Решение по дело №22/2023 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 106
Дата: 24 април 2023 г.
Съдия: Таня Живкова
Дело: 20231600500022
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Монтана, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева

Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20231600500022 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
Д. Г. П. чрез пълномощника против решение на МРС № 509 /07.12.2022 г. по гр. дело
№ 1135/22г. Поддържа,че атакуваното решение неправилно, като съдът не се е съобразил
както с доказателствата по делото,така и с нормативната база, като в тази насока са развити
подробни съображения .Твърди,че по делото е безспорно установено ,че ответниците са
извършили действия,с които са нарушили постигнатата спогодба, поради което и същата не
обвързва страните ,и ищцата не е длъжна да търпи съществуването й. Предвид
гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение и постанови ново, с което да
уважи исковата претенция.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Л. Л. и Р. Л.,
които чрез процесуалния представител твърдят,че жалбата е неоснователна, а атакуваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.Тази теза се поддържа и в съдебно
заседание .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение , първоинстанционният съд е приел ,че
ответниците са извършили неоснователни действия/ вдигане на шум в късните вечерни
часове /,поради което и е уважил иска в тази част.По отношение на претенцията за
премахване на лятната кухня с тоалетна съдът е достигнал до извода,че същата е
неоснователна в тази част, тъй като тази сграда не пречи на ищцата да осъществява правото
1
си на собственост .
Първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка и правните
му изводи са обосновани и законосъобразни .
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че отношенията между
страните са трайно влошени, което е дало и повод на настоящата ищца да инициира
производство по чл.108 и чл.109 ЗС срещу ответниците/ гр.дело № 1473/2017 г. на МРС/ В
това производство е постигната спогодба между страните , като в раздел трети, т.5 Д. П. е
приела да търпи лятната кухня с тоалетна , като ползването на същата ще се извършва от
двете страни по предназначение и само за свои лични нужди ,като използването
,включително и озвучаването,ще бъде преустановено до 23 ч.С това споразумение са
уредени и правото на собственост на страните върху процесния имот, както и върху лятната
кухня, навеса и оградата, като ищцата има право на ½ ид.ч.
С решение по гр.д.№ 60/2019 г. на МРС, потвърдено с решение по в.гр.дело №
225/2000 г. съдът е разпределил в общо ползване на страните по настоящото дело 51,31
кв.м., в които попадат лятна кухня с външна тоалетна.
Настоящото исково производство е инициирано от Д. П., която твърди, че с
исковата молба на основание чл.87,ал.2 ЗЗД разваля сключената спогодба в частта ,с която
в раздел трети,т.5 е приела съществуването на лятна кухня. Като аргумент в тази насока е
изложила твърдения,че ответниците не спазват постигнатите уговорки,сменили са ключа от
лятната кухня,с което на практика й е отнет достъпа до сградата, освен това използват
същата в нарушение на уговореното,като се правят пиянски сбирки и се озвучава силно и
след 23 ч. Поддържа се също така,че съществуването на лятната кухня й пречи да ползва
спокойно и нормално поземления си имот .
Анализирайки събраните гласни/св.П Г.К , В.П / и писмени доказателства, както
първата, така и настоящата инстанция намира,че ответниците действително правят сбирки в
процесната сграда, като същите не приключват според уговорката до 23 ч., а продължават и
след това. Свидетелите на ответниците също не отричат този факт. Безспорно е
установено,че при тези сбирки се чува и силна музика,говор ,който несъмнено пречи и
създава неудобства на ищцата/която живее на първия етаж в непосредствена близост до
сградата/ и нейното семейство.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето
право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на
иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки
за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването
на тозииск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и
че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и
поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. / ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2015
от 06.11.2017 год. по тълкувателно дело No 4 по описа за 2015 г. На ОСГК/
В настоящата хипотеза тези неоснователни действия се изразяват в превишаване на
определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град
нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото
на ищеца жилище.Ползването на сградата от ответниците е напълно основателно както с
оглед постигнатото споразумение, така и предвид влязлото в сила съдебно решение по гр.д.
№ 60/2019 г. на МРС.
2
Безспорно е, че кумулирането на шум /говор, песни ,музика/ ,който се чува извън
лятната кухня в късните вечерни часове и пречи на спокойствието на семейството на
ищцата, създава за ищеца пречки, които са далеч над нормалните за използване на
собственото му жилище . Поради тези неоснователни действия ищцата и нейното семейство
не са в състояние да си починат спокойно и са изложени на допълнителен стрес.
В жалбата се прави възражение,че съдът е осъдил ответниците да се въздържат от
шум само след 22 часа, а не съгласно цитираната Наредба за опазване на обществения ред
на територията на Община М .Видно от исковата молба, самият ищец е посочил
единствено,че постигната договорка между страните е нарушена поради вдигане на шум
след 23 ч.,т.е. не е навел доводи,че има възражение по използване на постройката в друг
часови диапазон .
По отношение на искането за премахване на лятната кухня с тоалетна .
Основните твърдения в исковата молба са,че тази постройка пречи на ищцата да
ползва терена и притежавания първи етаж по предназначение,като в исковата молба само е
посочено,че ищцата с постигнатото споразумение се е съгласила да търпи незаконната
постройка .Едва в писмената защита са развити подробни доводи относно незаконността на
тази постройка, които се поддържат и във въззивната жалба.
За да е основателна претенцията в тази й част , ищецът следва да установи
фактическо действие от страна на ответниците , надхвърлящо ограниченията на
собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо
до накърняване правата на съсобственик. Само факта на изграждане на незаконна постройка
не е основание за уважаване на негаторната претенция. Трайна и последователна е
съдебната практика, че искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на правото на собственост
от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават
правото на съсобственика да ползва имота съобразно неговото предназначение.
Извършеният в съсобствен имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по
смисъла на чл. 109 ЗС, само ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените
с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното
ползване на имота . В тежест на ищеца по иска по чл. 109 ЗС е да докаже, че конкретно този
строеж му пречи да упражнява правото си на собственост и по какъв начин става това.
В настоящата хипотеза , дори и да се приеме, че тази постройка е незаконна, липсват
каквито и да е доказателства,че нейното изграждане създава пречки за нормалното
използване на терена и жилището на първия етаж. Анализирайки доказателствата се налага
извода,че единствените неоснователни действия и съответно пречка за ищеца се явяват
шумните събирания ,организирани от ответниците . Нещо повече, в самата искова молба не
се твърди,че постройката пречи за пълноценното използване на имота-било като засенчва
етажа, пречи за достъпа за извършване на ремонти/в каквато насока са твърденията в
исковата молба по гр.дело № 1473/2017 г./ Предвид това съдът намира ,че не следва да се
премахва цяла постройка само заради шумните сбирки,които се организират от ответниците
.
Предвид гореизложеното съдът намира,че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателя следва да заплати на ответниците
направените в производството разноски .От страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е постъпило възражение за прекомерност ,което е неоснователно-същото е
дори под законовия минимум, определен в разпоредбата на чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Предвид горното Д. Г. П. следва
да заплати на всеки един от ответниците направените от последните разноски в размер на
500 лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 509 /07.12.2022 г. ,постановено по гр. дело №
1135/22г. на Районен съд Монтана .
ОСЪЖДА Д. Г. П. ,ЕГН ********** да заплати на Л. М. Л.,ЕГН **********
сумата 500 лв. разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. П. ,ЕГН ********** да заплати на Р. А. Л. ,ЕГН **********
сумата 500 лв. разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4