Определение по дело №404/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата си молба ищецът „Т. – К” Г. твърди, че на основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, Р.с. – К. е издал заповед № 8411 от 21.12.2012 г. по ч.Г.д. № 3661/2012 г., с която разпоредил ответникът „Б.” О. Г. К. да му заплати сумата в размер на 19 448.34 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2012 г. до изплащане на вземането, както и съответните разноски по делото. Ответникът подал възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца съществувал правен интерес от установяване съществуването на вземането му по заповед № 8411/21.12.2012 г. по ч.Г.д.№ 3661/2012 г. на Кърджалийския районен съд. Твърди, че на 30.12.2008 г. страните сключили договор за наем на недвижим имот, по силата на който ищецът предоставил на ответника за ползване собствения си недвижим имот, представляващ снек – бар със застроена площ от 91.06 кв.м., находящ се в Г., комплекс „Р. 1”, бУ.С. С., а ответникът се е задължил да заплаща наем в размер на 15 600 лева с включен ДДС, като наемните вноски и разходите по ползването на вещта се плащат до 5 число на текущия месец. Съгласно чл.10, ал.1 от договора, наемателят бил длъжен да заплаща наемната цена и разходите по ползването на вещта в уговорения размер и по указания с договора начин, като съгласно чл.17, ал.2 от договора, при забава от страна на наемателя да заплати наеманта цена и разходите, свързани с ползването на вещта в предвидените в договора срокове, той дължал неустойка в размер на 5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. Твърди, че с предизвестие от 15.12.2009 г. длъжникът прекратил договорните отношения с двумесечно предизвестие, съгласно чл.16, ал.1, т.4 от договора за наем, считано от 15.02.2010 г. Твърди също, че длъжникът не изпълнил договорните си задължения и не е заплати на ищеца дължимия наем за месец януари 2010 г., който съгласно чл.2, ал.1 от договора, бил в размер на 800 лева, като претенцията на ищеца била за 650 лева. Освен това ответникът не бил заплатил и консумирана ел.енергия, вода и телефон за месец септември 2009 г. в размер на 380.42 лева, ел.енергия, вода и телефон за месец октомври 2009 г. в размер на 358.06 лева, ел.енергия, вода и телефон за месец ноември 2009 г. в размер на 399.32 лева, ел.енергия, вода и телефон за месец декември 2009 г. в размер на 566.89 лева и ел.енергия, вода и телефон за месец януари 2010 г. в размер на 469.90 лева. Въпреки многократните покани и разговори до настоящия момент посочените суми не били заплатени от ответника, поради което било налице виновно неизпълнение на договорни задължения от негова страна. Твърди, че на основание чл.17, ал.2 от договора, ответникът дължал неустойка върху всяко едно от вземанията, както следва: за наем за м. януари 2010 г. в размер на 650 лева при просрочие от 360 дни, включващо периода от 06.01.2010 г. до 31.12.2010 г. – в размер на 11 700 лева, за ел.енергия, вода и телефон за месец септември 2009 г. в размер на 380.42 лева, при просрочие от 101 дни, включващо периода от 06.10.2009 г. до 15.01.2010 г. – неустойка в размер на 1 921.02 лева, за ел.енергия, вода и телефон за месец октомври 2009 г. в размер на 358.06 лева, при просрочие от 71 дни, включващо периода от 06.11.2009 г. до 15.01.2010 г. – неустойка в размер на 1 270.90 лева, за ел.енергия, вода и телефон за месец ноември 2009 г. в размер на 399.32 лева, при просрочие от 41 дни, включващо периода от 06.12.2009 г. до 15.01.2010 г. – неустойка в размер на 818.77 лева, за ел.енергия, вода и телефон за месец декември 2009 г. в размер на 566.89 лева, при просрочие от 9 дни, включващо периода от 06.01.2010 г. до 15.01.2010 г. – неустойка в размер на 255.06 лева и за ел.енергия, вода и телефон за месец януари 2010 г. в размер на 469.90 лева, при просрочие от 28 дни, включващо периода от 06.02.2010 г. до 06.03.2010 г. – неустойка в размер на 658 лева, като цялата дължима неустойка, съгласно чл.17, ал.2 от договора, била в общ размер от 16 623.75 лева. Към настоящия момент вземането на ищеца възлизало общо на 19 448.34 лева, които не били заплатени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Б.” О. Г. К. дължи на „Т. – К” Г. сумата в размер на 19 448.34 лева, представляваща неплатен наем за м.януари 2010 г. в размер на 650 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец септември 2009 г. в размер на 380.42 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец октомври 2009 г. в размер на 358.06 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец ноември 2009 г. в размер на 399.32 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец декември 2009 г. в размер на 566.89 лева и неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец януари 2010 г. в размер на 469.90 лева, както и неустойка по чл.17, ал.2 от договор за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г. в размер на 16 623.75 лева. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание е допуснато изменение на предявените искове, като е увеличен размера на предявения иск, с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД, за наем за м.01.2010 г., от 650 лева на 1 300 лева, а искът за неустойка, с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД, е увеличен от 16 623.75 лева на 25 100 лева.

Ответникът „Б.” О. Г. К., в представен по делото отговор, изразява становище за неоснователност на предявените искове, като твърди, че не дължи претендираните суми. Не бил издаден счетоводен документ – фактура, в която да са отразени задълженията за азплащане от негова страна, което било задължение на наемодателя. Твърди също, че не дължи и прететндираната по договора за анем неустойка, като прави възражение за нищожност на клаузата по чл.17, ал.2 от договора за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г. за дължима неустойка в разме­на 5% за всеки просрочен ден, като противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави. Прави възражение за изтекла давност на претенцията на ищцовото дружество, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове, като претендира направените по делото разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното като доказателство ч.Г.д.№ 3661/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че същото е образувано въз основа на подадено от „Т. – К” Г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и че по делото е издадена заповед № 8411 от 21.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника „Б.” О. Г. К., за сумата 19 448.34 лева, представляваща неплатен наем за м.януари 2010 г. в размер на 650 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец септември 2009 г. в размер на 380.42 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец октомври 2009 г. в размер на 358.06 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец ноември 2009 г. в размер на 399.32 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец декември 2009 г. в размер на 566.89 лева и неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец януари 2010 г. в размер на 469.90 лева, както и неустойка по чл.17, ал.2 от договор за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г. в размер на 16 623.75 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2012 г. до изплащане на вземането, ведно с направените по делото разноски. Установява се също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът „Б.” О. Г. К. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, както и че със съобщение Кърджалийският районен съд е указал на заявителя „Т. – К” Г. К. да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. В изискуемия от закона срок ищецът „Т. – К” Г. К. е предявил искове по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане на „Т. – К” Г. от „Б.” О. Г. К. в размер на 19 448.34 лева, представляващо неплатен наем за м.януари 2010 г. в размер на 650 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец септември 2009 г. в размер на 380.42 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец октомври 2009 г. в размер на 358.06 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец ноември 2009 г. в размер на 399.32 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец декември 2009 г. в размер на 566.89 лева и неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец януари 2010 г. в размер на 469.90 лева, както и неустойка по чл.17, ал.2 от договор за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г. в размер на 16 623.75 лева, ведно със законната лихва върху главницата, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.Г.д.№ 3661/2012 г. на Кърджалийския районен съд.

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск, с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение, подадено възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Във връзка с горното и с оглед увеличението на иска с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД за съществуване на вземане за наем за м.01.2010 г., от 650 лева на 1 300 лева, и увеличението на иска с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за съществуване на неустойка, от 16 623.75 лева на 25 100 лева, следва да се посочи, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът не е претендирал вземане за наем за м.януари 2010 г. в размер на 1 300 лева, нито вземане за неустойка в размер на 25 100 лева, и вземания в посочените размери не са били присъдени с издадената заповед № 8411 от 21.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В тази връзка съдът счита, че в производството по чл.422 от ГПК е недопустимо установяване на вземане в размер, какъвто не е бил присъден със заповедта за издаване на заповед за изпълнение, поради което и предявените искове за установяване съществуване на вземане за наем за м.януари 2010 т., за разликата от 650 лева до 1 300 лева, и за установяване съществуване на вземане за неустойка по чл.17, ал.2 от договора за наем, за разликата от 16 623.75 лева на 25 100 лева, са недопустими и като такива следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в ‗ази им част.

По делото е безспорно обстоятелството, че на 30.12.2008 г. между страните е бил сключен договор за наем на недвижим имот, касаещ отдаване под наем на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ снек – бар със застроена площ от 91.06 кв.м., находящ се в Г., комплекс „Р. 1”, бУ.С. С.. В тази връзка самият ищец твърди, че с предизвестие от 15.12.2009 г. ответникът прекратил договора за наем, на основание чл.16, ал.1, т.4 от същия, считано от 15.02.2010 г.

Видно от чл.2 от цитирания договор за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г., ответникът „Б.” О. Г. К., в качеството му на наемател, се е задължил да заплаща на наемателя – ищеца по делото, годишна наемна цена в размер на 15 600 лева с включен ДДС, с посочен по месеци размер на наема. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, наемните вноски и разходите по ползването на вещта се плащат до 5 число на текущия месец, а съгласно чл.17, ал.2 от договора, при забава от страна на наемателя да заплати наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта в сроковете предвидени в чл.3, ал.1 от договора, той дължи неустойка в размер на 5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден.

Във връзка с гореизложеното, спорно по делото е дължи ли се от ответника наем за м.януари 2010 г. в размер на 650 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец септември 2009 г. в размер на 380.42 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец октомври 2009 г. в размер на 358.06 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец ноември 2009 г. в размер на 399.32 лева, неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец декември 2009 г. в размер на 566.89 лева и неплатена ел.енергия, вода и телефон за месец януари 2010 г. в размер на 469.90 лева, както и неустойка по чл.17, ал.2 от договор за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г. в размер на 16 623.75 лева.

От назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице Й. К. се установява, че във връзка с договора за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г. в счетоводството на „Т. – К” Г. К. са осчетоводени задбалансово следните задължения на „Б.” О. Г. К.: 1.) за м.септември 2009 г. в размер на 380.42 лева, от които задължение за ел.енергия в размер на 296.96 лева, за вода в размер на 56.64 лева и за телефон в размер на 26.82 лева, 2.) за м.октомври 2009 г. в размер на 358.06 лева, от които задължение за ел.енергия в размер на 296.10 лева, за вода в размер на 28.32 лева и за телефон в размер на 33.64 лева, 3.) за м.ноември 2009 г. в размер на 399.32 лева, от които задължение за ел.енергия в размер на 332.17 лева, за вода в размер на 28.32 лева и за телефон в размер на 38.83 лева, 4.) за м.декември 2009 г. в размер на 566.89 лева, от които задължение за ел.енергия в размер на 486.55 лева, за вода в размер на 25.49 лева и за телефон в размер на 54.85 лева, и 5.) задължение за наем за м.януари 2010 г. в размер на 650 лева. В тази връзка, в своята констативна част вещото лице установява, че на основание договора за наем и с цел ежемесечно отразяване на дължимите от ответника вноски, ищцовото дружество е възприело за наложително воденето на тези вземания задбалансово, като за всеки месец се издава мемориален ордер, в който се отразява месечния наем, изразходваната ел.енергия, вода и телефонни такси, а фактура се издава при плащане на сумата. Вещото лице установява също така, че основанието за завеждане на задълженията за изразходвана ел.енергия, вода и телефон, е сключения договор за наем на недвижим имот и издадените фактури от ЕВН, В и К и Виваком. В тази част, констатациите на вещото лице се потвърждават и от вещото лице И. Н., което в съдебно заседание на 21.10.2013 г. установява, че ищеца е заплащал разходите за ел.енергия, вода и телефон по издадените фактури, след което издава мемориални ордери и осчетоводява задбалансово тези разходи като задължение на съответния наемател, в случая – ответника, и при постъпване на сума от наемателя тогава се издава фактура от ищеца. В тази им част констатациите на вещите лица се потвърждават и от приетите по делото като доказателства 5 броя фактури, издадени от „Виваком” и 5 броя фактури, издадени от „ЕВН България Електроснабдяване” Пловдив. Що се касае до обстоятелството, че в счетоводството на ответното дружество не са отразени задължения към ищеца за процесния период, то съдът намира, че същото не опровергава горните констатации, доколкото експертизата установява, че в счетоводството на „Б.” О. не е предаден подписания договор за наем, поради което няма основание да се отразят задължения по него.

Предвид изложеното и с оглед неоспореното обстоятелството, че договора за наем е бил прекратен от ответника, считано от 15.02.2010 г., съдът намира за доказано, че „Т. – К” Г. К. има вземане от „Б.” О. Г. К. по договор за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г. в размер общо на 2 824.59 лева, от които: вземане за наем за м.януари 2010 г. в размер на 650 лева, вземане за ел.енергия, вода и телефон за месец септември 2009 г. в размер на 380.42 лева, вземане за ел.енергия, вода и телефон за месец октомври 2009 г. в размер на 358.06 лева, вземане за ел.енергия, вода и телефон за месец ноември 2009 г. в размер на 399.32 лева, вземане за ел.енергия, вода и телефон за месец декември 2009 г. в размер на 566.89 лева и вземане за ел.енергия, вода и телефон за месец януари 2010 г. в размер на 469.90 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 2 824.59 лева, поради което искът в тази му част е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Що се касае до претецията на ищеца за неустойка по чл.17, ал.2 от договора за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г. в размер общо на 16 623.75 лева, то съдът съобрази следното:

Видно от чл.17, ал.2 от договора за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г., в същия е уговорено, че при забава от страна на наемателя да заплати наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта в сроковете предвидени в чл.3, ал.1 от договора, той дължи неустойка в размер на 5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. В случая се касае за мораторна неустойка, уговорена без краен предел и без фиксиран срок, до който може да се начислява. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1/2009 г., ОСТК, не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно тълкувателното решение, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Съгласно тълкувателното решение и съдебната практика, принципно е допустимо да се преценява дали неустойката е уговорена в нарушение на присъщите й функции.

В настоящият случай се установява, че се касае за уговорено между страните парично задължение за заплащане на месечен наем в посочен в договора размер, който за месец януари е 800 лева, както и за задължение за заплащане на разходите, свързани с ползването на вещта – ток, вода и телефон, изпълнението на които се обезпечава с неустойка за забава в размер на 5% от дължимата сума за всеки просрочен ден. Във връзка с изложеното, съдът намира, че така уговорената неустойка нарушава принципа на справедливостта и излиза извън присъщите й три функции – обезпечителна, обезщетителна и наказателна. Това е така, тъй като по принцип законът, в частност – разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, предвижда, че забавеното плащане на парично задължение, каквото е задължението за плащане на наем и на разходите, свързани с ползването на вещта, се обезщетява с начисляване на законна лихва за срока на забавата. В случая, при извършената съпоставка на установеното в закона обезщетение за забавено плащане на парично задължение и договореното между страните такова, се установява, че последното надвишава повече от 176 (сто седемдесет и шест) пъти размера на законната лихва (10.22%) и се равнява на 1 800 % (360 дни х 5%) годишна лихва. Предвид изложеното, при преценката дали уговорената в случая неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, съдът, отчитайки естеството на задължението – парично, обстоятелството, че се касае за мораторна неустойка и съпоставяйки размера на уговорената неустойка и очакваните вреди, намира, че целта на същата, още към момента на сключване на договора, не е да обезщети, обезпечи или да санкционира наемателя, а неоправдано да облагодетелства наемодателя. С оглед цитираното по – горе съотношение, съдът намира, че се касае за неустойка, която е неморално прекомерна и която като такава противоречи на добрите нрави, поради което същата е нищожна. Като такава, последната не поражда задължение за заплащането й, поради което и е недължима.

Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане на „Т. – К” Г. К. от „Б.” О. Г. К. за неустойка по чл.17, ал.2 от договор за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г. в размер на 16 623.75 лева, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото – основателност на исковете за сумата от 2 824.59 лева от общо претендираната сума в размер на 28 574.93 лева, и претендираните от ищеца разноски, съгласно представен списък на разноските, в размер на 1 607.93 лева, на ищеца се следват разноски в размер на 158.94 лева, за която сума следва да се осъди ответникът да я заплати на ищеца.

Водим от изложеното и на основание чл.422 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Т. – К” със седалище и адрес на управление в Г. К., У.И. В. 2, ЕИК *********, от „Б.” О. със седалище и адрес на управление в Г. К., бУ.Б. 75, ЕИК *********, в размер общо на 2 824.59 лева по договор за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г., от които: вземане за наем за м.януари 2010 г. в размер на 650 лева, вземане за ел.енергия, вода и телефон за месец септември 2009 г. в размер на 380.42 лева, вземане за ел.енергия, вода и телефон за месец октомври 2009 г. в размер на 358.06 лева, вземане за ел.енергия, вода и телефон за месец ноември 2009 г. в размер на 399.32 лева, вземане за ел.енергия, вода и телефон за месец декември 2009 г. в размер на 566.89 лева и вземане за ел.енергия, вода и телефон за месец януари 2010 г. в размер на 469.90 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 2 824.59 лева, считано от 20.12.2012 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед № 8411 от 21.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д.№ 3661/2012 г. по описа на Районен съд – К., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за съществуване на вземане за неустойка по чл.17, ал.2 от договор за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г., в размер на 16 623.75 лева, за което вземане е издадена заповед № 8411 от 21.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д.№ 3661/2012 г. по описа на Районен съд – К., като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявяният от „Т. – К” със седалище и адрес на управление в Г. К., У.И. В. 2, ЕИК *********, против „Б.” О. със седалище и адрес на управление в Г. К., бУ.Б. 75, ЕИК *********, иск, с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД, за съществуване на вземане за наем за м.01.2010 г., по договор за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г., за разликата от 650 лева до 1 300 лева, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА произвосдтвото по делото в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявяният от „Т. – К” със седалище и адрес на управление в Г. К., У.И. В. 2, ЕИК *********, против „Б.” О. със седалище и адрес на управление в Г. К., бУ.Б. 75, ЕИК *********, иск, с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за съществуване на вземане за неустойка по чл.17, ал.2 от договор за наем на недвижим имот от 30.12.2008 г., за разликата от 16 623.75 лева до 25 100 лева, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА произвосдтвото по делото в тази част.

ОСЪЖДА „Б.” О. със седалище и адрес на управление в Г. К., бУ.Б. 75, ЕИК *********, да заплати на „Т. – К” със седалище и адрес на управление в Г. К., У.И. В. 2, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 158.94 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :