Р Е Ш Е Н И Е
№...
10.07.2018г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 20.06.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №13 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е регресен иск по чл.143, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Искът е предявен от Р.Т.Х. чрез пълномощника адв.А.М. срещу А.З.А. ***. С исковата молба се твърди, че ответницата е кредитополучател по Договор за потребителски кредит от 21.10.2008г. с “Обединена Българска Банка“ АД за сумата от 20000лв. Ищецът бил поръчител по този договор, заедно с З.И.Л.. Поради неплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу солидарните длъжници – кредитополучателя и поръчителите по ч.гр.д.508/2014г. по описа на РС-Гълъбово. За да избегне натрупването на по-голямо задължение поради лихви и разноски по принудителното събиране на дълга, ищецът заплатил цялата дължима сума по изпълнителния лист, която възлизала на 11000,00лв. – остатък по договора за кредит и 988,05лв. – разноски. Плащанията били извършени съответно на 05.12.2014г. и на 08.12.2014г. След като платил цялото задължение ищецът разговарял многократно с ответницата за възстановяване на сумата, която той платил, и която била нейно задължение. През месец април 2015г. страните се видели и разговаряли, като ответницата обещала, че ще му възстанови цялата сума в срок до месец декември 2016г. Плащане обаче не постъпило.
Съгласно чл.143, ал.1 ЗЗД ищецът като поръчител имал право на регресно вземане срещу длъжника. Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 11988,05лв., платени по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.508/2014г. по описа на РС-Гълъбово, от които 11000,00лв. са платени от ищеца на 05.12.2014г., а 988,05лв. са платени от ищеца на 08.12.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба в съда до изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
В срока за писмен отговор особеният представител на ответницата изразява становище, че предявеният иск е допустим и основателен. Не възразява представените с исковата молба писмени документи да бъдат приети като писмени доказателства. Не сочи доказателства.
Съдът като прецени доказателствата по делото, становищата на страните и приложимото право, намери за установено следното:
Видно от представеното и прието като писмено доказателство по делото копие на Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 21.10.2008г. ответницата е сключила договор за банков кредит с “Обединена Българска Банка“ АД като кредитополучател, а ищецът е поръчител по същия договор. По силата на този договор банката - кредитодател е отпуснала заем на ответницата в размер на 20000,00лв. Кредитът е трябвало да бъде погасен на 96 равни месечни вноски, всяка една с падеж 10-то число от месеца и с размер 343,03лв. Крайният срок за погасяване на кредита бил определен на 10.10.2016г. За обезпечение на изпълнението на задължението на кредитополучателката ищецът заедно с още едно лице – З.И.Л. са се задължили да отговарят пред банката за изпълнението на задълженията на ответницата за главницата, лихвите и разноските по сключения договор за банков кредит. Поради неплащане в срок на дължимите погасителни вноски кредитодателят е обявил целия размер на кредита за предсрочно изискуем и е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.508/2014г. по описа на РС-Гълъбово, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу четиримата длъжници по договора за банков кредит – ответницата А.З.А., съпругът й А.Д.А., ищецът Р.Т.Х. и другия поръчител по кредита З.И.Л.. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена за сумите, както следва: 9602,81лв., представляващи главница по Договор за предоставяне на банков кредит от 21.10.2008г., договорна лихва върху главницата – 506,98лв. за периода от 10.01.2014г. до 01.12.2014г., наказателна лихва – 901,68лв. за периода от 10.01.2014г. до 01.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото представляващи държавна такса в размер на 220,23лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 726,35лв.
От представените и приети по делото като писмени доказателства копия на вносна бележка от 05.12.20014г., вносна бележка от 08.12.2014г. се установява, че ищецът е изплатил общо сумата от 11988,05лв. на кредитора на ответницата - “Обединена Българска Банка“ АД за „погасяване на съдебен кредит на А.А.“.
Според разпоредбата на чл.143, ал.1, изр.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като е уведомил за предявения срещу него иск. Става дума за т. нар. регресно вземане, което поръчителят придобива срещу длъжника и което е израз на общия в гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Фактическият състав на посочената правна норма съдържа няколко елемента, чието установяване обуславя основателността на регресния иск. На първо място поръчителят трябва да е изпълнил свое изискуемо задължение по договора за поръчителство, като изпълнението трябва да бъде действително и точно. В случая такова изпълнение е налице – поръчителят е изплатил 11988,05лв. по заявителя по заповедното производство, по което ответницата е длъжник, а “Обединена Българска Банка“ АД – кредитор.
Втората предпоставка за възникване на регресни права срещу длъжника е поръчителят да уведоми длъжника за изпълнението – чл.143, ал.2 ЗЗД. Той губи регресните си права, ако длъжникът е изпълнил – чл.143, ал.2, изр.1 ЗЗД.
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.508/2014г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ответницата по делото също е длъжник наред с поръчителите по заповедното производство. Действително по делото не бяха представени доказателства за личното уведомяване на ответницата от страна на ищеца за обстоятелството, че той е изпълнил дълга. В този случай, съобразно чл.143, ал.2 ЗЗД поръчителят изгубва регресните си права, ако длъжникът е платил или ако това не е направено, на него могат да му бъдат противопоставени от длъжника възраженията, които той е имал спрямо кредитора. Длъжникът не твърди, че е извършил плащане по кредита, което да дублира сумата, която е платил и поръчителя. Освен това в настоящото производство ответницата не направи възражения, които евентуално е имала към кредитора по отношение на дълга по договора за банков кредит. Следователно, настоящият съдебен състав счита, че въпреки, че поръчителят в разглеждания случай не е уведомил длъжника, че ще изпълнява неговото задължение, той не е загубил регресните си права спрямо него, тъй като не е осъществена хипотезата на чл.143, ал.2 ЗЗД и длъжникът следва на основание чл.143, ал.1 ЗЗД да заплати процесната сума, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Предвид на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 11988,05лв., платена по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.508/2014г. по описа на РС-Гълъбово, от които 11000,00лв. са платени от ищеца на 05.12.2014г., а 988,05лв. са платени от ищеца на 08.12.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба в съда до изплащане на вземането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатената държавна такса от 490,00лв., за възнаграждение за един адвокат от 1500лв. и възнаграждение за назначаване на особен представител – 800лв., или общо в размер на 2790,00лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1, изр.1 ЗЗД, А.З.А. с постоянен адрес:***, ЕГН **********, да заплати на Р.Т.Х. с постоянен адрес:***, ЕГН **********, сумата от 11988,05лв. /единадесет хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и 05 стотинки/, платена по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.508/2014г. по описа на РС-Гълъбово, както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба в съда – 12.01.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2790,00лв. /две хиляди седемстотин и деветдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: