№ 217
гр. Варна, 13.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Д.
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора С. Ив. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600163 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Т. И. В., редовно призована, към момента не се
явява, за нея се явява адв.А. Ж. Т. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен
и приет от съда от преди.
Жалбоподател-частен обвинител-граждански ищец М. И. Ж., редовно
призован, явява се лично и с повереник адв.Е. И. М. от АК – ВАРНА,
надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Жалбоподател-частен обвинител-граждански ищец Н. Е. Ж., редовно
призована, не се явява, за нея се явява повереник адв.Е. И. М. от АК –
ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Жалбоподател – граждански ответник СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ – ВАРНА
ЕАД, редовно призовани, явява се адв.Т. В. Г. от АК - ВАРНА, надлежно
упълномощен и приет от съда от преди.
Адв.Д. С. С. – от АК - София, уведомен, не се явява.
АДВ.Г.: - Колегата С. няма да се явява, той е писал жалбата.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
АДВ.Ж.: - В 08:59 подзащитната ми се обади от сградата на
Административен съд където мислела, че ще се разглежда делото и ме увери,
че ще дойде за съдебното заседание.
В момента, в 09:18 часа, в съдебната зала се явява подсъдимата Т. В..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
1
АДВ.М.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
На основание чл.189, ал.3 от НПК претендираме за сторените разноски, а
имено адвокатско възнаграждение пред Апелативния съд, както и разноски за
обезпечения на гражданските искове, за което представям съответните
доказателства.
АДВ.Г.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.Ж.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, следва
да се приемат представените доказателстдва, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА договор за правна защита 2 броя,
удостоверение с изходящ № 17338/12.07.2023 година от ЧСИ Станислава
Янкова, сметка № 9235/27.04.2022 година, фактура № 9235/27.04.2022 година.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, поддържам протеста изцяло по
изложените в него съображения:
Считам, че жалбата, депозирана от подсъдимия и защитника е
неоснователна.
Считаме, че при постановяване на своя съдебен акт Окръжен съд - Варна
е допуснал противоречия с материалния закон, а наложеното наказание е явна
несправедливо.
По отношение нарушенията на материалния закон, считаме, че присъдата
е неправилна в частта, с която подсъдимата е призната за невинна, да е
нарушила задължението си като лекар кардиолог по длъжностна
характеристика да приеме документация и указанията на насочващия лекар от
извън болничната медицинска помощ.
Извода на съда се базира изцяло на обясненията на подсъдимата, но
същата се явява в разрез както със събраните по делото гласни доказателства,
така също и с приобщената медицинска документация и заключенията на
2
вещите лица по изготвените СМЕ.
Ето защо ние считаме, че съдът неправилно е кредитирал обясненията й
и същите се явяват нейна защитна теза. Поради което считаме, че безспорно е
било доказано, че подсъдимата В. е била запозната с документацията на
изпращащото болнично заведение, както и със становището на доктор
Димитров за необходимост от спешен прием в здравното заведение, в която
болница единствено е било възможно да се окаже медицинска помощ за
възникналия инфаркт на миокарда.
Поддържаме протеста и в частта, с която се иска увеличение на
наложеното наказание, .к. считаме, че неправилно съдът го е
индивидуализирал като е приложил разпоредбата на чл.55 от НК поради
наличието на изключително смекчаващи отговорността обстоятелства.
Не споделяме извода на съда и той не кореспондира със събраните по
делото доказателства, относно това, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
Видно от заключенията на тричленната СМЕ и петчленната СМЕ, която е
проследила цялостното лечение на пострадалия е, че няма констатирано
нарушение на задължението от страна на други лекари и специалисти, а
оказаното лечение в СМАБЛ „Света Анна“ е своевременно, достатъчно и
качествено, били са извършени всички необходими медицински действия.
По отношение продължителността на разследването, която е
коментирана и от първоинстанционния съд считаме, че с оглед характера и
сложността на казуса по делото е било необходимо извършване на множество
действия по разследването, разпити на множество свидетели, изготвяне на
експертизи, които са отнели дълъг период, поради което считаме, че предвид
сложността на казуса в случая разследването не се е забавило необосновано.
Предвид всичко изложено считаме, че не са налице основания
наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК.
На следващо място, считаме, че съдът не е отчел в достатъчна степен
отегчаващите отговорността обстоятелства, като тук следва да се вземе
предвид не само приетата от съда проява на бездушие към съдбата на тежко
болен човек, но и допуснатите от подсъдимата множество тежки нарушения
на служебните й задължения, а също така нарушение на Правилника за
3
устройство по дейността и вътрешния ред на здравното заведение и
разпоредбите на Закона за здравето, които сочат за груба проява на
немарливост от нейна страна.
Считаме, че жалбата на подсъдимата е неоснователна изцяло.
На първо място приемаме, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин от всички събрани писмени и гласни доказателства, те са
подробно анализирани от първоинстанционния съд и за нас са достатъчни за
да обосноват по несъмнен начин нейната вина.
На следващо място намираме, че не са допуснати сочените нарушения на
материалния закон и процесуални нарушения при разглеждане на делото.
Не намира опора в данните по делото наведения довод от защитата, че
протоколите и писмените доказателства не са били прочетени от съда и ВД не
са били предявени на страните.
Видно от протокол от проведеното на 28.03.2023 година съдебно
заседание е, че съдът е изпълнил задължението си по чл.283 и чл.284 от НПК
като е прочел протоколите и е предявил ВД.
В подкрепа на този извод се явява обстоятелството, че защитата и
подсъдимата не са направили такова оспорване в съдебно заседание, не са
сторили това в хода на съдебните прения, като не са поискали възобновяване
на съдебното следствие, ако са считали, че има порочност при извършването
на тези действия.
По наведените от нас съображения считаме, че въззивната жалба на
гражданските ищци и частни обвинители е основателна до колкото
съображенията са идентични с тези изложени в протеста.
Неоснователна то друга страна се явява въззивната жалба на
гражданския ответник.
Предвид изложеното моля да отхвърлите жалбата на подсъдимата като
неоснователна, да уважите протеста, да отмените като неправилна и
незаконосъобразна присъдата на Окръжен съд – Варна от 28.03.2023 година
по НОХД № 13/2022 година в частта, с която подсъдимата В. е била призната
за невиновна за нарушения на задълженията й като лекар – кардиолог по
длъжностна характеристика, оказващи, че като лекар в приемно-
4
консултативен кабинет при постъпване на пациент по спешност е била
длъжна да приеме документацията и указанията на насочващия лекар от
извън болничната медицинска помощ и да постановите нова, с която
подсъдимата да бъде признаете за виновна за тези нарушения, а също така да
увеличите размера на наложеното й наказание на две години лишаване от
свобода, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 5
години, а също така да увеличите за срок от 2 години размера на наложеното
наказание лишаване от право да упражнява лекарска професия.
АДВ.М.: – Уважаема г-жо председател, уважаеми апелативни съдии,
поддържам въззивната жалба и направените искания в нея.
Считам, че протестът на Варненска окръжна прокуратура е основателен.
В подкрепа на това мое становище ще изложа пред Вас следните
съображения:
На първо място, считам, че извода на първоинстанционния съд за
недоказаност на обвинението в частта, че подсъдимата, съобразно
длъжностната си характеристика не е приела документацията и указанията на
насочващия лекар от извън болничната медицинска помощ и че не е снела
анамнеза противоречи на събраните по делото доказателства. По този въпрос
представителят на държавното обвинение, в допълнението към въззивния
протест (и днес пред Вас в съдебно заседание) изложи подробни аргументи,
които аз напълно споделям и няма да ги повтарям, за да не отнемам от
процесуалното време на съда.
На второ място, считам, че първоинстанционния съд неправилно е
приел, че е налице съпричиняване в настъпването на леталния изход на
пациента И. Ж. от страна на лекари от Клиниката по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Света Анна". Доказателствата по делото сочат на
безспорен извод, че лекарите от Клиниката по ортопедия, които на 24.11.2015
година са обгрижвали пациента Ж. във времевия интервал от 03:30 часа до
транспортирането му в СБАЛ по кардиология нито са бездействали, нито са
извършили немарливи действия. Този извод се налага от показанията на
свидетелите д-р Д.М., д-р К.М. С.а, д-р Г.Г. и д-р Л.Д.Ч., които се подкрепят
от съответната медицинска документация (имам предвид ИЗ № 19849 и
исканията за лабораторни изследвания и резултатите от тях, които се
съдържат в том 2 на ДП), както и заключението на ВЛ, извършили петорната
5
СМЕ, а именно:
А именно в 03:30 часа пациентът Ж. се е оплакал от болки в корема.
Свидетеля М. - дежурен лекар в Клиниката по ортопедия, лично е прегледал
болния и му е назначил съответните медикаменти. Поради неотзвучаване на
симптомите и влошаване на общото състояние (отпадналост, бледа кожа)
свидетелят М. е назначил консулт с дежурен анестезиолог и реаниматор към
ОАИЛ - свид. д-р К.М..
В 04:20 часа свидетелката д-р К.М. е прегледала пациента и е назначила
кислород през маска, вливане на водно-солеви разтвори и изследване на ПКК,
биохимия и сърдечни ензими.
Тук ще посоча, че тези изследвания са били назначени за спешно
извършване, което е видно от съответните искания за клинико-лабораторно
изследване. Вземането на биологичен материал и извършването на
лабораторните изследвания изисква технологично време, поради което
резултатите са били готови към 06:30 часа. Свидeтеля д-р М. незабавно е
разчел резултатите от изследванията и предвид завишените стойности на
сърдечните ензими, главно на ензима тропонин, веднага е назначил консулт и
в 06:40 часа лично се е обадил в най-близкото специализирано заведение - в
СБАЛ по кардиология. Дежурната лекарка свидетелката д-р Н.Б. е заявила, че
не може да дойде на място да прегледа болния, тъй като е сама в отделението
и не може да остави болните без надзор.
В 08:15 часа свидетеля д-р Л.Д.Ч. от СБАЛ по кардиология е прегледала
пациента Ж., резултатите от лабораторните изследванията и ЕКГ (тази ЕКГ е
с отпечатана дата и час 24.11.2015 година, 08:17 часа и се намира в том 5 на
ДП, страница 126. Констатирала е „нестабилна стенокардия", което означава,
че пациентът или има инфаркт или е прединфарктен и е дала предписание
същият да бъде приет в СБАЛ по кардиология.
В 09:30 часа пациентът Ж. и бил изписан от Клиниката по ортопедия и
транспортиран до СБАЛ по кардиология, което е видно от Епикриза към ИЗ N
19849 (която се намира в ДП, т.2, страница 126).
Тук следва да се отбележи, че подготовката на пациента за
транспортиране също изисква технологично време – да се снемат системите
на които е бил, да се разкачи екстензията, да бъде преместен от болничното
легло на носилка и от носилката в транспортната линейка, защото се мести не
предмет, а лице в тежко общо състояние, на което е била извършена
животоспасяваща хирургическа операция преди по-малко от 20 часа.
Видът и хронологията на извършените медицински действия, които
изложих, са коректно отразени в следните медицински документи, които се
съдържат в том 2 на ДП, а именно: История на заболяването № 19849 (ДП,
т.2, стр. 75 и стр.82-85). Искане за клинико-лабораторно изследване от
24.11.2015 година с час 04:00 часа (ДП, т.2, стр.108) и резултати от клинико-
лабораторни изследвания от 24.11.2015 година, с час 05:27 часа (ДП, т. 2,
6
стр.113).
От изложената хронология на описаните медицински действия е
безспорно ясно, че лекарите от Клиниката по ортопедия и травматология не
са загубили 5 „златни часа", което е допринесло за смъртта на пациента Иван
Ж., както е приел първоинстанционният съд, а дори не са загубили и 1 „златен
час".
В посочения времеви период лекарите нито са бездействали, нито са
извършили немарливи действия. Такова е и заключението на ВЛ, извършили
петорната СМЕ, които при отговорите на въпроси № 9 и № 10 са посочили, че
в Клиниката по ортопедия своевременно са извършени необходимите
изследвания, своевременно е търсена кардиологична консултация и правилно
пациентът е бил транспортиран до СБАЛ по кардиология.
Наред с това, според петорната СМЕ настъпилият инфаркт на пациента е
бил с давност от 6 до 12 часа преди смъртта, която е настъпила в 15:15 часа, и
предвид разчетената от вещите лица ЕКГ, изготвена в 08:17 часа, най-
вероятно инфарктът е настъпил приблизително по-това време.
Тази ЕКГ е била разчетена и от свидетелката д-р Л.Д.Ч., консултирала
пациента в този час, и именно на записите на ЕКГ и резултатите от
лабораторните изследвания е поставила диагноза „нестабилна стенокардия" и
е дала предписание същия да бъде приет в специализираната болница по
кардиология.
Считам за неправилен и извода на първоинстанционния съд, че лекарите
от Клиниката по ортопедия са могли да осигурят спешна кардиологична
помощ на пациента Ж., не задължително в СБАЛ по кардиология - Варна, а и
в други специализирани кардиологични лечебни заведения в гр. Варна, а
именно СБАЛ по кардиология „Кардиолайф" ООД или УМБАЛ „Св. Марина"
ЕАД.
Този извод не съобразен с установената по делото фактология, защото, от
една страна, пациентът е бил транспортиран до СБАЛ по кардиология
предвид предписанието на д-р Л.Д.Ч., която работи именно в тази болница, и
от друга страна, след като пациентът е бил върнат, последващото му
разнасяне от болница в болница е представлявало много висок риск да почине
по пътя.
И на трето място, считам че първоинстанционният съд неправилно е
приел като смекчаващо отговорността обстоятелство неразумния срок на
протичане на ДП.
Действително ДП е започнало на 14.11.2016 година с постановление на
прокурор на Варненска окръжна прокуратура и е постъпило в съда с
обвинителен акт на 06.01.2022 година.
Но подсъдимата е била привлечена в качеството на обвиняема с
постановление от 06.07.2021 година, което се намира в ДП, т.4, стр.213-215;
PDF с. 245-247). Тоест подсъдимата е търпяла ограничения и негативни
7
преживявания като обвиняема в продължение на 6 месеца, като този период
не може да бъде определен като неразумен срок.
Относно въззивните жалби на подсъдимата и на гражданския ответник,
считам, че те се неоснователни, представителя на държавното обвинение
изложи подробни аргументи, които за напълно споделям и няма да ги
повтарям.
Предвид изложеното, Ви моля, уважаеми апелативни съдии, да приемете
въззивната жалба и протеста на ВОП за основателни.
Моля, на основание чл.189, ал.3 от НПК да осъдите подсъдимата да
заплати на частните обвинители и граждански ищци М. Ж. и Н. Ж.
направените разноски: за адвокатско възнаграждение пред Апелативния съд,
както и разноски за обезпечения на гражданските искове.
АДВ.Г.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз на първо място се
присъединявам към защитата на подсъдимата, като от своя страна оспорвам
депозирания протест от страна на прокуратурата, както и жалбата от страна
на гражданските ищци и частни обвинители в първоинстанционното
производство.
Подробни съображения по отношение на законосъобразността в
присъдата в гражданската й част сме изложили както в подадената от нас
жалба, така и в допълнението към нея. Аз няма да ги преповтарям пред Вас,
както и това което колегата разви като теза и анализ на доказателствата,
събрани в първата инстанция, по отношение на здравословното състояние на
господин Ж., причините за настъпилата смърт и извършените от
медицинските специалисти, както в едната, така и в другата болница
действия, с оглед на тяхната правилност и съответност на закона и съответно
добрата медицинска практика.
Като започнем отзад напред с размера на определеното обезщетение,
което ние сме мотивирали като възражение в частта в която съдът ги е уважил
до размера на 100 000 лева за всеки един от тях, следва да се има предвид
принципа на справедливост, който многократно освен в постановлението
многократно е намерил място и в постановените решения на ВС по
аналогични казуси, включително не само такива, а и по застрахователни дела,
а и във връзка с предявени претенции за непозволено увреждане.
В присъдата, в тази й част, мотивите са изключително лаконични като се
цитират свидетелските показания само на двама свидетели, без да се прави
анализ цялостен на всички събрани по делото доказателства, както и да се
8
обсъждат икономическите условия и спецификата на този случай към датата
на която е настъпило събитието.
Освен това не става ясно от присъдата към кой точно момент съдът
съотнася този размер към приетите за него за претърпени болки и страдания
за гражданските ищци, дали към датата на постановяване на съдебния акт или
в един по-ранен момент.
Би следвало да приемем съгласно практиката на ВС, че това е момента, в
който е настъпило събитието, да, но в присъдата мотиви в тази насока няма,
нито са преценени или обсъдени обективните критерии, които очевидно са
налице, нито икономическите такива критерии.
В конкретния случай не е намерило място, т.е. няма изобщо обсъждане и
мотиви затова, с оглед здравословното състояние на господин Ж., неговата
възраст, предходните му заболявания, съпътстващите му заболявания, до
каква степен същите са се отразили на крайния резултат или изобщо на
възможността същия да бъде излекуван, най-малко от твърдяната причина за
настъпилата смърт, с оглед категорично установеното по делото, както от
свидетелските показания, така и от експертизата, общо увредено състояние.
Вещите лица и по двете медицински експертизи, както и разпитаните по
делото свидетели, не малка част от тях, категорично заявиха, че в това
състояние, в което той е бил в момента, в който е бил преведен в
представляваното от мен лечебно заведение, той е бил с такива показатели, с
такова състояние, при които цитираната или препоръчителна инвазивна
интервенция би била повече рискова от колкото животоспасяваща.
Няма никъде обсъждане на въпроса дали, а и няма доказателства в
обратната посока, ако беше извършена тази манипулация какъв би бил
резултата, той щеше ли да бъде положителен за господин Ж..
С оглед на това считам, че както в наказателната част, така и в
гражданската й част присъдата е необоснована, незаконосъобразна, като
липсват мотиви обосноваващи приетите от съда за установени факти и
обстоятелства и размера на присъденото обезщетение.
Няма да се спирам на това какво представлява обезщетението за
неимуществени вреди, как следва да бъде определено, защото по този въпрос
има становище на ВС и не само на него, което моля да бъде съобразено.
9
Моля да вземете предвид също и допълнението към подадената от нас
въззивна жалба срещу обжалвания първоинстанционен акт по отношение на
това е ли е, или не е налице съпричиняване и съответно отговорност на двете
лечебни заведения.
Мисля, че тези съображения следва да се имат предвид и тези твърдения
и доводи съответно са намерили място и в събраните по делото
доказателства.
С оглед на горното аз на първо място ще Ви моля да отмените присъдата
в наказателната част до колкото считам, че не е установено по безспорен
начин вмененото на подсъдимата, извършено от нея противоправно деяние и
в тази връзка ще моля да отхвърлите предявените граждански искове като
неоснователни, друг е въпроса до колко са допустими поради първо липса на
вредоносно деяние, второ неустановеност на причинно следствената връзка,
така, както се твърди да е налице между събитието и вредоносния резултат.
Съответно при условията на евентуалност до размера да се намали
присъденото обезщетение, така както е посочено в подадената жалба.
В тази връзка ще моля и за Вашето произнасяне.
АДВ.Ж.: – Уважаеми Апелативни съдии, искам да уточня, че във
въззивната жалба и в допълнителната такава съм посочил, че освен
съществени процесуални нарушения според защитата и нарушения на
материалния закон присъдата е постановена и при условията на
необоснованост и ще обясня защо е така според мен.
Според мен най-важните нарушения тук, които Вие сами виждате, е това,
че присъдата беше произнесена при нарушаване на процесуалните правила,
които нарушават правото на защита и те са субсидирани в чл.283 и чл.284 от
НПК като нарушенията са съществени и определено повлияха на крайния
резултат на делото.
В съдебно заседание Варненския окръжен съд не огласи писмените
доказателства по делото и не отрази кои доказателствени източници ще
ползва или не.
Според решение № 453/2013 година на ВКС задължение на съда по
чл.283 от НПК е да прочете и предяви на страните доказателствените
източници съдържащи фактите от значение за изясняване на обстоятелствата
10
и от значение за делото, като същите се вписват с точното наименование и
обозначение в протокола.
Само чрез изчерпателно отбелязване на отделните доказателствена
източници и предявяването на страните те могат да се включат в
доказателствения материал, според ВКС.
В това дело горното правило и изискване е много важно, защото Вие
виждате това дело, в което има, някои от доказателствата са приложени по
два пъти, други по три пъти, а някои по четири пъти.
Едните са изискани от една инстанция, другите от друга, едните са
заверени за вярност, другите не са заверени за вярност, накрая заверени за
вярност от разследващия полицай.
Защо според мен е важно тези доказателства, тези доказателствени
източници да бъдат обявени на страните и да бъде казано, че ще се вземат
предвид тези доказателствени източници и ще се решава делото според тях.
Ако това беше направено от съда аз имах възможност да поискам от съда да
бъдат включени и други такива източници или да бъдат изключени
определени източници. Такава възможност не ми беше дадена и това беше
единственото основание да искам и от Окръжен съд и Апелативен съд да се
изслуша записа от съдебното заседание, но и да се, ако наистина е имало
такова нещо, да се промени протокола, което щеше да бъде в интерес на
всички ни. Но както виждате, при условие, че има чл.312, ал.2 и съдът се
произнесе еднолично и каза неоснователна е молбата, без мотиви, на адв.Ж.,
така да бъде.
Но сега ще Ви дам един пример защо смятам, че трябваше това да бъде
направено задължително.
В делото има три НП, едно срещу моята доверителка, едно срещу
лекуващия лекар д-р Г.Г. от Света Анна и едно срещу Света Анна. Това
срещу доверителката ми нито едно от тези три НП не е влязло в мотивите на
присъдата и не е било обсъдено от съдията без да се каже защо не и защо да.
Аз лично ако бях изслушал цитираните, многобройните и записани
писмени доказателства щях да поискам те да бъдат включени защо.
Във влезлите в сила НП медицинския одит и изпълнителна агенция
медицински одит приема, че д-р Г., дежурен лекар на 23.11.2015 година не е
11
проследил клиничното състояние на пациента И. Ж. в след оперативния
период. Това го казвам заради гражданския ищец.
При стойности на хемоглобина 86 и еритроцити 288 и хематокрит 0.252
не е предприел своевременно и в достатъчен обем действия за изясняване на
анемичния синдром, а именно провеждане на консултация със специалист
хематолог и извършване на кръвопреливане, това е том 3, страница 166 от
делото, се намира това НП.
Тук ще направя само бегъл коментар, така установена постоперативна
кръвозагуба е от определящо значение за влошеното състояние на пациента.
Не е изследван и анализирана причинно следствената връзка между
продължилата почти денонощия остра анемия, защото когато В. изследва Ж.
в късния преди обед на другия ден неговия хемоглобин вече е 76, от 86 е
паднал на 76.
Съдът без да обсъжда тези доказателства неоснователно е елиминирал
обстоятелството, че, както защитата твърди, основен провокиращ състоянието
на инфаркт фактор е именно значителната кръвозагуба в резултат на
операцията.
Разбира се съдът има суверенното право да реши на кои доказателства и
на кои доказателствена средства да даде вяра независимо в коя фаза на
процеса са депозирани. Но това е в резултат на критичен анализ и оценка на
всички доказателствена източници при внимателна съпоставка помежду им. В
този смисъл е решение № 80/2022 година на ВКС и разбира се нормата на
чл.107 от НПК, която задължава съдът да направи точно така. Аз мисля, че
това е нарушено и то така, че да се попречи на защитата на подсъдимата.
Предвид на това, ако сметнете, че доводите ми са основателни Ви моля
да отмените присъдата и да върнете делото за ново разглеждане от друг
състав от Варненски окръжен съд.
По оплакванията за необоснованост, аз считам, че присъдата се основава
на предположения:
На първо място по делото няма аутопсионен протокол. Обяснението
защо това е така от лекаря извършил аутопсията е нелепо. Нямало
постановление на прокурор. А той на какво основание е направил аутопсия и
правил ли е въобще аутопсия.
12
Показанията на самия лекар са недостоверни и заради това, че той най-
малкото е един от най-заетите с аутопсии специалист в града и преди да заяви
в едно писмо, че бил открил нов миокарден инфаркт на мястото на стар такъв,
което писмо е по делото, са минали между 4 и 5 години.
А при разпита, забележете този лекар дори не е разпитан на ДП, беше
разпитан едва в съдебно заседание, вече след 7 години от случилото се.
През това време, по негово изявление, той е направил стотици аутопсии.
Това внася определена доза недостоверност на неговите изявления, че при
една аутопсия преди 7 години е открил миокарден инфаркт в областта на стар
миокарден инфаркт. Това първо.
Второ, този лекар е в трудови правоотношения със „Света Анна“. Така
или иначе той не може да застане срещу работодателя си и да каже, ами едни
хора тука, мои колеги, мои съученици от френската гимназия от
медицинския университет, по ортопедия са направили нещо, което не е
трябвало да направят. Той просто се опитва да ги защити и аз затова си
мисля, че присъдата не може да се основана на предположения въобще, че е
била налице аутопсия.
През цялото време защитата твърдеше, че ако е имало миокарден
инфаркт, който В. не е установила той е бил в резултат на хеморагичния шок
установен още веднага след операция с изследванията в 17:20 часа на датата
на операцията. Още тогава хемоглобина е бил 86 и другите показатели, които
цитирах. Когато В. го изследва около 20 часа по-късно между 18 и 20 часа
неговия хемоглобин вече е 76, а когато му вземат кръв на 20-тия час от
първите изследвания в реанимацията, забележете, тогава на два пъти не могат
да установят какво е количеството хемоглобин, защото кръвта вече започва да
се съсирва. Т.е. ако някога е започнал инфаркта то той е започнал именно там,
защото всички знаем какво е инфаркт, това е един съсирек, който преминава
през сърцето, това тогава започва да се съсирва кръвта. Тогава когато в 1 часа,
т.е. на 20-тия час му вземат изследвания в реанимация.
Следователно според мен съдът не знам дали не умишлено пропуска да
обсъжда причинната връзка между смъртта на Ж. и действията на
доверителката ми, защото според мен такава причинна връзка просто не може
да бъде установена след като са установени действията на ортопедите в
13
„Света Анна“.
Присъдата е необоснована и заради това, защото по делото има две
експертизи, които взаимно се изключват - тройната и петорната експертизи.
Тройната експертиза определено свидетелства пред съда, чрез своите
заключения, че няма пропуски в действията на В.. Петорната обратното, но
въпросите, които се задават на петорната експертиза са такива, че аз задавах
въпроси на кардиолога, защото той е важен, другите са помагачи. Вижте
отговорите на кардиолога от петорната експертиза, той даже не каза пред съда
може ли на този човек на 70 години в това състояние, в което е, три пъти
посещава кардиологична клиника за една година преди операцията, трябва ли
да има консулт с кардиолог преди операцията, е такъв няма. Този свръх
експерт от София не можа да ни отговори на въпроса трябва ли или не трябва
да има консулт с кардиолог. Няма как да приема такива изявления.
След като съдът не е обсъдил разнобоя между тройната и петорната
експертизи аз си мисля, че е налице необоснованост и Ви моля да
санкционирате това.
Няма да обсъждам как Ж. попада в СБАЛ, защото то е очевидно в
нарушение на всякакви правила, най-вече на закона за здравето. Той отива
там, придружен от една санитарка, без изследвания, без документация, без
направление, придружен от сина си.
Има си ред, вземаш му изследванията, а такива има, направени са още
предния ден. Защо не ги дават, защо не дават епикриза, защо не дават
направление, защо медицинското лице д-р Г., след като толкова много искам
да му помогне защо не се качи на линейката и не отиде с него до СБАЛ и да
каже този човек е зле. Той просто е хвърлен, да се отърват и свидетелката Д. е
помогнала за това, която отново не вижда никакви изследвания и твърди, че
имал завишен тропонин, за това го била пратила.
Абе хора, професор П. няма човек във Варна, който да не знае кой е
професор П., той в съдебната зала каза мога да изброя 15 причини за повишен
тропонин.
Другия кардиолог, който разпитахме д-р П., понеже бяха такива въпроси,
които се задаваха ат хок и не бяха задавани преди това, като го попитах
причини за повишен тропонин, той каза мога да изброя 8 или 9 причини. Д-р
14
Д. не можа да каже нито един, каза само, че това било признак за инфаркт
повишението, тя е некомпетентна и иска да помага и търси пациенти за
клиниката си.
Приключвам с необосноваността, смятам че не може присъдата да се
основава на предположения и на противоречиви доказателства, които не са
обсъдени и няма заключение защо се приемат едни и се отхвърлят други.
По въпроса за незаконосъобразността.
В. е обвинена в немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, тя не е обвинена, че е причинила смъртта поради незнание, другата
форма на вина, и се посочват три текста. Закона за здравето е публикуван в
Държавен вестник, тя е длъжна да го знае точно този текст, който според
обвинението засяга нейната дейност.
Обаче другите два текста, единия от които е длъжностната
характеристика чл.7, т.1 от длъжностната характеристика и чл.47, т.4 от
Правилника за устройството и дейността и вътрешния ред на СБАЛ, по които
е обвинена, не са публикувани никъде. Тя не е длъжна да знае тези документи.
Как ще допуснем, дори не бива да допускаме, как ще сме сигурни, че тя
умишлено е нарушила тези текстове, за да причини по непредпазливост
смърт. Ами тя трябва да има подпис върху тези документи, на 3-4 пъти са
поставяни в делото, и правилника, и длъжностната характеристика, са
поставени в делото. На нито едно от тези места няма неин подпис. Те не се
публикуват, как да приемем, че тя умишлено е нарушила точно, няма да ги
обсъждам сега, аз съм ги обсъждал в пледоарията си, но ги казвам, не можем
да приемем, че умишлено е нарушила тези текстове за да причини поради
немарливо изпълнение на регламентираната дейност смъртта на Ж..
Както текста на чл.123 е бланкетен, така и текста на чл.81, ал.2 от Закона
за здравето, а третия текст по който е обвинена е чл.81, ал.2, т.1 от Закона за
здравето, защото не е действала при спазване на принципа на своевременност
и достатъчност. Самия този текст е бланкетен и трябва да бъде попълнено с
конкретни нарушения на законови текстове, които да покажат, че тя не е
спазила принципите на своевременност и достатъчност. Самите тези изрази
нямат легално определение, в допълнителните разпоредби на Закона за
здравето не с обяснява какво значи своевременност и достатъчност.
Следователно те трябва да бъдат изследвани до колко нарушават други
15
публикувани в правния мир текстове. Такова нещо няма.
След като съдът приема, че е нарушен този закон той трябваше да обясни
поне на подсъдимата, а и на защитата защо е действала при липсата на
своевременност и достатъчност.
Ето защо аз считам, че присъдата е постановена и при нарушение на
материалния закон предвид на което поради нейната необоснованост и според
мен липса на наказателен състав, липса на умисъл от страна на доверителката
ми, Ви моля отмените присъдата на Варненския окръжен съд и да
постановите спрямо нея оправдателна присъда.
Това са ми двете алтернативни искания и моля в този смисъл за
произнасяне. По гражданските искове при условие, че постановите
оправдателна присъда няма да ги обсъждам, смятам, че колегата ще ги обсъди
като основание.
ЖАЛБ.ПОДС.В.: - Уважаеми господа съдии, считам решението на съда
за абсолютно несправедливо.
Потресена съм от показанията на прокуратурата, т.к. според тях аз съм
абсолютно виновна и тези обвинения всъщност, които са отправени спрямо
мен абсолютно са неоснователни във връзка с всички приложени спрямо
делото материали.
Както беше отбелязано вече от моя адвокат има направени две ДП, които
точно определят вината при лечението на пациента, но т.к., те освен това са
постановени от един много важен, една много важна инстанция - Агенция за
медицински одит, но т.к. явно спрямо едно действие две наказания не могат
да бъдат наложени оказва се, че аз едва ли не трябва да стана изкупителната
жертва за да могат наследниците на пациента да си получат обезщетението за
настъпилите поражения.
Аз съм лекар, предимно кардиолог, предимно съм работила в интензивно
кардиологично отделение /подсъдимата плаче/.
Основно съм се занимавала с лечение на инфаркт и на остри състояния. И
като такъв лекар аз смятам, че такъв болен, полиморбиден, с толкова много
придружаващи заболявания, с преживян обширен миокарден инфаркт преди
време, при такава тежка травма, с множество фрактури, с вътрешни
кръвоизливи, при положение, че е изтърпял 24 часа, ведно денонощие такава
16
остра, влошаваща се и некоригирана кръвозагуба не би могъл да оцелее. Дори
един здрав човек, при такива обстоятелства, такава кръвозагуба и шок и
такава значима интервенция едва ли щеше да оживее.
Аз слушам всичко и не вярвам на ушите си.
Тук слушам за един пациент, който се представя като кардиологично
болен, едва ли не той няма травми, той няма фрактури, той няма вътрешни
кръвонасядания на всички органи, той няма остра кръвозагуба, няма
съществена оперативна интервенция, той дойде на екстензия на единия крак и
този пациент видите ли едва ли не е кардиологично болен, а не ортопедично
болен.
Аз цял живот съм между живота и смъртта, знам какво е инфаркт и знам,
че такава остра, некоригирана своевременно кръвозагуба, след такава
съществено оперативна и то ортопедична интервенция, защото аз не съм
ортопед, но при ортопедичните операции кръвозагубата е много голяма, след
такава интервенция и такава кръвозагуба, некоригирана, едва ли някой
пациент би могъл да оцелее.
Аз в случая съм един от дежурните лекари. Този пациент е обсъждан от
всички кардиолози, аз не съм инвазивен кардиолог, не съм началник
отделение, не съм началник клиника.
При тези обстоятелства, при които бяхме поставени аз и моите колеги за
пациент, който не е вярно, че е в доболничната помощ, който идва от никъде,
който идва без документация, без никакви изследвания и ние започваме от А
до Я да правим абсолютно всичко, никога няма да се съглася, че
несвоевременно, немарливо съм изпълнила задълженията си /подсъдимата
плаче/.
Започнали сме от всички изследвания, направила съм пълен физикален
преглед, направила съм електрокардиограф, ехо кардиография, пълна
лаборатория. Свидетели за това са моите колеги.
Аз както Ви казах не съм инвазивен кардиолог, но веднага съм го
консултирала с всички присъстващи инвазивни кардиолози съобразно общия
му статус, съобразно шоковото му състояние, те да преценят той показан ли е
за инвазивно лечение и би ли могло това инвазивно лечение, при тези
обстоятелства, да му помогнем и едва ли не да му спаси живота.
17
През целия си живот съм се придържала към едно основно правило,
основното правило в медицината „Primum non nocere“ първо да не вредя на
пациента. Не съм навредила на пациента, нито с несвоевременност, нито с
некомпетентност, нито с немарливост, нито с медикамент, нито с
манипулация /подсъдимата плаче/.
При тези обстоятелства Ви казах, при които бях поставена аз и колегите
ми, съм направила всичко възможно.
И още веднъж казвам считам, че присъдата е несправедлива, боря се за
справедливост /подсъдимата плаче/.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.В.: - Искам справедливост.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание в 10:15 часа.
СЪДЪТ след тайно съвещание в 10:30 часа обяви, че ще се произнесе
със съдебен акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18