Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 285 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета
година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 52/15.01.2018 г. по гр. д. № 397/2015 г. Районен съд – гр. Сливница е признал за
установено по отношение на П.Г.Д. и Е. В.Х., че ищците В.Д.М., Д.В.М. и Е.В.М. са собственици на дворно място в с. К., община Д., махала „Б. П. Я.” с площ от около
1 014. 5 кв. м., при граници: от
юг - река
Н., от запад – Б. П., от север – път, и от изток – наследниците
на Р. Г. и Г. Д., представлващо имот
с кадастрален номер 220 от кадастралния план на с. К., и идентично понастощем с част от имот
№ …… от КВС, и е осъдил ответниците на основание чл. 108 ЗС да предадат владението върху описания
по-горе имот на ищците. С решението в тежест на ответниците са възложени
разноските по производството.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответниците в първоинстанционното
производство П.Г.Д. и Е. В.Х., в която са изложени оплаквания за необоснованост
и материална незаконосъобразност на решението на районния съд, който при
разглеждане на делото допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно
районният съд достигнал до фактическия извод, че е налице идентичност между
местностите „Б. П. Я.“, „Б. Д.“ и „Л.“, както и между имота по пункт
първи от нотариален акт № …/……….. г., том ., д. № …/…. г., и имот с номер …,
представляващ понастоящем част от имот № …… по КВС. Освен това имотът не бил
индивидуализиран с кадастрален номер. Ответниците
считат, че имотът не е имал селищен характер, поради което е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ, каквато не е била извършена. Оспорват да препятстват
достъпа на ищците до имота. Искането е за отмяна на решението на районния съд и
за постановяване на нов акт по съществото на спора, с който искът да бъдат отхдвърлен. Претендират се и разноските по производството.
Въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба с искане за потвърждаване решението на районния съд.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
С молба за
уточнение на иска пред въззивния съд ищците твърдят,
че спорният имот е с идентификатор ….........
Ищците В.Д.М., Д.В.М. и Е.В.М. са наследници по закон на В. Н. М., видно от
удостоверение за наследници № …/……….. г. на СО, район „Н.“.
По силата на договор за замяна, оформен с нотариален
акт № …, том ., д. № …/…. г., В. Н. М. придобил от
Ю. Б. П. правото на
собственост върху празно дворно място с площ от 1 014. 50 кв. м., находящо се в землището на с. К., м. „Б. П. Я.“, при съседи: път, Б. Й. П., Г. Д., наследници на Р. Г. и река Н. В
официалната удостоверителна част на документа е посочено, че при изповядване на
сделката е било представено разрешение № ..-..-./.............. год. на председателя на ОбНС – град Д. за
извършване на сделката.
Това дворно място било поставено в дял на Ю. Б. П., видно от
договор за доброволна делба от 06.06.1972 г., сключен
в писмена форма с нотариална заверка на подписите между Ю. Б. П. и Б. Й. П.
Съсобствеността между двамата била възникнала на основание договор за продажба,
сключен с продавачите Г. Й. Г. и Д. Й. Г., и оформен с нотариален акт № ../…., в който
имотът е описан като празно дворно място с площ от 1 700 кв. м., находящо се в землището на с. К., м. „Б. П. Я.“, при съседи: от запад – Г. Д., от
югоизток – река, от североизток - наследници на Р. Г. При покупко-продажбата
продавачите Г. Й. Г. и Д. Й. Г. са се легитимирали като собственици
на имота с нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, с № .., том ., д. № ../…. година.
С акт № … за частна общинска собственост, съставен на 11.04.2013 г. на основание чл.
19, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 45г, ал. 1 ППЗСПЗЗ и решение на органа по земеделска
реституция от 19.11.2008 г., като частна общинска собственост е актуван
следният имот - недвижим имот, представляващ поземлен имот № ……, находящ се в землището
на с. К., с ЕКАТТЕ ….., община Д., с площ от 5.426 дка, местност ,Б. Д.", с
начин на трайно ползване - нива, пета категория, при граници на имота: ПИ № …… - нива, ПИ № …… - вътрешна река, ПИ № …… - път .. кл. ПИ № ……. - полски път, ПИ № …… – нива, ПИ № …… - полски път, ПИ № …… – нива.
Този имот е предмет на договор за покупко-продажба
от 05.07.2013 г., сключен между ответника П.Г.Д. ***. Със
заповед № РД-..-… от
………….
год. кметът на община Д. е наредил на основание чл. 44, ал .2 ЗМСМА, чл. 64, ал. 1 от ЗОС да се
отпише имотът от актовите книги за частна общинска собственост и да се предаде
на купувача в лицето на ответника П. Д..
С акт № … за частна общинска собственост, съставен на …………. г. на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 45г, ал. 1 ППЗСПЗЗ и решение на
органа по земеделска реституция от 19.11.2008 г., като частна общинска
собственост е актуван следният имот - недвижим имот, представляващ поземлен имот № ……, находящ
се в землището на с. К., с ЕКАТТЕ ….., община Д., с площ от 0.949 дка, местност „Б. Д.", с начин на трайно ползване - нива, пета
категория, при граници на имота: ПИ № …… - нива.
Този имот е предмет на договор за покупко-продажба
от ………….. г., сключен между
ответника П.Г.Д. ***. Със заповед № РД-..-…. от
………..
год. кметът на община Д. е наредил
на основание чл. 44, ал .2 ЗМСМА, чл. 64, ал. 1 от ЗОС да се отпише имотът от
актовите книги за частна общинска собственост и да се предаде на купувача в
лицето на ответника П. Д..
По делото е безспорно между
страните, че след придобиването на гореописаните два имота ответникът Д. е
предприел действия по обединяването им
в един общ имот, а именно поземлен имот с начин на трайно ползване - нива, с
площ от 6,375 дка, пета категория, в местността „Б. Д.“, съставляващ имот № ……., по картата на землището на с. К., ЕКАТТЕ ……, община Д., при граници на имота по скица: имот № ……., имот № ……, имот № ……, имот № ……, имот № ……. и имот № ……..
За новообразувания имот № …… ответникът Д. се е снабдил с нотариален акт за собственост № …, том .., рег. …., дело № … от …………… год. на нотариус Г. Ч. с рег. № 634
по регистъра на НК.
На 23.04.2014 г. ответникът П.
Д. е дарил на ответника Е. В.Х. 1/2 ид. част от поземлен имот с начин на трайно ползване -
нива, с площ от 6.375 дка, пета категория, в местността „Б. Д.“, съставляващ имот № ……, по картата на землището на с. К., ЕКАТТЕ ….., община Д., при граници на имота по скица: имот № ……, имот № ……, имот № ……, имот № ……, имот № ……. и имот № …….
На 06.06.2014
год. ответникът П. Д. е придобил по силата на договор за продажба, оформен с нотариален
акт № .., том .., рег. № …., дело № … на нотариус Р. Г., с peг. № 486 по регистъра на НК, правото на собственост върху поземлен имот № …… с площ от 0.094 дка, в
местността „Л.“, с начин на трайно ползване - нива, в землището на с. К., община Д., и поземлен имот № ……. с площ от 1,392 дка, в
местността „Л.“, с начин на трайно ползване - нива, в землището на с. К., община Д.
Безспорно е, че след
закупуването им е било извършено обединяването на поземлен имот № ……, с площ от 6,375 дка,
в местността „Б. Д.“, и поземлен имот № …… с площ от 1,392 дка, в местността „Л.“, като е образуван нов поземлен имот № …… с площ от общо 7,767
дка.
На 17.04.2015 г. ответникът П.
Д. дарил на ответника Е. Х. 696/7767 ид. части
от поземлен имот с начин на трайно
ползване - нива, с площ от 7,767 дка, пета категория, в местността „Л.“, съставляващ имот № ……, по картата на землището на с. К., ЕКАТТЕ ….., община Д., при граници на имота по скица: имот № ……, имот № ……, имот № ……, имот № ……, видно от нотариален
акт № …/…. година.
От показанията на свидетелите И. Д. и З. Г., разпитани в производството пред
районния съд, които като единни и безпротиворечиви
съдът кредитира изцяло, се установява, че имотът на ищците се намира в
землището на с. К., м. „Б.“, и е с площ от около и над декар, а границите му са река, Г. Д., Б. П., наследници на Р. Г. Този
имот бил ползван преди 1984 г. от Ю. и Б. П., а след това от В. М. В имота
имало и постройка – стая с преддверие, и бил облагороден с овощни дръвчета.
Както този имот, така и съседните нему, били ползвани винаги от собствениците
на земите, които били близо до реката, и не били включвани в блокове на ТКЗС.
Съгласно заключението на вещото лице Ч. Я. към
съдебно-техническата експертиза, приета в производството пред районния съд, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, за териотрията, в която попада процесният
имот, е изработен и одобрен кадастрален и регулационен план на с. К., одобрен
със заповед № АБ – …/………….. г., съгласно който процесният имот е заснет като имот пл. № …. Имот пл. №
… е заснет и нанесен в кадастрания план, но е останал извън регулация, като в
разписния лист е отбелязано, че имотът е неурегулиран и не е записан на
конкретен собственик. След влизане в сила на ЗСПЗЗ за територията, в която
попада процесният имот, е в сила изработен план за земеразделне и КВС за терените, извън урбанизираната
територия, със статут на земеделска земя за землището на с. К. По тази карта в
първоначалния й вид процесният имот представлява част
от имот № …… с начин на
трайно ползване – нива в местността „Б. Д.“, и е с площ от 5 426 кв. метра.
Част от границите на имот № …… съвпадат с
границите на имот № … от кадастралния план. Към момента на изготвяне на
експертизата съгласно КВС процесният имот
представлява част от имот № ……, в който са включени имоти с № № ……, …… и ……. Вещото
лице дава заключение за идентичност между имота, описан с нотариален акт № …/…. г., на
който се позовават ищците, и имот пл. № … по плана от 1984 г., който попада
изцяло в имот № …… в югоизточната му част. Посочва, че съществува разлика
разлика в площта на имота, а именно – по кадастрален
план е 1 230 кв. м., а по нотариален акт е 1 014, 50 кв. метра.
Вещото лице дава заключение, че разликата в площта е по границата към река Н., което
обуславя възможността тя да се дължи именно на изместване коритото на реката.
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни правни норми.
Чрез петиторния осъдителен
иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо
да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на
владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи
на ищците и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответниците, които я владеят или държат без да притежават
правно основание за това, да предадат фактическата власт върху спорна вещ на
собствениците. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното
задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната
вещ на основание наследствено правоприемство от В. М., както и че
ответниците я владеят или държат, а за да бъде
отхвърлен осъдителният иск, ответниците са длъжни да
установят, че упражняват фактическата власт върху вещта на заявеното вещноправно основание. Това доказване следва да бъде пълно
и главно.
При предявен иск за установяване принадлежността на
правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права и/или навеждайки
доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК
тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е
придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите
си възражения. Щом ответниците твърдят, че
наследодателят на ищците В. М. не е могъл да придобие по силата на
договор за замяна правото на собственост върху имот по причина, че този имот
попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, тяхна е тежестта да докажат, че
имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, каквито
доказателства, въпреки изричните указания на въззивния
съд, ответниците – въззивни
жалбоподатели не са ангажирали.
Въз основа на събраните гласни доказателства съдът
обосновава извод за това, че процесният имот е имал
селищен характер. По въпроса за статута на имот, намиращ се извън регулационния
план на населеното място, и във връзка с възраженията на ответниците
следва да се отбележи, че не всички земи, които се намират извън регулационния
план на населеното място, имат земеделски характер. Такива земи могат да
запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от
лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху
тях в реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не. Такива
земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не
се прилага чл. 19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, нито забраната по чл. 86 ЗС за
придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90
г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени.
Във връзка с възраженията на ответниците,
че не била доказана идентичност между местностите „Б. П. Я.“ и „Б.д.“, както и между имота по пункт
първи от нотариален акт № …/………… г., том ., д. № …/…. г., на който се позовават ищците, и
имот с номер …,
представляващ понастоящем част от имот № …… по КВС, следва да се посочи, че
именно заключението на вещото лице Я., неоспорено от страните, е в основа
на фактическия извод на съда за наличие на такава идентичност.
Отново във връзка с възраженията на въззивниците, че имотът не бил индивидуализиран по номер на
кадастрална карта, следва да се отбележи следното. Индивидуализирането на
недвижимия имот, предмет на спора, следва да е според неговия актуален статут -
недвижим имот в границите на населено място с одобрена кадастрална карта се индивидуализира
с идентификатор по кадастралната; недвижим имот, извън регулация, находящ се в местност с кадастрален план, се
индивидуализира номер на имота по кадастралния план; недвижим имот, извън
регулация, находящ се в местност с одобрена карта на възстановената
собственост или план на новообразувани имоти по пар. 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, се индивидуализира с номер по картата или плана; недвижим имот,
извън регулация, находящ се в местност без план, се
индивидуализира с точното му местонахождение, землището, местност, площ и
съседи. Съществени индивидуализиращи белези на недвижимите имоти са номера на
имота по подробния устройствен план, по кадастралната
карта или по кадастралния план и границите му. Когато за местността, в която се
намира имотът, няма план, съществен индивидуализиращ белег са границите на
имота, а не неговата площ, която не е съществен индивидуализиращ белег. В
случая към датата на предявяване на иска – 23.07.2015 г. - за територията на с.
К. не е имало одобрена кадастрална карта. Заповедта за
одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. К. е от 10.05.2018 г. (заповед № РД – .. - - ….). Спорният имот, придобит от ищците, е
индивидуализиран с номер по кадастралния план от 1984 г. и с номер по КВС, а и чрез
комбинирана скица, изготвена от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза. Освен това
отразяването на даден имот в кадастралната карта няма пряко действие върху
действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита
по съдебен ред, тъй като кадастралната карта има информативно значение и от
тази гледна точка факта дали и как даден имот е отразен в нея, няма пряко
действие върху действително притежаваните вещни права.
След смъртта на В. М., придобил по силата на валиден
договор за замяна правото на собственост върху процесния
имот, собствеността е преминала към ищците по силата на законово наследствено правоприемство. Доколкото ответниците
не доказаха, че имотът е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, следва да
се приеме, че за община Д. е било невъзможно да придобие на
основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ правото на собственост върху спорния имот.
Сключените договори за продажба с община Д., а и последващите
ги сделки между ответниците, са без прехвърлителен за собствеността ефект, поради което
исковете са основателни и правилно са били уважени от районния съд.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/15.01.2018 г. по гр.
д. № 397/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, с което е признато за установено по
отношение на П.Г.Д. и Е. В.Х., че ищците В.Д.М., Д.В.М. и Е.В.М. са собственици
на основание законово наследствено правоприемство от
В. Н. М. на дворно място в с. К., община Д., м. „Б. П. Я.”, при граници: от юг- река
Н., от запад – Б. П., от север – път, и от изток – наследниците
на Р. Г. и Г. Д., представлващо имот
с кадастрален номер … от кадастралния план на с. К. от 1984 г., и идентично с част от имот № …… от КВС, което място е изобразено графично на комбинираната скица на вещото лице
Ч. Я. към
заключението на съдебно-техническата експертиза, заключено между точките
АБВГДЕЖЗИА, която скица, приподписана от настоящия
състав, представлява неразделна част от решението, и е осъдил ответниците на основание чл. 108 ЗС да предадат владението върху
описания по-горе имот на ищците, и с което в тежест на ответниците
са възложени разноските по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: