Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 22.11.2019
г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в открито съдебно
заседание на двадесет и втори октомври двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН
ПЕНОВ
секретар: Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в. гр. дело № 542 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е
въззивна жалба вх. № 2003/04.04.2019 г. въззивна жалба от Ц.И.Ш., ЕГН: **********,
от П.И.Ш. - ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ***чрез С.П.С.- адвокат от
Адвокатска колегия-Ловеч с адрес: гр. ***против съдебно решение №
89/15.03.2019г. по гр.д. № 382/2015 г. на Троянски районен съд.Счита, че
решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и необосновано.Моли да бъде отменено, ведно с всички
законни последици и съдът да се произнесе по съществото на спора, като уважи
предявените искове и да присъди направените съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции. Излага подробни съображения, като счита, че по делото са направени
правни изводи,които са в противоречие със събрания доказателствен материал, в
нарушение на процесуалните правила и необосновани.Сочи, че неоснователно съдът
елиминира заключенията на съдебно- техническата експертиза , позовавайки се на
едно изречение на вещото лице, отразено в протокола от 19.09.2016г.Прави
възражение, че неоснователно съдът е елиминирал голяма част от свидетелските
показания, с които се установява начина на владение на процесиите имоти,
реалните им граници, местоположение и собственици. Сочи, че съдът е приел, че
липсвали „ безспорни доказателства" за придобиването на процесните имоти,
описани по- горе по давност. Считат, че този извод е направен поради
превратното и избирателно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени
доказателства доказателства. Излага се, че голяма част от доказателствата съдът
не отнесъл към предявения иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР, доколкото те установяват
защо след 1991г. всеки от наследниците на И.Д.си е знаел имотите и е започнал
реално да ги владее със съзнанието,че им е собственик. Молят атакуваното
съдебно решение да бъде отменено изцяло и съдът да се произнесете по съществото
на спора като уважи предявените искове за всеки един от имотите с правно
основание чл.54 ал.2 от ЗКИР ведно с всички законни последици
Подаден е
писмен отговор №2364/23.04.2019 г. от М.Й. и А.И.Ч., в който се посочва, че
въззивната жалба е неоснователна.Твърди се,че искът е предявен с основание
чл.54 ал. 2 от ЗКИР, при условие, че има спор за материално право на
собственост между ищците и ответниците относно процесиите имоти към момента на
образуване на ТКЗС по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Излага се, че искът по чл. 14 ал.
4 от ЗСПЗЗ е бил предявен именно като разрешаващ преюдициален въпрос за спор за
правото на собственост към момента на внасяне на имотите в ТКЗС. Такъв иск,
който да обуславя изхода на спора по чл. 54 от ЗСПЗЗ не е предявяван, въпреки
традиционните за представителя на ищците, уточнявания, допълвания,
конкретизации на исковите претенции.Позовават се на влязло в сила определение
на съда, че искът по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е недопустим и смятат, че поради
това искът по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР за грешка в кадастъра не може да бъде
уважен.Заявява се, че произнасянето по иск за собственост с основание давностно
владение, започнало от началото на
Въззивникът П.Ш., редовно призован се явява лично.
Посочва, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Ц.Ш., редовно
призована не се явява.
Въззиваемите, редовно призовани не се явяват, за тях в
процеса участва адв. А.. Заявява, че атакуваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. В писмена защита №7451/04.11.2019 г.
конкретизира доводите си по оспорване на въззивната жалба.
От представените писмени и гласни доказателства
по №382/2015 г. на ТРС , от становището
на страните, от процесуалните действия на страните и съда, въззивната инстанция
приема за установени следното:
Районен съд-Троян е постановил съдебно решение №
89/15.03.2019г. по гр.д. № 382/2015 г., с което е отхвърлил, като неоснователен
и недоказан, предявеният от П.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,*** и Ц.И.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, установи телен иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР-за
приемане за установено по отношение на ответниците- М.Ц.Й., ЕГН ********** от
гр. *****, Т.Ц.Г., ЕГН ********** *** и А.И.Ч. от гр.*****, ЕГН **********, че
към момента на одобряване на КККР на гр. А.със заповед №РД-18-49/31.08.2007г.
на Директора на АГКК-София по силата на давностно владение, наследство и реституция
ищците, наследници на П.И.П. са собственици на недвижими имоти, както следва:
- Поземлен имот, находящ се в землището на гр.А.,
община А., Ловешка област, осма категория в местността „Стругът",
съставляващ по КККР на гр.А., одобрена със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на
Директора на АГКК- София, имот №52218.249.20 с адрес на поземления имот гр.А.,
кв.А., с площ от 1740 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване -пасище, с номер по предходен план 1440023 при съседи:
имот №52218.249.19, №52218.249.21, № 52218.253.35, отразен в допълнителното
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза на скица - проект
№ 4, с граници очертани с № 846, 845, 844, 843, 842, 841, 93, както и че е
допусната грешка в КР на гр.А., одобрен със Заповед №РД- 18-49/31.08.2007г. на
Директора на АГКК - София, неточно отразяване на собствениците на поземления
имот;
-2731 кв.м.,намиращи се в западната част и
съставляващи реална част от Поземлен имот, находящ се в землището на гр.А.,
община А., Ловешка област, осма категория в местността „Златьова могила",
съставляващ по КККР на гр.А., одобрена със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на
директора на АГКК - София, имот № 52218.255.3 с адрес на поземления имот гр.А.,
кв. „А." с площ от 3010 кв.м., трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване -пасище, с номер по предходен план 1480005
при съседи: имот №52218.255.20, №52218.255.4, №52218.255.23, №52218.255.2,
№52218.253.35 и включващи и поземлен имот- друга селищна територия, находящ се
в землището на гр.А., община А., Ловешка област, осма категория в местността
„Златьова могила", съставляващ по КККР на гр.А., одобрена със заповед №РД
-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК- София, имот №52218.255.20 с адрес на
поземления имот: гр.А., кв.Ъидима", с площ от 554 кв.м., трайно
предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване - за друг
вид застрояване, с номер по предходен план 148019 при съседи: имот №
52218.255.3, № 52218.253.35, който имот е отразен в допълнителното заключение
на вещото лице по съдебно техническата експертиза на скица - проект №3 с
граници, очертани с № 644, 499, 500, 29, 22, 21, 17,13, 86, 643, както и че е
допусната грешка в КККР на гр.А., одобрени със заповед №РД-18-49/31.08.2007г.
на Директора на АГКК- София, изразяваща се в неточно отразяване на
собствениците на поземления имот и на границите на имота;
- За Поземлен имот, находящ се в землището на гр.А.,
община А., Ловешка област, четвърта категория в местността „Папратлива",
съставляващ по КККР на гр.А., одобрена със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на
Директора на АГКК - София, имот №52218.177.34 с адрес на поземления имот гр.А.,
кв.ЪА.", с площ от 2056 кв.м., трайно предназначение на територията
-земеделска, начин на трайно ползване - нива , с номер по предходен план 470035
при съседи: имот №52218.231.52, №52218.231.6, №52218.177.33, №52218.177.32,
№52218.177.33, №52218.177.27, №52218.177.29, №52218.177.35 отразен в
допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза на
скица - проект №6 с граници очертани с №565,703,764, 765,24,970,770, както и че
е допусната грешка в КР на гр.А., одобрен със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на
Директора на АГКК - София, неточно отразяване на собствениците на поземления
имот;
- За Поземлен имот, находящ се в землището на гр.А.,
община А., Ловешка област, девета категория в местността „Малък и голям
рът", съставляващ по КККР на гр.А., одобрена със заповед
№РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК - София, имот №52218.180.14 с адрес
на поземления имот гр.А., кв. "А.", с площ от 1137 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -ливада,
отразена в допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза на Скица - проект №1, с граници очертани с №594,807,644,643,642,597,
както и че е допусната грешка в КР на гр.А., одобрени със Заповед
№РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК -София, неточно отразяване на
собствениците на поземления имот;
-За Поземлен имот, находящ се в землището на гр.А.,
община А., Ловешка област, девета категория в местността „Малък и голям рът",
съставляващ по КККР на гр.А., одобрена със Заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на
Директора на АГКК- София, имот №52218.180.44 с адрес на поземления имот гр.А.,
кв.Ъидима" с площ от 1614 кв.м., трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване -ливада, отразен в допълнителното
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза на Скица - проект
№7 с граници очертани с №592,451,711,837,867,866,869,868,708,707, както и че е
допусната грешка в КР на гр.А., одобрени със Заповед №РД-18-9/31.08.2007г. на
Директора на АГКК - София, неточно отразяване на собствениците на поземления
имот;
- 3001 кв.м., попадащи в югоизточната част и
съставляващи реална част от поземлен имот, находящ се в землището на гр.А.,
община А., Ловешка област, девета категория в местността"Малък и голям
рът", съставляващ по КККР на гр.А., одобрена със заповед
№РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК - София, имот №52218.180.49 с адрес
на поземления имот гр.А., кв.Ъидима", с площ от 6249 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -ливада, с
номер по предходен план 500050 при съседи: имот №52218.230.14, №52218.230.5,
№52218.230.12 №52218.180.50, №52218.253.41, №52218.180.58, №52218.180.48,
№52218.230.4 отразен в допълнителното заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза на скица - проект №2,............ като реална
част от този имот с граници очертани с № 0,0,0,0,622,0,0,621,586,238,0, както и
че е допусната грешка в КККР на гр.А., одобрени със Заповед
№РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК - София, изразяваща се в неточно
отразяване на собствениците на поземления имот и на границите на имота;
-4000 кв.м. попадащи в североизточната част и
съставляващи реална част от поземлен имот, находящ се в землището на гр.А.,
община А., Ловешка област, девета категория в местността „Малък рът",
съставляващ по КККР на гр.А., одобрена със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на
Директора на АГКК - София, имот №52218.230.16 с адрес на поземления имот гр.А.,
кв."А.", с площ от 6078 кв.м., трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване -нива , с номер по предходен план 1000019
при съседи: имот №52218.230.15, №52218.230.17, №52218.230.10, №52218.230.5,
№52218.230.6, №52218.230.19, №52218.232.26, №52218.232.34 отразен в
допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза на
скица - проект № 8, като реална част от този имот с граници очертани с №
0,0,27,479,378,377,194,420, както и че е допусната грешка в КККР на гр.А.,
одобрени със заповед №РД-18-49/31.08.2007г. на Директора на АГКК - София,
изразяваща се в неточно отразяване на собствениците и на границите на
имотите.Осъдил е П.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,***и Ц.И.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на М.Ц.Й., ЕГН ********** от гр.А., кв.А.,
ул.Ъалкан" № 36, Т.Ц.Г., ЕГН ********** ***, an.19 и А.И.Ч. ***, ЕГН **********
сторените по делото разноски в размер на 600.00 лева, на основание чл.78 ал.З
от ГПК, т.е. по 200.00-двеста лева на всеки един от тях.
Ловешки окръжен съд извърши на основание чл. 269 от ГПК проверка за валидност и установи,че атакуваното съдебно решение №89/15.03.2019
г. на ТРС е нищожно като постановено от незаконен състав и при неразбираемост
на волята на съда, която не може да бъде установена чрез неговото тълкуване.
Издаденият писмен съдебен акт от
15.03.2019 г. в казуса създава привидност в решаване на правния спор, не съдържа
яснота на позицията на съда по конкретния казус.За въззивният съд тези пороци
на съдебното решение произтичат от обстоятелството,че след обезсилване на
съдебния акт по гр.д. №382/2015 г. по реда на чл. 269 от ГПК като недопустим
поради произнасяне по непредявен иск, районният съд не е образувал ново дело.В продължилото
съдебно производство под стария номер
№382/2015 г. на ТРС се е произнесъл същия съдия и е използвал мотивите на
обезсиленото решение без промяна, освен вписване на другите имоти/относно които
е имало изменение по чл. 129 от ГПК и на това основание е обезсилено първото
решение/. Всички тези процесуални действия са довели до постановяване на
нищожно съдебно решение по смисъла на чл. 270, ал.1 от ГПК. Предвид на това
атакуваното съдебно решение от 15.03.2019 г. следва да бъде прогласено за
нищожно, а делото върнато за произнасяне от друг състав на районния съд.
Ловешки окръжен съд констатира, че е подадена искова
молба №382/22.05.2015 г. от С.Ш., и И.Ш. против М.Й., Т.Г. и А.Ч. с посочено правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР във връзка с чл. 14,ал.4 от ЗСПЗЗ и петитум да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС и
съответно към момента на одобряване на КККР на гр.А.със заповед
№РД-18-49/31.08.2007 г. на Директора на АГКК-София по силата на давностно
владение, наследство и реституция са собственици на посочени имоти. В хода на
производството Ст.Ш. е починала на 16.05.2016 г. , И.И.– на 03.05.2017 г. ,И.Ш./наследник
на Ст.Ш./ - на 23.01.2017 г.,Т.Г. – на 20.03.2019 г. и са конституирани техните
наследници- П.Ш., Ц.Ш.-ищци и Г. Г.,И.Г. и В.Ж. –ответници.
В исковата молба по петитум са били въведени два иска
с правно основание чл. 14,ал.4 от ЗСППЗЗ и по чл. 124 от ГПК, тъй като няма
твърдение за непълнота или грешка при отразяване на кадастралната карта на
имотите. В съдебно заседание на 02.10.2015 г. е направено уточнение от ищците
по петитума на исковете, но отново не е формулирано искане по чл. 54,ал.2 от ЗКИР за установяване на непълнота или грешка в кадастралната карта, като
районния съд е приел това уточнение. След допусната и изслушаната съдебно-техническа
експертиза и допълнително заключение по нея , с писмена молба ,представена на
19.09.2016 г. ищците са конкретизирали имотите по скицата към заключението на съдебно-техническата
експертиза и съдът е приел в съдебното заседание на тази дата изменение на иск
по чл. 54,ал.2 от ЗКИР, въпреки, че в петитум отново няма искане за поправка на
непълнота или грешка на кадастралната карта. С определение №513/17.11.2016 г.
на ТРС по гр.д. 382/2015 г. районният съд е прекратил производството по делото
относно предявения иск по чл. 14,ал.4 от ЗСПЗЗ. Съдебното определение е
преминало инстанционен контрол,в т.ч. и с определение №104/13.0.2017 г. на ВКС
по гр.д. ч.х. №2018/2017 г. , което не е допуснало до касация.Касационната
инстанция е споделила доводите, че с
иска по чл. 14,ал.4 от ЗСПЗЗ не могат да се променят квотите на наследниците на
И.Дръндаров по решението на ОСЗ-гр.А.от 22.02.1993 г. и
реституционните процедури не са породили спор по чл. 14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
С определение № 513/17.11.2016 г.
на ТРС са дадени на основание чл. 129 от ГПК1 указания на ищците да отстранят
противоречието в обстоятелствената част и петитум на исковата молба, тъй като в
основанието на иска са наведени факти и твърдения относно иск по чл. 54, ал.2
от ЗКИР, но не е заявен такъв петитум. С писмена молба №7659/14.12.2016 г.
ищците са заявили за някои имоти искане за поправка на грешка в кадастралната
карта и в какво се изразява, за други са посочили и индивидуализиране вместо в
идеални части в реални такива/без да са посочени граници на реалните части/, а
за трети са въвели друга площ. С разпореждане на съда от 16.12.2016 г. е
указано препис от тази молба да бъде връчен на ответниците, а последните са
заявили становище с писмен отговор №134/09.01.2017 г.Проведени са съдебни
заседания на 27.10.2017 г. , на 05.12.2017 г. /производството е спряно на
основание чл. 229,ал.,т.2 от ГПК поради смърт на ищеца И.И./,24.01.2018 г.
,02.03.2018 г., 05.04.2018 г. и на 08.05.2018г. ,но съдът не е приел
изменение или конкретизация на исковете по чл. 54,ал.2 от ЗКИР с протоколно
определение. Постановено е съдебно
решение №162/08.06.2018 г. по гр.д. 382/2015 г. на ТРС, с което е посочил,че
отхвърля „установителния иск по чл. 54,ал.2 от ЗКИР”/к.ц./ , като е описал
имотите по исковата молба от 21.05.2015 г.
По въззивна жалба на ищците
Ловешки окръжен съд е произнесъл съдебно решение №235/09.11.2018 г. по в.гр.д. №325/2018 г. , с което е
обезсилил съдебно решение №162/08.06.2018 г. по гр.д. 382/2015 г. на ТРС и
върнал делото на „този съд за ново разглеждане за произнасяне по предявения
иск”/к.ц./ Делото е върнато на Троянски районен съд, с писмо №5131/27.12.2018
г. и с определение №28/16.01.2019 г.
същия съдия под същия номер дело е насрочил открито съдебно заседание на
18.02.2019 г. Настоящата инстанция констатира, нарушение и на чл. 80,ал.6 от
ПАС, в който е предвидено, че когато делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, то се образува под нов номер. Като последица от
продължаване на делото под стария номер не е извършен и случаен подбор на
съдебния състав.В проведеното съдебно заседание на 18.02.2019 г. районният съд е приел, че предвид становището на ищците , които
нямат искания и нови доказателства, следва да бъде даден ход по същество.
Произнесено е съдебно решение №89/15.03.2019 г. на ТРС по гр.д. 382/2015 г., с
което е отхвърлен като неоснователен и недоказан „установителния иск по чл.
54,ал.2 от ЗКИР”/к.ц./, като са посочени имотите така, както са
индивидуализирани по писмената молба от 14.12.2019 г. При съпоставка на съдебно
решение №162/08.06.2018 г. по гр.д. 382/2015 г. на ТРС и съдебно решение
№89/15.03.2019 г. на ТРС по гр.д. 382/2015 г. настоящата инстанция констатира,
че 41 абзаца от мотивите,в т.ч. всички мотиви по същество от фактическа и
правна страна са напълно идентични като текст. С тези процесуални действия първоинстанционния
съд е дерогирал императивната правна норма на чл. 270,ал.3 от ГПК ,която
постановява, че при разгледан непредявен иск делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Тази съдебна техника
на изписване на новопостановения съдебен акт за въззивния съд води до
неразбираемост на волята на съда и създава привидността в решаването на правния
спор.
Ловешки окръжен съд намира,че
проверката относно валидност на съдебния акт се извършва служебно, тъй като се
касае до основни и съществени пороци. За
пръв път законодателна уредба на нищожните съдебни решения е предвидена с
редакцията на чл. 209 от ГПК /отм./през
1983 (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.),в който е въведена ал.2 определяща, че
когато решението е нищожно, второинстанционният съд прогласява нищожността и
ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за
постановяване на ново решение, а в ал.3 – че,нищожността на решението може да
бъде предявена чрез възражение, по исков ред или при преглед по реда на надзора
безсрочно. В действащата разпоредба на чл.270 от ГПК е продължено
разграничението на порочните съдебни актове-нищожни, недопустими и неправилни,
като в ал.1 са конкретизирани последиците от установената
нищожност-прогласяването, прекратяване на делото или връщане на
първоинстанционния съд, а в ал.2 са предвидени средствата за защита-безсрочно
по исков ред или чрез възражение. Доколкото липсва легална дефиниция на нищожно
решение или посочване на предпоставките, а това е и невъзможно , предвид многобройните
хипотези, при които може да се въздейства върху валидността на съдебния акт,
съдебната практика изяснява този въпрос. В т.8 на Постановление № 1 от
10.XI.1985 г., Пленум на ВС, макар и лаконично, са посочени някой хипотези, а
съдилищата приемат, че валидността на съдебното решение е свързана с нарушаване
на изискванията относно съдебния състав,надлежното му конституиране, рамките на
правораздавателна власт, писмената форма на акта,неяснота на волята на съда до
степен на пълна неразбираемост, която е неотстранима чрез тълкуване. Основен
принцип, който последователно се провежда при проверка на валидността на
съдебните решения е да се държи сметка за тежестта на порока и това е довело да
прилагане на правната норма на чл. 270,ал.1 от ГПК в изключителни случаи. В
този смисъл постановяване на съдебно решение от съдия, за който са налице
основания по чл. 22,ал.1 от ГПК,липсата на мотиви водят до неправилност,
липсата на процесуални предпоставки или наличие на отрицателни абсолютни
такива-до недопустимост и в много ограничени хипотези и дела се достига до
прогласяване на нищожност на съдебното решение. Като съобразява критериите за
валидност на съдебното решение и целите на закона, въззивният съд приема, че в
конкретния случай поредицата от процесуалния действия и начина на изготвяне на съдебния акт
определят позицията, че е поставено нищожно съдебно решение от 15.03.2019 г. За
съда този извод намира опора и в действието на чл. 7 от ЗСВ и чл.6,ал.1 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи, който прокламира правото на всяко
лице при защита на неговите граждански права да получи справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд.
Предвид изложените съображения
въззивния съд намира, че атакуваното съдебно решение № 89/15.03.2019г. по гр.д.
№ 382/2015 г. на Троянски районен съд следва да бъде прогласено за нищожно на
основание чл. 270,ал.1 от ГПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
С оглед изхода от правния спор
разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като следва да
се включат в общо дължимите за всички
инстанции при произнасяне от първата инстанция.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 270,ал.1 от ГПК, нищожност на
съдебното решение № 89/15.03.2019г. по гр.д. № 382/2015 г. на Троянски районен
съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е обжалваемо в
едномесечен срок от съобщение на страните, че е изготвено ведно с мотивите пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.