№ 223
гр. В., 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20241320200558 по описа за 2024 година
Делото е образувано по жалба с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена от Д. И. М.
с ЕГН ********** от гр.В., ж.к.“Хр.Б.“, бл.3, вх.А, ап.7, против Наказателно постановление
№ ВД-2/26.03.2024г. на Началник РДНСК - В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1000лв. /хиляда лева/ на основание чл.232,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗУТ за извършено административно нарушение на чл.221, ал.4 от ЗУТ.
Жалбоподателят чрез своята защита в съдебно заседание оспорва наказателното
постановление, поддържа жалбата и моли да бъде уважена тя, като основателна и да бъде
отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и
необосновано.
Ответната по жалбата страна - административно-наказващият, орган чрез своя
представител в съдебно заседание оспорва жалбата, поддържа атакуваното с нея наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, а
жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 27.02.2024г. в гр.В. контролните органи на РДНСК-В. са съставили акт за
установяване на административно нарушение срещу жалбоподателката М. за това, че във
функциите си на длъжностно лице, посочена в писмо на кмета на Община В., не е изпълнила
дадени нареждания в писмо № ВД-277-00-149/13.12.2023Г. на Началника на РДНСК В..
Впоследствие е издадено и атакуваното НП за същите обстоятелства, с което се твърди, че
нарушението е извършено на 23.01.2024г. и е установено на 30.01.2024г.
1
Писмо № ВД-277-00-149/13.12.2023г. от Началник РДНСК-В. до кмета на Общ.В. е
изпратено за предприемане на административни действия по отношение на извършеното
строителство на строеж - Преустройство на Питейно заведение в имоти по КК на гр.В.,
ул.“Д.“, № 1. Указания, нареждания, наставления или насоки не са давани и срок също не е
даван. Нито към Кмета нито към жалбоподателката. Със Заповед № РД-02-11-1/03.01.2024г.
на Кмета на Община В. е назначена проверка, резултатите са отразени в КП №
11/23.01.2024г. Проверката е извършена и констативния протокол е изготвен от работна
група в състав от петима служители в общинската администрация, в състава й влиза и
жалбоподателката. Към никой от тях никой от РДНСК не е давал указания, наставления или
нареждания. Срок не е даван също. Кмета на Общината е уведомил Началника на РДНСК за
извършената проверка и изпратил протокола за констатациите. Работено е по проверката без
да са давани от РДНСК нареждания или определяни срокове. Обратно Началника на РДНСК
с писмо № ВД-00-025/05.02.2024г. е поискал от Кмета да му изпрати имената на лицата,
които не са изпълнили указанията на Началника на РДНСК, като този началник е приел, че
указанията му не са изпълнени и някои от длъжностните лица ще бъдат привлечени към
административно-наказателна отговорност за това, цитирайки писмото си № ВД-277-00-
149/13.12.2023г. Не са посочени указания или нареждания. В отговор Кмета е посочил с
писмо служителите от работната група. С писмо от 21.02.2024г. същия началник е поканил
жалбоподателката за образуване на административно-наказателно производство, считайки,
че тя не е изпълнила негови указания.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказа по категоричен и
безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателна
преписка, акта за установяване на административно нарушение, констативен протокол №
364/11.12.2023г., писмо № ВД-277-00-149/13.12.2023г., писмо № ВД-277-00-039/30.01.2024г.,
констативен протокол № 11/23.01.2024г., № ВД-277-00-025/05.02.2024г., писмо № ВД-277-
00-083/20.02.2024г., покана № ВД-277-00-035/21.02.2024г., кореспонденция между
областния управител и кмета на община В., административна преписка по заповед на кмета
на общ.В. № РД-02-11-1/03.01.2024г., както и от гласните доказателства: свидетелските
показания на свидетеля-актосъставител Г.,. Между тези доказателства няма противоречия,
те се допълват взаимно и си кореспондират относно това, което е прието от съда за
безспорно установено и категорично доказано. В.ският районен съд дава вяра на тези
доказателства и ги кредитира.
От така установеното от обективна страна съдът прави извода, че жалбоподателят М.
не следва да носи административно-наказателната отговорност, такава каквато е определена
от административно-наказващият орган по чл.232, ал.1, т.1, пр.3 от ЗУТ. Последният
неправилно е наложил същата. М. не е консумирала състава на твърдяното административно
нарушение по чл.221, ал.4 от ЗУТ, нито от обективна страна, нито от субективна страна.
Съгласно тази норма към административно-наказателна отговорност могат да бъдат
привлечени длъжностните лицата, които не са изпълнили, изпълнили са лошо или
несвоевременно задължения, възложени им по ЗУТ, други актове по приложението му,
2
правила, нормативи по проектиране и строителство, решения и предписания по тях. М. не
осъществила фактическия състав на твърдяното административно нарушение от обективна
страна и респективно от субективна. Видно от изяснената фактическа обстановка
жалбоподателката не попада в кръга на такива лица, по смисъла на законовата разпоредба.
Тя не принадлежи и към кръга от лица, за които заповедите, предписанията и нарежданията
на органите на ДНСК са задължителни. От друга страна. Безспорно и категорично се
изяснява от доказателствения материал и се налага обективната обстановка, че към М. не са
се отнасяли заповеди, предписания и нареждания на органите на РДНСК – не е имало
такива, според нормата на чл.221, ал.4 от ЗУТ. М. не се явява в качество на длъжностно
лице, което не е изпълнило, изпълнило лошо или несвоевремено задължения, възложени му
по ЗУТ, актове по неговото прилагане и други правила, нормативи и решения – според
нормата на чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ. Освен това административно-наказващият орган не е
изпълнил със съдържание вменената му процесуална функция да понесе тежестта на
доказване. Вместо това никъде в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление не е изтъкнато коя от всички тези законови хипотези и
предложения от ЗУТ е нарушена – коя точно. Може би изпълнено лошо, или
несвоевременно, или възложени по някакъв начин, или заповед, или предписание, или
нареждане. Все предположения, но останали не прецизирани именно от административно-
наказващият орган. Това е всъщност съществено нарушаване правото на защита на
жалбоподателката. Не се цитират определените и неизпълнените нареждания или указания.
АУАН и НП не съдържат конкретно, ясно и точно квалифициране на административно-
правното нарушение, именно защото няма и какво да бъде посочено. Не са определяни
указания, нареждания, срокове. Няма заповеди, предписания за възлагане. На лице е
кореспонденция между институции без съдържания и писмено слово в съответствие с
изискванията на чл.232, ал.1, т.1 и чл.221, ал.4 от ЗУТ. Наред с това, М. или другиго от
служителите, с какви мотиви е фокусирана отговорността върху жалбоподателката, а не към
останалите. Не е обърнато внимание и не е отделено място от органа по убедителен начин
да направи изложение в подкрепа на стореното от него. Не на последно място – допуснато е
съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на М., като
не са спазени изискванията на разпоредбите по чл.42, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
АУАН и НП не съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. До това обаче се е стигнало неминуемо, предвид липсата на съответно
нарушение, съобразно изразеното в съображенията по-горе.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, а жалбата
следва да бъде уважена, като основателна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № ВД-2 от 26.03.2024г. на Началника на
РДНСК - В., с което на Д. И. М. с ЕГН ********** от гр.В., ж.к.“Хр.Б.“, бл.3, вх.А, ап.7 е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000лв. /хиляда лева/.
Осъжда РДНСК - В. да заплати на Д. И. М. с ЕГН ********** от гр.В., ж.к.“Хр.Б.“,
бл.3, вх.А, ап.7 сумата от 400лв. /четиристотин лева/ разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр.В. с касационна
жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4