Р Е Ш Е Н И Е № 260391
гр. Бургас, 02.03.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4179 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове по чл.128, т.2, чл.224, ал.1 и чл.245, ал.2 от КТ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Д.В.П. против “Гение“ ЕООД.
Ищецът твърди, че е работил при ответника – на длъжност “пазач, невъоръжена
охрана”, в с.Ч, база АВИСПАЛ, обл.Б, – по Трудов договор № 26/27.10.2017г.,
изменен с Допълнително споразумение № 26 от 31.01.2018г., и прекратен на
основание чл.328, ал.1 от КТ, считано от 01.11.2018г. Твърди и че работодателят
не му е изплатил дължимото трудовото възнаграждение за периода месец март –
месец октомври 2018г., в брутен размер от общо 4 080 лв. – по 510 лв.
месечно, както и сумата 500 лв. – обез-щетение за 16 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2018 година. Иска от Съда да го осъди да стори това.
Претендира законната лихва и обезщетения за забавено плаща-не на главниците,
съответно: общо 480 лв. за периода 01.05.2018г. – 28.07.2020г. и 50 лв. за
времето от 01.11.2018г. до 28.07.2020г., както и направените по делото
разноски.
Ответникът не взема становище по така предявените искове.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства,
намира за установено следното:
Oт представените с исковата молба писмени доказателства безспорно се устано-вява,
че ищецът е работил в ответното дружество – на длъжността “пазач, невъоръжена
охрана”, включително и в исковия период – от месец март до месец октомври
2018г., по силата на Трудов договор № 26/27.10.2017г. – с месечно трудово
възнаграждение в раз-мер от 460 лв. С Допълнително споразумение № 26/31.01.2018г.
то е било увеличено на 510 лв. Трудовото правоотношение между страните е било
прекратено на 06.05.2019г., видно от изготвената служебно справка от базата
данни на НАП.
При доказателствена тежест за ответника-работодател да установи, при
условия-та на пълно и главно доказване, че е заплатил на ищеца дължимите
трудови възнаграж-дения за процесния период – в брутен размер от общо
4 080 лв. /8 месеца х 510 лв./, той не е ангажирал каквито и да било
доказателства за това.
Предвид това, следва да се приеме, че искът по чл.128, т.2 от КТ е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.245, ал.2 от КТ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху
неизплатените трудови възнаграждения се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което, видно от заключението на вещото лице по ССЕ, за времето
от 01.05.2018г. до 28. 07.2020г., е общо 807.85 лв. С оглед, обаче,
диспозитивното начало в гражданския про-цес, претенцията следва да бъде уважена
за сумата от 480 лв. – така, както е поискано от ищеца.
Работодателят не е ангажирал доказателства по делото П. да е ползвал
полагащия му се за 2018г. платен годишен отпуск.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че дължимото от ответ-ното
дружество обезщетение за 16 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г. е в
размер на 354.72 лв. За тази сума искът по чл.224, ал.1 от КТ е основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата над нея – до 500 лв., претенцията следва
да се отхвърли, ка-то неоснователна.
Като неоснователен следва да се отхвърли и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за запла-щане
на мораторна лихва върху горната сума за периода от 01.11.2018г. до
28.07.2020г. в размер на 50 лв. В закона не е посочен денят, в който
работодателят следва да изплати обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, поради
което и за да бъде поставен в забава, съоб-разно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, е нужна покана. В случая, такава не се твърди, а
и не се установява, да му е
била отправяна от ищеца, преди завеждането на делото.
Отделно от това – както беше казано по-горе, трудовото правоотношение между
страните е било прекратено на 06.05.2019г., а не на 01.11.2018г., както твърди
ищецът.
Върху главниците се дължи законната лихва, считано от 29.07.2020г. до оконча-телното
им изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата 769.43 лв.
пла-тено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а
по сметка на РС Бургас 263.20 лв. държавна такса и 150 лв. разноски по делото за
възнаграждение на вещото лице по ССЕ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Гение“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: с.М, общ.П,
Свинекомплекс М, да заплати на Д.В.
П, с ЕГН: **********,***, сумата от общо 4 080
лв., представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения за пе-риода
от месец март до месец октомври 2018г., дължими по Трудов договор № 26/27. 10.2017г.
и Допълнително споразумение № 26/31.01.2018г. към него – по 510 лв. месеч-но, и
сумата от общо 480 лв. – обезщетения
за забавеното им плащане за периода 01.05. 2018г. – 28.07.2020г.; сумата от 354.72 лв., представляваща обезщетение
за 16 дни неиз-ползван платен годишен отпуск за 2018г.; законната лихва върху главниците, считано от 29.07.2020г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 769.43 лв. – платено адвокатско възнаграждение, като за разликата
над втората главница – до пълния предя-вен размер от 500 лв., както и за сумата
от 50 лв. – обезщетение за забавеното й плаща-не за периода 01.11.2018г. –
28.07.2020г., ОТХВЪРЛЯ исковете,
като неоснователни.
ОСЪЖДА “Гение“ ЕООД да заплати по
сметка на РС Бургас сумите 263.20 лв.
държавна такса и 150 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.