№ 16
гр. Шумен , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Зара Е. Иванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско
дело № 20213600500139 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба вх. № 260812/11.02.2021 г. от Ф. Й. Ф., от гр. В., действащ чрез
пълномощника си адв. Б.Ф. от ВАК, против Постановление за разноски, инкорпорирано в
писмо изх.№ 792/05.02.2021 г. по изп. дело № 185/2020 г. на ЧСИ Я.Б., с рег. № 775, с район
на действие ШОС, в частта му, с която в тежест на жалбоподателя са възложени разноски по
изпълнението, както следва: по т.5 сумата над 36 до 96 лв, по т.10 от ТТРЗЧСИ за сумата
36лв. и по чл.18 ЗЧСИ сумата от 60 лв. Жалбоподателят – длъжник по соченото
изпълнително дело счита, че таксата по т.5 ТТРЗЧСИ - 96 лв., не се следва изцяло, тъй като
съгласно тарифата, такава такса се дължи за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител
или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа. В случая
имало извършени действията по връчване на ПДИ, съобщение до съпруга недлъжник и
съобщение за прекратяване на делото, но не лично от ЧСИ или негов служител, а
съобщенията били изпратени по пощата. С оглед на това счита, че се дължи такса в размер
на 36 лв. (по т.4 от ТТРЗЧСИ). Оспорва дължимостта на сумата от 60 лв. по чл.18 ЗЧСИ,
счита, че не е налице възлагане по посочения текст. Според жалбоподателя е налице
несъразмерност по смисъл на чл.442а ГПК между размера на задължението (150лв.) и
предприетите изпълнителни способи – запор на две банкови сметки и възбрана на ½ ид.ч. от
поземлен имот. С налагането на възбраната счита, че се утежнява общия размер на
задължението за разноски. В този смисъл таксите по т.10 ТТРЗЧСИ – 36 лв. за налагане и
вдигане на възбрана са незаконосъобразни. Предвид изложеното моли постановлението да
бъде отменено в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
1
възнаграждение, което да бъде определено от съда за оказаната му безплатна правна помощ
на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.38,ал.1, т.3, пр.1 ЗАдв.
Взискателят по делото не е депозирал възражение по жалбата, в срока по чл.436, ал.2
ГПК.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, по реда на
чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за недопустимост, а по същество за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на съдебен
контрол акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е частично основателна, поради следното:
Приложеното изп.д.№ 20207750400185 по описа на ЧСИ Я.Б., с рег. №775, с район
на действие ШОС е образувано по молба на Община гр. Н.п., представлявана от кмета,
депозирана на 10.03.2020 г., срещу Ф. Й. Ф., от гр. В., с приложен АУЗД
АУ00003457/14.02.2016 г. установяващ ДНИ, ТБО в размер на 66,40 лв., лихви за
просрочия върху тях в размер на 18.62 лв. В молбата за образуване на изпълнително дело
взискателят е посочил, на осн. чл.18, ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на
длъжника и да определи способ за изпълнение. Да наложи запор на всички банкови сметки
на длъжника във всички банки, в които се установят такива.
Видното представеното извлечение от регистър на банковите сметки длъжникът има
такива в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „ЦКБ“ АД. На 15.12.2020 г. ЧСИ е изпратил запорни
съобщения до двете банки, до размер на сумата от 481,41 лв. (от които 154,21 лв. главници и
лихви и 327,20 лв. такси по ТТР ЗЧСИ). Запорното съобщение до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е
получено на 17.12.2020 г.
На същата дата ЧСИ е изпратил и искане за вписване на възбрана върху ½ ид.ч. от
недвижим имот собственост на длъжника, находящ са в с. П., община Н.п., ул. ....,
представляващ дворно място с площ 1000 кв.м. заедно с построената жилищна сграда с
площ 40 кв.м. Възбраната е вписана на 17.12.2020 г.
Изпратено е съобщение до съпруга недлъжник и ПДИ до длъжника на 13.01.2021 г.
В ПДИ е посочено, че дължимите такси по ТТРЗЧСИ са в размер на 327,28 лв. С молба от
19.01.2021 г. процесуалния представител на длъжника адв. Ф. е поискал да получи детайлна
разбивка на таксите в размер на 327,24лв.
Междувременно от ЦКБ АД на 12.01.2021 г. е изпратено писмо до ЧСИ, с което
уведомяват, че длъжникът има сметки в банката, където се получава пенсия с месечен
размер под МРЗ и социални помощи по чл.70 Закона за хора с увреждания, но превеждат
сумата от 130 лв. от банковата сметка, представляваща пенсия и социални помощи за минал
период, които са придобили характер спестявания, като сметките са блокирани за разликата
2
до пълния размер на дължимата сума посочена в запорното съобщение - 351,41 лв.
На 28.01.2021 г. е изпратено съобщение до длъжника, че на основание пълно
погасяване се приключва изпълнението по изпълнителното дело.
Изпратени са съобщения за вдигане на запорите и заличаване на възбраната от
04.02.2021 г.
На 05.02.2021 г. по молба на длъжника ЧСИ е посочил, по пера, разноските посочени
в ПДИ, като общ размер от 327,28лв., а именно: по т.5 ТТРЗЧСИ – за съобщения
включително и по приключване на изпълнителното дело – 96 лв. с ДДС; по т.9 ТТР ЗЧСИ –
запори – 36 лв.; по т.10 – възбрана налагане и вдигане – 36 лв.; по т.31 6,70 лв. по т-1 –
образуване – 24 лв.; по т.3 – за справки – 24 лв. ; по т. 5 – покана за доброволно изпълнение
– 24лв.; по чл.18 ЗЧСИ – 60 лв.; и по т.26, пропорционална такса – 20,58 лв., всички с ДДС.
На осн. чл.73 „а“, т.3 ГПК е извършил корекция на разноските до размер на 305 лв.
/корекцията е с 22,28 лв./.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: На основание чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
на съдебния изпълнител за разноските. Съгласно приетото в т.2 от ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. Това важи и за разноските посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази част поканата съдържа произнасяне по отношение размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа
на него изпълнителен лист. В изпълнителното производство няма конкретен момент, в
който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Затова размерът на
разноските се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително
действие. Тъй като разноските се събират от длъжника в хода на производството това налага
размерът им да бъде установен, както по основание, така и по размер в течение на самото
производство. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима, доколкото в писмо изх.№
792/05.02.2021 г. разноските, приети от ЧСИ и посочени като общ размер в поканата за
доброволно изпълнение - 327,28лв., са конкретизирани по пера, съответно са редуцирани на
осн. чл.73 „а“, т.3 ГПК.
Задължението на длъжника за разноски е уредено изрично в чл.79 от ГПК. Съгласно
чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, 1.
когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство или 2. когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските
направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че за да отпадне от длъжника
3
задължението за плащане на разноските, трябва изпълнителното дело да е прекратено,
поради липса или отпаднали условия за допустимост на изпълнителното производство, т.е.
длъжникът да не е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Аналогични са
съображенията за възлагане разноските на ищеца в исковото производство, когато
ответникът не е дал повод за завеждане на делото. На следващо място, разпоредбата на
чл.79 ГПК предвижда, че разноските понася взискателя и когато изпълнителните действия са
били отменени от съда и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя,
или са за способи, които не са приложени.
Според съдебната практика /Решение № 82 от 08.5.2012 г. по гр.д.№ 1891/2010 г. на
IV Г.О. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК/, съгласно чл.79, ал.1 ГПК
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая:
когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди
това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно
изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността е
различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен
или частен съдебен изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя
дължимите авансови такси по изпълнението. /В същия смисъл и Решение № 266/19.12.2013
г. по гр.д.№ 1427/2012 г. на ІV ГО на ВКС/. Съгласно т.11 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса,
ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл.79, ал.2 ГПК, но само когато длъжникът отговаря за
тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, ЧСИ може да претендира плащането
й от взискателя по реда на чл.410, ал.1 ГПК, независимо от размера на таксата.
За започване на принудително изпълнение при съдебен изпълнител е необходимо да
са изпълнени две предпоставки – да е налице годен изпълнителен титул и изрично искане от
лицето, притежаващо правото на принудително изпълнение. В случая посочените
предпоставки са налице. Няма доказателства, а и твърдения длъжникът да е платил
задължението си преди образуване на изпълнителното производство.
С оглед размера на разноските, съдът намира за основателно възражението на
жалбоподателя, за недължимост на сумата над 36 лв. до определението 96 лв. с ДДС по т.5
ТТРЗЧСИ. Видно от приложените по изпълнителното дело доказателства, по пощата са били
изпратени покана за доброволно изпълнение, съобщение до съпруга – недлъжни и
съобщение за приключване на изпълнението. Същите не са връчени от ЧСИ или негов
служител, поради което разноските следва да бъдат намалени на сумата от 36 лв. (т.4 от ТТР
ЗЧСИ), като постановлението, в частта с която са приети разноски по т.5 ТТР ЗЧСИ над
сумата от 36лв. до 96 лв. следва да бъде отменено.
Досежно разноските по т.10 за налагане на възбрана и вдигане на възбрана в размер
на 36лв. с ДДС, съдът счита че същите са основателни, но не следва да се възложат в тежест
4
на длъжника на осн. чл.79, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са за изпълнителен способ, който не е
приложен и те следва да останат за сметка на взискателя. Предвид това постановлението в
тази част следва да бъде отменено.
Само за пълнота следва да се посочи, че не може да бъде споделено възражението в
жалбата за недължимост на разноските по т.10 от ТТРЗЧСИ поради несъразмерност,
съгласно чл.442а ГПК. Разпоредбата на чл.442а от ГПК е въведена със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86
от 27.10.2017 г.), при което е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените
обезпечителните мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението.
За да се прецени дали е налице свърхобезпечаване, следва да се съобрази не само
абсолютният размер на дълга, но и другите обстоятелства, посочени в чл. 442а, ал. 1 от ГПК
- всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и
възможността вземането да остане неудовлетворено. Несъобразяването на принудителното
изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно чл. 442а, ал. 2
ГПК. С оглед на това е и предвидена защита на длъжника срещу незаконосъобразното
принудително изпълнение при несъразмерност, като му е предоставена възможността да
изложи несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при
установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки (чл. 442а, ал. 2 ГПК).
Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за
вреди от незаконосъобразното поради явна несъразмерност принудително изпълнение. В
случая предметна жалбата е постановление за разноски.
По приетите разноски по чл.18 ЗЧСИ в размер на 60 лв. съдът намира, че същите са
основателни и следва да се възложат в тежест на длъжника. Съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ по
възлагане от взискателя ЧСИ може във връзка с изпълнителното производство да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
От приложените по делото доказателства е видно, че е налице възлагане от взискателя, ЧСИ
е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника, поради което последния
следва да отговаря за посочените разноски. Съгласно чл.2 от ТТР ЗЧСИ, за цялостно
проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и
др., както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ се събира такса 50 лв., която с ДДС
е равна на 60 лв. Ето защо жалбата в тази част се явява неоснователна.
Предвид гореизложеното, атакуваното постановление за разноски, инкорпорирано в
писмо изх.№ 792/05.02.2021 г. по изп. дело № 185/2020 г. на ЧСИ Я.Б., с рег. № 775, с район
на действие ШОС, следва да бъде отменено в частта, с която в тежест на длъжника са
възложени такси по т.5 ТТР ЗЧСИ за разликата над 36 лв. до 96 лв., и такса по т.10
ТТРЗЧСИ за сумата от 36 лв. (или общо за сумата от 96 лв.)
На осн. чл.78, ал.1 ГПК на адв. Б.Ф. Ф. от АК гр. В., следва да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение, определени съобразно чл.10, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за
5
минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл.38, ал.1 т.3 ЗАдв., според
която за обжалване действията на съдебен изпълнител възнаграждението е 200 лв., а с оглед
уважената част на жалбата, на същия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 123лв., за представителство на жалбоподателя в настоящото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски, инкорпорирано в писмо с изх.№
792/05.02.2021 г. по изп. дело № 185/2020 г. на ЧСИ Я.Б., с рег. № 775, с район на действие
ШОС, в частта, с която в тежест на длъжника Ф. Й. Ф., са възложени такси по т.5 ТТР
ЗЧСИ за разликата над 36 лв. до 96 лв., и такса по т.10 ТТРЗЧСИ за сумата от 36 лв. (или
общо за сумата от 96лв.)
ОСЪЖДА Община Н.п., гр. Н.п., ул. ..., представлявана от кмета на общината Г.С.Г.,
да заплати на адв. Б.Ф. Ф., от АК гр. В., с ЕРА № ...., кантора с адрес гр. В. ул. ...., сумата от
123 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
съразмерно уважената част на жалбата, на осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв., за процесуално
представителство на жалбоподателя Ф. Й. Ф..
На основание чл.437, ал.4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6