РЕШЕНИЕ
№
16.08.2021 г., град Д.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Д., гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Х., като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 1325 по описа на Районен съд Д. за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е във фазата на
извършване на делбата.
С
Решение № 260393 от 31.12.2020 г. по гр.д. № 1325 по описа на Районен съд Д. за
2020 г., влязло в сила на 21.01.2020 г., е
допусната делба между Г.В.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, и С.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на следния
недвижим имот:
Жилище,
находящо се в град Д., ул. „****“ № ***, съставляващо апартамент под № ***, а по
схема № ***от ***г. на АГКК-СГКК град Д., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № ***, попадащ в сграда с идентификатор № ***, в
поземлен имот с идентификатор № ***, състоящ се от две стаи, кухня, тераси и
сервизни помещения на застроена площ ***кв,
при съседи по схема: на същия етаж № *** и № ***; под обекта № ***; над обекта № ***, заедно с избено
помещение под № 9 на застроена площ от 2,72 кв.м, ведно с 4.389 % идеални части
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ, при
квоти по ½ идеална част за всяка от страните.
В
първото заседание след допускане на делбата, проведено на 22.04.2021 г., ищцата
е направила искане недвижимият имот да бъде поставен в нейн дял. В тази връзка
твърди, че са налице всички предпоставки по чл. 349, ал. 1 от ГПК.
В
същото заседание ищцата е предявила и иск по сметки, на основание чл. 346 от ГПК. Сочи, че по време на брака ѝ с ответника двамата са изтеглили заем
за 25 000, 00 лева. Изтъква, че са се уговорили заемната сума да бъде
получена от С.М.. Последният трябвало да плаща и всички вноски по кредита. След
развода между страните последният е напуснал Република България и не е плащал
вноските по кредита. Ищцата заявява, че единствено тя обслужва кредита, като до
22.04.2021 г. е платила 16 792, 00 лева. На тази основа прави искане
ответникът да бъде осъден да ѝ заплати посочената сума.
В
последното съдебно заседание е допуснато изменение на размера на иска на
основание чл. 214 от ГПК, от 16 792, 00 лева на 17 335, 00 лева.
Ответната
страна чрез особения представител оспорва възлагателната претенция. Иска имотът
да бъде изнесен на публична продан.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Във фазата по извършване на делбата
е направено искане имотът да бъде поставен в дял на Г.М. на основание чл. 349,
ал.1 от ГПК.
За уважаване на претенцията е
необходимо да се установи, че бракът между страните е прекратен; че на ищцата са
предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетния Б. М.;
както и отрицателната предпоставка, че ищцата няма друго жилище нейна
собственост.
С Решение № ***по гр.д. № 796/2016
г. по описа на Районен съд Д. (влязло в сила на *** г.), сключеният на ***
г. между Г.М. и С. М. брак е прекратен с
развод. Родителските права по отношение на родените от брака деца – А. М., с
ЕГН ********* и Боян М., с ЕГН **********, са предоставени на майката.
Последният, видно от удостоверение за раждане от *** г., е роден на *** г.
По делото не е спорно, че страните
са придобили процесния недвижим имот – Жилище, находящо се в град Д., ул.
„****“ № ***, съставляващо
апартамент под № 9, а по схема № ***от ***г. на АГКК-СГКК град Д.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, попадащ в
сграда с идентификатор № ***, в поземлен имот с идентификатор № ***, състоящ се
от две стаи, кухня, тераси и сервизни помещения
на застроена площ ***кв, при съседи по схема: на същия етаж № *** и № ***;
под обекта № ***; над обекта № ***,
заедно с избено помещение под № 9 на застроена площ от 2,72 кв.м, ведно с 4.389
% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху ПИ, по време на брака си при режим на
съпружеска имуществена общност. В тази насока е Нотариален акт № 48, том IV, рег. № 3335, дело №
377 от *** г. на Анета Микова – нотариус с район на действие Районен съд Д..
От изготвената
по делото комплексна техническа и оценителна експертиза се установява, че
апартаментът не е реално поделяем на два дяла, които да съответстват
на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, както и на останалите нормативни
изисквания за жилище. Пазарната оценка
на имота е определена в размер на 44 000, 00 лева. Заключенията на
експертите по техническата и оценителната част са изготвени от лица с
необходимата квалификация, не са оспорени от страните и изцяло се кредитират от
съда. От горното следва, че е налице единствен, неподеляем жилищен имот.
Не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че съделителката притежава друг жилищен имот.
Последната представи декларация с нотариална заверка на подписа, в която е
декларирала, че е собственик по наследство на 1/6 идеална част от жилище с
административен адрес: гр. Д., ул. ***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** и на
½ идеална част от жилище с административен адрес: гр. Д., ул. ***“ №
***, вх. ***, ет. ***, ап.***.
Съдът намира, че отправената от Г.М.
претенция за възлагане на имота е основателна, тъй като удовлетворява всички
изисквания на разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК – имотът е жилище; било е
съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; на претендиращия
възлагане бивш съпруг е предоставено упражняването на родителските права и
същият не притежава друго жилище. Според трайната съдебна практика,
притежаването на идеална част от жилищен имот не е пречка за възлагане по реда
на чл. 349, ал. 1 от ГПК, защото е спазено отрицателното условие претендиращият
възлагане съделител „да не притежава собствено жилище”.
Възлагателната претенция е основателна, поради което
процесния имот - Жилище,
находящо се в град Д., ул. „****“ № ***,
съставляващо апартамент под № ***, а по схема № ***от ***г. на АГКК-СГКК град Д.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, попадащ в
сграда с идентификатор № ***, в поземлен имот с идентификатор № ***, състоящ се
от две стаи, кухня, тераси и сервизни помещения
на застроена площ ***кв, при съседи по схема: на същия етаж № *** и № ***;
под обекта № ***; над обекта № ***,
заедно с избено помещение под № 9 на застроена площ от 2,72 кв.м, ведно с 4.389
% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху ПИ, по време на брака си при режим на
съпружеска имуществена общност. В тази насока е Нотариален акт № 48, том IV, рег. № 3335, дело №
377 от *** г. на Анета Микова – нотариус с район на действие Районен съд Д.,
следва да се постави в дял на Г.М.. Делът на С.М. следва да се уравни със
сумата от 22 000, 00 лева, еквивалентна на равностойността на неговото
участие в съсобствеността върху имота.
Предявен е иск по чл. 346 от ГПК.
Претенцията е с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищцата е да установи наличието
на валидно облигационно отношение по договор за заем, сключен между страните и
„Уникредит Булбанк“; наличието на уговорка за солидарна отговорност на
съпрузите за погасяване на задължението по кредита; уговорка между страните
кредита да се погасява единствено от С.М.; плащането на сумата от 17 335,
00 лева.
От приложения договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 315/0703/40525637 се
извежда, че на *** г. между страните и „Уникредит Булбанк“ АД е възникнало
облигационно отношение, по силата на което банката е предоставила сумата от 25 000,
00 лева за покриване на текущи разходи, а първите двама са се задължили да я
върнат на вноски до 29.03.2018 г. В полза на банката с нотариален акт № ***,
том I, рег. № 2508, дело №
128 от 2016 г. на Радостин Байчев – нотариус с район на действие Районен съд Д.,
е учредена ипотека върху имота, предмет на делбата.
По делото е представено
споразумение с нотариална заверка на подписите, сключено между страните на ***
г., от което се установява, че двамата съделители са се уговорили заемът да
бъде изплащан изцяло от С.М..
В тази връзка е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице стана ясно, че
заемната сума от 25 000, 00 лева е усвоена изцяло от С.М. по личната му
разплащателна сметка. След 28.07.2016 г. последният е преустановил плащането на
вноските по кредита. До 23.06.2021 г. задължението е било погасявано от Г.М.,
която е погасила 17 335, 00 лева от кредита. Заключението е обективно и е
изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема
в цялост.
За доказване на претенцията си Г.М. ангажира и гласни
доказателствени средства. Разпитани са свидетелите Магдалена Стайкова и Калин
Стоянов. От показанията им се установява, че съделителите са преустановили
контактите си още през месец декември 2015 г. Заявяват, че С.М. не е бил
съгласен да се разведат с ищцата. За да се случи това е поставил условие – да
бъде изтеглен заем, който да усвои и да използва лично, за да покрие други свои
заеми.
Съдът не приема за достоверни показанията на свидетеля
С. в частта, в която твърди, че съделителите са се уговорили процесният заем да
бъде погасяван от ищцата. Заявеното от свидетеля не кореспондира с приложеното
по делото споразумение с нотариална заверка на подписите на страните, където
ясно е отразена волята им заемът да се погасява изцяло от С.М.. В останалата
част показанията на двамата свидетели са безпротиворечиви и ясни, поради което
съдът ги възприема при формиране на фактическите си изводи.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК предвижда, че „Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството“. В конкретния случай се установи, че
С.М. е усвоил цялата заемна сума и я е използвал за лични, а не за семейни
нужди. Това стана ясно от показанията на свидетелите и от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза. Поради тази причина с положителност може да
бъде прието, че солидарната отговорност между страните е възникнала въз основа
на договора за кредит, а не по силата на закона.
От показанията на двамата свидетели се установи също,
че страните са преустановили контактите помежду си през месец декември 2015 г.,
няколко месеца преди да бъде изтеглен процесния заем. Видно от заключението на
вещото лице, Г.М. е изплатила претендираната сума от 17 335, 00 лева в
периода след прекратяване на брака ѝ с ответника, от 16.08.2016 г. до
23.06.2021 г. Така в нейна полза се поражда регресното право по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД да получи платеното в повече над своята част. За частта от задължението, припадаща
се на всеки от солидарните длъжници, е предвидена презумпция за равенство на
дяловете в чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, която разпоредба гласи следното:
„Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това,
което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно“. Посоченото
в чл. 127, ал. 1 ЗЗД - „друго” може да бъде уговорка между самите солидарни
съдлъжници за неравенство в разпределението на платения на кредитора солидарен
дълг; може да следва и от липсата на еднаквост в интереса на длъжниците, защото
някой от тях се е възползвал от целия или повече от половината от общият дълг,
при което е естествено да понесе такава част от последния, от която
възползвайки се, се е обогатил за сметка на другите; може да следва и ако
солидарността произтича от деликт. Презумпцията е оборима, като по-малкото
участие в дълга подлежи на доказване от този който го твърди. В случая от
приложеното споразумение с нотариална заверка на подписите на страните по категоричен начин се доказа, че във
вътрешните отношения двамата съделители са уговорили дългът изцяло да са плаща
от С.М.. Следователно искът на ищцата е основателен
за цялата сума, която е платила по кредита, в размер на 17 335,
00 лева.
Независимо от това искът следва да
бъде отхвърлен като погасен поради прихващане с насрещното вземане на
ответника. Г.М. е направила искане по чл. 103 от ЗЗД, вземането ѝ по иска
по сметки да бъде прихванато с вземането на С.М. за уравнение на дела му. Стана
ясно, че делът на С.М. следва да се уравни със сумата от 22 000, 00 лева,
еквивалентна на равностойността на неговото участие в съсобствеността върху
имота. След извършената компенсация на последния се дължи сумата от 4 665,
00 лева.
В съответствие с
нормата на чл. 349, ал. 5 ГПК паричното уравнение, ведно със законната
лихва следва да се изплати в шестмесечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила и
едва след точното изпълнение на горното задължение Г.М. ще придобие
собствеността върху имота.
По
отношение на разноските:
На основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд Д. държавна такса в размер на 4 % върху стойността на своя дял: С.М. – 880,
00 лева и Г.М. – 880, 00 лева.
Всеки от съделителите следва да понесе
отговорността за възнагражденията на вещите лица по допуснатите експертизи
съобразно дела си. За комплексната техническа и оценителна експертиза е платено
възнаграждение от 400, 00 лева от ищцата. При това положение С.М. следва да
плати на Г.М. сумата от 200, 00 лева съобразно дела си. Последният следва да
бъде осъден да заплати на Г.М. и платеното от нея възнаграждение за назначения
му особен представител в общ размер от 300, 00 лева. Разноските за упълномощен
адвокат, при липса на спорове относно правата на съделителите и начина на
извършване на делбата, се понасят от всеки съделител, както ги е направил.
Искът по сметки на Г.М. е уважен изцяло,
поради което разноските направени във връзка със същия следва да ѝ бъдат
присъдени. Представени са доказателства за адвокатско възнаграждение от 1200,
00 лева и възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер
на 200 лева. Така С.М. следва да бъде осъден да заплати на Г.М. и 1400, 00 лева
разноски, направени във връзка с иска по сметки.
По тази претенция ответникът дължи по
сметка на Районен съд Д. и държавна такса по чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 693, 40 лева.
При тези мотиви, Районен съд Д.
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ на Г.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК следния недвижим имот: Жилище, находящо се в град Д., ул. „****“ № ***,
съставляващо апартамент под № ***, а по схема № ***от ***г. на АГКК-СГКК град Д.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, попадащ в
сграда с идентификатор № ***, в поземлен имот с идентификатор № ***, състоящ се
от две стаи, кухня, тераси и сервизни помещения
на застроена площ ***кв, при съседи по схема: на същия етаж № *** и № ***;
под обекта № ***.51; над обекта № ***.57, заедно с избено помещение под № ***
на застроена площ от 2,72 кв.м, ведно с 4.389 % идеални части от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ.
ОСЪЖДА Г.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати за уравнение на дела на С.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 4665, 00 лева, ведно със законната лихва, в шестмесечен
срок от влизане на решението в сила.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание по чл. 127, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗД за осъждане на С.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да ѝ заплати сумата от 17 335, 00
лева, платена на „Уникредит Булбанк“ АД по договор за банков ипотечен кредит с
пълна отговорност на физическо лице № 315/0703/40525637 от *** г., в качеството
ѝ на солидарен длъжник, като погасен поради прихващане с насрещното
вземане на С.М.М. за уравнение на дела му със сумата над 4665,
00 лева до пълния размер от 22 000, 00 лева.
ОСЪЖДА Г.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд Д. държавна
такса върху стойността на нейния дял в размер на 880, 00 лева.
ОСЪЖДА С.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд Д. държавна
такса върху стойността на неговия дял в размер на 880, 00 лева и държавна такса
в размер на 693, 40 лева върху уважения размер на предявения срещу него иск по
сметки.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Г.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1900, 00 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 1325 по описа на Районен съд Д. за 2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Д., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: