Решение по дело №1045/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик срещу решение № 310 от 19.07.2024г., постановено по АНД № 454/2024г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 13-2400061 от 15.03.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на Т. Й. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.441, ал.3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при нарушение на материалния закон. Излагат се съображения. Моли се да бъде отменено и наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител. Излага съображения в писмено становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поискания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Ответникът по касационна жалба Т. Й. М. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище поддържа неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд - Пазарджик е приел следното от фактическа страна:

На 28.12.2023г. около 14,26 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик извършили проверка на строителен обект „Жилищна сграда с магазини етапно“, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Струма” № 13, УПИ XXVI 104, ПИ55155.503.1104, идентификатор 55155.503.1104.1. В обекта на контрол проверяващите заварили няколко лица, които работили по изграждането на първия етап от строителството - първи и втори етаж. Между тях бил и лицето Г. Й. С., който бил заварен да извършва СМР по направата на кофраж на първа плоча. На заварените да работят лица били предоставени за подписване декларации по чл. 402 КТ. Декларацията била попълнена от служителите на Д „ИТ“ - Пазарджик, които записали в графата работещ в „Тошо Миленков“. С. подписал декларацията без да я чете, защото служителите му казали да подпише, тъй като „няма опасно“.

Проверяващите установили, че собственик на имота, притежаващ разрешително за строеж, бил Д. М. - син на жалбоподателя Т. М. - който бил упълномощил баща си да го представлява пред физически, юридически лица и държавни и общински органи във връзка със строителството в имота.

Извършената проверка, обсъдена по-горе, била втора поред на обекта, като първата била на 12.12.2023г. Между двете проверки контролните органи изискали информация за строежа и установили, че изпълнител на обекта според документите било „ПроБилд-2017“ ЕООД. Реално строителството се извършвало от лица, които нямали общо с това дружество – според изявлението на св. В. П. - управител на „ПроБилд- 2017“ ЕООД.

С оглед установеното в хода на двете проверки, инспекторите при Д „ИТ“ - Пазарджик приели, че Т. М. като работодател на Г. Й. С. не е уредил като трудови отношенията си с него по предоставяне на работна сила - не е сключил с него трудов договор в писмена форма. За констатираните обстоятелства бил съставен АУАН № 13-2400061 от 12.01.2024 г. на Т. М., който жалбоподателят отказал да подпише. Въз основа на съставения АУАН Директорът на Дирекция „ИТ“ Пазарджик издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред Районен съд - Пазарджик наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. на основание чл.416, ал. 5, вр. чл. 441, ал. 3 от КТ - за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност и е извършил цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, районният съд правилно е приел, че то е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - неправилно е определен субекта на нарушението и ответникът по касация не е следвало да бъде подведен под административнонаказателна отговорност.

Действително от показанията на свидетеля Й. Н. безспорно се установява, че правоотношението между него и ответника не е трудово, а гражданско - въз основа на сключен устен договор за изработка. Както правилно е възприел съдът, двете страни по този договор са се споразумели да бъдат изградени основите и първия етаж на процесния строеж. Основателни са и заключенията на съда, че цената на строежа е била само за работата, като от нея Н. е задържал суми за себе си и е заплащал на работниците, които са му помагали да изпълни строителството. Именно свидетелят Н. е организирал работата, като е преценявал колко и кои лица да наеме, колко да им плаща, той ги е организирал и контролирал, бил е техен работодател. Строителните работници на обекта са били наети от Й. Н. и именно последният като физическо лице се явява техен работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ - той ги е наел по трудово правоотношение, защото точно такова е възникнало за престирането на труда. Липсват доказателства, че между ответника и Г. Й. С. преди проверката от служителите на Д „ИТ“ Пазарджик са били възникнали трудови правоотношения с всички елементи на такова. Трудовото правоотношение не възниква само с престирането на труд в полза на някого. Необходимо е лицата да имат воля и намерение да създават трудово правоотношение помежду си с всичките му присъщи елементи. Както правилно е приел въззивният съд, няма пречка подобни отношения, свързани със строителството, да бъдат уредени като трудови, но само след постигане на съгласие на лицата между тях за това - с уговаряне на всички елементи на трудовото правоотношение - задължения на страните, работно време, месторабота, възнаграждение, отпуски и почивки и т.н. Всяко едно правоотношение възниква след съвпадане на насрещни воли на два самостоятелни правни субекта, насочени към създаването му – което в случая не е налице между ответника като работодател от една страна и Г. Й. С. като работник от друга.

От показанията на свидетелите на жалбоподателя - проверяващите служители на Д „ИТ“ - Пазарджик - не се опровергават изводите за наличието на граждански договор за изработка, направени от съда. Обстоятелствата, че Г. С. е бил на обекта и е работел по направа на кофраж, не са достатъчни, за да се установи наличието на трудово правоотношение. Не е достатъчна и декларацията, продиктувана от С. на проверяващите, според която той работи за ответника - имайки предвид устния договор за изработка.

Несъстоятелни са и аргументите на касатора във връзка със заплащането за построяването на сградата, а именно, че ответникът не е доказал, че Н. е получил сумата от 29 000 лв., а напротив същият им е плащал и в края на седмицата им е давал изработените надници без да се води отчет на дадените и получените суми. Начинът на заплащане (на части, всяка събота) на уговорената цена по договора за изработка не означава, че Н. е получавал трудово възнаграждение. Всяка седмица Н. е посочвал на ответника каква част от общата цена от 29 000 лв. е следвало да получи, като е задържал за себе си част от сумата, а с останалата част се е разплащал със своите работници. Н. е получавал съответната част от цената, като на свой риск и по своя преценка как да бъде разпределена работата във времето е организирал своите работници за изработването на договорения строеж.

В крайна сметка неоснователен е доводът на касатора, че с представените от ответника доказателства се прикрива съществувало трудово правоотношение. Напротив, показанията на свидетелите Н. и П., които излагат и неизгодни за тях факти са достоверни, обосновани и логични и от тях безспорно се установява реалната фактическа обстановка на съществувало между Н. и ответника гражданско правоотношение по устен договор за изработка.

Затова като е отменил наказателното постановление поради неустановеност на вмененото на ответника нарушение, районният съд е постановил правилно решение, в съответствие с относимия материален закон.

Районният съд е обсъдил всички релевантни за спора въпроси, изложил е изключително подробни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 310 от 19.07.2024 г., постановено по АНД № 454/2024 г., по описа на Районен съд - Пазарджик.

Решението е окончателно.