№ 147
гр. Русе, 11.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двА.десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20224520105139 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Ищецът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси,
Териториална дирекция „държавен резерв“ – Велико Търново твърди, че с Решение
по гр. дело № 15/2015 г. по описа на ВТРС бил осъден неоснователно да заплати по
изпълнителен лист сума в общ размер на 24 124,00 лева за предявен иск за
обезщетение в размер на възможен наем от имот по сключен договор за периода от
11.09.2011 г. до 09.09.2014 г., както следва: на Т. Х. К., сумата от 1312 лева; на Ю. Х.
К., сумата от 1312 лева; на Б. И. Л., сумата от 2625 лева; на Й. Р. С., сумата от 2625
лева; на Р. Р. И., сумата от 2625 лева; на А. Й. М., сумата от 2625 лева; на С. М. А.,
сумата от 2625 лева; на М. Р. Т., сумата от 2625 лева; на В. Г. Г., сумата от 875 лева; на
К. М. Г., сумата от 875 лева; на Г. М. Д., сумата от 875 лева; на М. И. М., сумата от
875 лева; на А. М. М., сумата от 875 лева; на Д. М. М., сумата от 875 лева, като и
сума в размер на 500 лева, изплатена на Р. Р. И. за разноски за процесуално
представителство. Тези лица претендирали обезщетение по сключени договори за
наем, без да било установено, дали са собственици на имота, предмет на сключените
договори за наем от 16.12.1992 г., 02.10.2000 г. и от 20.05.2005 г., анексиран по-късно.
С Решение № 74/08.10.2020 г. по гр. дело № 4750/2019 г. по описа на ВКС било
прието окончателно, че наследниците на М. /Х./ Х., С.М.Н. и Н.М. Х. не били
собственици на недвижим имот, предмет на искова претенция по делото, а именно:
Сграда – бивша ярмомелка с всички пристройки към нея с общо застроено и
незастроено дворно място от 4800 кв. м. в местността „*******" извън
регулационния план на гр. *******. Установено било, че с решението, че характера
на имота бил публична държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗДС.
След влизането в сила на това решение бил заведен иск за отмяна на влязло в
1
сила Решение № 324/02.04.2015 г. по гр. дело № 15/2015 г. на ВТРС, потвърдено
Решение № 687/23.12.2015 г. по въз. гр. дело № 615/2015 г. на ВТОС и недопуснато
до разглеждане с Определение № 260/02.05.2017 г. по гр. дело № 60401/2016 г. на
ВКС, Първо гр. отделение.
Производството било приключено с издаване на Решение № 324/04.08.2022 г. по
въз. гр. дело № 484/2021 г. по описа на ВТОС, което било отменено постановеното
решение по гр. дело № 15/2015 г. по описа на ВТРС, като било посочено, че следвало
за неоснователно получените суми във връзка с издадения ИЛ № 2004/19.09.2017 г.
на РС – Велико Търново, I-ви граждански състав и изплатените от стрА. на ищеца с
бюджетно платежно нареждане от 15.12.2017 г. и прихвА.ти разноски, да заведат иск
срещу насрещната стрА. по чл. 55 от ЗЗД. Счита, че насрещната стрА. са се
обогатили неоснователно за наема на имот публична държавна собственост.
По време на производството починала А. Й. М., като нейни наследници по
закон са дъщеря й Р. Д. М. и децата на починалата й дъщеря Владимира Д. Д. – М. Н.
Д. и А. Н. Д.. За Р. М. претендират сумата от 1312 лева; за М. Д. сумата от 656 лева и
за А. Д. сумата от 656 лева. Заявяват, че сумата от 23 249 лева е без сумата 500 лева,
която е била преведена на адвокат Д. – пълномощник на ответниците и съответно с
платежно нареждане от ПИБ тази сума му е била приведена по неговата банкова
сметка.
Искат да бъде постановено съдебно решение с което да бъдат осъдени
ответниците да възстановят на ищеца получените без основание и отпаднало такова
суми, с което са били обогатили за сметка на държавата, както следва: Т. Х. К.,
сумата от 1312 лева; на Ю. Х. К., сумата от 1312 лева; на Б. И. Л., сумата от 2625
лева; на Й. Р. С., сумата от 2625 лева; на Р. Р. И., сумата от 2625 лева; на Р. Д. М.,
сумата от 1312 лева; на М. Н. Д., сумата от 656 лева; на А. Н. Д., сумата от 656 лева;
на С. М. А., сумата от 2625 лева; на М. Р. Т., сумата от 2625 лева; на В. Г. Г., сумата от
875 лева; на К. М. Г., сумата от 875 лева; на Г. М. Д., сумата от 875 лева; на М. И. М.,
сумата от 875 лева; на А. М. М., сумата от 875 лева; на Д. М. М., сумата от 875 лева,
получени суми, събрани по реда на индивидуално принудително изпълнение по
изпълнителен лист, издаден по отмененото решение от 02.04.2015 г. по гр. дело
№15/2015 г. по описа на ВТРС, както и да бъде осъдена Р. Р. И. да заплати на ищеца
сумата от 500 лева – разноски за процесуалното представителство пред ВКС,
изплатени от ищеца, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
07.10.2022 г. до окончателното им изплащане.
В отговорите на исковата молба, ответниците: Д. М. М., М. И. М., А. М. М. и
Р. Р. И. и Й. Р. С., оспорват предявените искове.
М. Н. Д., чрез назначения й особен представител също оспорва предявения иск.
Другите ответници не вземат становище по исковата молба.
Едва на 18.11.2024 г. ВТРС е изпратил гр. д. № 15/2015 г. за прилагане по
2
настоящото дело.
Съдът намира предявените искове за недопустими.
С решение № 324/02.04.2015 г. , постановено по гр. д. № 15/2015 г. от състав на
Районен съд – Велико Търново, потвърдено с решение № 687 от 23.12.2015 г. по гр. д.
№ 615/2015 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 260 от 02. 05. 2017 г. по гр. д. № 60401/2016
г. на ВКС, ищецът бил осъден да заплати на наследниците на М. Х. Х., С.М.Н. и Н.М.
Х., ответници в настоящото производство, общо сумата от 24 124,00 лева -
обезщетение на възможен наем от имот по сключен договор за периода от 11.09.2011
г. до 09.09.2014 г., както следва: на Т. Х. К., сумата от 1312 лева; на Ю. Х. К., сумата
от 1312 лева; на Б. И. Л., сумата от 2625 лева; на Й. Р. С., сумата от 2625 лева; на Р. Р.
И., сумата от 2625 лева; на А. Й. М., сумата от 2625 лева; на С. М. А., сумата от 2625
лева; на М. Р. Т., сумата от 2625 лева; на В. Г. Г., сумата от 875 лева; на К. М. Г.,
сумата от 875 лева; на Г. М. Д., сумата от 875 лева; на М. И. М., сумата от 875 лева;
на А. М. М., сумата от 875 лева; на Д. М. М., сумата от 875 лева, като и сума в размер
на 500 лева, изплатена на Р. Р. И. за разноски за процесуално представителство.
С решение № 60160 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 982/2021 г. на ВКС, IV г. о., било
отменено въззивното решение № 687 от 23.12.2015 г. по гр. д. № 615/2015 г. от състав
на Окръжен съд – Велико Търново, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, и делото
било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Отмяната била
постановена заради ново писмено доказателство - влязло в сила решение № 74 от 8.
10. 2020 г. по гр. д. № 4750/2019 г. на ВКС, 1 г.о.
Съгласно чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. ЦитирА.та
разпоредба материализира общия принцип в българското право за недопустимост на
неоснователното обогатяване. Връщането се следва по силата на закона. Съгласно т.
1 от ППВС № 1/1979 г., когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила
решение, което впоследствие е отменено, връщането на даденото се основава на
фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но не се осъществява по общия исков ред, а
по този на чл. 229, ал. 2 ГПК (отм.), във връзка с чл. 236, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 241,
ал. 2, изр. 3 ГПК (отм.). А.логичните сега разпоредби на действащия ГПК са чл. 245,
ал. 3 и чл. 309, ал. 2, изр. 2, които предвиждат, че ако решението бъде отменено и
новото решение е различно от предишното, се прилага съответно разпоредбата на чл.
245, ал. 3, изр. 2 ГПК, а именно съдът, който е постановил решението, издава
изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите,
получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение. В настоящия случай
следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист за сумите изплатени на
ответниците и за разноските, присъдени с решението, което е отменено. (в този
смисъл е и практиката на ВКС, изразена в определение № 295 от 28.06.2011 г. по ч.
гр. д. № 228/2011 г., ІІ г. о.; определение № 314 от 30.12.2011 г. по т. д. № 450/2010 г.,
3
ІІ т. о., и определение № 243 от 03.05.2012 г. по ч. гр. д. № 221/2012 г., І г. о
В практиката на ВКС, обективирА. в определение № 11 от 08.01.2010 г. по ч. гр.
д. № 520/2009 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, се приема, че
длъжникът по индивидуално принудително изпълнение може да търси връщане на
даденото от кредитора, чието изпълнително основание е отпаднало с отмяна на
съдебното решение и отричане със силата на пресъдено нещо на "изпълняемото му
право". Този длъжник разполага със защитата по чл. 245, ал. 3 ГПК и възможността
да търси принудително недължимо платеното, заедно със законната лихва.
Кредиторът, удовлетворен в рамките на принудителното изпълнение въз основа на
влязло в сила осъдително решение или такова, удостоверяващо предварително
изпълняемо право, следва да върне полученото след отпадане на изпълнителното
основание, тъй като това получено по принудителен ред вземане е отпаднало и не
съществува поради отмяна и отхвърляне на първоначално уважени осъдителни
искове. Предвиденият ред за присъждане на недължимо платените в рамките на
принудителното изпълнение суми по чл. 245, ал. 3 ГПК изключва исковия ред на
защита, поради което и вземането по обратния изпълнителен лист следва да се
присъди заедно със законната лихва, считано от датата на която е изпълнено
недължимото плащане - т. е. неоснователното разместване на блага.
Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК, (в редакцията му след
изменението му със ЗИДГПК (обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година) обратният
изпълнителен лист се издава за връщане на сумите или вещите, получени въз основа
на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за
събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В този
смисъл е и т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година
на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК
(редакцията преди ЗИДГПК (обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година)) може да
бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното
производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато
предварително изпълнение. Със същата е прието, че длъжникът по принудително
изпълнение, по което удовлетвореният кредитор е бил привиден, т. е. не съществува
изпълняемо право в негова полза, разполага със защита, състояща се в правото да
иска обратно платеното, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението-
кредиторът, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право или влязло
в сила решение, които са били отменени (уваженият осъдителен иск е бил отхвърлен)
трябва да върне на длъжника полученото. В този случай, длъжникът не се нуждае от
осъдителен иск срещу взискателя за връщане на полученото-съгласно чл. 282, ал. 6,
чл. 309, ал. 2 и чл. 245, ал. 3 от ГПК, съдът постановил решението издава
изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите,
получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение или въз основа на
влязлото в сила решение, които са били изменени. При издаване на обратния
4
изпълнителен лист, съдът следва да присъди и законната лихва върху дължимата от
взискателя сума до окончателното й заплащане-аргумент от чл. 499 от ГПК (чл. 397
от ГПК (отм.); , което вземане е безспорно и не налага установяване в отделно
производство. Предвиденият ред за присъждане на недължимо платените в рамките
на принудителното изпълнение суми по чл. 245, ал. 3 от ГПК, изключва исковия ред
за защита, поради което на възстановяване подлежат и сумите за такси и разноски,
платени в изпълнителното производство от длъжника, които са безспорни, както и
законната лихва, считано от датата, на която е изпълнено недължимото плащане-т. е.
неоснователното разместване на блага. Законната лихва се дължи до окончателното
плащане на сумите и като вземане е безспорна като не се налага установяването й в
отделен исков процес, тъй като се дължи по силата на закона, а размерът й е
нормативно определен. С оглед на това лихвата не попада сред вредите от
предварителното изпълнение, които следва да бъдат установявани в отделен процес,
по смисъла на мотивите на т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 година, постановено по тълк. д.
№ 4/2017 година на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси, гр. София, ул. Московска №3, искове като недопустими.
ПРЕКРАТЯВА гр.дело № 5139/2022 г. по описа на РРС.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5