Р Е Ш Е Н И Е
№……………………
гр.Балчик,
15.03.2010 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Балчишкият Районен Съд, в публичното съдебно
заседание на петнадесети февруари през
двехиляди и десета година
в състав:
Председател:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при секретаря М.Й. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдия Ивелина Велчева гражданско дело №56 по описа за
Производството
е образувано по предявена искова молба от адв.Й.К. - ДчАК, като
проц.представител на А.Д.З. ЕГН********** *** против М.Г.З. ЕГН********** ***; Г.А.А.
ЕГН********** *** и С.И.Д. ЕГН********** със същия адрес за прогласяване за
нищожна на сделката обективизирана в нот.акт № 23 т.І н.д.№21/2005г. по
регистъра на нотариус Св.Илчев с район на действие – БРС и осъждане на
ответниците Г.А.А. ЕГН********** *** и С.И.Д. ЕГН********** да предадат
владението върху следния недвижим имот: масивна вилна сграда, на два етажа и
бунгало, находящи се в парцел ІV-340 в кв.37 по плана на в.з.”Изгрев”, с.Оброчище,
с административен адрес: с.Оброчище, ул.”Шеста”№36, представляващ ПИ с идентификатор
53120.504.413 по кад.карта на с.Оброчище.
Ищецът
твърди, че по силата на влязло в сила съдебно решение №1699/29.06.2005г. на ВКС
е изключителен собственик на следния недвижим имот: масивна вилна сграда, на
два етажа и бунгало, находящи се в парцел ІV-340 в кв.37 по плана на
в.з.”Изгрев”, с.Оброчище, с административен адрес: с.Оброчище, ул.”Шеста”№36,
ведно с отстъпеното право на строеж върху 460 кв.м., представляващ ПИ с
идентификатор 53120.504.413 по кад.карта на с.Оброчище.Тя твърди, че на
30.09.1997г. по нейна искова молба е образувано гр.д.№199/1997г. по описа на
БРС. Исковата молба по делото, според ищцата е вписана по силата на чл.114 от
ЗС под пореден №6 т. вх.р.№1850/30.10.1997г. в БРС.
С
влязло в сила съдебно решение на 18.12.2008г. по соченото по – горе гражданско
дело въз основа на предявен в хода на делото инцидентен установителен иск е
прогласена за нищожна сделката, обективизирана в нот.акт №191 т.І н.д.№521/1996г.,
, по силата на който първият ответник е станал собственик на процесната вещ.
На
6.02.2002г., първият ответник продава на втория ответник процесната вещ, която
последния придобива по време на брака си с третата ответницав съпружеска
имуществена общност.
Т.к.,
според ищцата сделката не е породила вещноправно действие, предвид
обстоятелството, че праводателят по сделката не е бил собственик на вещта, то
последните двама ответници не са придобили правото на собственост върху имота, владеят го без основание, поради което за
ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия реивиндикационен
иск.
В
представеният писмен отговор ответниците Г.А.А. и С.И.Д.
оспорват иска като неоснователен. Представят евентуална насрещна искова молба
за заплащане на увеличената стойност на извършените от тях подобрения в имота.
Правят възражение за придобиване на имота чрез добросъвестно, в условията на
евентуалност недобросъвестно давностно владение. Твърдят, че са придобили имота
при спазване на законоустановената нотариална форма без да знаят, че
праводателят им не е собственик.
В представеният писмен отговор
особеният представител на М.Г.З. намира исковата молба за нередовна,
предявените искове за неоснователни.
Съдът с определение от 12.01.2010г.,
след като е намерил сезиращия съда акт за редовен, предявените искове за
допустими е насрочил съдебно заседание за разглеждане на настоящото дело. В
определението е дал срок на последните двама ответници да уточнят исканията по
насрещната искова молба.
С молба отговор ответниците са
отстранили нередовностите в насрещната искова молба. На осн.чл.211 ал.2 от
ГПКК, съдът е сметнал, че разглеждането на насрещният иск ще затрудни и забави
разглеждането и решаването на първоначално предявените обективно и субективно
предявени искове, поради което е отделил разглеждането на насрещната искова
молба в отделно производство.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:
Предявените искове черпят своето
материално правно основание в нормата на чл.26 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.
Съобразно доктрината продажбата на
имот от лице, което не е собственик на имота не прави сделката нищожна. С оглед
на това, съдът намира предявения установителен иск за нищожност на сделката за
неоснователен.
По отношение на предявения
реивиндикационен иск срещу Г.А. и С.Д.:
Не се спори от страните, че на
30.09.1997г. в Районен съд гр.Балчик е образувано гр.д.№199/1997г. въз основа
на искова молба от ищцата по това дело. Не се спори, че исковата молба по това
дело е вписана в нот.деловодство при БРС. Спори се за какъв иск и между кои
лица е извършено вписването.
От представените като доказателства
по делото решение №12/22.02.2008г.; удостоверения за вписвания, отбелязвания и
заличаване на лице, изх.№613/14.04.2009г.; искова молба, вписана под №6 т.І,
рег.№1850/30.10.1997г. ; справка за М.Г.З. по персонална партида №10657 и
протокол от съдебно заседание по 4.06.2007г. по гр.д. №199/1997г. става явно, че
е вписана искова молба от А.Д. срещу Г. З. за признаване за установено по
процесния имот, макар и придобит по време на брака между страните по делото е
лична собственост на ищцата. Впоследствие е предявен инцидентно установителен
иск от А.Д. срещу Г. З. за обявяване недействителността на договора за
прехвърляне на недвижим имот, предмет на първоначалния иск, изповядан с нот.акт
№191 т.І н.д.№521/1996г. по описа на БРС, поради противоречие със Закона.
С протоколно определение от
4.06.2007г. е прекратено производството по отношение на първоначално предявения
иск, като гр.д.№199/1997г. е продължило по приетия за съвместно разглеждане
инцидентно установителен иск. Производството е приключило с решение №12/22.02.2008г.,
с което е прието за установено, че извършената между Г. З. и М.З. покупко –
продажба на недвижим имот, обективизирана в нот.акт №191 т.І н.д.№521/1996г. по
описа на БРС е недействителна.
През 2002г. е образувано гр.д.№118
по описа на БРС за признаване за установено, че А.Д. е изключителен собственик
на процесния имот придобит по време на гражданския й брак с Г. З..
Производството е приключило с решение №1699/05Г. ОТ 29.06.2005г. на ВКС, с
което е оставено в сила решение №111/15.04.2004г. на ДОС, с което е уважен предявения
иск. Исковата молба е вписана в СВ при БРС под пореден №7 т.І
вх.р.№501/19.03.2003г. В тоя смисъл е представеното удостоверение, изх.№613/14.04.2009г.
на СВ при БРС/л.29 от делото/. Това вписване на исковата молба фигурира и в
имотната партида на М.Г.З.. /л.89 от делото/
На 7.05.1996г., Г. З. лично за себе
си и като пълномощник на съпругата си А.З. продава на М.З. процесната вещ: една
вилна сграда на два етажа и бунгало, построени в държавно вилно място във вилна
зона „Изгрев”, землището на гр.Балчик, представляващо парцел ІV – 340 в кв.37
по плана на в.з.”Изгрев”, гр.Балчик. За сделката е съставен нот.акт №191 т.І
д.№521/1996г. по описа на БРС.
На 6.02.2002г. М.З. продава на Г.А.
процесния имот. Съставен е нот.акт №23 т.І вх.р. 220 д.№21/2002г.
Към момента на продажбите няма
вписани искови молби към прехвърлителите съответно Г. З. към 1996г. и М.З. към
2002г., не са извършвани прехвърляния по време на висящ процес,
Недействителната сделка, прогласена
с решение №1699/2005г. на ВКС не е породила вещноправно действие, не е
направила собственик приобретателя М.З.. По тази причина същият не е могъл да
прехвърли правото на собственост и върху другите двама ответници.
По отношение на направеното
възражение за придобиване на имота от ответниците чрез петгодишно давностно
владение:
Правото на собственост се придобива
въз основа на посочените в Закона способи.
Един
от визираните оригинерни способи за това е осъществено добросъвестно или
недобросъвестно давностно владение – факт.власт върху вещта с намерение за
своене в продължение на 5, респ. 10 години.
Законът
определя като добросъвестно владението, когато завладяването на вещта стане на
правно основание, годно да направи владелеца собственик, без
той
да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена. Необходимо и достатъчно е добросъвестността да
е съществувала към момента на сделката. За правна сигурност Законът е
въздигнал, че добросъвестността се предполага до доказване на противното.
В разглежданият казус Г.А. е придобил имота по време на брака
си със С.Д. в предвидената нотариална форма, без последните да знаят, че
праводателят им не е собственик на процесния имот. Към момента на сделката е
нямало извършено вписване на искова молба срещу М.З. относно процесния имот,
което по силата на защитно – оповестителното действие на вписването да
противопостави и оповести правото на ищцата., респ.направи недобросъвестно
владението на приобретателите по сделката.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И.Т. Г.
и Б.Б.Б.става явно, че от 2002г. до момента на завеждане на делото Г.А. и С.Д.
са владяли имота като собствен. Правили са ремонти – поправка на покрива,
външна и вътрешна шпакловка и замазка, ремонт на санитарните възли и
канализацията и др. Свидетелите заявиха, че не знаят трети лица да са
обезпокоявали владението на ответниците върху имота.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответниците са
придобили имота чрез повече от 5 годишно добросъвестно давностно владение,
започнало от деня на сделката -
6.02.2002г. до завеждане на исковата молба – 24.02.2009г.
Това налага
отхвърляне и на втория обективно съединен иск като неоснователен.
Ответниците
претендират разноски, който следва да се присъдят съобразно чл.78 от ГПК. Представят
договор за правна помощ.
Съдът констатира,
че ищецът не е заплатил пълния размер държавна такса съобразно новия ГПК,
поради което следва да осъди ищеца да заплати пълния размер държавна такса
съобразно цената на исковете.
Воден от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Д.З. ЕГН********** ***
против М.Г.З. ЕГН********** ***; Г.А.А. ЕГН********** *** и С.И.Д. ЕГН**********
със същия адрес за прогласяване за нищожна на покупко – продажбата,
обективизирана в нот.акт № 23 т.І н.д.№21/2005г. по регистъра на нотариус
Св.Илчев с район на действие – БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Д.З. ЕГН********** *** против Г.А.А. ЕГН**********
*** и С.И.Д. ЕГН********** със същия адрес за признаване за установено правото
й на собственост върху следните недвижими имоти: масивна вилна сграда, на два
етажа и бунгало, находящи се в парцел ІV-340 в кв.37 по плана на в.з.”Изгрев”,
с.Оброчище, с административен адрес: с.Оброчище, ул.”Шеста”№36, представляващ ПИ с идентификатор 53120.504.413
по кад.карта на с.Оброчище и осъждане да й предадат
владението върху имотите.
ОСЪЖДА А.Д.З. ЕГН********** *** да заплати да заплати в полза
на Държавата по бюджетната сметка на ВСС сумата в размер на 558,
79лв./петстотин петдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА А.Д.З. ЕГН********** *** да
заплати на Г.А.А. ЕГН********** *** и С.И.Д. ЕГН********** със същия адрес сумата
в размер на 2400,00лв./две хиляди и четиристотин лева/, представляваща съдебно
– деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
СЪДИЯ:……..