лв. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по молбата „**** не ангажира становище по жалбата, респективно по искането
по чл. 248 от ГПК.
След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
счита, че молбата се явява неоснователна по следните съображения: Видно от материалите по
делото е, че в мотивите съдът е обсъдил подробно защо присъжда разноски в полза на ответника, а
не в полза на ищеца. Не са допуснати грешки в изчисленията, нито е налице непълнота в
решението в частта, касаеща разноските. От самите мотиви към съдебното решение е видно, че
съдът подробно е обсъдил претенциите за разноски и начина, по който ги е разпределил.
По отношение на заявеното от молителя, настоящият съдебен състав счита, че доводите са
неоснователни. Видно от представеното по делото пълномощно за ответника, процесуалният
представител разполага с пълномощия да извършва всички възможни съдопроизводствени
действия, с изключение на правото да извършва отказ от иск. Пълномощното не е бланкетно,
същото е конкретно и е именно за лицето, подало отговора на исковата молба и заявило, че
1
признава исковата претенция изцяло по основание и размер. Съдът се е запознал с представените с
молба от 08.05.2024 г. писмени документи, съобразил е същите и те са обсъдени в мотивите към
решението. Писмото до дк не е отправено до ищеца, същото е от 27.09.2021 г. и обстоятелството, че
срещу наследодателката на ищеца са предприети действия за събиране на вземането не означава, че
тези действия са предприети срещу самия ищец. Представено е и писмо до лл във връзка с Писмо
от 15.01.2024 г., в която е изпратена справка за задължения на посоченото лице, което е трето лице
за спора. Липсват каквито и да било данни да са били предприемани действия за събиране на
процесните суми спрямо ищеца.
Следва да се отбележи, че при извършеното пълно и цялостно признание на исковата молба,
така, както е предявена, единственият спорен въпрос между страните по делото е именно
разпределението на разноските и по-конкретно - по приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В чл. 78,
ал. 1 от ГПК ясно са посочени предпоставките, обуславящи ангажирането отговорността на
страните при разпределяне на разноските, извършени в хода на съдебното производство -
възприетата с акта по същество позиция по съдебно предявения спор. Нормата еднозначно
определя като основание за отговорността в частта за разноските необосновано от правна гледна
точка предявена претенция пред съд. Предвид изложеното и независимо от това, че утвърждава
принципа на обезвреда на вредите, съпътстващи реализацията на съдебно признатото или отречено
право, нормата на чл. 78. ал. 2 от ГПК отказва да го зачете в случай, че ответникът признае иска и с
поведението си не е станал причина за иницииране на съдебното производство.
Изискването за извършено признание на иска от ответната страна предполага съществуване
на съдебно предявеното право, тоест – предявен иск. Правната норма придобива смисъл
единствено при разглеждането й във връзка с предходната алинея, доколкото евентуално
погасеното притезание обуславя основание за отхвърляне на иска, а оттам и предполага по
определение възлагане на разноските в тежест на ищеца (арг. от чл. 78. ал. 3 от ГПК).
Безспорно е, че съдебната процедура е обусловена от наличието на спор, определящ
несигурност в отношението между страните. Заявеното в съдебното производство признание на
иска води до установеност в съдържанието на отношението между страните, на която основа съдът
е овластен да постанови решението си (арг. от чл. 237 от ГПК). Следователно, подобно развитие на
процеса съответства на желаното процесуално поведение и е обективно годно да ограничи
вложения ресурс, спестявайки време и произтичащите от доказателствените правила
допълнителни разноски за страните.
С оглед на това, че институтът на отговорността за разноски държи сметка от една страна за
изхода от спора и от друга страна за поведението на ответника, следва да се приеме, че
отговорността за разноски притежава съществените белези на деликтното правоотношение при
известна специфика относно условията за реализация на тази отговорност и нейния обем. Ищецът е
този, който преценява дали и кога да инициира съдебно производство и как да участва в него при
разписани законови правила за развитието му, които гарантират и яснота за очаквания резултат,
което прави предвидим и неговия изход.
Законът регламентира съдържанието на кумулативно установения критерий - ответникът да
не е дал повод за завеждане на делото. Формулировката еднозначно сочи, че основа за очаквания
извод се явява извънпроцесуалното поведение на ответника. Акцентът в тази насока пада върху
причината, предизвикала инициирането на съдебния спор. Ищецът би могъл да прецени степента
на риска за неблагоприятен за него изход при повдигане на спора, а ответникът от своя страна също
2
е наясно с опасността да понесе допълнителна имуществена тежест при негово поведение, довело
до засягане на защитен от правния ред интерес на ищеца. В хода на процеса всяка от двете страни е
в състояние да контролира обема на разходите си с оглед на обективно възможния резултат при
подбора на доказателствата си и чрез предприемане на съответното процесуално поведение може
да ограничи вредите, произтичащи от съпътстващите съдебния процес разходи. Понасянето на тези
разходи произтича не от правното естество на действието на ищеца, което безспорно е
законосъобразно, а непосредствено от неположена грижа за собствения му интерес. Касае се не за
санкция на ищеца, а за разпределяне отговорността за разноски в рамките на предизвикан от него
самия процес. Ответникът безспорно следва да бъде държан отговорен за провокираните от
неговото поведение вреди, но не и за вредите, произтичащи непосредствено от избора на ищеца да
вложи допълнителен финансов ресурс, за да уведоми длъжника за своята представа за
съдържанието на правоотношението, в това число и чрез предявяване на иск.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита молбата за изменение на
решението в частта за разноските за неоснователна, като следва същата да бъде отхвърлена като
такава, поради което и на основание чл. 248 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, образувано по Молба вх. № 231360/15.07.2024 г., подадена от адвокат В. Ф. С. в
лично качество и като пълномощник на ищеца В. В. Т., като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3