Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
16.11.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 954 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ -
София, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №47/21.06.2021г., постановено
по АНД № 550/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че изводите на районния съд са неправилни. Счита се, че в конкретния случай можело да се приеме, че нарушителят бил извършил нарушението не умишлено, а под формата на небрежност, тъй като не положил необходимите усилия да прехвърли електронната винетка от рег.№ *** на рег.№ *** в установения срок, съгласно чл.5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Това обстоятелство не освобождавало водача от административнонаказателна отговорност. В случая било без съществено значение каква била формата на вина, тъй като дори деянието да било извършено по непредпазливост, то не било изключено от кръга на наказуемите деяния, предвид чл.7, ал.2 от ЗАНН, според която непредпазливите деяния не се наказвали само в изрично предвидените случаи, какъвто настоящият не бил. На следващо място, неправилен бил изводът на съда, че случаят следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не било установено наличието на обстоятелства, поради които извършеното, с оглед липса на или незначителност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случи на нарушение от този вид. Процесното нарушение било на просто извършване и законодателят бил предвидил обществена опасност на подобно деяние, като не било необходимо същата да се установява във всеки отделен случай.
Моли се съдебното решение да бъде отменено, като отмененият с него електронен фиш да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Изложените съображения в касационната жалба се преповтарят в писмени бележки.
Ответникът – П.Д.К., не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който за нарушение на чл.139, ал.5 и чл.6, във връзка с чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.3, във връзка с чл.187а, ал.1 от ЗДвП на П.Д.К. е била наложена глоба в размер на 300 лева.
За да постанови решението си районният съд установил, че в случая била заплатена годишна винетна такса за МПС с рег.№ ***, което след промяна на собствеността било регистрирано под друг регистрационен номер, а именно рег.№ ***. Посочил, че жалбоподателят е имал знание, че за процесния автомобил „Киа Спортидж“е заплатена в полза на бюджета електронна годишна винетка, като съзнавал, че била закупена именно за управлявания от него автомобил. Това налагало субсидиарното прилагане в случая на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, което водело до изключване на отговорността на дееца, който не знаел за действителните обстоятелства, принадлежащи към състава на административното нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП. Във връзка с извода си, съдът посочил, че ако се приемело противното, то лицето щяло да понесе административнонаказателна отговорност за задължение за заплащане на винетна такса, което задължение вече било добросъвестно изпълнено за управлявания лек автомобил. Подобно тълкуване противоречало както на действителния смисъл на административнонаказателната разпоредба, така и на целта на закона, а също и на принципите на справедливостта. На наказване по цитираната разпоредба от ЗДвП подлежали само лица, които съзнателно не били заплатили дължимата винетна такса и въпреки това управлявали автомобил, за който такава такса се дължала, по път в обхвата на платената пътна мрежа. Отбелязал, че формално погледнато изводът на административнонаказващия органа бил правилен – винетната такса следвало да бъде обвързана с регистрационния номер, вида и категорията на ППС и при несъответствие да се отчитало, че за конкретния автомобил липсва винетка. Същевременно обаче следвало да бъде отчетено обстоятелството за начина на функциониране на системата за заплащане на винетни такси. Тя била единствено електронна и от конкретния случай се установявало, че не отчита, разпознава и коригира промяната в регистрацията на превозното средство. Приел за технически възможно обвързването на регистрационния номер с държавата на регистрация на автомобила и със съществуващите валидни регистрации към момента или при попълване на невъзможен регистрационен номер системата да информирала потребителя и да не позволявала продължаване. Налице било съществено разминаване между законовите норми, изискващи точно посочване на регистрационния номер, вида и категорията на ППС и въведената електронна система, която не извършвала никаква проверка за валидността на попълнения регистрационен номер. Такова коригиране и поправяне било предвидено едва към момента на произнасяне на съда - с направените изменения в Закона за пътищата (ДВ. бр. 23, в сила на 19.03.2021г.), което поставяло жалбоподателя в неравностойно положение, ограничавайки го да упражни предвидената в закона възможност.
На следващо място съдът приел, че дори да се приложи строго формалистичен подход и да се счете, че бил налице състав на административно нарушение, електронният фиш отново щял да е незаконосъобразен, в частта, с която на жалбоподателя било наложено административно наказание, тъй като в случая извършеното нарушение представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извода си за маловажност на случая, районният съд обосновал с това, че сумата за винетна такса на управлявания от жалбоподателя автомобил била платена и фактически постъпила в бюджета. Поради това от деянието не били настъпили никакви вредни последици. Така, на практика нарушението не се отличавало с обществена опасност. При това положение, налагането на глоба в размер на 300 лева се явявало несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена му опасност. По делото безспорно се доказало, че жалбоподателят имал заплатена винетка за ППС, но с регистрационен номер преди промяна на собствеността и регистрацията. Това била единствената разлика. Това, че имало заплатена винетна такса било от съществено значение, тъй като не можело да се третира по един и същи начин лице, което никога не било заплатило такава, с лице, което заплатило, което изключвало какъвто ѝ да е умисъл от страна на жалбоподателя.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Правилен е изводът на районния съд, че в случая наказаното лице не следва да носи административнонаказателна отговорност, тъй като задължението за заплащане на винетна такса за управлявания от него автомобил е вече било добросъвестно изпълнено от него. От заверено копие на Разписка за електронна винетка е видно, че винетна такса за превозно средство категория ≤ =3.5 тона, с рег.№ ***, е била заплатена на 27.02.2020г. – при което е била издадена електронна винетка № ***, валидна от 27.02.2020г. до 26.02.2021г. От представеното копие от Свидетелство за регистрация част І, издадено на 09.08.2017г., е видно, че под регистрационен номер *** е било регистрирано превозното средство „Киа Спортидж“, с рама ***, собственост на „Братя Костадинови“ ООД. Посоченото дружество, с договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 30.01.2020г. и нотариално заверен на 30.04.2020г., е прехвърлило собствеността върху описания по-горе лек автомобил на ответника по касация П.Д.К.. Последният го е регистрирал на 27.08.2020г., видно от Свидетелство за регистрация част 1, като е сменил регистрационните му номера и поставените на автомобила нови такива са с № ***. Именно наличието на тези фактическия обстоятелства е било съобразено от районният съд за да формира правния си извод за липса на основания за ангажиране административнонаказателната отговорност на дееца. Това е така, тъй като съгласно чл. 139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП заплащането за винетната такса по чл.10 от Закона за пътищата е дължимо за пътно превозно средство. Пътното превозно средство се индивидуализира освен с регистрационен номер, който подлежи на промяна при всяко прехвърляне на собственост, но и с рама, която представлява 17-символен код и която за разлика от рег. номер е уникална за всеки автомобил. От цитираните по- горе свидетелства за регистрация на автомобил е видно, че VIN номера на лек автомобил с рег. № *** и лек автомобил с рег. № *** е един и същ, т.е. касае се за едно и също моторно превозно средство. За този лек автомобил винетната такса е била заплатена на 27.02.2020г. и същата е била валидна и към датата на издаване на процесния електронен фиш. Следователно санкционираното лице не е и не би могло да извърши умишлено или по непредпазливост вмененото му административно нарушение, тъй като на 21.11.2020г. е управлявало процесният автомобил в обхвата на платената пътна мрежа, но при условията на заплатена винетна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, т.е. към този момент не е била налице неизпълнение законовите изисквания въведени с чл. 139, ал.6 , вр. с ал.5 от ЗДвП и не е налице обективната страна на нарушението.
Обстоятелството, че касационният ответник не е спазил изискването на чл. 5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, да заяви в централното управление или в областните управления на Агенция "Пътна инфраструктура" или по електронен път промяната в регистрационния номер на пътното превозно средство, в срок до 3 работни дни от настъпването й, не води до различен правен извод. Касае се за различно правно задължение, неизпълнението на което не влече след себе си налагане на административно наказание по реда на чл. 179, ал.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.5, вр. с ал.6 от ЗДвП, тъй като не е елемент от състава на последното. Винетната такса се заплаща за ППС, а не за неговия регистрационен номер. С подаване на заявлението за промяна на регистрационния номер по реда на чл.5, ал.4 от Наредбата се извършва доказване още в хода на административнонаказателното производство, че всъщност неизпълнение на задължението за плащане към датата на вменената на водача отговорност не е било налице, като ако това не е сторено, няма пречка доказване да се извърши в хода на съдебното производство, каквато хипотеза е налице в настоящия случай.
По изложените съображения, като е отменил електронния фиш, въззивният съд е постановил валидно, допустимо решение и съответстващо на материалния закон решение, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №47/21.06.2021г., постановено по АНД №550/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.