Решение по дело №1024/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

 

Жалбоподателят „Ловико Лозари“ АД – [населено място] обжалва ревизионен акт №Р-04000423006827-091-001 от 04.09.20224 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло в обжалваните му части с Решение № 129/29.11.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП, с които за данъчни периоди по ЗДДС м.10 и 11 на 2023 г. е отказано да се признае право на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 124 668 лева и са определени съответните закъснителни лихви върху установения ДДС за внасяне за тези данъчни периоди.

В жалбата са изложени оплаквания по отношение на процесуалната и материалната незаконосъобразност и необосноваността на акта, установяващ задълженията за ДДС. Поддържа се, че изводите на ревизорите са в разрез със събраните в хода на ревизията доказателства,които установяват действително извършени доставки. Според жалбоподателят са представени достатъчно доказателства, които установяват действително получени доставки и последваща реализация на продукция. Изводите на ревизията досежно автентичността на определени документи противоречат според жалбоподателя на практиката на ВКС и не могат да се споделят. Без значение за данъчното предимство е как доставчика е организирал счетоводството си, какви документи съхранява и дали е представило съответните релевантни документи, като този извод е меродавен и за превозвачите на суровината, по повод на която е отказано правото на приспадане. Всъщност нямало как РЛ да е притежавало друго грозде, от което да се произвежда безразборно вино, което би било в нарушение на ЗВСН и на ЗАДС. Нямало и как да се произведе вино от друго грозде освен фактурираното, доколкото се води строга отчетност и процесът се контролира. Всъщност избата е регистрирана като данъчен склад по смисъла на ЗАДС, като върху производството се осъществява системен контрол от АМ. Моли за отмяна на процесният ревизионен акт и претендира разноски.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез представителя си заема позиция за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на установеното с ревизионния акт. Според тази страна предвид изключването на решителни документи от доказателственият материал по делото липсва несъмнено установен механизъм на облагаеми доставки. Моли съда да му се присъди юрисконсултско възнаграждение от 9 724,89 лв. съобразно представения списък за разноски.

Съдът преценява жалбата като допустима за разглеждане по съществото на спора. В тази връзка само следва да се спомене, че при подаването й е спазен императивния срок по смисъла на чл. 156, ал. 1 от ДОПК предвид приложеното удостоверение за връчване по електронен път /лист 37 от делото/. От друга страна, жалбоподателят е легитимиран да подаде жалбата, тъй като ревизионния акт пряко го засяга неблагоприятно, този акт е потвърден изрично по административен ред от ответника, каквото е изискването на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Първоначално ревизията на жалбоподателя е учредена със ЗВР №Р-04000423006827-020-001/21.11.2023 година, връчена електронно на 28.11.2023 година, изменена съответно със ЗИЗВР № Р-04000423006827-020-002/20.12.2023 година, ЗИЗВР № Р-04000423006827-020-003/26.02.2024 година и ЗИЗВР № Р-04000423006827-020-004/19.03.2024 година. Първоначално ревизията е възложена по повод на деклариран ДДС за възстановяване за м.10.2023 година, като обхватът и е променен предвид деклариран ДДС за възстановяване за следващият данъчен период по ЗДДС. Въз основа на заповед № Р-04000423006827-ЗИД-001/22.04.2024 година на ИД на НАП по реда на чл.114, ал.4 от ДОПК е удължен срока на ревизията, като е издадена и ЗИЗВР № Р-04000423006827-020-005/22.04.2024 година.

Всички заповеди за възлагане/изменение на ревизия са издадени от оправомощен за това процесуално действие компетентен орган.

Както повелява закона, съставен е ревизионен доклад (РД) № Р-04000423006827-092-001/09.08.2024 година, като срещу него е постъпило възражение. Компетентните органи са приели, че възражението е неоснователно и без да променят предложението за установяване по РД са издали и процесният понастоящем ревизионен акт.

В светлината на изложеното дотук, съдът приема, че ревизионния акт, издаден в съответствие с предложението, посочено от ревизиращия екип в неговия доклад, има необходимата форма по чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Видно е от представените на съда ВДС, че както РА, така и РД, ЗВР и ЗИЗВР представляват електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. Служебната проверка и валидацията им сочат на подписите с оглед данните в удостоверенията. В случая приложим е РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО в редакцията му преди изменението чрез РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1183 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на европейска рамка за цифрова самоличност /Регламента/. В тази връзка следва да се отбележи, че са спазени изискванията на чл.3, т.12, т.15 и т.22 във връзка с приложенията, към които тези норми препращат.Впрочем няма и спор по формата на акта и спазване на изискванията на чл.120, ал.1 от ЗОПК вр. с чл.3, ал.2, чл.4 и чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ.

Издателите на оспореният акт са били компетентни да го издадат с оглед на обстоятелството, че единият от тях е бил определен да възлага ревизии по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и е възложител на процесната ревизия, а другият е бил ръководител на ревизията – арг. от чл.119, ал.2 от ДОПК.

Няма основания да се приеме, че ревизионният акт е нищожен (невалиден) с оглед на особено съществени процесуални нарушения, допуснати в производството по издаването му или с оглед на липсата на компетентност за издаването му от органите, които са го подписали в качеството им на издатели. Както вече се изложи, те са били компетентни за това процесуално действие.

По същество:

С оспорения ревизионен акт е отречено първоначалното приспадане на ДДС (приспаднат първоначално по рекапитулационни декларации по ЗДДС данъчен кредит) в общ размер от 124 668 лв. с оглед непризнаването на изискуемостта на косвения данък по осем фактури на доставчика „Галиана 17“ ЕООД, като предмет на фактурите е „грозде мускат“ в различни количества.

Ревизорите и ответникът (в потвърдителното си решение) са приели, че цитираните по горе фактури са израз на недостоверно (фиктивно) фактуриране, тъй като не отразяват настъпили стопански операции (доставки на стоки – грозде, сорт мускат), при което не са налице изискванията на разпоредбите на закона – чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС, обуславящи ползването на данъчното предимство под формата на първоначално право на приспадане на данъчен кредит.

Видно от представената пред съда преписка, безспорно е било обстоятелството, че РЛ извършва независима икономическа дейност по преработка на собствено и закупено грозде, произвежда и бутилира вино и ракия, съхранява и реализира същите на вътрешния пазар, като освен това изнася такава продукция.

В хода на производството са отправени общо пет искания за представяне на документи и писмени обяснения, подробно описани в РА и решението на ответника, като най – общо казано, са изискани документи и обяснения, които да установяват целият механизъм на доставянето и получаването на въпросната суровина от сочения във фактурите доставчик.

Съответно, представени са самите фактури, придружителни документи за превоз на грозде, товарителници за превози на товари /по ЗАП/, сертификати за произход на суровината, приемни бележки и складови разписки. Въпросните частни подписани документи са издадени към договор за покупко – продажба на грозде от 1.09.2023 година, сключен с въпросният доставчик. Според неговите клаузи, въпросният доставчик следва да достави 650 тона грозде, сорт „Мускат“ и 60 тона сорт „Шардоне“ като суровина за вино-. Цената за килограм е уговорена на 0,90 лева. Според уговореното в договора, въпросната суровина следва да се натовари и транспортира от лозовите масиви за сметка на купувача, доколкото цената не включва тези разноски. На практика е уговорена търговска продажба при условията на чл.330, ал.1 от ТЗ.

В писмените обяснения не е конкретизирано какво е уговореното място на натоварване, начина на организиране на транспорта за конкретните доставки, като е посочено, че същият е за сметка и уговорен от РЛ, а документите за превоза са подписвани от изпращача, превозвача и получателя. Освен това е посочено, че веднага след обирането на съответният лозов масив обраното грозде се натоварва на съответните автомобили, издават се съответните товарителници и придружителни документи за превоз на винено грозде, превозват се количествата до избата на РЛ, стоката се разтоварва в приемни корита, рони се, смила се и прочие.

Администрацията е констатирала впрочем, че според представените приемни бележки са подписани единствено за „приел“,без да е идентифицирано лицето, което е положило подписа си, като липсват данни за лицето, което следва да е предало суровината. Подобно е положението и с представените складови разписки, в които също е налице подпис само за „приел“, без да се сочи кой е авторът на подписа. „

В хода на ревизията е извършена и насрещна проверка на претендираният като доставчик търговец „Галиана 17“. Същият е представил 6 фактури от общо 8, придружени от товарителници, придружителни документи за превоз на грозде /по Наредбата за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки/, както и вече коментираният договор. Представени са и банкови извлечения за разплащанията по сметката на доставчика. Не са представени сертификати за произход, които според ответната администрация са задължителни. Въпреки, че са изискани с искането, не са представени документи за придобиването на доставените според фактурите количества грозде.

Служебно администрацията е установила кои са претендираните превозвачи на суровината, както следва: „Плам Плюс“, „Светоил 81“, „Еко База Коларови“, като на същите са направени насрещни проверки. Изискани са документи при първите им проверки,като са представени договори, товарителници, пътни листи и прочие, като са представени такива, като при вторите проверки са изискани тахографски листи и данни, но такива не са представени.

Съответно служебно е инициирана проверка в АПИ, като са събрани данни досежно регистрираните за въпросните превозвачи превозни средства, както и досежно установеното преминаване на тези превозни средства през платената пътна мрежа, за която АПИ събира съответните такси.

Анализирайки въпросните данни от насрещните проверки и от АПИ и съпоставяйки ги едни с други и със събраните доказателства, администрацията е приела, че по отношение на „Плам Плюс“ не установено действително предоставяне на транспортна услуга на РЛ, доколкото съдържанието на превозните документи се опровергава от събраната от АПИ информация, според която преминаване през маршрутите, които са обхванати от ТОЛ мрежата, въобще не е регистрирано за превозните средства на този превозвач, а установените такива са за ирелевантни към процесният транспорт дати. Извън това е констатирано и, че липсва издаване на фактури за доставяне на транспортни услуги към РЛ, което се изисква според условията на договора.

По отношение на превозвача „Светоил 81“ ЕООД отново при съпоставка на представените транспортни документи с информацията, събрана от АПИ е констатирано, че от една страна липсват преписи от придружителните документи за превозна грозде, не е представен екземпляр от представена от РЛ товарителница, няма данни от тахографите за въпросните превозни средства, налице са несъответствия в сочените в превозните документи разстояния и маршрути с данните, установени от АПИ. Не са установени и данни за преминаване на датите на претендирания транспорт по сочените в превозните документи маршрути. Извън този анализ е констатирано и, че една от издадените от превозвача фактури е за авансово плащане, което е извършено след издаването и, втората е също за авансово плащане, което е извършено частично след датата на фактуриране, като единствено последната фактура е за извършена услуга, която се опровергава от по-горе коментираният съпоставителен анализ.

По отношение на превозвача „Еко База Коларови“ при съответната съпоставка между документи, предоставени от РЛ, превозвача и данните, получени от АПИ е констатирано, че въпросният превозвач е единствено посредник, а действителният превозвач бил „Рапади Транс“, като услугата по транспорта му е превъзложена и „Еко База Коларови се легитимира като товародател на този превозвач в тези случаи. Констатира но е и, че всъщност са налице четири товарителници за превоз на товари, като липсват в тях мястото на натоварване и разтоварване, в тях като превозвач е посочен „Еко База Коларови“, а в пътните листи е посочен “Рапади Транс“, като в екземплярите на товарителниците, представени от РЛ липсва положен печат от „Еко База Коларови“. Констатирано е, че за превозните средства, с които се сочи според документите извършването на превоза на грозде на вписаните в тях дати, няма данни за движението им по републиканската пътна мрежа. Освен това е констатирано и, че според архивирани данни от тахографски апарат за въпросното превозно средство, данните за изминатите километри на процесните дати са незначителни и се разминават драстично със сочения в превозния документ маршрут.

Всички изброени констатирани от администрацията обстоятелства /които така и не се оспориха пред съда/, са посочени в протоколите на администрацията.

Предвид горните несъответствия и непълноти в представените превозни документи и събраните данни от АПИ, администрацията е приела, че транспортните документи не отразяват действително извършени от въпросните претендирани превозвачи транспортни операции за датите на транспортиране и за количествата и вида на транспортираните стоки, така както са вписани в товарителниците и придружителните документи за превоз на грозде.

Най – сетне, отново служебно, администрацията е проследила произхода на суровината предвид соченото в придружителните документи за превоз на грозде. При повторните проверки на вписаните в част от тези документи лица /“Дика 1“, Ж. Н. Г., ЕТ „Братя Минкови – М. Димитров“, и ЕТ М. С. - комерс“/ същите са декларирали, че подписите на документите не са техни, като първото дружество изрично е посочило, че за тази година изобщо не е произвело такава продукция. Констатирано е и, че всъщност две от лицата изобщо не са вписани в в лозарския регистър, а други две / ЕТ „Братя Минкови – М. Димитров“, и ЕТ М. С. - Комерс“/ са декларирали, че цялото добито количество е продадено на други винопроизводители.

По отношение на вписания във въпросните документи производител „Шидеров Консулт“ пък е констатирано, че, на първо място суровината „мускат отонел“, фактурирана като продадена на доставчика, е продадена на цена, съответна на себестойността и, като освен това от копието на подадената от този производител декларация в ИАВЛ за реколта от грозде за 2023 година е декларирано, че цялото количество грозде от сортовете „мускат отонел“ и“шардоне“ са продадени на РЛ. Установено е и при съпоставка с данни от други производители, че соченият добив на тези суровини от въпросните сортове е в пъти по – висок от декларирания от други производители на винено грозде и от средностатистическият добив, като всъщност такъв е практически невъзможно да се добие.

Крайният анализ на администрацията е довел до извода, че не са изпълнени материалноправните условия за признаване на приспаднатия ДДС по въпросните фактури, доколкото доставчика не отговаря на условието данъчнозадължено лице, което е изискване както на националния закон, така и на Директива 2006/112, след като не той е предал суровината на РЛ с цел използването на последната за икономическата дейност по винопроизводство. На практика администрацията е приела фигурата на фиктивно фактуриране от страна на въпросния доставчик, който не е действал като данъчнозадължено лице, като тези обстоятелства са известни от РЛ и посоченото очертава практика на злоупотреба.

Какви са изводите на съда?

Всички доставки, предмет на въпросните фактури на доставчика, попадат под режима на общата система на ДДС, въведен с Директива 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за лаконичност). От гледна точка на националното законодателство, те попадат под режима на ЗДДС (в сила от 01.01.2007г.), който би следвало да транспонира посочената Директива.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, § 1 от Директивата „Доставка на стоки” означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Според разпоредбата на чл. 63 Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Съгласно разпоредбата на чл.167 Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съответно, според разпоредбата на чл. 168, буква а) от Директивата, доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Според разпоредбата на чл.178, б.а) от Директивата за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия: за целите на приспадане съгласно член 168, буква а), по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—6. Съгласно разпоредбата на чл.273, изречение първо от Директивата държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки формалности, свързани с преминаването на границите.

Константно е разбирането на СЕС по повод на тълкуването на чл.14, §1 от Директивата, че понятието „доставка на стоки“ не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик /така, решение по дело С- 60/23, т.26, решение по дело C‑494/12, т.20 и цитираната там практика/. Затова цивилистичните разбирания, които се прилагат в правните системи на държавите – членки, не следва да се прилагат, ако не съответстват на така разтълкуваната правна норма на Общностното право. От друга страна въпросното овластяване може да има различни проявни форми и да е резултат от различни механизми, при които доставчикът прехвърля на получателя на съответната стока възможността да се разпорежда фактически със същата, както и свързаните с това рискове.

Както съдът отбеляза, предвид представеният договор между РЛ и доставчика, механизмът на овластявянето на РЛ да се разпорежда фактически със стоката /сорт винено грозде/ изисква предаването му от доставчика на мястото, където то се добива, и то на превозвачите /съответно водачите/, които следва да са действали от името на получателя и за негова сметка. Посоченото следва от клаузите на чл.1, ал.2, чл.2, чл.4, ал.1 от представеният договор, като евентуалното установяването на разходи за превоз и натоварване от страна на доставчика следва да е съпроводено със съответното отбелязване за формирането на продажна цена, различна от тази, която е уговорена в чл.1, ал.1.

Този механизъм обаче не се установява от годни и безспорни доказателства.

В хода на съдебното производство ответникът оспори като неистински /неавтентични/ всички товарителници, приемни бележки, складови разписки и пътни листи, чиято доказателствена стойност е относима към въпросният механизъм на овластяването на получателя отстрана на претендираният доставчик да се разпорежда с посочените във фактурите количества грозде като собственик. Съдът даде възможност на жалбоподателя да заяви изрично дали ще се ползва от така оспорените частни подписани документи, които имат формална доказателствена сила /чл.180 от ГПК/ и част от които имат материална доказателствена сила, която е функция от формалната доказателствена сила на същите в качеството им на частни подписани документи /вж. чл.61 от ЗАП/, като изрично указа, че при липса на изрично изявление от страна на представителя на жалбоподателят, че същият ще се ползва от така оспорените документи /чл.193, ал.2 от ГПК/, съдът ще ги изключи от доказателствения материал. Съответно, дружеството жалбоподател не заяви, че желае да се ползва от оспорените документи, при което съдът с протоколно определение ги изключи от доказателственият материал по делото.

Дори и да се приеме в разрез с логиката на процесуалния закон, че същите не следва да се изключат като доказателства, то съдът е длъжен да приеме, че формалната им доказателствена сила, а за товарителниците - и материалната доказателствена сила досежно факта на предаване на стоката на превозвач, са съответно опровергани, и посочените документи представляват частни неавтентични документи, издадени от неизвестни автори, които установяват само собственото си наличие под формата на писмени изявления на тези неизвестни автори.

Единствените неоспорени документи, които са в състояние да обусловят наличието на претендираният механизъм на овластяване на ревизираното лице да се разпорежда фактически като собственик с количествата винено грозде, са представените придружителни документи за превоз на грозде, които следва да са издадени при реда и при условията на чл.116 от ЗВСН, във връзка с §3 от ПЗР на с.з. в логическа връзка с действащата и понастоящем Наредба за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки (Загл. доп. - ДВ, бр. 64 от 2003 г.), приета с ПМС № 208 от 17.09.2001 г., обн., ДВ, бр. 82 от 25.09.2001 г., в сила от 26.12.2001 г., изм. и доп., бр. 64 от 18.07.2003 г., изм., бр. 81 от 17.09.2004 г., бр. 78 от 30.09.2005 г., в сила от 1.10.2005 г., изм. и доп., бр. 90 от 11.11.2005 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г., бр. 55 от 7.07.2017 г., в сила от 7.07.2017 г., бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г. /наредбата за лаконичност/.

В това отношение следва на първо място да се посочи, че в нито от един от представените придружителни документи, вписаният в спорните фактури доставчик не се легитимира като изпращач, който е и едновременно производител на винено грозде. Тези придружителни документи не са попълнени надлежно съобразно чл.3, ал.3 от Наредбата, доколкото не е указан еднозначно кой е действителният изпращач, а е посочен съответният производител или търговец, като е налице и вписване, че изпращачът действал чрез сочения доставчик.

Доколкото и понастоящем не е приет Правилник за прилагане на закона, обоснован е аргумента, че при превоз на винено грозде и на гроздова мъст освен въпросният придружителен документ за превоз, следва да са спазени изискванията на чл.3, ал.2 от Наредбата. Тъй като в случая механизма на доставките изисква предаването от страна на претендиран търговец, който не е регистрирал лозарско стопанство по реда и при условията на чл.29 и следващите от ЗВСН, а го изкупува от производители, то в случая следва да са налице пълномощни на производителите на виненото грозде или договори в писмена форма, когато трети лица действат от името и за сметка на посочените в придружителните документи изпращачи, които са и производители на такова грозде, като такива документи не са представени, нито се твърди наличието им. Самите документи не установяват получаването на суровината на вписаната дестинация от РЛ, а единствено изпращането и чрез превозвач, без да става ясно кой е всъщност действителният изпращач на съответните количества.

По изложените причини съдът счита, че тези писмени доказателства не установяват еднозначно механизъм на овластяване на РЛ да се разпорежда като собственик с вписаните количества суровина, който да включва предаването и на съответните превозвачи от сочения във фактурите доставчик.

Що се касае до клаузата в договора, посочен в чл.4 от същия, липсват каквито и да са доказателства за ангажирането на превоза и за услугите по натоварване от страна на сочения доставчик, като липсват и доказателства за определяне на цена на суровината, която да включва и посочените разходи.

Приспадането на ДДС е вид данъчно предимство, което ползва жалбоподателя, поради което в негова тежест е да установи, че отговаря на изискванията на приложимото право за пораждане и ползване на това субективно право, като при това обаче следва да се съобразяват в материалноправно и процесуалноправно отношение основните принципи на правна сигурност, на еднакво третиране (данъчен неутралитет) и на ефективност в светлината на дадената с нормата на чл.273 от Директивата възможност на държавите-членки.

Действително понятието доставка на стока е обективно по характера си и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки, в какъвто смисъл е константната практика на СЕС. Посоченото обаче не означава, че съответната сделка или сделки от външна страна и съдържателно не следва да отразява действително икономическо и търговско положение, а да прикрива различно действително икономическо положение, което е форма на напълно изкуствена икономическа конструкция. Както константно е сочил СЕС при тълкуване на релевантните разпоредби на Директивата (вж. например решение по дело С-504/10, решение по дело С-653/11) принципът на забрана за злоупотреба с право (вкл. и с правото на приспадане) води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство.

В процесният случай е налице именно такава конструкция, неотразяваща действителното съдържание на изследваните сделки, като прилагането и е довело от до приспадане на неследващо се ДДС от получателя на доставките с оглед неправомерното начисляване на това ДДС от лице, което не се установява като доставчик по изследваните сделки, доколкото не е овластило получателя да се разпорежда фактически като собственик с винено грозде в процесните количества.

В този случай приложима е нормата на чл.273 от Директивата, даваща възможност на държавите –членки да наложат задължения, необходими за правилното събиране на данъка. Отричането на правото на приспадане по процесните фактури при данни за злоупотреба е функция на прилагането на администрацията на тази възможност, предвидена от европейското законодателство, като извън това следва да се отбележи, че в случая е налице и неправомерно начислен данък по чл.70, ал.5 от ЗДДС от лице, което няма качеството на доставчик по процесните сделки.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, като на НАП се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви, Административен съд Велико Търново, шести състав

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ловико Лозари“ АД – [населено място], ЕИК131068107, против ревизионен акт №Р-04000423006827-091-001 от 04.09.20224 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло в обжалваните му части с Решение № 129/29.11.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „Ловико Лозари“ АД – [населено място], ЕИК131068107, да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер от 9724, 89 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.