№ 850
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100510073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение 20133563 от 07.06.2021г., постановено по гр.д. №37468/2020 г. на
Софийски районен съд, 77 състав, е уважен предявеният от „ДЗИ – О.з.“ АД срещу
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б. Ж. и З.“ осъдителен иск с правно основание
411 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 497, 79 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в полица №
440119021022163 от 18.06.2019г. с период на застрахователно покритие 19.06.2019г. –
18.06.2020г. и направени разноски в размер на 15, 00 лева, за нанесени вследствие на
виновно и противоправно деяние на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника вреди на МПС „Фолксваген Пасат“ с ДК № **** МВ по вина на
водач на МПС „Фолксваген Транспортер“ с ДК № ****, при ПТП на 10.06.2020г. по пътя
Варна-Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
– 13.08.2020г. до окончателното изплащане, а на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от
740,00 лв., представляващи разноски за производството пред СРС, предвид изменението на
обжалваното решение с Определение от 19.07.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД
„Д.Б. Ж. и З.“ с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост на изводите. Изтъква, че СРС е допуснал нарушения на
1
процесуалния закон като не е обсъдил всички доказателства по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, както и че неправилно е интерпретирал констатациите на приетата по
делото САвТЕ. Сочи, че описаният в мотивите на решението механизъм на процесното ПТП
е неправилен и не съответства на събраните по делото доказателства, като съдът не е отчел,
че видно от заключението на вещото лице процесното ПТП е настъпило в резултат на
виновното поведението на водача, застрахован при ищцовото дружество. При условията на
евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на л.а., застрахован
при ищеца, което обстоятелство също не било съобразено от СРС. Сочи, че съдът е
постановил решението при съобразяване с двустранен констативен протокол, който обаче не
е изготвен при спазване на предвидените за това правила. Твърди, че определеният размер
на обезщетението не съответства на средните пазарни цени, поради което определеното
обезщетение е прекомерно. Изтъква, че съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение като е оставил без уважение направеното от него искане ищецът да представи
копие от Свидетелство за регистрация – Част I относно застрахования при ищеца автомобил,
с което ответникът е бил поставен в невъзможност да докаже твърденията си за
прекомерност на претендираното обезщетение, както и че неправилно е уважил и
акцесорния иск с оглед на неоснователността на главния такъв. Моли въззивния съд да
отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск, както и да присъди направените
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ищец „ДЗИ – О.з.“ АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл.
263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения, поддържайки, че процесното ПТП е изцяло причинено по вина на
водача на застрахованото при ответното дружество МПС. Сочи, че СРС точно е определил
механизма на процесното ПТП с оглед на събраните по делото доказателства, поради което
неоснователно е твърдението за наличие на съпричиняване, а определеният размер на
обезщетението съответства на действителната стойност на вредите. Моли съда да отхвърли
жалбата и да потвърди постановеното решение. Претендира разноски в производство пред
СГС.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
2
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция достига до извод за частична основателност на
въззивната жалба, а по конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:
По делото е установено обстоятелството, че на 10.06.2020г. на пътя Варна-Бургас при
с. Приселци в близост до автоморга е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ****МВ, застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско +“ №
440119021022163 от 18.06.2019г. със срок на валидност от 19.06.2019г. – 18.06.2020г и
товарен автомобил. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****, застрахован при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
период на валидност 25.07.2019г. – 24.07.2020г.
Във връзка с оплакването, касаещо липсата на противоправно поведение от страна на
водача на л.а. „Фолксваген Транспортер“, застрахован при ответното дружество, настоящият
съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства - показания на св. Емил
Петков и св. Деян Дянков, които кредитира с доверие като непосредствени и логични и
заключението на вещото лице по изслушаната САвТЕ, която настоящият състав намира за
обективно и компетентво дадено и кредитира с доверие, се налага обоснован извод, че е
налице противоправно поведение от страна на водача на л.а., застрахован при ответника,
изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която при
предприемане на каквато и да е маневра, сред които и предприемане на завой надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, водачът
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, позволяват бъде установен
механизмът на процесното ПТП, поради което неоснователно оплакването за неправилност
на постановеното решение поради липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответното дружество, доколко всички елементи от фактическия състав на чл. 411 КЗ са
безспорно доказани в хода на първоинстанционното производство.
Основателно обаче е оплакването за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат следствие на виновното поведение и на водача на на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ****МВ, застрахован при ищцотово дружество. Съгласно приетото в съдебната практика
приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в
деиствие или бездеиствие. Последният не извършва непозволено увреждане, но
съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването и или е
̀
превърнал създадената от делинквента реална опасност в деиствителност. Пострадалият
допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно
решение No1/2014г. по тълкувателно дело No1/2014г. ОСТК на ВКС, „когато не е
3
допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”. Поведението на пострадалия,
допринесло за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен
резултат на делинквента, а само за част от него и не поражда за съда право на свободна
преценка дали да намали или не обезщетението / в този смисъл мотивната част на ТР
Тълкувателно решение № 1/2021 от 01.08.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г./.
В тази връзка следва да се отбележи, че от кредитираното от съда заключение на
вещото лице по изслушаната САвТЕ се установява, че като причина за настъпването на
процесното ПТП, от една страна, е поведението на водача на товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер“, който при наличието на единична непрекъсната линия, е
предприел маневра „завой наляво“, без да се убеди дали в лентата за насрещно движение
зад него не се намира друго превозно средство и от друга страна – поведението на водача на
л.а. “Фолксваген Пасат“, който е предприел маневра „изпреварване“, но същият не е
завършил маневрата до преминаването на единична прекъсната линия в единична
непрекъсната линия. Въз основа на изложеното следва да бъде посочено, че с поведението
си водачът на л.а. “Фолксваген Пасат“ е нарушил правилата на ЗДвП и по-конкретно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция
приема, че е налице принос от страна на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
****МВ“ за настъпване на процесното ПТП, който възлиза на 50%.
На следващо място, при преценка на оплакването за прекомерност на размера на
определеното обезщетение за причинените вреди следва да бъде взето предвид
представеното по делото заключение от автотехническа експертиза, която настоящият
състав намира за обективно и достоверно дадено, неоспорено от страните и която
настоящият състав кредитира с доверие. Видно от същото необходимата стойност за
възстановяване на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ****МВ, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на процесното ПТП, възлиза на 753, 22 лева, която сума е в по-
малък размер от претендираното от ищеца обезщетение. Тъй като обхватът на регресното
вземане е ограничено от една страна - от размера на обезщетението, което третото лице като
делинквент/респективно неговият застраховател/ дължи на застрахования, а от друга от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования в случая 497, 79 лева и с оглед обстоятелството, че по делото е установено
съпричиняване от страна на водача застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при
ищеца в размер на 50%, то дължимото обезщетение възлиза на 248,89 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 13.08.2020г. до окончателното
4
му изплащане, за която сума искът е основателен и доказан. Ето защо постановеното
решение следва да бъде потвърдено в тази му част, като за разликата над сумата от 248, 89
лева до пълния претендиран размер от 497,79 лева решението следва да бъде отменено, а
искът отхвърлен.
Неоснователно е оплакването на ответника за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на първоинстанционното производство поради постановяване на
решението при липса на представено копие от Свидетелство за регистрация – част I от
ищцовата страна, тъй като същото нe е релевантно с оглед на предмета на спора и
представянето му не би допринесло за изясняването на факти, касаещи процеса. Този извод
следва и от обстоятелството, че възрастта на процесното МПС, на което са причинени щети
и периода, в който същото е било експлоатирано са били взети предвид и са отчетени от
вещото лице при изготвянето на заключение за средните пазарни цени за отремантиране на
вредите, поради което и представянето на исканото от въззнивника свидетелство не е било
необходимо, каквато преценка съдът е длъжен и оправомощен да извърши съгласно чл. 146,
ал. 4 ГПК.
Тъй като настоящият състав достига частично до различни изводи от обективираните
в постановеното решение, то следва да бъде потвърдено в частта, с която предявеният иск е
уважен за сумата от 248, 89 лева, като бъде отменено в частта, с която искът е уважен за
разликата над сумата от 248, 89 лева до пълния претендиран размер от 497,79 лв., като за
разликата искът следва да бъде отхвърлен. Решението следва да се отмени и в частта, с
която в полза на ищцовото дружество са присъдени разноски над сумата от 370,00 лв.
При този изход на спора пред въззивната инстанция право въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК чл. 273 ГПК сумата от
12,50 лв., представляваща заплатена ДТ във въззивното производство съразмерно на
уважената част от ВЖ, както и сумата от 240,00 лв., представляваща разноски в
производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273
ГПК сумата от 180,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството
пред СГС съразмерно на отхвърлената част на ВЖ.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на
цената на иска по процесното търговско дело, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20133563 от 07.06.2021г., постановено по гр.д. №37468 на
Софийски районен съд, 77 състав, в частта, с която е уважен предявеният от ДЗИ – О.з.“
АД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** срещу
5
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б. Ж. и З.“ ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, осъдителен иск с правно основание 411 КЗ за разликата
над сумата от 248, 89 лева до пълния претендиран размер от 497,79, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
обективирана в полица № 440119021022163 от 18.06.2019г. с период на застрахователно
покритие 19.06.2019г. – 18.06.2020г. и направени разноски в размер на 15, 00 лева, за
нанесени вследствие на виновно и противоправно деяние на застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника вреди на МПС „Фолксваген Пасат“ с ДК № ****
МВ по вина на водач на МПС „Фолксваген Транспортер“ с ДК № ****, при ПТП на
10.06.2020г. по пътя Варна-Бургас, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска – 13.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която на
ищеца са присъдени разноски над сумата от 370,00 лв. до присъдения размер от 740,00 лв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДЗИ – О.з.“ АД, ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** срещу Застрахователно акционерно дружество „Д.Б. Ж. и
З.“ ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** осъдителен иск с
правно основание 411 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 248, 89 лева
до пълния претендиран размер от 497,79 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в полица №
440119021022163 от 18.06.2019г. с период на застрахователно покритие 19.06.2019г. –
18.06.2020г. и направени разноски в размер на 15, 00 лева, за нанесени вследствие на
виновно и противоправно деяние на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника вреди на МПС „Фолксваген Пасат“ с ДК № **** МВ по вина на водач на
МПС „Фолксваген Транспортер“ с ДК № ****, при ПТП на 10.06.2020г. по пътя Варна-
Бургас, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.08.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20133563 от 07.06.2021г., постановено по гр.д. №37468
на Софийски районен съд, 77 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „ДЗИ –
О.з.“ АД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** срещу
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б. Ж. и З.“ ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** осъдителен иск с правно основание 411 КЗ за сумата от
248,89 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, обективирана в полица № 440119021022163 от 18.06.2019г. с период на
застрахователно покритие 19.06.2019г. – 18.06.2020г. и направени разноски в размер на 15,
00 лева, за нанесени вследствие на виновно и противоправно деяние на застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника вреди на МПС „Фолксваген Пасат“ с
ДК № **** МВ по вина на водач на МПС „Фолксваген Транспортер“ с ДК № ****, при ПТП
на 10.06.2020г. по пътя Варна-Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска – 13.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 370,00 лв.
6
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. **** да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „Д.Б. Ж. и З.“, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
**** на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 12,50 лв., представляваща
заплатена ДТ във въззивното производство съразмерно на уважената част от ВЖ, както и
сумата от 240,00 лв., представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б. Ж. и З.“, ЕИК: **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** да заплати на Застрахователно
дружество „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. **** на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 180,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС съразмерно на отхвърлената част на
ВЖ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7