Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262398 25.10.2021
година град
Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7903
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, против Г.К.К., ЕГН **********, с която са
предявени искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД във
вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, следните суми: 4386.86 лева - главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 23.08.2007 г. и Допълнително споразумение към него № 1 от
13.05.2010 г.; 531.47 лева –
възнаградителна лихва за периода 28.07.2017 г. - 28.04.2018 г.; 355.50 лева
– наказателна лихва за периода 28.04.2018 г. до датата на предявяване на
исковата молба.
В исковата молба се твърди, че
съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 23.08.2007 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на ответника кредит в размер на сумата от
10 000 лева. Банката изпълнила задълженията си, като предоставила на
кредитополучателя сумата, която била усвоена изцяло по сметка на ответника.
Съгласно чл. 2 от договора, срокът за издължаване на кредита бил 96 месеца,
считано от датата на неговото усвояване, като за падежна дата било определено
30-то число на месеца. На основание чл. 7 от договора, кредитополучателя
заплащал първоначално за период от 6 месеца лихва в размер на 6,69%. За
останалия срок на кредита лихвата била формирана на база лихвен процент за този
вид кредит и надбавка. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен
процент бил 4,69%, стандартната надбавка била в размер на 8,01 процентни пункта
или лихвеният процент по кредита бил общо 12,70%. ГПК по кредита бил 14%, като
същият може да бъде променян при предпоставките предвидени в ОУ.
На 13.05.2010 г. между Банката и
ответника било сключено Допълнително споразумение № 1 към Договора, като със
същото страните се съгласили и приели, че остатъкът на дълга към 13.05.2010 г.
е в размер на 8336.84 лева, от които главница в размер на 7922.12 лева, редовна
лихва - 335.54 лева и наказателна лихва – 79.18 лева. До подписване на
допълнителното споразумение ответникът внесъл сумата от 77.66 лева. С Допълнителното
споразумение от 13.05.2010 г. кредиторът се отказал от вземането си за наказателна
лихва в размер на 30.78 лева. за периода 21.04.2010 г. до 13.05.2010 г. в
размер на 48.40 лева. Натрупаната лихва в размер на 257.88 лева се капитализира
към главницата по кредита, в резултат на което новият размер на главницата
станал 8180 лева, с падеж 28-мо число. Към датата на сключване на Допълнителното
споразумение, лихвата по кредита, формирана при условията на договора за кредит
била в размер на 14,95%. ГПР по кредита бил 16,75 % и може да бъде променян при
предпоставките предвидени в ОУ. Срокът за издължаване на кредита станал 96
месеца от датата на подписване на Допълнителното Споразумение. Променено било и
обезпечението по договора за кредит, като бил сключен договор за поръчителство
с Е. Г. К..
На основание чл. 20 от ОУ, при
забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена
в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 /десет/
процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. При
допусната забава в плащанията главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
/десет/ процентни пункта, а след тази дата - с надбавка за забава, равна на
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД - чл. 20, ал. 2 от ОУ.
На 28.09.2011 г., поради
преустановяване на погасяването на задължението по Договора за кредит за текущо
потребление от 23.08.2007 г., Допълнително споразумение № 1 и Договор за
поръчителство от 13.05.2010 г., кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД приложил санкциите,
предвидени в чл. 20.1 и 20.2 от Общите условия към Договора за кредит, като
вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и
обективни предпоставки за настъпилата изискуемост на цялото вземане, пристъпил
към съдебен ред за събиране на вземането си като е подал Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя и
поръчителя. Образувано било ч.гр.д. № 16579/2011 г. по описа на Районен съд
Пловдив, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 11033/ 29.09.2011 г. и изпълнителен лист от 04.10.2011 по ч.гр.д. №
16579/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив за сумите: 7815.,18 лева -
дължима главница; сума в размер на 1181.97 лева - неплатена редовна лихва за
периода 28.12.2010 г. - 28.09.2011 г.; 32.70 лв. - заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането и разноски. Впоследствие заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист били обезсилени с Определение № 7950 от 21.08.2017 г. по ч.гр.д.
№ 16579/2011 г. на ПдРС, ХVІ гр.с. съобразно т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС.
Твърди се, че на 25.04.2012 г.
между кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД и ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД бил
сключен договор за цесия, по силата на който ищецът придобил вземанията по
договора спрямо ответника. Последният бил надлежно уведомен и за прехвърлянето
с писмо с обратна разписка от цесионера, за което същият бил изрично
упълномощен от предишния кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД. В случай, че съдът не приеме уведомяването с
писмо с обратна разписка, да се счита, че с исковата молба ответникът е
уведомен. Моли се претенцията да бъде уважена. Претендират се и разноски.
Ответникът Г.К.К. в законоустановения
едномесечен срок е подал отговор, с
който оспорва предявените осъдителни искове като неоснователни. Твърди, че
всички, описани в исковата молба вземания за главница, наказателна и
възнаградителна лихви са погасени по давност, в която връзка прави възражение
за изтекла погасителна давност. Вземането било обявено за предсрочно изискуемо,
кредиторът бил снабден с изпълнителен лист от 04.10.2011 г., по който на
04.10.2016 г. изтекла 5-годишната погасителна давност, както и кратната
3-годишна давност за лихви.
На следващо място възразява, че договорът за цесия от 25.04.2012 г. бил
нищожeн и не е произвел правното си действие. С посочения договор било
прехвърлено не редовно, а обявено за предсрочно изискуемо вземане по издаден
изпълнителен лист от 04.10.2011 г., като посочените със ситен шрифт вземания в приемо-предавателен
протокол към договор за цесия не съществуват към дата 25.04.2012 г. – за
главница, за лихви, за съдебни разноски и други. Твърди, че ищецът не може
повторно да упражни реализирани права от цедента. Излага и, че ищецът не
ангажирал доказателства за предмета на цесионния договор – какви вземания
прехвърля банката към 25.04.2012 г. редовни или изискуеми. Не отговаряло на
истината твърдението, че ответникът платил 3 бр. вноски към цесионера, както невярно
е посочено в раздел „Доказателствени искания“ на исковата молба. Моли се
исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Установява се от приетия по делото Договор
за кредит за текущо потребление, че на 23.08.2007 г., между „Банка ДСК“ ЕАД, от
една страна, като кредитор и Г.К.К., от друга страна, като кредитополучател, е
сключен Договор за кредит за текущо потребление за сумата от 10 000 лева,
подлежаща на връщане, чрез 96 месечни погасителни вноски, всяка с падеж 30-то
число на текущия месец. В погасителния план към договора е предвидена за
плащане първа вноска, платима на 21.08.2007
г., а последната – на 21.07.2015 г. Уговорена е възнаградителна лихва, която за
период от 6 месеца, считано от датата на усвояване на кредита е в размер на
6.69 %, а за останалия срок на кредита е формирана от БЛП за този вид кредит,
определян периодично от кредитора и надбавка съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент, включена във всяка погасителна вноска.
Установява се от
приетия по делото Допълнително споразумение № 1 към Договор за кредит от
23.08.2007 г., че на 13.05.2010 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна, като
кредитор и Г.К.К., от друга страна, като кредитополучател, е сключено
Допълнително споразумение към Договора за кредит, по отношение на остатъка от дълга в размер на 8336.84 лева, от
които остатъкът по главницата е в размер на 7 922.12 лева, дължимата
редовна лихва е в размер на 335.54 лева и дължимата наказателна лихва е в
размер на 79.18 лева. Посочено е също, че до подписване на допълнителното
споразумение ответникът внесъл сумата от 77.66 лева, както и, че кредиторът се
отказал от вземането си за наказателна лихва в размер на 30.78 лева и за периода 21.04.2010 г. до 13.05.2010 г. в
размер на 48.40 лева. Уговорено е още, че натрупаната лихва в размер на 257.88
лева се капитализира към главницата по кредита, в резултат на което новият
размер на главницата станал 8180 лева, с падеж 28-мо число. Към датата на
сключване на Допълнителното споразумение, лихвата по кредита, формирана при
условията на договора за кредит е в размер на 14,95%, ГПР - 16,75 % и може да
бъде променян при предпоставките предвидени в ОУ. Срокът за издължаване на
кредита станал 96 месеца от датата на подписване на Допълнителното Споразумение,
като се определя крайна падежна дата за окончателно издължаване – 13.05.2018 г.
Неразделна част от
Допълнителното споразумение са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. В т. 19.2 от Общите
условия е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер 10 процентни пункта. В т.20.1 от Общите условия е
предвидено, че кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем
при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.
По делото не е
спорно, а от изисканото за послужване ч.гр.д. № 16579/2011 г. по описа на ПРС,
ХVІ гр.с., се установява, че в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД
е била издадена заповед по чл. 417 ГПК от 29.09.2011 г. по ч.гр.д. № 16579/2011
г. на ПРС и изпълнителен лист против ответника Г.К.К. - като кредитополучател и
Е. Г. К. – като поръчител, за сумите от: 7815.18 лева – главница по Договора за
кредит за текущо потребление от 23.08.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от
13.05.2010 г. към него; 1181.97 лева – лихва за периода 28.12.2010 г. – 28.09.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.09.2011 г. до погасяването
й; 32.70 лева – заемна такса, както и сумите за разноски – 180.60 лева за
държавна такса и 410 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на постъпили в срок от длъжниците възражения за недължимост по чл. 414,
ал. 2 ГПК и след дадени указания до кредитора, както и предвид липсата на
предявен установителен иск от Банката, с влязло в законна сила Определение № 7950/21.08.2017
г., заповедта и ИЛ са обезсилени.
С договор за продажба на вземания
(цесия) от 25.04.2012 г. „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля всички вземания по
предоставени потребителски кредити, които са просрочени и не се погасяват
надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,
включително с изтеклите лихви, посочени в нарочен приемо-предавателен протокол,
на „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК *********. Видно от представения
приемо-предавателен протокол от 04.05.2012 г. към договор за цесия от 25.04.2012
г., вземанията спрямо ответника по процесния договор за кредит са включени в
предмета на цесията. Видно от приетото по делото пълномощно, цедентът е
упълномощил дружеството-цесионер да уведоми за цесията всички длъжници.
Приложено е и уведомление до Г.К.К.
от 03.05.2012 г. (л. 45), с което
„ОТП Факторинг България“ ЕООД уведомява същия, че с договор за продажба на
вземания от 25.04.2012 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, е придобило вземанията,
произтичащи от договор за кредит от 23.08.2007 г. Видно от същото уведомление,
„ОТП Факторинг България“ ЕООД уведомява К., че към 03.05.2012 г. размерът на
задължението му е в общ размер на 10 104.94 лева, от които: присъдена
главница – 7815.18 лева; присъдена лихва – 1181.97 лева; законова лихва –
484.49 лева и разноски– 623.30 лева, като е поканен в 14-дневен срок, считано
от датата на получаване на писмото да преведе дължимите от него суми в общ
размер на 10104.94 лева по посочена банкова сметка.
Няма спор, а това се установява и
след справка в търговски регистър, че считано от 15.11.2012 г. ищцовото
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, е правоприемник след
преобразуване и заличаване на „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК *********.
Прието е
заключението на ве. л. С.К. по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че усвояването на сумата по Договора за кредит за текущо
потребление от 23.08.2007 г. е на дата 23.08.2007 г. в размер на 10 000
лева. Вещото лице установява още, че извършените плащания по процесния договор
към дата на последното плащане – 28.01.2011 г., са в размер на 6343.76 лева, с
които са погасени цялостно до 7-ма вноска към 28.11.2010 г. и частично 8-ма
вноска, съгласно Допълнителното споразумение. Установява също, че съгласно
Допълнителното споразумение по кредита от 13.05.2010 г., непогасената главница
е в размер на 7815.18 лева, а непогасената договорна лихва е в размер на
5 136.30 лева. Според заключението, непогасената част от главницата,
включена в падежирали вноски от 28.07.2015 г. до 28.04.2018 г. вкл., съгласно
Допълнителното споразумение от 13.05.2010 г., е в размер на 4041.79 лева;
възнаградителната лихва, с падежи от 07.2017 г. до крайна падежна дата – 28.04.2018
г. е в размер на 91.98 лева; наказателната лихва, начиселна върху главницата с
падежи на вноските от м.07.2017 г. до 28.04.2018 г. е 874.89 лева. Вещото лице
установява също, че след сключване на договора за цесия, са правени плащания от
ответника на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в общ размер на 1670 лева,
както следва: на 23.05.2012 г. в
размер на 1400 лева, на 08.02.2013 г. – 150 лева и на 03.02.2016 г. – 120
лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на
валидно правоотношение по договор за банков кредит между ответника и соченото
от него трето лице; че по същия договор кредиторът е предоставил посочената
парична сума на ответника, която е усвоена. Ищецът следва да докаже валидно
прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за
цесията от цедента. Във връзка с възражението за изтекла давност, следва да
докаже, че същата е била спирана или прекъсвана.
Ответникът следва да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават процесните вземания, включително възражението си за изтекла
погасителна давност.
Съдът намира, че предявените осъдителни искове са допустими, поради
следното:
Образуването на предходно заповедно производство, по което
заповедта и изпълнителният лист са обезсилени и не е продължило в исков процес
със създадена сила на пресъдено нещо, не е пречка по допустимостта на
настоящото производство по предявени осъдителни искове.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
Между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е
възникнало правоотношение по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ,
по силата на който посоченото дружество е предоставило на ответника сумата 10
000 лева при договорени условия и срок, която сума последният се е задължил да
върне по установения между тях начин – чрез месечни погасителни вноски.
Уговорена е и възнаградителна лихва по кредита, включена като част от всяка
погасителна вноска.
Условията по договора за кредит, са
преуредени със сключено между Банката и ответника, Допълнително споразумение от
13.05.2010 г. към Договора за кредит, по отношение на остатъка от дълга в
размер на 7922.12 лева - главница,
дължимата редовна лихва е в размер на 335.54 лева, дължима наказателна лихва –
79.18 лева. Изготвен е и нов погасителен план на кредита, неразделна част от
допълнителното споразумение, според който първата вноска, предвидена за плащане
е 28.04.2010 г., а последната – 28.04.2018 г.
Сключването на Договора
за кредит и Допълнителното споразумение към него от 13.05.2010 г., не е спорно.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза са налице и неплатени
суми.
Съдът намира, за
неоснователни възраженията на ответника, че не е налице валидно сключен договор
за цесия, както и, че последната не е надлежно съобщена на длъжника. От
представения по делото договор за цесия се установява по несъмнен начин, волята
на страните – да се прехвърлят от Банката на купувача – ищец конкретно
определени вземания по приложения към договора приемо-предавателен протокол, в
който същите са описани, подробно по основание, (чрез номер по договор за
кредит), лични данни (имена и ЕГН на длъжниците), както и размерите на
вземанията на Банката към съответния длъжник – предмет на цесията. От приетите
по делото доказателства се установява, че вземанията по процесния договор за
кредит са включени в обхвата на цесията, поради което следва да се приеме, че
последните са надлежно прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК
*********, а впоследствие по реда на преобразуването и в полза на ищеца, в
качеството му на правоприемник на дружеството-цесионер. В чл. 99, ал. 3 ЗЗД е
предвидено задължение за предишния кредитор да съобщи на длъжника за
прехвърлянето, като по смисъла на закона само това поражда ефекта на обвързване
на длъжника и третите лица с цесията. Няма пречка, обаче, това действие да бъде
извършено чрез пълномощник, като няма пречка и за уведомяването на длъжника да
бъде упълномощен цесионерът – в този смисъл Решение №137 от 02.06.2015г. по
гр.д. № 5759/2014г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.. От приложеното по делото пълномощно
се установява, че цесионерът разполага с надлежна представителна власт да
извърши от името на цедента уведомяването на всички длъжници по процесния
договор за цесия, поради което съдът намира, че с достигане на изходящото от
същия уведомление длъжникът следва да се счита обвързан от цесията.
Нещо повече, от приетото
по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза, се установява, че след датата на цесия, ответникът е
направил плащания по цедирания кредит в полза на ищеца – цесионер, още преди
датата на подаване на исковата молба.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на
извършената цесия. Както се посочи, по – горе, представеният договор за цесия
ведно с приложението към него съдържа изискуемото съдържание, от което пределно
ясно се определят страните, имената
на длъжниците, в т.ч. и на ответника, основанието за цедираното вземане,
размерът на вземането и покупната му цена. Освен това същото е подписано от
представителите на страните – цедент и цесионер.
Предвид
изложеното, съдът приема, че сключеният между Банката-цедент и ищецът –
цесионер договор за цесия е действителен и е произвел уговорените между
страните правни последици, поради което за него е възникнало задължението да
изпълни поетите с Договора за кредит и Допълнителното споразумение към него
уговорки към цесионера – да върне предоставения му кредит.
Относно
възникналия между страните спор за настъпването на предсрочната изискуемост, с
оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно
вземанията, съдът намира следното:
В т. 19.2 от Общите условия към
процесното Допълнително споразумение, сключено към договора за кредит, които са
приети от ответника и с това станали неразделна част от самия договор, е
предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост при допусната забава в плащанията
на главница и/или лихва над 90 дни, в който случай целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Последната не настъпва
автоматично с факта на изпадане в забава на длъжника да погаси която и да е
било месечна вноска и изтичане на предвидения в Общите условия период след
това, а може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по аргумент от
нормата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Посоченото е в
съответствие и с изискванията на чл. 432 ТЗ, който предвижда, че в предвидените
в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита.
Според установената съдебна практика, в това число приетото в т.18 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез
едностранно изявление на кредитодателя до длъжника, включително в случаите,
когато в договора е предвидено, че кредиторът може да събере вземането си, без
да уведоми длъжника, т.е. дори в случаите, когато в договор е предвидена т.нар.
„автоматична” предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, чрез
едностранно изявление до длъжника.
По делото не е спорно и се установява с категоричност, че за неплатените
вземания по този договор спрямо кредитополучателя е било образувано предходно
заповедно производство по ч.гр.д. № 16579/2011 г. на ПРС. В него кредиторът се
е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията /предвид годината
на образуване на заповедното производство - 2011 г. и крайния падеж по договора
– 2018 г./.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 in fine ЗЗД настъпва с волеизявление
само на една от страните. Датата на настъпването й играе ролята на падеж, като
това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем /ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая, през
2011 г. Банката се е възползвала от правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, предвид неизпълнението на задълженията за плащане на суми по договора.
Поради това и доколкото Банката веднъж е избрала да се позове на предсрочната
изискуемост, като по този начин едностранно е променила падежа на договора,
като променен от кредитора факт по правоотношението, следва да бъде съобразен в
настоящото производство.
В конкретния
случай, от приетото по делото заключение по съдебно – счетоводната експертиза
се установява, че последното направено плащане по кредита е осчетоводено на 28.01.2011
г., след което обслужването на кредита към „Банка ДСК“ ЕАД е преустановено. По
делото не се твърди, Банката да е уведомявала ответникът за настъпилата
предсрочна изискуемост, въпреки, че предвид преустановяване на плащанията,
предпоставките по договора за това да са настъпили.
Според съда, няма пречка предсрочната
изискуемост да бъде обявена на длъжника от цесионер, а не от първоначалния
кредитор, тъй като съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.
Правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо е принадлежност
към вземането, която преминава върху новия кредитор, ведно със самото вземане.
По смисъла на закона цесионерът придобива всички съпътстващи вземането права, в
това число потестативното право да обяви същото вземане за предсрочно
изискуемо. Това произтича и от разпоредбата на чл.71 ЗЗД, която принципно е
приложима спрямо всеки кредитор – както първоначален, така и последващ такъв на
основание договор за цесия. Съдебната практика също допуска уведомлението за
предсрочна изискуемост да изхожда от цесионер – Решение №169/17.01.2017г. по
т.д.№1272/2015г. на ВКС, ІІ т.о.
В конкретния случай, това е
направено с уведомителното писмо от 03.05.2012 г.,
с което
едновременно с уведомяването за извършената цесия, длъжникът е уведомен и за
настъпилата предсрочна изискуемост, чрез предявяване за плащане на цялото
изискуемо вземане по кредита, а не само за падежиралите към онзи момент вноски,
съобразно погасителния план. Този извод се налага, поради обстоятелството,
че цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕООД е изпратил до
ответника Г.К.К., уведомление за извършената цесия от 03.05.2012 г., както и за новия кредитор, така и за размера на
прехвърленото вземане, в което изрично е посочено, че към 03.05.2012 г.
размерът на задължението му е в общ размер на 10 104.94 лева, от които:
присъдена главница – 7815.18 лева; присъдена лихва – 1181.97 лева; законова
лихва – 484.49 лева и разноски– 623.30 лева, като е поканен в 14-дневен срок,
считано от датата на получаване на писмото да преведе дължимите от него суми в
общ размер на 10104.94 лева по посочена банкова сметка. ***тветника съвпада напълно
с присъдените по ч.гр.д. № 16579/2011 г. по описа на ПРС, суми по обезсилената
заповед и изпълнителен лист, присъдени на Банката.
Макар, по делото да
липсват категорични доказателства кога /на коя дата/ ответникът е получил
уведомлението от 03.05.2012 г., съдът приема, че същото е достигнало до
ответника най-късно на 23.05.2012 г.,
когато последният е извършил плащане в размер на 1400 лева на ищеца – цесионер,
което се установява от приетото по делото и неоспорено от страните заключение
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза.
Така, считано от 2012 г. до предявяване на претенциите през 2020 г., всички
вземания са погасени по давност – главното с пет, а останалите с тригодишна
такава. Кредиторът не може след като веднъж е избрал и променил падежа на
правоотношението, да се ползва от настъпването на предходно уговорения краен
такъв, за да черпи изгодни за себе си последици и да парира възможността
длъжникът да се защитава с възражението за давност.
С оглед горното и доколкото вземанията са погасени по давност, всички
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане и доказателства
за плащане на 650 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС, които следва
да се присъдят.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков” №19, ет.2 против Г.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, следните суми: 4386.86 лева – главница по вноски с падежи от 28.07.2015 г.–
28.04.2018 г. вкл. по Договор за кредит за текущо потребление
от 23.08.2007 г. и Допълнително споразумение към него № 1 от 13.05.2010 г.,
сключени с „Банка ДСК“, които са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕООД с
договор за цесия от 25.04.2012 г.; 531.47
лева – възнаградителна лихва за периода 28.07.2017 г. - 28.04.2018 г.; 355.50 лева – наказателна лихва за периода 28.04.2018 г. до 08.07.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
исковата молба в съда – 08.07.2020 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК
*********, гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков” №19, ет.2, да заплати на Г.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева) –
деловодни разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ