О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260091 18.08.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен граждански състав, на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1.Пламена Върбанова:
2.мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1549 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от С.П.С. с ЕГН ********** *** против Решение №
29/05.02.2020 г. по гр.д. № 337/2019 г. по описа на Районен съд Карнобат, В
ЧАСТТА, в която същият е осъден да заплати на „С.И.Г“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „Добри
Чинтулов“№16 следните суми: 1001.92лв.-рента
за стопанската 2014/2015г., 901.73лв.-
рента за стопанската 2015/2016г., 834.94лв.- рента за стопанската
2016/2017г., 1068.72лв.- рента за
стопанската 2017/2018г. по договор за
аренда от 10.02.2009г., както и сумата от 585.52лв. съдебно- деловодни
разноски.
С въззивната жалба решението в
обжалваната част се оспорва като неправилно, необосновано , постановено в
противоречие със събраните доказателства и в нарушение на материалния закон и
на практиката на съдилищата. Правят се оплаквания за превратно тълкуване на
доказателствата в полза на ищцовото дружество, липса на мотиви включително и по
наведените от ответника доводи и представените от него доказателства.
Възразява, че съдът игнорирал установени по делото обстоятелства, свързани с
ползването и стопанисването на процесните земеделски земи от лица, различни от
ответника С. през стопанските години 2014/2015, 2015/2016, 2016/2017 и
2017/2018г., с оглед на което се установявало неизпълнение от страна на ищца на
задължението му да осигури на ответника за срока на договора за аренда спокойно
и безпрепятствено ползване на процесните земеделски земи. Ето защо извода на
съда, според който ищцовото дружество било
изпълнило това свое задължение бил необоснован. Решението било
постановено при неизяснена фактическа обстановка, а липсата на мотиви
възпрепятствала страните да упражнят пълноценно правото си на защита. Излага
несъгласие с извода на районния съд, според който от наличието на договор за
преаренда, сключен между ответника и представляваното от него дружество „Стефи
тур“ ООД се стигало до извод за изпълнение на задълженията на ищцовото
дружество „С.И.Г. Груп“ ЕООД по сключения по - рано договор за аренда, по който
се претендират и процесните суми. Счита, че от самото наличие на договор за
преаренда не се доказва, още по – малко „безспорно“, че ищецът е изпълнил точно
както задължението си за предаване
владението на имотите, така и на задължението си за осигуряване на
спокойно и безпрепятствено ползване на арендованите имоти. Оспорва се и изводът
на районния съд за извършено валидно
уведомяване на арендатора от страна на новия собственик на имотите
относно извършеното им прехвърляне от предишния аренодател. Сочат се допуснати
нарушения при оценката и анализа на гласните доказателства, събрани посредством
разпита на св. Милена Колева, като намира, че недоказано по делото е останало
твърдението на ищеца, че ответникът е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на
имотите, предмет на договора за аренда и че същият е получил напомнително
писмо, с което е бил поканен да заплати претендираните суми.
На следващо място, излага доводи относно
неправилно приложение на чл. 68 от ЗЗД, уговаряща, че паричните задължения са
носими, а останалите –търсими. В договора за аренда било уговорено, че
арендното плащане е в размер на 50 кг./дка хлебна пшеница или ечемик, в натура
или в паричната му равностойност, от което следвало извод, че волята на
страните била за даване на преимущество на плащането в натура, а плащането в
брой било уредено като изключение. Като за трансформирането на натуралното
задължение в парично такова, следвало страните да постигнат изрично съгласие,
за каквото данни по делото няма. Ищецът
в качеството си на арендодател не бил заявил своя избор по чл. 2, ал. 2 от
договора в предвидения за това срок /който бил конкретно определен за всяка
стопанска година/, поради което след този срок правото на избор преминавало
върху арендатора, който бил изразил воля плащането да не е в пари. С исковата
молба обаче се претендирало изпълнение на задължението в пари, а не в натура. С
оглед на това се възразява срещу извода на районния съд, според който
неизпълнението на задължението на ответника да предаде вноската в натура за
пазене съгласно чл. 97 от ЗЗД, не водило до освобождаване на задължението му по
договора.
Оспорват се като необосновани и изводите
на съда досежно размерите, до които предявените искове са уважени като
основателни, като намира, че позоваването на данните от Софийската стокова
борса било неприемливо. В решението липсвали мотиви, от които да е ясно защо
съдът приемал, че средната пазарна цена на хлебната пшеница за процесните
стопански години е именно в посочените размери. Решението се оспорва и в
частта, в която съдът се е произнесъл по разноските, като въззивникът намира че
е налице „свръхпетитум“, тъй като претендираните с исковата молба разноски били
в по – малък размер.
По изложените съображения моли за отмяна на
обжалваното решение в посочената част и претендира в негова полза да бъдат
присъдени сторените и пред двете инстанции разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемото дружество „С.И.Г.
Груп“ ЕООД на 04.06.2020 г. чрез юрисконсулт Орманова и в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е депозиран писмен отговор, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Оспорва възраженията на въззивника досежно неизпълнение на
договорните задължения на ищеца за предаване владението на имотите и
осигуряване на тяхното безпрепятствено ползване. В тази връзка заявява, че след
придобиване собствеността върху арендуваните имоти, дружеството е встъпило в
едно заварено правоотношение, по което владението на имотите вече било
предадено на ответника от предишния собственик. Намира за доказано твърдението,
че ответникът бил уведомен за
извършеното прехвърляне на собствеността. Посочва, че въпреки указанията на
първоинстанционният съд, ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
задължението си за арендно плащане нито към ищеца, нито към предишния
собственик. При липса на уговорен падеж в договора, срока за плащането се
определял от нормата на чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ, предвиждаща, че е ако не е
уговорено друго, арендното плащане е дължимо в първия работен ден след
изтичането на стопанската година, и именно с оглед на това, процесните суми са
претендирани в размери, определени от Софийската стокова борса като средна
пазарна цена на хлебната пшеница за месец октомври на съответната година.
Оспорва твърденията на въззивника, според които волята на страните в договора
следвало да се тълкува в смисъл, че предпочитания начин за плащане бил в
натура, а паричната престация била уговорена като изключение, което можело да
се осъществи след изрично им съгласие. Напротив, счита, че двата начина на
плащане били предвидени да съществуват алтернативно, и избора бил предоставен
на аренодателя. Като неоснователни се оспорват и оплакванията относно липса на
мотиви относно възприетите от съда размери, в които са уважени исковите
претенции. За допълнителна яснота пред първата инстанция били представени
писмени справки за дължимата рента, изчислена по данни на Софийска стокова
борса, които били публични и периодично се публикували на официалния им сайт. Моли
да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят направените разноски във
въззивното производство.
Страните не правят искания за
събиране на нови доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в
срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата като редовна и допустима
следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 267 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от С.П.С. с ЕГН ********** ***
против Решение № 29/05.02.2020 г. по гр.д. № 337/2019 г. по описа на Районен
съд Карнобат, В ЧАСТТА, в която същият е осъден да заплати на „С.И.Г“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „Добри
Чинтулов“№16 следните суми: 1001.92лв.-рента за
стопанската 2014/2015г., 901.73лв.-
рента за стопанската 2015/2016г., 834.94лв.- рента за стопанската
2016/2017г., 1068.72лв.- рента за
стопанската 2017/2018г. по договор за
аренда от 10.02.2009г., както и сумата от 585.52лв. съдебно- деловодни
разноски, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1549/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас за
разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 26.08.2020 г. от 10,20
часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат на страните, като
препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на въззивната страна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.