Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.01.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

17.12.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

312

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

Депозирана е жалба от П.В.П. от ***, против Решение № 307/24.09.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № С200009-137-0007281/27.08.2020 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г.

Излага съображения, че оспореното решение е неправилно и в противоречие с действащата съдебна практика.

Счита, че към датата на налагането на запора с обжалваното от него постановление, била изтекла тригодишната абсолютна погасителна давност за събирането на наложената му глоба в размер на 2000 лева по смисъла на чл.82 ал.З от ЗАНН. Сочи диспозитива на Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 година на общото събрание на OCC-l-ва и П-ра колегии на Върховен административен съд на Република България, а именно: „След прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН при изпълнение на административно наказание „глоба“ се прилага давностния срок по чл. 82, ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.“ Посоченото решение било абсолютно задължително за прилагането му от всички физически и юридически лица на територията на Република България.

От въведените от ВАС мотиви, можело и следвало да се направи единственият правилен извод, че след като един път е било прекъснато изтичането на двугодишната изпълнителска давност на наложеното му наказание, като наложената му глоба е била приобщена към изпълнителното дело, преди изтичането на двугодишният срок за изпълнението й по чл. 82 ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, считано от влизането й в сила- 27.04.2017 г., то не можело до безкрай с всяко действие за събирането й да започват да текат нови срокове.

Счита, че обратното би довело до безкрайно дълго или вечно във времето проточване на събирането на глобата, поради което в случая намирала приложение разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, а именно с изтичането на кратката абсолютна погасителна давност, следвало делото да се прекрати по давност, като спрямо него не се извършват принудителни действия.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 307/24.09.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № С200009-137-0007281/27.08.2020 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г., след което да разпореди да бъде прекратено изцяло производството по изпълнително дело №***/*** г. по описа публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив,офис Кърджали,поради изтекла давност.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Х. К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че от доказателствата по делото се установявало, че наложеното му административно наказание „глоба” в размер 2000 лв. било наложено с НП № *** от *** г. на началник сектор „ПП” към ОДМВР – Кърджали, влязло в сила от 27.04.2017 г., при което, считано от 28.04.2017 г. е започнал да тече давностния срок за изпълнението на наказанието. От приложеното Разпореждане за присъединяване от 26.06.2019 год. към изпълнително дело № ***/*** г. по описа на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ***, се установявало, че жалбоподателят е разбрал за това присъединяване на тази глоба към изпълнителното дело, или влизането в изпълнително производство по смисъла на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, на 26.06.2019 г. Горното обосновавало извода, че в конкретния случай е бил изтекъл законоустановения давностен срок и следвало изпълнителното производство да бъде прекратено. Моли за решение в този смисъл, като претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Р. Т., която оспорва депозираната жалба. Излага съображения, че издаденото Решение № 307 от 24.09.2020 г., е правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административното производство. Жалбата, подадена пред настоящия съд се явявала идентична с тази, подадена пред директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, поради което счита, че не е необходимо да преповтаря мотивите, изложени в самото решение. Заявява, че поддържа находящото се в делото писмено становище, представено ведно с административната преписка. Твърди, че в конкретния случай не е изтекла предвидената в закона давност, поради което жалбата е неоснователна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

П.В.П. е длъжник по изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, ***, за събиране на публични държавни вземания. Изпълнителният титул, въз основа на който е образувано ИД е Наказателно постановление № **/*** г. на ОД на МВР Кърджали. Издадено и връчено е съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С 160009-048-0077227/08.12.2016 г./л. 38 от делото/; С Разпореждане за присъединяване с изх. № С 180009-105-0358795/19.11.2018 г./л. 37/,  към изпълнителното производство е присъединено вземането по Наказателно постановление № 16-1300-001468/26.10.2016 г. на ГД „Национална полиция“ на ОД на МВР – Кърджали. Разпореждането е връчено на длъжника на 26.06.2019 г., видно от отразеното отбелязване в представеното по делото копие от документа; Публичният изпълнител е изготвил и Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки с изх. № С190009-022-0046788/07.06.2019 г./л.36/, връчено на П. също на 26.06.2019 г. Съставено е и Запорно съобщение на основание чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 1 от ДОПК с изх. № С 190009-003-0045893/07.06.2019 г./л. 35/; С Разпореждане с изх. № С 190009-137-0009692/30.10.2019 г., издадено от М. Т. – *** в ТД на НАП – Пловдив, ***, е постановен отказ да бъде погасено по давност събирането по наложената глоба по Наказателно постановление № 16-1300-001468/26.10.2016 г. по Изпълнително дело № ***/*** г.; С Разпореждане с изх.№ С200009-137-0004856/28.05.2020 г., отново е отказано погасяването по давност на задължения по Изпълнително дело № ***/*** г.; С релевантното по делото Разпореждане с изх. № С200009-137-0007281/27.08.2020 г./л. 13/, издадено от М. Т. – *** в ТД на НАП – Пловдив, ***, е постановен поредният отказ да бъде погасено по давност събирането по наложената глоба по Наказателно постановление № 16-1300-001468/26.10.2016 г. по Изпълнително дело № ***/*** г.. Против последното е депозирана жалба от П.В.П. с вх. № **/** г., подадена в срока по чл. 266, ал. 1 от ДОПК чрез публичния изпълнител до териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив/л. 60 – л. 64/; С оспореното в настоящето производство Решение № 307/24.09.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, жалбата срещу Разпореждане № С200009-137-0007281/27.08.2020 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г., е оставена без уважение. Решаващият орган е изложил мотиви, че Наказателно постановление №16-1300-001468/26.01.2016 г. на ГД „Национална полиция“ на ОД на МВР – Кърджали е влязло в законна сила на 27.04.2017 г., поради което предвидената в чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН двугодишна давност е започнала да тече от влизането в сила и е прекъсната на 19.11.2018 г., когато преписката е изпратена от взискателя към НАП и наказателното постановление е присъединено с Разпореждане за присъединяване с изх. № С 180009-105-0358795/19.11.2018 г. към образуваното изпълнителното дело. Това се явявало „действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието“ по смисъла на чл. 82, ал. 2, пр. I-во от ЗАНН. Посоченото действие прекъсвало 2 - годишната давност по ЗАНН, тъй като било насочено към изпълнение на наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, пр. II-ро от ЗАНН, след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започвала да тече нова давност. След прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба“ се прилагал давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, а именно - две години. В новия двугодишен срок, който изтичал на 19.11.2020 г./но преди това/, били предприети действия спрямо наказания за изпълнение на наказанието - издадено било и връчено Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки с изх. № С190009-022-0046788/07.06.2019 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху МПС с изх. № С200009-022- 0045480/21.07.2020 г., които имали за последица спиране на давността/чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК/.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в съответствие с чл. 266 от ДОПК, а именно директорът на компетентната териториална дирекция, в случая директорът на ТД на НАП - Пловдив. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, реквизити. Самият изричен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, мотивиран с довода, че погасителната давност не е изтекла по отношение на процесното вземане, също е издаден от оправомощен по смисъла на чл. 226, ал. 1 от ДОПК орган, в рамките на неговите правомощия.

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението са посочени фактическите и правни основания за издаването му.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е материално незаконосъобразно, поради следните съображения:

По силата на чл. 168, т. 3 от ДОПК, изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания, а вземанията, които са погасени по давност се отписват - чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 173, ал. 2 от ДОПК, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, респ. с изтичането на абсолютната давност, а по аргумент от противното – във всички останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност, по възражение на заинтересуваното лице. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК регламентира обикновената 5/пет/-годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а чл. 171, ал. 2 от ДОПК/в релевантната редакция на нормата – ДВ, бр. 64/2019 г., в сила от 13.08.2019 г./ установява абсолютната 10-годишна погасителна давност, като с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Съдържащата се в чл. 171, ал. 1 от ДОПК уредба на обикновената погасителна давност е неприложима по отношение на глобите и санкциите по влезли в сила наказателни постановления, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, са вид публични държавни вземания и се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания – чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, респ. за събирането им е приложим установеният в ДОПК ред за събиране на държавните вземания.

ЗАНН съдържа специална разпоредба, уреждаща давността относно вземанията за глоби по влезли в сила наказателни постановления, респ. и по електронни фишове, която следва да се прилага при преценката за изтичане на обикновената погасителна изпълнителска давност. В тази връзка съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, административното наказание „глоба“ не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизането в сила на наказателното постановление за налагането му, съответно на електронния фиш. Разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че с всяко предприето действие на надлежните органи за изпълнение на наказанието давността се прекъсва и започва да тече нова давност, за която отново е приложим двегодишният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. В този смисъл е и даденото разрешение с Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по ТД № 3/2016 г.

Алинея 3 на чл. 82 от ЗАНН регламентира, че независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание, в т. ч. и глобата, не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, а съгласно ал. 4, пр. І-во на същия текст, разпоредбата на предходната ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

В конкретния случай постановения отказ да бъде прекратено частично изпълнителното производство по Изпълнително дело № ***/*** г., касае именно вземане, произтичащо от наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. по Наказателно постановление №16-1300-001468/26.01.2016 г. на ГД „Национална полиция“ на ОД на МВР – Кърджали, което е влязло в законна сила на 27.04.2017 г., т.е. по отношение на давността е приложим горепосочената уредба в ЗАНН. Актът, с който посоченото вземане е присъединено към образуваното изпълнително производство е Разпореждане за присъединяване с изх. № С 180009-105-0358795/19.11.2018 г., което разпореждане е връчено на длъжника на 26.06.2019 г. По делото не се твърди и не се представят доказателства, разпореждането за присъединяване да е връчено длъжника и жалбоподател в настоящето производства, на дата различна от посочената. Действието на публичния изпълнител по присъединяването на вземането, произтичащо от влязло в сила НП, към вече образувано изпълнително дело, несъмнено представлява действие по прекъсване на давността по смисъла на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, но за да произведе въведения в посочената норма ефект по прекъсване на давността, то това действие следва да е съобщено надлежно на длъжника. С други думи, самото предприемане на присъединяване на вземането към изпълнителното дело от страна на публичния изпълнител не води автоматично до прекъсване на давността, а следва това действие да е завършено каквото е изискването на изр. 2-ро от ал. 2 на чл. 82 от ЗАНН, за да започне да тече нова двугодишна давност. Завършването на действието се осъществява с достигането му до длъжника, респ. в конкретния случай със съобщаването на разпореждането за присъединяване. От доказателствата по делото се установява, че това е било осъществено на 26.06.2019 г., към която дата обаче е бил изтекъл регламентираният в чл. 82, ал. 1 от ЗАНН двегодишен давностен срок. Горният извод се налага от факта, че релевантното Наказателно постановление №16-1300-001468/26.01.2016 г. на ГД „Национална полиция“ на ОД на МВР – Кърджали, е влязло в законна сила на 27.04.2017 г., поради което от 28.04.2017 г. е започнал да тече и давностния срок, който е изтекъл на 28.04.2019 г., т.е. след като в този двегодишен срок не са били предприети действия от публичния изпълнител, с които да е надлежно прекъсната давността по горецитераната разпоредба, то вземенето е погасено по давност. Изтичането на този срок, респ. законоустановения период за принудително изпълнение на вземането, има за последица пораждането на субективно непритезателно право за длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение, въвеждайки възражение за изтекла давност, което е основание за прекратяване на изпълнението по това вземане.

Настоящият състав намира за неоснователни изложените в оспореното решение доводи, че с налагането на обезпечителни мерки от страна на публичния изпълнител по събиране на вземането, което било извършено с Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки с изх. № С190009-022-0046788/07.06.2019 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху МПС с изх. № С200009-022- 0045480/21.07.2020 г., давността се спирала, на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. В тази връзка, освен по-горе въведените мотиви за приложимата нормативна уредба относно давността по отношение на публичните вземания, произтичащи от влезли в сила НП, отново следва да се отбележи, че посочените постановления са издадени след изтичането на двегодишния давностен срок, тъй като същият не е бил прекъснат с разпореждането за присъединяване от 19.11.2018 г., поради незавършване на действието на публичния изпълнител в регламентирания от закона давностен срок.

Предвид горното, вземането по Наказателно постановление №16-1300-001468/26.01.2016 г. на ГД „Национална полиция“ на ОД на МВР – Кърджали, се явява погасено по давност, поради което следва да бъде отписано, а изпълнителното производство в тази му част следва да бъде прекратено.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба от П.В.П. от *** се явява основателна, респ. обжалваното Решение № 307/24.09.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № С200009-137-0007281/27.08.2020 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г., се явяват материално незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени.

Следва административната преписка да бъде върната на *** в ТД на НАП – Пловдив, офис – Кърджали, за ново произнасяне по депозираната от жалбоподателя молба за изтекла погасителна давност по Изпълнително дело № ***/*** г., в частта му относно вземането, произтичащо от наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. по Наказателно постановление №16-1300-001468/26.01.2016 г. на ГД „Национална полиция“ на ОД на МВР – Кърджали, съобразно мотивите на настоящето решение.

При този изход на делото, предвид надлежно въведеното искане за заплащане на деловодни разноски, следва да бъде осъдена ТД на НАП – Пловдив да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 310 лв., от които 300 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 10 лв. внесена държавна такса при образуване на делото. Съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателят е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв., което се установява от представения Договор за правна защита и съдействие № ***/*** г./л. 59 от делото/. Видно от съдържанието на посочения договор, в същия е налице надлежно отразяване, че договореното възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено, като заплащането е брой. Посоченият договор служи като разписка, удостоверяваща факта на заплащането на възнаграждението, поради което съдът намира, че това обстоятелство е доказано, поради което искането за присъждане на разноски, произтичащи от това основание, е основателно. Следва да се отбележи, че с оглед материалния интерес заплатеното възнаграждение е под минималния размер, визиран в нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде присъдено в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 307/24.09.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № С200009-137-0007281/27.08.2020 г. на публичен изпълнител по Изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, ***, с което  е постановен отказ да бъде погасено по давност събирането по наложената глоба по Наказателно постановление № 16-1300-001468/26.10.2016 г. по И.Д. № ***/*** г.

ВРЪЩА преписката на *** в ТД на НАП – Пловдив, офис – Кърджали, за ново произнасяне по молба на П.В.П. от ***, с ЕГН **********, за погасяване на публични вземания по Изпълнително дело № ***/*** г., поради изтекла погасителна давност, съобразно изложените мотиви в решението.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив, ***,  да заплати на П.В.П. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 310 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                              Председател: