Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №................

 

                 град Свиленград, 08.10.2019година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

при секретар Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административно - наказателно дело №476 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

      Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №2957/2018 от 18.06. 2019година на с.д.заместник –директор на Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници, с което на  Р.Ф.М. с ЕГН**********,с адрес *** на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА  -Паста за нергиле-6пакета по 1кг. или общо 6кг и Паста за нергиле-8пакета по 500грама или общо 4кг. или общо 10кг– всичко с продажна цена 2530,00лева; за нарушение на чл.233,ал.3 във вр.с. чл.233,ал.1  от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 5060,00 лв. ,която глоба представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 1-ви от НП  и на основание чл.229,ал.1 от Закона за Митниците е постановено задържане от Р.Ф.М. за обезпечаване на глобата по пункт 2-ри от  НП-сумата в размер на 5060лева,от задържаната с разписка №0134531/28.12.2018г. сума в размер на 5500лева.

            Недоволен    от горепосоченото наказателно постановление  е останал жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това срок. Същият в жалбата си твърди,че били допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство без да сочи конкретни такива.  Поради изложеното моли съда да отмени обжалваният акт като неправилен и незаконосъобразен.

           В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично и с адв.Н.П.,който пдържа жалбата. В съдебната фаза  ангажира доказателства в подкрепа на доводите изложени в жалбата.

           Административнонаказващият орган /АНО/ - Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита  обжалваното НП за правилно и  законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.

      В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

       Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :

При завръщането си от Р. Турция в Р.Българиья, жалбоподателят влязъл в страната ни на 27.12.2018г. около 22,50часа на МП „Капитан Андреево”, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” с лек автомобил  марка „Мерцедес МЛ350” с рег.№К 62 66 ВС , управляван лично от него,като в автомобила пътували още две лица,български граждани в това число и св.Ф.Н.М.. По същото време на работа на горепосочения МП  изпълнявала служебните си задължения митническия инспектор св.Д.П.Б. , който преди предприемане на митническа проверка, приканил лицата да обявят и да декларират носените от тях стоки – в търговско количество ,както и акцизни такива и валутни ценности, с изрично уточнение и цигари,  в отговор на което жалбоподателят отрекъл да носи подобни стоки и не декларирал нищо,като и пътниците не декларирали ,че пренасят вещи или акцизни стоки.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка от свидетеля Д.П.Б. на багажа и автомобила, управляван от жалбоподателя  , при която на задната седалка на автомобила и в багажното отделение на ватомобила , свидетелят открил укрити и недекларирани общо 10кг. паста за нергиле,без акцизен бандерол, ,както следва: Паста за нергиле-6пакета по 1кг. или общо 6кг и Паста за нергиле-8пакета по 500грама или общо 4кг., които след откриването им свидетелят установил,че били собственост на жалбоподателят,който си признал че са негови.

Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с № 1336 от дата 27.12.2018 година. 

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че бил купил пастата за нергиле от Турция за лична употреба.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя и свидетелят П.Д.С. е съставен и предявен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2662/28.12.2018 година.Екземпляр от така съставеният АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Описаните по–горе стоки са били иззети с Разписка № 0134530 от дата 27.12.2018 година,като в последствие вещите са предадени с приемо-предавателен протокол на Служител на Митница Бургас/към онзи момент/.

За обезпечаване на евентуалното вземане по така съставения АУАН е задържана сумата от 5500 лв. с разписка за задържане №0134531/28.12.2018г.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.

Митническата стойност на стоката, предмет на конкретното нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие – паста за нергиле, по правилото на  чл.233,ал.3 in fine ЗМ  се формира и е равна на тяхната продажна цена, която е определена от митническите органи  в  размер, както следва: на сумата 2530,00лв – общо за цялото количество паста,съгласно становище от Комисия по Заповед №ЗМ -1000-423/30.05.2018г. на Началника на Митница Бургас. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от  комисия от митнически служители, в състав 5 –ма членове, специално назначена със Заповед № ЗМ-190/21.02.2017г на Директора на Агенция Митници. От съдържанието на цитираните Становища, се установява, че продажната цена е определена от митницата, към датата на нарушението на основание чл.4,т.6 от ЗАДС ,чл.2,ал.2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия и парграф 1,т.34 от ДР на ЗМ , в размер на  253,00лв – за 1кг. паста за нергиле или общо за 10кг. в размер на 2530лв.”. Така пресметната стойност на предмета на нарушението не се оспорва от жалбоподателя, като възражения в тази насока не са въведени от негова страна..

  Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, с.д.заместник –директор на Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници е  издал процесното НП №2957/2018 от 18.06.2019година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3 вр с ал.1 от ЗМ.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5060 лв., на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки и за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 5060 лв.

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 24.06.2019 година. Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване, че е получено НП от жалбоподателя  на адреса му.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с  изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа  анализа на писмените и гласни доказателства, събрани  и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал насрещни доказателства,  в подкрепа на твърденията си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Д.П.Б.  и П.Д.С., съдебният състав  кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на жалбоподателя в страната, идвайки от Р Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя  и намирането на конкретното количество паста за нергиле укрити от  същия в управялваното от него МПС, а досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези носени стоки от страна на жалбоподателя,  относими са показанията на Д.П.Б.  .

Що се отнася до св.показания на разпитания от страна на жалбоподателя св.М.,съгласно който в автомобила освен той ,жалбоподателя пътували още две лица,като четиримата отишли в Турция на пазар и оттам той и още едно лице закупили по 3кг.паста,а жалбоподателя и другото лице закупили по 2кг. всеки и ги поставили в автомобила. Сочи още,че на МП при поканата за деклариране,същите обяснили на митничаря,че действително пренасят паста,но той ги отбил и започнал да извършва щателна митническа проверка. В тази насока са и обясненията на жалбоподателят в съдебно заседание,поради което бе постановена очна ставка между жалбоподателя и св.Б.. При очната ставка жалбоподателя подържа тезата си ,че след приключване на проверката, тъй като те съобщили,че пренасят паста,митничарят ги отделил от платното и пристъпил към щателна митническа проверка,в противоречия на тези му твърдения св.Б. твърди че никой не декларирал от пътниците и водача и той пристъпил към щателна митническа проверка при който открил пастата в автомобила/багажника и на задната седалка.

Разколебава се защитната позиция на жалбоподателя,посредством показанията на св.М. и в тази връзка дадените от въззивника обяснения пред съда,доколкото св.М. твърди,че в началото на 2019година пътували общо четири лица. Видно от отразените писмени документи ,които като неоспорени от страните,съдът кредитира с доверие ,се установява,че на 27.12.2018година на МП са пристигнали от Турция жалбоподателя и още двама бълг.граждани/вкл.св.М./. При това положение показанията на св.М. или касаят друг подобен случай , доколкото твърди че са пътували общо четири лица в началото на 2019година или същите не отговарят на действителността и  респективно възбуждат съмнение относно тяхната достоверност. От друга страна показанията в останалата му част дори и да се приеме,че тези му несъотвествия са ирилеванти ,са в противаречия с писмени док.материал по делото,в частност с даденото лично обяснение от жалбоподателя,че е закупил пастата от Турция. В Така описаното собственоръчно от него ,същият не е посочил,че пастата е закупена и от други лица,не е посочил,че устно е декларирал пред митническият служител за наличието им в автомобила.Което опровергава доказателствената им тежест,както на показанията му в тази му част,така и на обясненията на жалбоподателят.  Именно по тези съображения съдът намира същите за недостоверни и за изолирани от останалият събран по делото доказателствен материал и не изгражда правни изводи въз основа на тях.

  Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН,   които  не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. 

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.

Преценена по същество, тя е неоснователна, за което се излагат следващите правни  съображения:

  Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.        

Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.

От показания на свидетелите – Д.П.Б.  и П.Д.С. (митнически служители, осъществили митническата проверка и последвалата щателна митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 27.12.2018  година при влизането си в Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят е носил, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки, за които се дължи акциз, а именно процесните паста за нергиле. Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, пастите за нергиле са били скрити в подлакътника на задната седалка на автомобила – местото е изяснено конкретно в свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите Д.П.Б.  и П.Д.С.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели – Д.П.Б.  и П.Д.С. са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на пастите за нергиле и намирането им укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки за които се дължи акциз, по вид конкретно – паста за нергиле, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на влизането му в страната и започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания и от писмените документи приложени към АНП.

Ето защо, след като водача – жалбоподателят , влизайки в страна не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в основаната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз – паста за нергиле.

Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата,  установено с  материалната разпоредба на чл.66,ал.1 ЗМ, вр.чл.68, ал.1, вр.пар.1,т.3 ДР на ЗМ и във вр.чл.62 от Регламент/ЕИО/ 2913/92 /относно създаване МК на Общността/, според текста на която, всяка стока предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на влизането му в страната,  но същото той не е изпълнил, който факт пряко и безспорно се доказва, въз основа на свидетелските показания, както вече се посочи.

Тук е мястото да се отбележи,че дори и да се приеме за обективно вярно твърдението на жалбоподателя,че след извършване на първоначалната митническа проверка,тъй като те събщили на св.Д.Б. при затварянето на вратите на автомобила,че имат паста,той ги отбил наново и извършил повторна такава,то събразно посоченото по горе следва да се приеме,че първоначално същите са представили невярна информация на митническия служител и едва след  извършване на митническите формалности са открити процесните вещи.

 От др. страна и самият факт на укриването на стоките е категорична индиция за незнанието от страна митническите органи, т.к. тази информация е била укрита от тях. Но дори и да се приеме тезата на въззивникът ,че същите не са били  укрити,това обстоятелство не  е състовомерно за вмененото му нарушение,тъй като както се посочи по горе следва вещите да са въведени без знанието на митническите органи .Ето защо,  след като не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки- тютюневи изделия/паста за нвергиле/, каквито реално са открити едва при последваща физическа проверка на МПС, безспорно с това си бездействие жалбоподателя е консумирал от обективна и субективна страна квалифицираният състав на  административно нарушение по чл.233,ал.3 от ЗМ, с изпълнително деяния  - „превозва”, дефинирано в основаната хипотеза на ал.1 на с.норма.

Безспорни са и правните изводи относно авторството на деянието, които се формират от гласните доказателства, като освен преките показания на св. Д.П.Б. и П.Д.С. , налице са и установени от тях множество косвени факти, уличаващи именно това лице като техен превозвач. Същественият релевантен признак е фактическото им въвеждане на митническата територия на страната от влизащото в нея лице което ги транспортира и държи, а по този начин и ги пренася, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Всъщност този факт е установен безспорно по делото, наред и с др. изискуем признак  - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо  липсата на знание и дадено разрешение  от последните за тяхното внасяне –въвеждане в страната.

Доказан е и квалифициращият признак на нарушението,  с оглед вида и естеството на стоките – паста за наргиле, които по съдържание и родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на ЗТТИ/пар.1,т.4,б.”а” и „б”ДР ЗТТИ/, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл.4,т.1,вр.чл.2,т.2 и чл.11,ал.1,т.1 ЗАДС. В конкретния случай, съобразно видът им и тяхното количество – общо 10,00 кг паста за нергиле, същите  надвишават многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл.51а,ал.4,т.4 ППЗДДС,вр.чл.58,ал.7 ЗДДС - 50 гр. тютюн, като едно от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл.21,ал.1,т.14 ЗАДС. Последно сочи и търговски характер, доколкото изключено е предназначение за лични и семейни нужди или подарък по смисъла на легалната дефиниция на пар.1,т.6 ДР на ЗМ, в която хипотеза не попадат процесните. Поради това напълно правилно, според съда е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, на посоченото правно основание –чл.233,ал.3,вр.ал.1 ЗМ и е наложена санкцията предвидена по вид в закона – глоба, а стоките предмет на нарушението са отнети в полза на държавата.

Налице е и субективният елемент, същото е извършено виновно, при пряк умисъл, категорична правно съждение за което се налага от факта на укриването на тютюневите изделия, от тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на обществено опасните последици, а именно: укриването и даването на невярна информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевия елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните действия и поведение  на жалбоподателя в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае действащия митнически режим, както и е знаел,  респ. и  задължението за писмено или устно деклариране му е било добре известно, още повече според инфраструктурата на МП-Капитан Андреево, посочените задължения са  обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници. От друга страна и в случай, че задължението за деклариране не му е било известно, жалбоподателя е бил длъжен и е следвало да знае, поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл.   Жалбоподателят  обективно е могъл и е предвиждал настъпването на обществено опасните последици от деянието, и то в рамките на обикновената мисловна дейност, като това е така защото е съзнавал вида на стоките но не го е сторил, като това е така, защото той е  съзнавал вида на стоките, така и имал ясната представа в съзнанието си, че ще пренася и внесе същите в Р България.   Поради това напълно основателно, съдът приема, че е налице субективния признак и напълно правилно деянието е вменено във вина на жалбоподателя. Ето защо, с тези правни съображения обжалваното НП се намери за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.

В конкретния случай, деянието вменено на жалбоподателя и санкционирано като административно – митническо нарушение по чл.233,ал.3 ЗМ, не разкрива признаците на престъпление, от кръга на предвидените в НК, нито в престъпния състав на чл.242,ал.1 НК/контрабанда/, нито този на чл.234 НК, тъй като не покрива обективните елементи на който и да е от тях, както с оглед стойността  на предмета си –акцизна стока, съобразно установения по делото размер, така и оглед мястото на извършването си –на МП/на границата/ и своята изпълнителна форма – пренасяне на акцизни стоки през границата, т.е. на границата.  В тази насока съдът съобрази и обвързващите разяснения на ВКС дадени с ТР № 1/15г на ОСНК,  относно разрешаването на въпроса за съотношението  между тези две престъпления.

НП е правилно и обосновано  и в санкционната си част, като наложеното наказание правилно е определено от АНО, както по отношение на вида му -глоба, така и базата за неговото пресмятане, според осъществения административнонаказателен състав – чл.233,ал.3 ЗМ,във вр.ал.1 ЗМ. Съгласно тази норма, санкцията - глобата е дефинирана като пропорционална  - процентна част, в границите от 200-250%  от продажната цена на стоките предмет на нарушението, като същата конкретно за процесното количество възлиза на сума в общ размер 2530,00 лв, за всички общо 10,00 кг паста за наргиле, , посочени в изложението по фактите. Тази парична стойност е доказана с надлежните доказателствени средства – писмено становище /Протокол/ от комисия на компетентния митнически орган, оторизирани с правомощия относно облагането с акциз и търговията с акцизни стоки, респ. контрола върху тях, като тя и не се оспорва от жалбоподателя. Видно от документа е и способа за формирането й, приложен поради липса на регистрирана цена за конкретния вид и марка тютюнево изделие, в Публичния регистър на МФ, воден съгласно чл.6 от НУРРЦТИ, пирета на осн.чл.29 ЗТТИ/. Определената от митническите органи продажна цена в размер 2530,00лв, представлява сборна сума/за цялото количество/, образувана е въз основа на пресметната средна пазарна цена за 1 кг паста за нергиле –сродна и сходна стока, изчислена като средноаритметична стойност от три регистрирани официално цени на производители, фигуриращи в Публичния регистър. Така избраният и приложен подход според съда е правилен, в конкретиката на казуса, тъй като съответства с легалната дефиниция за продажна цена за нуждите на митническото законодателство - §.1,т.34 ДР на ЗМ, така и установената в специалния закон – ЗАкДС чл.4,т.6, както и е изцяло съобразен с действащия принцип и изискванията на чл.2,ал.2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия,  като в случая поради обективния факт за липса на официално обявена/регистрирана цена в България за конкретния продукт –вид стока и търговска марка, такава продажна цената е формирана, като средна пазарна и определяема въз основа на официални данни, съдържащи се в официални документи – Публичен регистър. И тъй като по делото липсват, доколкото не се събраха данни за договорна/фактурна цена на придобиването или др. по-размер продажна цена в България за процесните тютюневи изделия, то няма основание за др. различен правен извод, освен направеният – да е безспорно доказана, както и  приетата от АНО продажна цена –общо, на стоките предмет на процесното нарушение, формирана по обсъдения подход и начин, да се явява законосъобразно определена по смисъла на пар.1,т.34 отДР на ЗМ, както и във вр. с чл.4,т.6 ЗАДС и във вр. с чл.2,ал.2  от Наредбата за регистриране на цените на тютюневите изделия, при липсата на др.легално определена заместваща цена, установена в нормите на ЗАкДС за случаи когато няма регистрирана цена, каквато съществува за др. вид тютюнево изделия –цигари. В този смисъл последната, е съобразена и при спазване изискванията и принципите на акцизното законодателство- ЗАкДС и ППАкДС.

На база установената обща продажна цена на процесния паста за наргиле –, равна на сумата - 2530,00 лв, АНО е индивидуализирал и наложил на жалбоподателя наказание – глоба, в размер на 5060 ,00лв, представляваща 200% от продажната цена. Определена така, същата е съизмерима с установения минимум предвиден в закона –чл.233,ал.3 ЗМ. От тук и при явно съобразяване разпоредбата на чл.27 ЗАНН за преценка всички релевантни за отговорността обстоятелства- смекчаващи и отегчаващи такива. Поради това, така проведената индивидуализация, както относно вида, така и досежно размера на наложената парична санкция,  съдът счита за правилна и законосъобразна, според критериите на закона -  чл.27 ЗАНН, като очевидно съобразено е обстоятелствата че нарушението е първо по ред за жалбоподателя, респ. изолирано за деятелността му,  наред с отчитане и на др. фактически обстоятелства- за укриването и да не е бил използван тайник, направено предпроцесуално признание стоката да е негова което сочи добросъвестно процесуално поведение, а от др. страна и конкретното укритото количество паста за нергиле- значително, от тук иявяващо се отегчаващо обстоятелство. Ето защо, наказанието глоба в размер 5060 ,00лв, се намери за законосъобразно определено, справедливо и съответно на тежестта на извършеното, и с оглед обективния факт за съответствието му с минималния предвиден размер, в случая не е налице правна възможност за намаляването й под установения в закона минимум, поради което НП  следва да се потвърди НП, в частта по наложеното наказание, съгласно т.2 от същото.  В контекста на изложеното,  същата не може да се счита и за прекомерно завишена или несъответна на имотното състояние на жалбоподателя. Иначе казано, при проведена индивидуализация на наказанието в размер на законовия минимум,  по пряк аргумент от закона - недопустимо е и липсва правна възможност за неговото намаляване, съотв. на това основание и изменение на НП.

Всъщност, особени смекчаващи обстоятелства свързани с деянието и личността на жалбоподателя , не се установяват извън липсата на други наказания по съответния закон спрямо жалбоподателя. Изброените обаче, според относителната си тежест, не компенсират, нито имат превес спрямо отегчаващото обстоятелство - голямото количество контрабандно пренесения паста за наргиле -10,00кг,  многократно надвишаващо максимално допустимите прагове за внос- за лични нужди, респ. за освобождаване от акциз и ДДС, което е категоричен факт, макар и единствен безспорно обуславя значително завишаване на обществената опасност на конкретната административно нарушение -митническо. Поради това, именно за конкретния случай, не може да се обоснове и правна преценка за маловажност, по смисъла на чл.28 ЗАНН. За това съдът споделя за правилни изводите на АНО, за липса на законово основание да не бъде наказван нарушителя поради това и с издаването на процесното НП, правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Като правни аргументи в подкрепа на това разбиране се излагат доколкото приложението на чл.28 ЗАНН съставлява част от дължимия съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП. Още повече, в случая се касае за формално нарушение, чийто предмет – паста /за наргиле/, той и акцизна стока която е била укрита, освен това и в конкретното  му количество, определяемо като значително, сочещо и търговско предназначение. Допълнителен аргумент в тази насока е и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, с оглед охраняване публичните, фискални интереси на Държавата и Европейския съюз. В този смисъл не са налице основание за приложение на чл.28 ЗАНН,вр. Чл.93,т.9 НК по силата на препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна.  Ето защо, предвид изложеното, съдът  прецени НП като законосъобразно, правилно и обосновано в санкционната си част, поради което същото следва да бъде потвърдено в частта т.2 визираща наложената санкция –„глоба” в размер 5060,00лв, за процесното нарушение, а жалбата,тъй като се явява неоснователна – да бъде оставена без уважение.

НП е законосъобразно и правилно, в частта  на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките предмет на нарушението – общо 10,00 кг паста за наргиле, разпоредено на правно основание – чл.233,ал.6 ЗМ. . Това разпореждане е изцяло  в съответствие с императивната норма на ал.6 от чл.233 ЗМ и следва по пряк аргумент от същата. Последната е цитирана цифрово, като правно основание за отнемането, съгласно действащата редакция на ЗМ към датата на нарушението и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано императивно е приложението на тази репресивна мярка, както правилно е подходил и АНО, позовавайки се на същата за да отнеме процесната паста за нергиле, предмет на нарушението. Поради това НП следва да бъде потвърдено и в тази част.

Правилно и законосъобразно е обжалваното НП и в частта, касаеща обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на актосъставителя – митнически орган, по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за предприемане на действия, свързани с обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, е уредено в специалната норма, цитирана в предходното изречение, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения законов текст митническият орган има правомощието да изземва и задържа суми за обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, без да спазва формалната процедура по НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В случая митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал сумата от 5500 лв., тъй като размерът на предвидената „Глоба” е от 5060 лв.

Поради гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна,а обжалваното НП за правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

  Водим от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

                                      Р  Е   Ш  И  :                              

         ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление /НП/ №2957/2018 от 18.06. 2019година на с.д.заместник –директор на Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници, с което на  Р.Ф.М. с ЕГН**********,с адрес *** на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА  -Паста за нергиле-6пакета по 1кг. или общо 6кг и Паста за нергиле-8пакета по 500грама или общо 4кг. или общо 10кг– всичко с продажна цена 2530,00лева; за нарушение на чл.233,ал.3 във вр.с. чл.233,ал.1  от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 5060,00 лв. ,която глоба представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 1-ви от НП  и на основание чл.229,ал.1 от Закона за Митниците е постановено задържане от Р.Ф.М. за обезпечаване на глобата по пункт 2-ри от  НП-сумата в размер на 5060лева,от задържаната с разписка №0134531/28.12.2018г. сума в размер на 5500лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

                                                                 

                                                               Районен съдия:...........................