СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
10.11.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 14.10.21г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 16885/18г.
и констатира следното:
Предявен е иск от А. Т. против З. „Е.“ АД с правно основание чл. 432 от КЗ за сумите: 40 000 лева /обезщетение
за неимуществени вреди – следствие от ПТП/. Претендира се /при условията на чл.
86 от ЗЗД/ и законната лихва върху посочената сума /главница/ за периода след
21.08.18г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 21.08.18г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото
- ищецът е претърпял физически увреждания – травми /като следствие от това:
физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/. Произшествието е
причинено от М. Х.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число:
деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на М. Х./ са
удостоверени със събраният по делото писмен, гласен и преди всичко експертен
доказателствен материал /преценен в съвкупност/. В последната връзка: приетите
по делото технически експертизи /особено – втората, която съобразява и
показанията на разпитаните в процеса свидетели относно механизма на инцидента/
изследват /подробно, детайлно/ предотвратимостта на ПТП-е във всичките му
възможни варианти и /потвърждавайки констатациите в протокола за ПТП-е/ налагат
/пряко или косвено – в контекста на изводите и на медицинската част от
комплексната експертиза/ изводите, че: между МПС-во и пешеходеца /пострадалият
ищец/ е настъпил сблъсък /съприкосновение, удар/ и, че: водачът на автомобила е
имал фактическа /обективна възможност/ да избегне инцидента. В такава хипотеза
– не може да се приеме, че презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се явява надлежно
/категорично – еднозначно/ опровергана /което е в тежест на ответника –
съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/. На последно място /в същата връзка/:
единственият случай /при който процесното ПТП-е би се оказало неизбежно
/непредотвратимо/ е /съгласно констатациите на втората техническа експертиза/
при движение на пострадалия с бързо /състезателно/ тичане /този вариант обаче
следва да се приеме като житейски недостоверен/.
Към датата на ПТП-е М. Х. е имала действаща
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Горните обстоятелства удостоверяват предпоставките на
чл. 432 от КЗ.
Не се спори /а този факт е и удостоверен по делото с
писмено доказателство/, че: ответникът вече е изплатил на ищеца /на 01.11.18г./
обезщетение /за процесните неимуществени вреди/ в размер на 14 700 лева.
Главният иск е основателен до размера на сумата
15 000 лева:
Председателят на настоящият съдебен състав намира, че
във всички случаи /винаги -когато е налице физическо увреждане/ наличието на
неимуществени вреди /физически болки и психически страдания/ следва да се -
презумира /т.е. обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинено
телесно увреждане/. От друга страна – досежно процесното /същото, посоченото/
релевантно обстоятелство - по делото са събрани и конкретни доказателства
/медицинска експертиза/.
Процесното обезщетение се определя при условията на
чл. 52 от ЗЗД: в контекста на горните принципни съображения и при съобразяване
на конкретните /събрани в процеса/ доказателства /медицинска експертиза/. Съдът
отчита също възрастта на пострадалия и наличието на доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. В
тази връзка – събраният по делото доказателствен материал /писмен, гласен и
експертен – преценен в съвкупност/ дава основание да се направи извод, че
ищецът /макар и пресичайки на пешеходна пътека/ е имал обективна /физическа,
фактическа/ възможност да забележи приближаващата опасност /и като следствие от
това да съобрази поведението си на пътя – по смисъла на чл. 113 от ЗДвП и чл.
114 от ЗДвП/.
Председателят на състава /на последно място/
съобразява и размера на вече изплатеното /извън-съдебно/ на ищеца обезщетение.
Частично основателен е и акцесорният иск:
В полза на ищеца следва да бъде присъдена /при
условията на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ/ и
законна лихва върху горната главница за периода след 01.11.18г. /когато
застрахователят е изплатил доброволно частично обезщетение/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД да плати на А.В.Т.
ЕГН ********** сумата 15 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди –
следствие от ПТП/ на основание чл. 432 от КЗ; законната лихва върху тази сума
от 01.11.18г. до цялостното й изплащане и 450 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените
искове; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 15 000 лева, а
акцесорния иск за периода до 01.11.18г.
ОСЪЖДА А.В.Т. да плати на З. „Е.“ АД 270 лева - съдебни разноски
/съразмерно на отхвърлените искове; на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ и 50
лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и
Наредбата към него/.
ОСЪЖДА ЗД Е.“ да плати на
адвокат Н. 980 лева - адвокатски хонорар /на основание чл. 38 от ЗА/.
ОСЪЖДА ЗД Е.“ да плати на СГС
600 лева - държавна такса /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: