№ 1434
гр. Стара Загора, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500739 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр. с чл.248, ал.3 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 12061/07.112022г. от „А.с.в.“- ЕАД,
гр.С. против Определение № 1941/27.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№
1720/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е
оставена без уважение молбата от заявителя за изменение на Определение №
1671/23.09.2022г. в частта му за разноските му по делото. Изложените в
жалбата съображения са в насока, че подаденото от длъжника възражение
било действие най- близко по аналогия на посоченото в чл.6, т.5 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения- за изготвяне на други молби, за
което в Наредбата било предвидено възнаграждение в размер на 50 лв. Сочи,
че адвокатското възнаграждение не следвало да се присъди и на осн. чл.7,
ал.7 във връзка с ал.2 от Наредбата, тъй като в текста на чл.7, ал.7 от
Наредбата изчерпателно били изброени действията, за които адвокатски
хонорар се определял по правилата на ал.2 от Наредбата на базата на
половината от стойностите на претендираните суми- за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства, за обезпечаване на
бъдещ иск, за издаване на изпълнителен лист по чл.405, ал.3 и 4 от ГПК и за
издаване на заповед за изпълнение. Възражението срещу издадена заповед за
изпълнение не можело да се приравни към нито едно от изброените действия,
защото чрез него не можело да се обезпечи бъдещ иск и въз основа на него не
можело да се издаде изпълнителен лист по чл.405, ал.3 и 4 от ГПК, както и не
било основание и за издаване на заповед за изпълнение. Моли да се отмени
изцяло атакуваното, постановено в з.з. Определение № 1941/27.10.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1720/2022г. по описа на РС- Казанлък, със законните
последици от това.
По реда на чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на ч.жалба от
1
длъжника по делото Д. И. Г. от гр.К., ***, в който се поддържа становище за
неоснователност на жалбата, тъй като РС правилно бил приложил закона, за
което излага подробни фактически и правни съображения.
Въззивният съд, след обсъждане на направените в ч.жалба и в отговора
срещу нея оплаквания и аргументи, след преценка на доказателствата по
делото и приложимите по делото материални и процесуални закони, намира
за установено от фактическа и правна страна следното :
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
процесуално-легитимирано лице, в предвидения законов срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество тя е частично основателна, предвид следните
съображения :
Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски, за
чието установяване са представени надлежни доказателства. Съобразно т.1 от
ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС- София, в
гражданският процес съобразно чл.78 от ГПК само реално заплатените от
страната разноски подлежат на възмездяване и когато възнаграждението е
било заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в писмения договор
за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай
той има характер на писмена разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и реално е заплатила договореното адвокатско
възнаграждение. Ето защо е налице основание за присъждане на направените
разноски по силата на нормата на чл.78, ал.4 от ГПК, която е общо правило и
намира приложение и в заповедното производство, доколкото в същото не са
предвидени някакви други специални правила в този смисъл.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК дава възможност по искане на
насрещната страна само да бъде намален заплатения размер на дължимото
адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Настоящият съдебен състав намира за неправилно оплакването на
частният жалбоподател, че адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник
срещу заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените случаи в
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.7 от тази Наредба за защита в
производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на
изпълнителен лист по чл.405, ал.3 и 4 от ГПК и в производства за издаване на
заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми. В цитираната
норма не са използвани изрични думи и изрази със значение, което да
обосновава ограничително тълкуване, че същата се прилага единствено по
отношение на кредитора, подал заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение. Напротив- граматическото тълкуване на нормата на чл.7, ал.7 от
Наредбата установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и
връзките между тях са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага
разпоредбата да се прилага точно според императивното изискване на чл.46,
ал.1, пр.1 от ЗНА. Граматическото тълкуване на процесната разпоредба води
до извод, че същата обхваща не само подаването на заявление, а цялото
заповедно производство за защита чрез процесуален представител в
"производствата за издаване на заповед за изпълнение". Следователно според
този текст така определеният начин за изчисляване на минималното
адвокатско възнаграждение се отнася и до двете страни в заповедното
производство- и за заплатеното адвокатско възнаграждение от заявителя-
кредитор, и за заплатеното адвокатското възнаграждение от длъжника.
При наличието на изричната и ясна разпоредба на чл.7, ал.7 от Наредба
№ 1/2004г. на ВАС- София, регламентираща начина на определяне на
минималното адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
позоваването от страна на частния жалбоподател на хипотезата на чл.6, т.3 и
т.5 от същата Наредба е неоснователно, понеже тези разпоредби касаят
извършването на други действия и то не по съдебни производства, каквото се
явява процесното заповедно производство. Възнагражденията за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела са
регламентирани с чл.7 от Наредбата, който е приложим в случая. Издаването
на заповед за изпълнение срещу определено лице е ангажиране на страна в
съдебното производство, макар все още то да не е исково такова. Не може да
се направи аналогия между действията, извършени от адвоката в качеството
му на процесуален представител на длъжник в заповедното производство, и
тези, касаещи съставяне на книжа и молби, посочени в чл.6, т.5 от Наредба №
1/2004г. или за проучване на дело с даване на мнение по него по чл.6, т.3 от
Наредбата, които са извън съдебните производства. В разглеждания случай
при оказана на длъжника адвокатска услуга, изразяваща се в процесуално
представителство и защита в заповедното производство /изрично посочено в
договора за правна защита и съдействие от 09.08.2022г./ е приложим чл.7,
ал.7 от Наредба № 1/2004г., а не сочената в ч.жалба разпоредба на чл.6, т.3
или т.5 от същата наредба.
В конкретния случай длъжникът е взел участие в развилото се
заповедно производство, като е ангажирал и процесуален представител, който
да защитава интересите му, за което е приложено и пълномощно с
депозирането на възражение по чл.414 от ГПК. Приложен е и писмен договор
за правна защита и съдействие, в който е посочено, че уговорената сума в
размер на 510 лв. с 20 % ДДС е била платена изцяло и в брой. В
действителност фактическата и правна сложност на делото се явяват
несъразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като
действията, извършени от процесуалния представител на длъжникът се
изчерпват единствено с подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Следва да
се има предвид също, че за възражението е налице утвърден с Наредба №
3
6/20.02.2008г. Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените
образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена готова
типова бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа
подробни указания за попълването й.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да
бъде постановено друго определение, с което да бъде изменено Определение
№ 1941/27.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 1720/2022г. по описа на РС-
Казанлък в частта относно разноските, като размерът на същите за заплатен
от длъжника адвокатски хонорар се намали от платените 510 лв. с 20% ДДС
на нормативните и справедливи 360 лв. с 20 % ДДС.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на
обжалване пред по- горен съд.
Ето защо мотивиран от горните фактически и правни съображения и на
осн. чл.248, ал.3 от ГПК, въззивният Окръжен съд- Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1941/ 27.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№
1720/2022г. по описа на РС- Казанлък, с което е оставена без уважение, като
неоснователна молбата по чл.248 от ГПК, подадена от „А.с.в.“- ЕАД, ЕИК №
***, гр.С. за намаляване на адвокатското възнаграждение, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „А.с.в.“- ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.С., р-н *** да заплати на Д. И. Г.- ЕГН ********** от гр.К., ***, ***
сумата 360 лв./триста и шестдесет лева/ с 20 % ДДС, представляващи
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1720/2022г. по описа на РС- Казанлък за подаване
на възражение по реда на чл.414 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4